Решение по дело №616/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 84 и сл. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от М. А. Х., с [ЛНЧ] и настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 16, срещу Решение № 12205/25.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК във вр. с чл. 91 от ЗУБ. Претендира се отмяната му.

В съдебното заседание по делото жалбоподателят и адвокат Й. В. – назначен за негов служебен адвокат, поддържат жалбата.

Ответникът – председателят на ДАБ при МС, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмен отговор процесуалният му представител по пълномощие – юрисконсулт Л. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх. № 105400-2510/31.07.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция” към Министерството на вътрешните работи М. А. Х. е поискал закрила в [държава]. Видно от Решение за настаняване № 2053/02.08.2024 г., с рег. № УП-33682/05.08.2024 г., той е бил настанен в Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – [община]. С молба с вх. № 2126/05.08.2024 г. по описа на РПЦ – Х е потвърдил желанието за предоставяне на закрила. В попълнения регистрационен лист с рег. № УП-33682/05.08.2024 г. е посочил собствено име М., бащино име Х. и фамилно име А., гражданство – [държава], етническа принадлежност – а, религия – м, с, роден на [дата]. в [държава], област Х, [населено място], със същия постоянен адрес, с начално образование, професия – бояджия, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В приложението към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята, сестрите и децата му.

На 22.08.2024 г. е проведено интервю с М. А. Х., като част от производството по предоставяне на международна закрила. Същият заявява, че съпругата и трите му деца са в [държава], при родителите на съпругата му, че двама от братята му живеят в [държава], а един – в Нидерландия, а другите му двама братя, баща му (майка му е починала) и сестра му живеят в [държава]. Напуснал [държава] в средата на месец юли 2024 г. и нелегално преминал в [държава], откъдето около 20.07.2024 г. влязъл в [държава], не по законоустановения ред и не през определените за целта места. Не е подавал молба за закрила в [държава]. Заявява, че е напуснал [държава] заради войната, нестабилното положение в страната и лошото икономическо положение. В селото, в което е живеел – К, не е имало сражения, но наоколо имало, постоянно имало бомбардировки. Фракции от Свободната армия се биели помежду си и срещу редовната армия. Селото и районът били под контрола на Свободната армия, имало ред, но въпреки това хората не се чувствали защитени. Сочи, че е работил в С, където постоянно имало бомбардировки, като К е на около 40-50 минути път с кола от И, а С – на около 10-15 минути от К. Заявява, че в [държава] не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната религия, че върху него не е оказвано насилие и не е бил заплашван, както и че не е отбил задължителна военна служба. Сочи, че не иска да воюва и би се завърнал в [държава], ако има мир и стабилност. Подал молба в [държава], тъй като тук са двама от братята му и иска да доведе и семейството си. С Решение № 121/18.09.2024 г. на директора на РПЦ – Х на жалбоподателя е разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на следния адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 16.

С Решение № 12205/25.11.2024 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х.. Решението е връчено на жалбоподателя на 04.12.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК във вр. с чл. 91 от ЗУБ, същата е неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е издадено от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – председателят на ДАБ при МС, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 91 от ЗУБ, в това число фактическите и правните основания за издаването му. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната му на това основание. Спазени са изискванията на чл. 58, ал. 8 и 9 от ЗУБ. Жалбоподателят е уведомен своевременно за датата на насроченото интервю, по време на което му е дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език – арабски, като за целта е бил осигурен превод. Видно от представения протокол от интервюто, същото е проведено на заявения от кандидата език, който изрично е удостоверил с подписа си, че няма възражения. В съответствие с изискването на чл. 73 от ЗУБ молбата е била разгледана индивидуално, като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и същият не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Обжалваното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване” е дефинирано в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ – нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 на чл. 8 действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие (т. 1); правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин (т. 2); наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни (т. 3); отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание (т. 4); наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 (т. 5); и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (т. 6). Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед на представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

Жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗУБ. Основният мотив, който изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната заради войната и лошото икономическо положение. Не се констатира, че са нарушени основни негови права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Той не заявява да е преследван поради етническата си (арабин) или религиозната си (м – с) принадлежност в страната по произход – [държава]. Не заявява и конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец и заявеният факт при проведеното интервю, а и в съдебното заседание по делото, че не е отбил военна служба. Жалбоподателят не представя доказателства, че е призован да служи в армията и кога се е случило това. Той не е бил и политически ангажиран, не е бил арестуван и осъждан. Не може да се обоснове извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ в държавата му по произход от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ (държавата (т. 1); партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия (т. 2); недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване (т. 3). Липсват данни, че са настъпили събития, след като той е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради войната и лошото икономическо положение, като въпреки това съпругата и децата му, както и баща му, сестра му и двама от братята му са останали да живеят там. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава] от жалбоподателя е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Член на неговото семейство няма признат в [държава] статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави статут съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Правилно от административния орган е формиран извод, че искането на М. А. Х. за предоставяне на статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Не са налице основания за прилагане на чл. 8 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя и към дата на постановяване на настоящото решение. Съобразявайки информацията от общодостъпни източници за общото положение в [държава] след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните седмици и поемането от тях на контрола в редица големи градове в страната, включително в столицата Дамаск, както и от справките с вх. № МД-12-160/27.12.2024 г. и вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. от Дирекция „Международна дейност” към ДАБ при МС, настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяната в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ при МС за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ на жалбоподателя. Съгласно посочената норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция (т. 1), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (т. 2), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (т. 3). Жалбоподателят не твърди, а и не се установява, в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т. 1 и 2 от посочената законова разпоредба. По отношение на него не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата, съобразявайки Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение чл. 15, б. „в” от Директивата във връзка с чл. 2, б. „д” от същата трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на С. Д. 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Посочените в решението хипотези обаче не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ при МС информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на информацията относно Сирийската арабска република, обективирана в справките с вх. № ЦУ-1850/27.08.2024 г. и вх. № МД-02-3/15.10.2024 г. от Дирекция „Международна дейност” към ДАБ при МС. Предвид изложеното в тях е посочил, че макар в провинция И, където жалбоподателят е живял преди да напусне [държава], все да още има ситуации на несигурност и атентати, обстановката по отношение сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и е стабилна. В конкретния случай не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото не е. Посочил е, че не се установява спрямо заявителя да са били налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в област И е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той би могъл да се адаптира отново в обществото. Още повече че там живеят съпругата и децата му, баща му, двама от братята му и сестра му. Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към датата на издаване на обжалваното решение. Правилен е изводът на административния орган, че в случая не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а напротив – налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, както и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ.

Липсват основания за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя и към дата на постановяване на настоящото решение. Както бе посочено по-горе, са налице данни за промяна в обстановката в [държава] след издаване на обжалваното решение, за което и са изготвени справки с вх. № ЦУ-1850/27.08.2024 г. и вх. № МД-02-3/15.10.2024 г. от Дирекция „Международна дейност” към ДАБ при МС. При изслушването му съдебното заседание жалбоподателят не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК представляват реална опасност за него съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Нестабилността и липсата на яснота какво ще се случи в близко бъдеще е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която предизвиква безпокойство у жалбоподателя, но той не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му (вж. в т. см. и Решение № 13735/17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2024 г., III о.). Отделно от това, както бе посочено по-горе, настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че смяната на властта в страната по произход на жалбоподателя е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие.

По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 91 от ЗУБ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от М. А. Х., с [ЛНЧ] и настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 16, срещу Решение № 12205/25.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.