№ 436
гр. Варна, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20223100900702 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
Ищецът „Банка ДСК“ АД, представляван от Изпълнителните
директори Д.Н.Н.-И. и Ю.Б.Г., редовно призован, представлява се от ю. к. М.
Б. редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Е. Е. Ю., редовно призован, не се явява, представлява се
от особения представител адв. Алб. А., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично.
Ю. к. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Ю. к. Б.: Поддържам исковата молба.
Адв. А.: Поддържам отговор на исковата молба.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 701
от 12.05.2023 година:
1
Постъпила е искова молба от “Банка ДСК“ АД, против Е. Е. Ю., с която
е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на
съществуването на задължение за плащане от ответника на вземанията по
Договор за ипотечен кредит от 16.10.2018г., за които по ч.гр.д.
№20223110105724 по описа на Районен съд Варна са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение №2881 от 10.05.2022г. въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №1964 от 10.05.2022г., а
имено за установяване на дължимостта на сумата от 67009.25лв., от която:
64107.36лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението-05.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до
11.04.2022г.; 19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 15.04.2021г.
до 11.04.2022г., дължими на основание чл.20.1 от Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити; 409.58лв.-законна лихва за
периода от 12.04.2022г. до 04.05.2022г. и 236.76лв.- заемни такси и разноски,
включващи 116.76лв.-такси за застраховка и 120лв.-разноски, дължими на
основание т.7 от Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на
физически лица и представляващи сбор от заплатените в полза на ЧСИ такси
за връчване на кредитополучателя на уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между страните е
сключен Договор за ипотечен кредит от 16.10.2018г. по силата, на който на
ответника е предоставен банков кредит в размер от 67400лв., чието
погасяване е следвало да се извърши, чрез месечни вноски, включващи
главница и лихва, в срок от 360 месеца, считано от датата на усвояването-
22.10.2018г. Сочи се, че в т.7 от договора за кредит е уговорена дължимостта
на възнаградителна лихва в размер на 3.70 % годишно, а в т.6 от същия е
уговорено 15-то число на съответния месец да е падежната дата на месечната
вноска. Сочи се още, че към договора за кредит са приложени Погасителен
план, Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити, които са
подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от
сключения договор за кредит. Твърди се, че съгласно т.20.1 на раздел VII от
договора за кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща
2
просрочена главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Твърди се още, че според т.20.2
от Общи условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, за банката възниква правото да обяви целият остатък от
кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че поради непогасяване в срок
на месечни вноски с падежна дата след 15.05.2021г. и на допусната забава в
плащанията с над 90 дни, банката надлежно е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, за което до кредитополучателя на
настоящия му адрес, е изпратено Уведомление с изх.№01-20-22492 от
08.12.2021г. Поддържа се, че въпросното уведомление е връчено при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след изпълнение на изискванията на чл.47,
ал.1 от ГПК, което е удостоверено от ЧСИ с рег.№893 на КЧСИ в Протокол за
връчване изх. №19559/09.12.2021г. Поддържа се, че допълнително на
постоянния адрес на ответника е изпратено Уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем с изх.№01-20- 01122/18.01.2022г. и връчено
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след изпълнение на изискванията на
чл.47, ал.1 от ГПК, което е удостоверено от ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ в
протокол за връчване. Твърди се, че от извършените от съдебния изпълнител
допълнителни справки, е установено, че ответникът не работи по трудово
правоотношение, поради което липсва възможност за връчване чрез
работодател. Твърди се, че по повод връчване на уведомленията за обявяване
на предсрочна изискуемост до кредитополучателя в полза на ЧСИ с рег.№893
на КЧСИ и на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ, са платени такси в размер на по
60лв. или общо 120лв., която сума следва да възстанови на банката от
ответника на основание т.7 от приложимата към договор за ипотечен кредит
Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на физически лица.
Поддържа се, че предвид връчването на уведомленията кредитът е отнесен
като предсрочно изискуем на 12.04.2022г., като към тази дата не са били
погасени 11 броя месечни вноски за периода 15.05.2021г.-15.03.2022г. в общ
размер на 3325.65лв. Поддържа се още, че към 05.05.2022г.-датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, задължението
на ответника възлиза, както следва: 64107.36лв.-главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 05.05.2022г. до окончателно изплащане
на задължението; 2236.22лв.-договорна лихва за периода от 20.04.2021г. до
11.04.2022г.; 19.33лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 15.04.2021г.
3
до 11.04.2022г., чиито размер се формира от договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта и се начислява от
съответната падежна дата върху частта от вноската, представляваща
просрочена главница; 409.58лв.- законна лихва върху главницата за периода
от 12.04.2022г. до 04.05.2022г.; 236.76лв.-заемни такси и разноски, от които
116.76лв.-заплатена от банката за сметка на кредитополучателя
застрахователна премия на основание т.28.1 от Общите условия към договора
за кредит, начислена за период 29.10.2021г.-28.10.2022г. и 120лв.-заплатени
разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията
по кредита, дължими на основание т.7 от Тарифа за таксите по жилищни и
ипотечни кредити на физически лица. Сочи се, че с цел събиране на вземането
по договора за кредит, банката депозирала Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въз основа, на което е образувано ч.гр.д.
№20223110105724 на Районен съд Варна. Сочи се, че съдът е уважил
заявлението и е издал в полза на ищеца исканите Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен
лист, които са послужили за образуване изп.дело, в чиито граници ЧСИ е
връчил заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че
тъй като връчване на заповедта за изпълнение е станало при условията на
горецитираната правна норма, за ищецът се е породил интерес да предяви
настоящият иск за установяване на вземането срещу ответника. С уточняваща
молби е извършена пълна индивидуализация на претендираната наказателна
надбавка, като са посочени по отделно размерите на вземанията за лихви за
съответните периоди и главници.
С постъпилият отговор на исковата молба от името на ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че от
ангажираните доказателства не може еднозначно да се установи размера на
задължението. На следващо място се поддържа, че в процесният договор се
съдържат неравноправни, съответно недействителни клаузи, които
рефлектират върху размера на дълга. Твърди се, че клаузите свързани с
олихвяването на кредита с фиксиран и променлив лихвен процент,
формулирани в чл.7 от Договор за ипотечен кредит и в чл.9.1 и следващите от
Общите условия, са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3, т.10 и т.12
от ЗЗП и поради това са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди
се, че въпросните клаузи не са уговорени индивидуално, не отговарят на
4
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и че те не
съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по
който при настъпване на някое от предвидените в тях условия ще се формира
новият лихвен процент по кредита. Твърди се, че посочените клаузи дават
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен
процент въз основа на непредвидено в самия договор основание или на
предвидено такова, но формулирано по неясен начин, като това договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата. Твърди се, че още е процесните уговорки не
предвиждат при настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на
променливия лихвен процент, да последва промяна в лихвата по кредита в
посока намаляване, а не само увеличаване. Също така не установяват право за
кредитополучателя да се откаже от договора в случай на несъгласие с
извършеното от банката едностранно изменение в размера на лихвата.
Развити са подробни доводи за недействителността на процесните клаузи в
хипотеза на гореописаните правни норми, като се сочи и относима съдебна
практика. На следващо място се поддържа, че т.8 от договора е
неравноправна, съответно нищожна, тъй като според нея годишният процент
на разходите /ГПР/ може да бъде променян от банката при предпоставките,
предвидени в Общите условия, които от своя страна препращат и към
Погасителния план. Твърди се, че от текста на посочените документи, следва
извод, че банката-кредитор има право едностранно да променя размера на
ГПР, без да са налице външни обективни причини, които биха могли да
доведат до промяната на този размер. На следващо място, се поддържа, че в
процесният договор за кредит липсва индивидуално уговорена клауза,
уреждаща случаите, в които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението. Сочи се, че предсрочна изискуемост е предвидена в чл.20.2 от
Общите условия, за която клауза се поддържа, че не е индивидуално
уговорена и неравноправна. Твърди се, че въпросната клауза, е била изготвена
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да изрази
становище и да влияе върху съдържанието им. Изложени са подробни
съображения за това, че макар и приети от потребителя при сключването на
договора, Общите условия нямат характер на индивидуално уговорени
клаузи, както и че одобряването им от КЗП по реда на чл.148, ал.2 и ал.3 от
5
ЗЗП не изключва съдебния контрол за преценка на неравноправния им
характер. Предвид изложеното се твърди, че горепосочените клаузи са
нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не са породили правни
последици, съответно се оспорва дължимостта на претендираната сума.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по който
ответникът имат качеството на неизправен длъжник, настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за
размера на претенциите си. Ответникът следва да установи, че е налице
погасяване задължението по договора за кредит или обстоятелства
изключващи дължимостта на претендираните суми.
