№ 70
гр. Горна Оряховица, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20234120200654 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Д. З. Т. е останала недоволна и чрез
защитника адв. А. Ч. от АК – Велико Търново обжалва електронен фиш серия
К № 7826910, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Посочва, че фишът е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемане на нарушението. Поддържа, че е
нарушено изискването електронен фиш да бъде издаван само за нарушение,
установено със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствието на контролен
орган. Не било описано точно мястото на нарушението. Поради липсата на
точно посочване на мястото на нарушението не можело да се установи дали е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 или разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП и съответно да се провери дали наложеното наказание е
законосъобразно. Към връчения на жалбоподателката електронен фиш не
1
били приложени никакви снимки, поради което не можело да се приеме, че
нарушението е доказано. Във фиша не бил посочен неговият издател и
липсвал подписът на последния. Моли съда да отмени обжалвания електронен
фиш.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2023 г. в 16:54 часа в с. К., общ. Л., на ул. „В.“, в участъка до
№ *, с преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен
№ 120cd2d бил заснет лек автомобил „А.“ с рег. № ***, движещ се в посока
към път I-4 със скорост 73 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 40 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
на 27.07.2023 г. против жалбоподателката Д. З. Т. в качеството й на законен
представител (управител) на дружеството собственик на автомобила „Л.“
ЕООД, ЕИК ***, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К №
7826910, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е
движел със скорост 70 км/ч.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателката на
13.11.2023 г. На 21.11.2023 г. подадената от защитника на Т. жалба против
фиша била заведена с входящ номер в ОД на МВР – Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от името на лице,
което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
2
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни
реквизити – териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.
Името и подписът на издателя не са включени в задължителното
съдържание на електронния фиш, регламентирано в цитираната по-горе
разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поради това е неоснователен доводът в
жалбата, че липсата на тези два реквизита в обжалвания фиш е съществено
нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.
За използването на преносимата система за контрол на скоростта ARH
CAM S1 в процесния случай е съставен предвиденият в чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. протокол по образеца, предвиден в
приложението към тази разпоредба (л. 50 от делото), като е изпълнено и
изискването по чл. 10, ал. 3 от наредбата към протокола да е приложена и
снимка на временно разположеното на съответния участък от пътя АТСС (с.
29 от делото).
Неоснователен е доводът, че в процесното
административнонаказателно производство е нарушено изискването
електронен фиш да бъде издаван само за нарушение, установено със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствието на контролен орган. Този довод
се основава на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, което е постановено при
действието на предходна редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е неприложимо
за редакцията на тази разпоредба, която е била в сила към датата на
установяване и заснемане на процесното нарушение.
В обжалвания електронен фиш са посочени населеното място,
общината, областта, улицата и административният номер на имота, пред
който е преминавал заснетият автомобил в момента на извършване на
нарушението. Тези данни определят еднозначно мястото на нарушението и
3
поначало удовлетворяват напълно изискването на процесуалния закон за
неговото посочване. В процесния случай обсъжданите данни са били
достатъчни за нанасянето на мястото на нарушението върху изготвената от
Община Л. за целите на настоящото производство схема на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация на процесния участък от пътя (л. 47
и 48), на която е нанесено и мястото на пътния знак В26, въвеждащ
ограничението на скоростта от 40 км/ч, и въз основа на която се установява
зоната на действие на този знак. Поради това са неоснователни доводите, че
във фиша не е описано точното място на нарушението и че този пропуск не
позволява да се определи на точната правна квалификация на нарушението, а
именно дали е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 или на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП и дали е осъществено нарушение по чл. 182, ал.1 или по чл. 182, ал. 2 от
същия закон.
Не представлява нарушение на процесуалните правила и соченото в
жалбата обстоятелство, че на жалбоподателката не е връчено копие от
изготвената снимка на нарушението едновременно с връчването на фиша.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на наказаното лице се връчва само копие от
издадения електронен фиш, но не и от другите материали по преписката.
Законът предвижда, че в случай на обжалване на фиша директорът на
съответната ОДМВР изпраща в съда цялата административнонаказателната
преписка. Упражнявайки процесуалните си права в съдебното производство,
наказаното лице има възможност да се запознае с всички представени пред
съда доказателства в подкрепа на констатациите във фиша (вкл. с изготвените
фотоснимки, видеозаписи или разпечатки, възпроизвеждащи изображение
или данни за нарушението) и да упражни правото си на защита, като оспори
представените от ОДМВР доказателства и като посочи и представи други
доказателства в подкрепа на своите фактически твърдения и направените
оспорвания. В процесния случай директорът на ОД на МВР – Велико Търново
е изпълнил задължението си да изпрати в съда цялата
административнонаказателна преписка, вкл. снимката, на която е заснето
нарушението, както и останалите доказателства, потвърждаващи неговото
извършване. Тези доказателства са били на разположение на
жалбоподателката и нейния защитник през цялото време от образуването на
делото до обявяването му за решаване, в т.ч. и към датите на двете насрочени
открити съдебни заседания, за които жалбоподателката и защитникът са
4
редовно призовани.
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Нарушението е установено и заснето в момента на извършването му на
14.03.2023 г., а видно от справката на л. 25 от делото, обжалваният
електронен фиш е издаден на 27.07.2023 г. Следователно е неоснователно
оплакването в жалбата, че фишът е издаден след изтичане на шестмесечния
давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемане на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.). Посочената давност е започнала да тече на
14.03.2023 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната по отношение на
жалбоподателката на 27.07.2023 г., когато е издаден обжалваният електронен
фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна
преследвателна давност, прекъсната на 13.11.2023 г., когато фишът е връчен
на жалбоподателката (разписката на л. 6 и л. 27 от делото). А започналата да
тече на 13.11.2023 г. поредна нова тригодишна преследвателна давност не е
изтекла към момента на настоящото произнасяне.
Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 14.03.2023 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката снимка № 18809, заснета с преносима
система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен № 120cd2d (л. 23
от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 14.03.2023 г. в 16:54 часа лек автомобил
5
с рег. № *** се е движел със скорост 73 км/ч.
Видно от данните в протокола за използване на АТСС (л. 50) и в
справката към снимката (л. 23 на гърба), в момента на заснемането лекият
автомобил с рег. № *** е преминавал през участъка срещу номер * на ул. „В.“
в с. К., общ. Л.. От цитирания протокол и справка се установява също така, че
използваното техническо средство е измервало скоростта и е заснемало
превозните средства, движещи се към ПП I-4. А от служебно изисканата
схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на
посочената улица, съвпадаща с общински път VTR1181 Ч. – К. – ПП I-4 в
участъка от км 6+000до км 7+000, е видно, че установеното от
доказателствата и посочено във фиша място на нарушението – срещу номер *
на ул. „В.“ в с. К. – попада в зоната на действие на пътния знак В26, поставен
при км 6+360, с който за движещите се в посока към път I-4 (центъра на с. К.)
е въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 17.09.5126,
издадено от Българския институт по метрология (л. 15), се установява, че е
одобрен типът на преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1,
с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и същата е вписана
под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа
средство за измерване е от 07.09.2017 до 07.09.2027 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение.
А от протокола за проверка № 60-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. (л. 13) е
видно, че използваната в процесния случай преносима система за контрол на
скоростта ARH CAM S1 с фабричен № 120cd2d е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
В съответствие с установения в чл. 53 от ЗАНН стандарт за доказване
на административнонаказателното обвинение от измерената скорост на
заснетия автомобил от 73 км/ч е приспадната максимално допустимата
грешка на измерване с използваното в случая техническо средство от +/– 3
км/ч (т. 8 от протокола на л. 13), като в издадения фиш е прието за установено
по несъмнен начин, че скоростта на автомобила в момента на заснемането е
била 70 км/ч.
6
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че фактът превишаване
на разрешената максимална скорост с 30 км/ч при управление на заснетия
автомобил в населено място е установен по несъмнен начин.
От данните в справката за регистрацията и собствеността на л. 24 се
установява, че собственик на заснетия автомобил към датата на нарушението
е „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, управител на което е жалбоподателката Д. З. Т.
съгласно вписването в Търговския регистър. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
Т. не е посочила по предвидения в закона ред друго лице, което е управлявало
автомобила към датата и часа на заснетото нарушение. Поради това правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за извършеното
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката в качеството й на законен представител на юридическото
лице, което е собственик на заснетия автомобил.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За това
нарушение на Т. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и
размер административно наказание глоба от 100 лв.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7826910 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Д. З. Т., ЕГН **********, с адрес
***, с адрес за призовки и съобщения: *** – адв. А. Ч. от АК – Велико
Търново, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100
лв. (сто лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
7
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8