Определение по дело №790/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 257
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 11 юли 2020 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140200790
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

  30.06.2020

    Град

Кърджали

 

Кърджалийски районен

съд                      

 

състав

 

На

30.06.

                                               Година

2020

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                        Председател

Валентин Спасов

 

                                                Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Ч.Н.

дело номер

790

по описа за

2020

 година.

 

Производството се движи по чл.72, ал.1 от НПК вр. чл.389 и сл. от ГПК.

Постъпило е искане от прокурора за вземане на мярка от съда за обезпечаване на отнемането в полза на държавата, предвидено в чл.53, ал.1 б.“а“ от НК, на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с регистрационен номер № ***, собственост на обвиняемия  Р.С.М. с ЕГН ********** от гр. Кърджали, по досъдебно производство № 226/2020г. по описа на РУ-Кърджали, образувано за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор. Излага съображения, че с Постановление от 16.06.2020г. в качеството на обвиняем бил привлечен  Р.С.М. от гр. Кърджали за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Автомобилът послужил за извършване на деянието бил предаден с протокол за доброволно предаване. Моторното превозно средство било собственост на обвиняемия, видно от свидетелство за регистрация на МПС-част I, както и от справка за собственост на МПС. В разпоредбата на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК законодателят предвидил, че вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление се отнемат в полза на държавата независимо от наказателната отговорност. Прокурорът моли, с оглед обезпечаване отнемането на превозното средство при евентуална осъдителна присъда, да бъде наложена обезпечителна мярка запор върху лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***.

Преди да се произнесе, съдът  съобрази следното: Предпоставките, при които се допуска по искане на прокурора обезпечителна мярка и процедурата по допускането, са ясно очертани в чл.72, ал.1 от НПК, като за всичко останало цитираната разпоредба препраща към ГПК. Съгласно теорията и практиката обезпечителното производство в ГПК има за задача да гарантира възможността на ищеца след постановяване на съдебното решение по един гражданско правен спор, да може да реализира правата си по предявения граждански иск. В конкретния случай, настоящото производство има за цел да гарантира бъдещото изпълнение на предвиденото в чл.53, ал.1, б.“а“ от НК отнемане на вещи, което не е наказание, а е своеобразна гражданскоправна санкция за извършеното престъпление, изразяваща се в отнемане в полза на държавата винаги, независимо от наложеното наказание на вещите, явяващи се оръдия или средства на умишлено престъпно деяние. Поради това вещите трябва да са налични и конкретизирани към момента на нейното постановяване, с изключение когато липсват или са отчуждени, при което се присъжда тяхната равностойност. В производството по допускане на обезпечение по реда на чл.72 от НПК, както се сочи и в Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСНК, съдът следва да прецени наличието на следните предпоставки: има ли обосновано предположение за извършено престъпление, за него предвижда ли се отнемане на вещи, собственикът на това  имущество да е привлечен в качеството на обвиняем за престъплението, както и да е налице обезпечителна нужда.

В случая на досъдебното производство до този момент се установява, че са събрани доказателства, които обосновават предположение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК от обвиняемия  Р.С.М., който е привлечен като обвиняем на 16.06.2020г. За това деяние обаче не е налице изрично предвидено в особената част на този кодекс отнемане на вещите, предмет на престъплението. Освен това, прокурорът не е конкретизирал конкретното МПС средство или предмет на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е, но предвид на направеното искане за обезпечение на отнемането изрично посочено по реда на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, настоящата съдебна инстанция приема, че обвинението счита лекия автомобил в случая за средство на престъплението. Този извод налага в настоящия казус да се направи разграничение между предмета на престъплението и средството за извършването му. Такова разделение се съдържа в разпоредбата на чл.53 от НК, както и същото е обективирано в Тълкувателно решение № 18 от 14.XI.1977 г. по н.д. № 13/76 г. на ОСНК. Според теорията и константната практика предметът на престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на засегнатите обществени отношения, а средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елементи на последното. Всичко това означава, че моторното превозно средство, което се управлява е елемент на засегнатото обществено отношение по нарушаване на правилата за движение по пътищата. Деецът, чрез въздействието върху него засяга обществените отношения на посегателството. От всичко това е безспорно, че лекият автомобил, който лицето управлява след употреба на наркотик, е предмет на престъплението. От този извод следва, че е приложима нормата на чл.53, ал.1, б.“б“ от НК, който касае предмета на престъплението, а не чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, който има предвид средствата за извършване на престъплението. Според чл.53, ал.1, б.“б“ от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата само в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи, каквото отнемане обаче не е предвидено в чл.343б от НК. Поради всичко това, настоящата съдебна инстанция намира, че искането на прокурора е допустимо, но е неоснователно. Въпреки, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление от обвиняемия Р.С.М., който е привлечен към наказателна отговорност и е собственик на приложения като вещественото доказателство лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***, то за същото не е предвидено отнемане в полза на държавата, поради което не следва да се обезпечава и отнемане на вещта, защото при постановяването на присъдата такова няма да последва. Поради това следва искането на прокурора да бъде оставено без уважение.

Ето защо, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.72, ал.1 от НПК за вземане на мярка за обезпечаване на отнемането в полза на държавата предвидено в чл.53, ал.1, б.“а“ от НК на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***, собственост на обвиняемия  Р.С.М. с ЕГН ********** от гр. Кърджали, по досъдебно производство № 226/2020г. по описа на РУ-Кърджали, образувано за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор.

Определението подлежи на протестиране с частен протест в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд-Кърджали.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: