Решение по дело №1231/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна подадена против решение № 587/21.04.2023 г. постановено по НАХД № 20233110201216/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което отменено наказателно постановление №03-013763/20.05.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на „Джей Билд“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.

В касационната жалба са изложени оплаквания относно неправилното приложение на материалния закон. Подчертава, че събраните доказателства установяват безспорното съществуване на трудово правоотношение по сключен трудов договор, който е бил регистриран след проверката. Смята, че нарушението е доказано и съдът неправилно е отменил наказателното постановление, поради което иска отмяна на съдебния акт и съответно потвърждаване на наказателното постановление. В пледоарията по съществото на спора, касаторът чрез своя процесуален представител претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и оспорва прекомерността на адвокатското възнаграждение, което би му се възложило за възстановяване.

Ответникът – „Джей Билд“ ЕООД чрез адв. Е.С. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на въззивното решение. Възприема за правилни изводите на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление . Твърди, че целия събран доказателствен материал опровергава становището на наказващия орган за извършено от дружеството нарушение по посочената в наказателното постановление правна норма. В условията на евентуалност, иска намаляване на несправедливия размер на имуществената санкция до нормативно-определения минимум от 1500 лева. В съдебното заседание, „Джей Билд“ ЕООД чрез адв. С. претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, платено по представения договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на оспорването. Споделя изводите на Варненския районен съд за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения, свързани с описанието на фактите. Счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, Варненският районен съд е приел, че в обясненията, написани на гърба на декларацията от М.С., същият не сочи да е полагал труд в полза на наказаното дружество. Установил е, че от доказателствата, събрани в административно-наказателната преписка и във въззивното производство може да се направи извода, че на 12.04.2021г. посоченото лице С. е бил на обекта за да го огледа и да се запознае с подлежащите на изпълнение строителни и монтажни работи, но в деня на проверката не е упражнявал трудови функции. Отменил е наказателното постановление поради липса на нарушение, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на „Джей Билд“ ЕООД.

Решението на Районен съд-Варна е правилно като краен резултат, но настоящата касационна инстанция излага различни съображения:

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на т. 3 и т. 4 на чл. 42 от ЗАНН, в който са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение.

В наказателното постановление е посочено, че работодателят е допуснал до работа работника С. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП гр.Варна. В преписката е наличен трудов договор № 360/12.04.2021г., сключен на 12.04.2021г. между „Джей Билд“ ЕООД в качеството на работодател и работника М. С., който е трябвало да постъпи на работа на 12.04.2021г. В подадената от работника декларация е признато от него, че е на работа от 12.04.2021г. и има сключен трудов договор. Приложена е и справка за регистриране на трудовия договор в НАП на 12.04.2021г. в 18:37ч., докато проверката е била на същата дата, но в 16:45ч. Тоест, съществуването на трудово правоотношение е безспорен факт, който не се оспорва от страните.

Въз основа на събраните относими и допустими писмени и гласни доказателства се оформя заключението, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. За да е осъществен съставът на чл.63 ал.2 от КТ, трябва да е установено по категоричен начин, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от двете страни, както и че е подадено уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Сключеният трудов договор е бил предоставен на проверяващите органи и е описан като доказателство в наказателното постановление, както и работникът е декларирал, че има сключен трудов договор, според който на 12.04.2021г. е постъпил на работа. Въпреки това, наказващият орган не е посочил констатации дали дружеството е изпълнило задължението си да подаде уведомление до ТД на НАП преди работникът да започне да престира труд. Ако работодателят не е подал уведомление по реда чл.62 ал.3 от КТ, тогава той не може и да предостави копие от него на работника преди да го допусне до работа и нарушението по чл.63 ал.2 от КТ се поглъща от това по чл.62 ал.3 от КТ. Ако трудовият договор е бил регистриран в НАП и не е било предоставено уведомление на работника преди постъпването му на работа, тогава работодателя носи отговорност за неизпълнение на задължението си по чл.63 ал.2 от КТ. В случай, че има сключен трудов договор, но той не е бил изобщо регистриран, тогава работодателят носи отговорност по чл.62 ал.3 от КТ, ако е допуснал до работа съответния работник. Липсата на констатации в наказателното постановление дали трудовия договор е бил регистриран в НАП води до пропуски в описанието на нарушението относно факти относими към обективната съставомерност на деянието, което съществено процесуално нарушение не може да бъде преодоляно чрез извличане на данни от документите в преписката. Наказателното постановление има правораздавателен характер и изискването за точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя.

Отменяйки като незаконосъобразно обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на същия, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, възлизащи в размер на 400 /четиристотин/ лева, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие с дата 21.06.2023 г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора е неоснователно, тъй като изплатеното в брой възнаграждение е под минималния размер, регламентиран чл. 7 ал.2 т. 2 във връзка с чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За дължимите на ответника разноски следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище в гр. София в качеството й на юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 587/21.04.2023 г. постановено по НАХД № 20233110201216/2023 г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище в гр.София да плати в полза на „Джей Билд“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: