Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 24.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 29 май…..…………………..……………………… през две хиляди и деветнадесета година…….…...…..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 141 по описа за 2019 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание  чл.109 ЗС.

Предмет на делото е негаторен иск, предявен от К.И.Б. срещу М.С.С. с искане ответникът да премахне находящите се в неговия имот с идентификатор 48489.26.511 по КК на град Монтана дървета, които се намират на границата с имота на ищеца с идентификатор 484489.26.510 на разстояние  по-малко от нормално установеното, както и да премахне храстите, които пречат за ползването на имота му. Ищецът излага подробни доводи за това по какъв начин неподдържаната растителност в имота на ответника пречи на развитието на собствените му насаждения и на обработката на имота му като цяло.

В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът е възразил срещу предявения иск. Навел е твърдения, че в миналото неговия имот и този на ищеца са били един общ имот, т.е. не имало граница, от която да бъде спазвано отстояние за различните видове насаждения; че той лично не е засаждал нито дървета, нито храсти, но след като се запознал със състоянието на имота си, предприел действия по отстраняване на растителността в близост до оградата с ищеца; че причина за състоянието на имота е и поведението на ищеца, който лично или като процесуален представител на други съседи води няколко съдебни производства с цел да го постави „в положение на финансова нестабилност и безизходство”, както и евентуално да улесни каузата на трето лице, което има реституционни претенции към същия имот.

 

Делото е образувано след изпращането му за разглеждане от ОС Монтана по реда на чл. 23, ал.3 ГПК поради подадени отводи от всички съдии в РС Монтана. Преди това пред състав на РС – Монтана в хода на производството страните са представили писмени доказателства и е представено заключение по назначена съдебно агрономическа експертиза, възприета изцяло от страните по делото.

 

Установено е и не се спори от страните, че ищецът е собственик на имот с идентификатор 484489.26.510 по КК на град Монтана. Ответникът е отразен в кадастралните регистри като собственик на съседния имот с кратък идентификатор 511. На 26.11.2018 година в присъствието на страните по делото вещото лице Тодор Станимиров е посетило двата имота на място и е установило, че ивицата от 3 метра по границата с имота на ищеца е изчистена от дървета и храсти (л.68-69 от делото на РС – Монтана). По данни на ответника изрязването на дървесните видове и храсти е извършено на 14 – 15.11.2018 година. В проведеното съдебно заседание на 12.12.2018 година при изслушване на вещото лице, последното е взело становище, че преди изрязването, те са създавали затруднения, като е обяснил и механизма, по който са пречили. Прието по делото е и разрешение за отсичане на дървета в земеделска земя, издадено на ответника (л.79 от делото на РС – Монтана), където е записано, че мотив за отсичането е почистване на границата на имота. В същото съдебно заседание ищецът е заявил, „че към настоящия момент лозето на ответника е изчистено от дървета и храсти на разстояние  3 метра от границата между нашите два имота, което задоволява моя правен интерес и поради това считам, че не следва да продължава производството по установяване на моментното състояние на имота на ответника, но тъй като ответникът е изрязал дърветата и храстите така както аз съм поискал с исковата молба в хода на процеса и след завеждане на делото, а именно 2,5 месеца по-късно и с това е станал причина за завеждане на делото претендирам в случая единствено заплащане на деловодните разноски, които съм направил и за които представям предварително списък” (л.89 от делото на РС Монтана).

При така установеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск, отчитайки фактите, настъпили до приключване на съденото дирене съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК (ищецът не е предприемал действия по оттегляне или отказ от иска).

Чрез иска по чл.109 ЗС се защитава правото на собственост срещу всяко посегателство, което е :1.неоснователно, т.е. въздействието противоречи на установения правен режим; предприето е не по установения за това ред и 2.накърнява защитените чужди права; пречи на собственика, респ.съсобственика на имота да упражнява правата си в пълен обем. При преценка на последното обстоятелство следва да се държи сметка и за вида на вещта и нейното предназначение.