Ю. к. Б.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
Адв. А.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Договор за ипотечен
кредит от 16.10.2018 г.; Копие от Заявка за ползване на преференциален
лихвен процент от жилищен или ипотечен кредит; Копие от Погасителен
план – 6 листа; Копие от Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити– 8 листа; Копие от Промоционални условия за програма;
6
Копие от Приложение № 3 – 5 листа; Копие от Застрахователна полица
№8300019921012296; Копие от Покана – Уведомление; Копие от Протокол за
връчване с изх. № 19559/09.12.2021 г.; Копие от Разписка от 11.12.2021 г.;
Копие от Уведомление от 11.12.2021 г.; Копие от Разписка от 11.12.2021 г.;
Извлечение от НБД Население; Справка за актуално състояние на
действащите трудови договори към 07.01.2022 г.; Справка по физическо или
юридическо лице; Копие от Покана – Уведомление; Копие от Протокол за
извършено уведомление с изх. № 3590/11.04.202 г.; Копие от Разписка от
17.03.2022 г.; Копие от Уведомление; Копие от Извлечение от счетоводни
книги по сметка №25646196 към 05.05.2022 г.; Копие от Изпълнителен лист
№ 1964/10.05.2022г. по частно гражданско дело № 5724/2022 г., по описа на
Районен съд – Варна, 52 състав; Копие от Заповед № 2881 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.05.2022 г.
частно гражданско дело №5724/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, 52
състав.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 28690/05.12.2022 г. документи, както следва: Копие от
Операционна бележка за плащане към Бюджета от 28.11.2022 г.; Копие от
фактура № 10196/11.01.2022 г.; Копие от Операционна бележка за Плащане
от 11.01.2022 г.; Копие от Сметка № 29972/12.04.2022 г.; Копие от
Операционна бележка № 13 от 12.04.2022 г.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 14253/08.06.2023 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Х. С., 43 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. С.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на Съда:
7
В. л. С.: По време на договора има намаление на лихвения процент.
Посоката е понижение, спрямо договореното в договора. В нито един момент
няма увеличение на размера на уговорената възнаградителна лихва.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е отговорило на поставената му задача,
поради което представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като
доказателство по делото.
СЪДЪТ констатира, че със заключението е постъпила справка–
декларация от вещото лице, в която е посочено възнаграждение в размер на
500.00 /петстотин/ лева, което е повече от първоначално определеното от съда
в размер на 400.00 лева за вещото лице.
Ето защо и въз основа на депозираната справка – декларация към
съдебно – счетоводна експертиза, следва да бъде определено окончателно
възнаграждение, по реда на чл.23–чл.26, ал.3 от Наредба 2 от 29.06.2015г., в
общ размер на 500.00 лева.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Р. Х. С. в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Р.
Х. С., в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. РКО – „Банка ДСК“ АД от 29.05.2023 г. /.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна, да внесе допълнително сума в
размер на 100.00 /сто/ лева до окончателно определения от съда размер за
възнаграждение на вещото лице, с оглед постъпилата справка – декларация от
вещото лице Р. Х. С. по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, в
едноседмичен срок считано от днес.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при липса на представени
доказателства, съдът ще постанови осъдително определение с решението си
по същество на спора по чл. 81 вр. чл. 77 от ГПК.
8
Ю. к. Б.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
Адв. А.: Нямам доказателствени искания. Нямам възражения по
списъка с разноски.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Ю. к. Б.: Поддържаме изложеното в исковата молба и в депозираната
допълнителна искова молба. Считаме, че с изслушаната в днешно съдебно
заседание, съдебно – счетоводна експертиза, исковата претенция на „Банка
ДСК“ бе доказана по основание и размер, с оглед на което, моля да
постановите решение, с което да уважите така предявения иск. Моля да ми
бъдат присъдени и съдебните разноски, за които представих списък в днешно
съдебно заседание.
Адв. А.: Моля да отхвърлите предявеният иск като неоснователен и
недоказано, както по основание, така и по размер, на основанията подробно
изложени в отговора на исковата молба. Както съм посочила в него, считам че
са налице неравноправни клаузи в процесния договор за ипотечен кредит.
Клаузите на Общите условия, които препращат договора независимо, че
са приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са
индивидуално договорени.
По отношение на съгласието с Общите условия на договора и
декларирането на получаването им от потребителя, включени като изявление
в индивидуалния договор, следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 147а,
ал. 5 от ЗЗП, а измененията на Общите условия, правилата по чл. 147б от
Закона.
Одобряването на Общите условия от КЗП по реда на чл. 148, ал. 2 и
ал.3, не изключва съдебния контрол за преценка на клаузите в тези Общи
условия, относно неравноправния им характер.
Като предварително и едностранно формулирани от кредитора,
клаузите на Общите условия за сключване на съответния вид договор,
9
относими за неопределен период от време и неопределен кръг правни
субекти, не са индивидуално уговорени.
Моля да постановите решение, с което да отхвърлите исковата молба и
претенциите с нея.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:36часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10