РЕШЕНИЕ
№ 2860
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110206471 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
029131 от 16.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Л. Б. А., ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения
против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява.
Представлява се от адвокат С. с приложеното по делото пълномощно.
Релевират се съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Спорът по делото не касае фактите и/или събраните доказателства.
Спорът е единствено по правото и правилното приложение на
материалния закон.
Жалбоподателят Л. Б. А. е правоспособен водач на МПС.
На 26.09.2022г., около 17:00 часа в село К., по улица „Ф.“ от ул. „Г. Г.“ с
посока на движение към ул. „О. п.“ жалбоподателят А. е управлявал товарен
влекач марка „И. М.“ с рег. № *********, собственост на „Л. А.“ ООД,
гр.София, ул. „О.“ № * и в района на кръстовището с улица „В.“ участвал в
ПТП без вина, при липса на представена валидна застраховка „гражданска
отговорност“ на полуремаркето марка „Ш.“ с рег. № *******, теглено от
посочения влекач. На място жалбоподателят А. разбрал за първи път, че
полуремаркето марка „Ш.“ с рег. № ********, теглено от посочения влекач
има служебно прекратена регистрация от СДВР-ОПП. Жалбоподателят А. не
е знаел, нито е бил уведомен от СДВР-ОПП, че инкриминираното ремарке е
имало служебно прекратена регистрация. На посочената дата и място
свидетелят А. Н. Г. – автоконтрольор към СДВР-ОПП извършил проверка по
повод на тези обстоятелства и съставил АУАН. СРП с постановление от
02.03.2023г. отказала да образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2 НК
срещу жалбоподателя А.. Срещу него било съставено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-029131 от 16.03.2023г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Л. Б. А., ЕГН: ********** му е наложено административно наказание
парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и въз основа на показанията на свидетеля А. Н. Г. –
автоконтрольор към СДВР-ОПП, въз основа на които е издадено обжалваното
НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената
фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал. Предвид
2
липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. В
наказателното производство съдът е приел, че не следва да разпитва
свидетели, тъй като липсват писмени доказателства, които да обосновават
субективната страна на конкретното нарушение.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Абсолютно задължително е както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената, като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице
съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата
цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза.
Липсва пълно очертаване на съставомерните факти.
Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта
на доказване „onus probandi”, лежаща върху административно-наказващият
орган. Липсват и писмени доказателства. Съдът намира, че административно-
наказващият орган не доказва не само обективната страна на твърдяното
нарушение, но и субективната страна. Не са приложени доказателства дали
самият жалбоподател А. е бил уведомен от СДВР-ОПП преди датата на
проверката от 26.09.2022г., че регистрацията на ППС - полуремарке марка
„Ш.“ с рег. № ********, теглено от влекач марка „И. М.“ с рег.
№*********** е била служебно прекратена. Ако е бил уведомен за това
обстоятелство от административно-наказващия орган с доказателства и
въпреки това, е управлявал инкирминираното ППС при ясно съзнание за
служебно прекратена регистрация на същото, тогава би имало основание
съдът да изследва доказаността на субективната страна на нарушението. Но
за да се пристъпи към това, следва административно-наказващият орган да е
доказал предикатно обективната страна. В случая това липсва.
Административно-наказващият орган и актосъставителя е следвало
законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП в
съответствие с принципите на правовата и демократична държава, които този
съдебен състав на съда споделя безусловно. Собственикът на моторно
превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена
служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за
3
точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа
на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици. В заключение съдът се позова изцяло
на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и
ОС на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г., според което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство. Под уведомяване по поставения въпрос
следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички
доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен
случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. Независимо от
изложеното съдът следва да се произнесе дали случаят е маловажен, ако се
приеме, че формално е извършено административно нарушение. Отговорът е
положителен. Съдът намира, че в настоящия случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са настъпили съставомерни
вреди. Спрямо жалбоподателя не са налагани множество административни
наказания по ЗДвП. Липсват вредни последици от деянието. Това е
обстоятелство, което прокурорът е отчел в постановлението за отказ да
образува ДП.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни съдебни заседания съгласно договор за правна помощ в размер на
600.00 лева. Според посочената процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-029131 от
16.03.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Л. Б. А., ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законния й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на
въззивника Л. Б. А., ЕГН: ********** на основание чл.143, ал.1 от АПК
сумата от 600.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5