В конкретния случай ответникът прави възражение (възражението е с оглед искането за присъждане на разноски), че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е конкретизирал колко и какви храсти и дървета и на какво отстояние от границата между двата имота се намират, както и  че ищецът не е доказал факта на „пречене”.

 

Настоящият състав намира тези възражения за неоснователни. При преценка на фактите и съответно формиране на изводите, следва да се държи сметка преди всичко за вида на засегнатото, респ.защитеното право, предмет на делото. Касае се до земеделски имот – лозе, съседен с имот на ответника, който по собствените му изявления пустее и последният не го стопанисва и обработва. Причините за това да не го стопанисва са извън предмета на установяване в настоящото производство. Житейски логично е в запустелия имот да израснат дървета и храсти. Колко и какви са те и дали създават са разположени по цялата граница на имота или само в една негова част, също не е от значение при разрешаване на негаторните претенции, стига да е доказано, че последните създават пречка за нормалното обработване и стопанисване на имота на претендиращия. В отговора на исковата молба ищецът не само не отрича, че по границата между двата имота има дървета и храсти (най – вероятно самозалесили се), но и че е предприел действия по тяхното отстраняване. В такава насока са и констатациите на вещото лице, което е установило, че съществувалите са отстранени на разстояние 3 метра от границата на имота с ищеца. Както бе отбелязано по – горе, когато се касае до накърняване на правото на собственост чрез създаване на затруднения за собственика да се ползва от собствеността си в пълен обем, следва да се държи сметка за вида и предназначението на защитеното право. Настоящият състав напълно споделя твърдението на ответника, че „преченето не е констатация на вещото лице, а правен извод на съда”. Следва да се отбележи, че изразът „преча/пречи”, като нарушение на правото на собственост е натоварен със специфично съдържание в сравнение с използването му в други области или в ежедневието. Отчитайки спецификата на вещта, чието право на собственост е предмет на защита в производството, съдът е назначил вещо лице – агроном, което позовавайки се на специалните знания и умения, които притежава е дало заключение в следния смисъл : изхождайки от диаметъра на дънерите на отрязаните дървета е направил извод за височината им и за това, че надвисналите от тях над лозите на ищеца клони са причина за угнетяващо развитие на лозите; че кореновата им система е в пъти по – силна от кореновата система на лозите, поради което пречи на нормалното им развитие и плододаване; при съществуването на храсти, последните дават убежище на птици, които унищожават плодовете от насажденията на ищеца. Изводът на вещото лице, че съществувалите преди премахването им дървета и храсти са пречели на развитието на насажденията в имота на ищеца, обосновават извода на съда, че последните в крайна сметка пречат на ищеца да ползва имота си по предназначение, съответно да упражнява правата си на собственик в пълен обем. След като поради бездействието на ответника, допуснал разгръщането на растителност в непосредствена близост до границата с имота на ищеца, тази растителност е довела до пречки в развитието на насажденията на последния (все пак се касае до земеделски имот – лозе), то това бездействие води до реално накърняване на правомощието на собственика – ищец да ползва имота си по предназначение, т.е. пречи в смисъла на понятието, употребено в чл.109 ЗС.

 

По тези съображения, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Изявлението на ищеца в съдебно заседание от 12.12.2018 година, че е удовлетворен, съдът приема в смисъл на потвърждение, че действително след завеждане на делото спорните насаждения по границата между двата имота са премахнати. След като този факт е настъпил в хода на съдебното производство, то съдът следва да го вземе предвид и да отхвърли предявения иск. Това обаче не освобождава ответника от задължението да заплати направените от ищеца в производството разноски. В тази връзка направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат се явява неоснователно. Представени са доказателства за заплатено от ищеца на адвокат възнаграждение в размер на 600 лева, което е напълно в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.6 от Наредба 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

По горните съображения съдът

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Б. с ЕГН **********,*** срещу М.С.С. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 109 ЗС с искане да премахне находящите се в неговия имот с идентификатор 48489.26.511 по КК и КР на град Монтана дървета и храсти на разстояние по – малко от нормативно определеното по границата с имот 48489.211.510 поради изпълнение, настъпило в хода на производството.

 

ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 895.68 лева направени разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ :