Р Е Ш
Е Н И Е № 327
град Велико Търново, 24.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Велико Търново, VIІ–ми състав, в публично съдебно заседание на 26.06.2019 година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Цветомил Горчев
при участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Горчев адм. дело № 268/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба, подадена от Й.Ц.Х., ЕГН ********** *** срещу Заповед Заповед № 366з-1036 от 19.04.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново, с която на основание на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР, вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според него не е разкрита обективната истина, а дисциплинарно-разследващият орган е извършил формално дисциплинарното производство. Оспорва констатациите за извършени нарушения и изобщо за поведението им с П.И. и счита за недоказани вменените му две нарушения. Счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради неспазване на изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и че в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не било взето предвид обстоятелството, че до настоящия момент не бил наказван, а награждаван два пъти. По изложените съображения, доразвити в писмена защита от процесуалния му представител, иска от съда да отмени обжалваната заповед, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на ОД на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, развити в представена писмена защита. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, след изясняване на фактическата обстановка и при спазване на материално и процесуалноправните изисквания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С оспорената Заповед № 366з-1036/19.04.2019 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши инспектор – полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, считано от датата на връчване на заповедта, за това, че в това си качество е извършил две нарушения.
Първото от тях се изразява в това, че на 25.01.2019 година около 12.30 ч. в гр. Велико Търново при отработване на сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“, младши инспектор Й.Ц.Х., като съизвършител в съучастие с младши експерт П.И. И.– КО в група ООР са отнели от М.И.Б.медните остатъци от проводници, които преди това е обгорила, натоварили ги в служебния автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения и са ги откарали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Феникс-ВТ“ ЕООД, находящ се на улица „Никола Габровски“ № 75А, където са ги предали, за което получили сумата от около 20 лева. Прието е, че това деяние на Х. съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина тъй като е използвал служебното си положение за лична облага за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от ЗМВР следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ както и че с него е нарушил и т. 15, 19, 20, 25 и 44 от Етичния кодекс, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.
Второто нарушение в това, че на посочената в т. 1 дата, след като е посетил сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“, младши инспектор Й.Ц.Х. не е дал точен и обективен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ Посочено е, че съгласно чл. 45 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2004 година за патрулно-постова дейност (обн. ДВ 102/2014 година) нарядите са починени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Прието е, че Х. не е изпълнил това свое служебно задължение с цел да прикрие първото деяние. Прието е и че той е нарушил т. 64 от Етичния кодекс като това представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Прието е, че двете деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в МВР, които уронват престижа на службата, като с тях жалбоподателя е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР, поради което следва да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. Като е приел, че са налице две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, съставомерни по чл. 203, ал.1, т. 7 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за които е предвидено налагане на дисциплинарни наказания "уволнение" наказващият орган е наложил на жалбоподателя едно наказание - най-тежкото, а именно "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение.
Между страните по делото не се спори, че жалбоподателят е бил държавен служител от МВР и същият до 22.04.2019 г. е заемал длъжността полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново. Към датата на уволнението има две години стаж в МВР, не е наказван и има две награди – приложената кадрова справка.
Видно от Докладна записка от 30.01.2019 година на Началник РУ-Велико Търново Директора ОД на МВР – Велико Търново и е уведомен за наличието на предварителни данни за неправомерни действия на служители на група ООР, сектор ОП при РУ-Велико Търново и установена съпричастност на жалбоподателя към въпросните действия. Предложено е извършването на проверка.
Такава със Заповед № 366з-250/31.01.2019 година е разпоредена със задача да се извърши проверка по реда на чл. 205, а. 2 от ЗМВР за наличието на данни за извършени нарушения от страна на жалбоподателя и младши експерт И.със срок до 27.02.2019 година, определена е комисия, която да извърши проверката и изготви писмена справка.
Комисията е изготвила справка в определения срок, като приела двамата да са нарушили правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и които уронват престижа на МВР, съответно съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина и е изпратила материалите на директора на ОД на МВР по компетентност, както е и предложила материалите да се изпратят на ВТОП с оглед данни за извършено престъпление.
Със Заповед № 366з-604/12.03.2019 г. на директора на ОД на МВР – В. Търново е образувано дисциплинарно производство срещу Й.Ц.Х. и П.И. И.и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 16.03.2019 г.
Със Заповед № 366з-933/10.03.2019 г., съобщена на жалбоподателя, е удължен срока на дисциплинарното производство съответно до 30.04.2019 г.
В хода на дисциплинарното производство са събрани обяснения от разследваното лице, както и други доказателства, в т.ч. събраните в хода на горната проверка.
Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище по чл. 207, ал. 12, рег. № 366р-7586/18.04.2019 година, в което е прието да са налице основания за реализиране на дисциплинарна отговорност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и обобщена справка № 366р-7369/15.04.2019 г., връчена на жалбоподателя на 17.04.2019 г. Няма данни във връзка с изготвената справка Х. да е правил писмени възражения или да е сочил доказателства след запознаването с нея.
До жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения от 18.04.2019 г., като не са депозирани. На същата дата директора на ОД на МВР – гр. Велико Търново е изслушал Х..
Дисциплинарното производство е завършило с постановяване на оспорената Заповед, връчена на жалбоподателя на 21.04.2019 година.
Недоволен от заповедта, Х. я оспорва пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез ответника на датата на връчването.
В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка. В хода на дисциплинарното производство са приобщени и протокол за преглед на видеозаписи от охранителни камери, монтирани в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „ФЕНИКС ВТ“ ЕООД, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 75А, предоставени с Протокол за доброволно предаване № 1739р-3027 от 06.02.2019 годинпа рег. № 1739-7934 от 12.04.2019 г. за преглед на видеозаписи и Протокол № 1739р-6693 от 28.03.2019 година, неоспорени от жалбоподателя, представляващи част от административната преписка по издаване на процесната заповед. Изслушани са показанията на свидетеля Цв.Г.Ц..
Съдът намира, че жалбата е допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР орган, предвид длъжността, която е заемал жалбоподателя и при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Последният провежда производство, в което изяснява фактите и събира доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Х. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и по този начин му е дадена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като служителят е неколкократно канен да даде обяснения, в това число и след запознаване с обобщената справка и становището на разследващата комисия.
От съдържанието на оспорената заповед е видно, че директорът на ОД на МВР – Велико Търново изрично се е позовал на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство и изготвените становище и обобщена справка на дисциплинарно разследващия орган. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че видеозаписите, възпроизведени в цитирания по-горе протокол, за които твърди да са послужили като основание да се констатира процесните нарушения не са годни доказателствени средства, тъй като не били изготвени по предвидения за това ред и като не е давал съгласие да бъде заснеман. На първо място това обстоятелство – за посещението в процесния пункт и извършените там действия се установява и от множество други доказателства по делото, по същество не се спори от жалбоподателя. За разлика от наказателния процес, административния и субсидиарно приложимия граждански процес не изискват наличие на предварително разрешение са събиране на такъв тип веществени доказателства, а че видеофайловете са именно такъв вид доказателство с присъщия за него способ за събиране – оглед, е несъмнено за правната доктрина, протоколът за който оглед не бе оспорен в хода на настоящото производство.
Все по-често камери се поставят на различни обществени места, предприятия, офиси и дори в частни домове и съответно записите от тези камери при определени условия могат да бъдат годни доказателства в граждански и търговски спорове – така Решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г., Гражданска колегия, ІV гражданско отделение на ВКС. Доколкото не е спорно камерите да са били видни за всеки посетител в пункта и инсталирането им не е целяло заснемането само на жалбоподателя настоящият състав приема, че при това положение е налице предвиденото отклонение от правилото на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Както в Директива 95/46/ЕС, така и в ЗЗЛД, има изключения, които правят обработването на лични данни допустимо, въпреки съгласието или не на конкретното лице, за което се отнасят.
Неоснователнно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Тези оплаквания очевидно не намират опора в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, уреждащи кога едно дисциплинарно нарушение е открито и установено, и във факта, че материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 18.04.2018 г., а обжалваната заповед е издадена на 19.04.2018 г.
Не подлежи на съобразяване и оплакването за тенденциозно водене на дисциплинарното производство - от събраните доказателства е видно, че дисциплинарно разследващият орган е изисквал и то нееднократно, допълнителни обяснения от всички имащи отношение към случая лица, в т.ч. и от посочения от жалбоподателя свидетел Ц. и е извършена проверка на твърденията на жалбоподателя. В обобщената справка на разследващата комисия са изложени подробни съображения кои твърдения на съответните лица се приемат за достоверни и защо. Доколко преценката на събраните доказателства е правилна и обоснована, е въпрос по съществото на спора и не касае процесуалната законосъобразност на обжалваната заповед, а обстоятелството, че становището на жалбоподателя относно събитията през въпросния ден не е възприето, само по себе си не води до извод за пристрастност или необективност при налагане на наказанието. Следователно процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗМВР, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост, а правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено по никакъв начин.
Относно приложението на материалния закон:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно е, че през деня на 25.01.2019 година за времето от 07.00 – 19.00 часа жалбоподателят е бил наряд в състава на автопатрул, заедно с П.И. – мл. експерт, с определен патрулен автомобил с рег. № ***, като за старши на наряда е бил определен И.. Не се спори и че около 12.30 двамата били изпратени по сигнал от дежурен в ОЦ на РДПБЗН – Велико Търново за наличие на дим в гора в близост до художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“ – докладна записка от М. Д..
От обясненията на М.Б. се установява, че по същото време и на същото място тя била запалила предоставени ѝ от К.Л.отпадъци от медни и алуминиеви проводници, с цел впоследствие да ги предаде като вторични суровини и така да са сдобие с нужните ѝ пари. За целите на настоящото производство е ирелевантно за какви цели точно е щяла да ползва тези пари, поради което и настоящият състав намира, че това обстоятелство не следва да се обсъжда. При пристигането на патрула огънят бил почти изгасен и отпадъците прибрани в бял чувал. И., когото описава като по-висок, с шапка ѝ заявил, че няма право да пали огън на това място и ѝ разпоредил да напусне района. Б.посегнала да вземе чувала, но И.я заплашил, че „ще я рита“. Б.се изплашила и напуснала мястото, а впоследствие разказала на съжителя си за случая. Последния се оплакал на Л., който сигнализирал главен инспектор В.Р.– Началник сектор КП при РУ.
Още в присъствието на Б., полицаите взели чувала и го натоварили в патрулния автомобил, а на оперативния дежурен докладвали, че не е установено нарушение и продължават по маршрут. Няма данни, не се и твърди да са установили самоличността на лицето заварено на място – Б.и да са ѝ снели обяснения, да са установили самоличност на намиращи са в близост до мястото, по последващи техни твърдения, лица от ромския етнос.
Установява се обаче, че в нарушение определеният им за деня маршрут двамата, с патрулния автомобил се придвижили от художествената галерия покрай жп гара по улиците „Магистрална“ и „Никола Габровски“ до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от „Феникс – ВТ“ ЕООД, където работел близък на Х. – св. Ц..
От показанията на последния се установява, че именно той, следа като Х. отворил багажника на служебния автомобил, взел процесния чувал, претеглил съдържащият се вътре метал и издал на Х. служебна бележка, при представянето на която на И.била заплатена сумата от 20 лева. Пак Ц. съдействал на полицаите да не бъдат записвани данните им (задължително при предаване на метални отпадъци) – обясненията на В.А.– касиер в пункта.
Самото предаване на медни метални отпадъци не се оспорва от Х., като твърди те да са били лично негови и да се е сдобил с тях като извършвал ремонт в жилището си. Настоящият състав не кредитира обясненията на жалбоподателя и подкрепящите ги показания, дадени в хода на настоящото производство от св. Ц., че около седмица преди това Х. бил попитал Ц. дали може да предаде кабели, останали му от ремонт, а и че на процесния ден е носел и акумулатор за смяна. От данните по делото се установява, че двамата са близки, съседи, при което тези показания очевидно имат за цел да предпазят жалбоподателя. Тази версия не е развита при първоначалните обяснения на свидетеля в хода на дисциплинарното производство. Нелогично е също така да се приеме, че подготвяйки се за предаване на отпадъци ще ги предадеш точно на деня, в който си изпратен по сигнал за обгаряне на такива, непосредствено след посещението на мястото и двамата, влизащи в състава на патрула да не носят, точно в този ден документ за самоличност, при това и двамата полицаи са водачи на МПС.
От друга страна, показанията на всички останали лица за металните отпадъци са логични и последователни, като не са налице факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че същите имат мотиви да дават показания във вреда на жалбоподателя. Липсва разумно обяснение защо въпросните лица биха дали и поддържали такива твърдения, ако описаните събития не са се случили в действителност.
Обясненията на жалбоподателя пред дисциплинарно разследващия орган, обективиращи защитната му теза, се изразяват в следното:
На процесната дата съвместно с И.посетили района на паметник „Асеневци“, изпратени от ОДЧ. От лявата страна в близост до коритото на р. Янтра забелязали дим и при проверката установили жена от ромски произход, която говорела несвързано. Разпоредили ѝ да загаси огъня и да се маха. Жената затрупала с „листа“? огъня, двамата полицаи не проверили какво гори и след жената напуснали мястото. Не били извършвали проверка нито на жената, нито на намиращите се в околността двама роми и докладвали да няма нередности. За процесните медни отпадъци, както е посочено по-горе твърди да са негови от извършван ремонт и заедно с акумулатор за смяна да ги е сложил в автомобила още след застъпване на смяна – приятелката му го чакала със собственият му автомобил на кръстовище на ул. „7-ми юли“ и „Христо Ботев“ след ежедневния инструктаж. За продажбата им твърди лично да е получил 20 лева.
Съдът счита, че твърденията на жалбоподателя са нелогични и опровергани от събраните по делото доказателства.
Същите противоречат на обясненията на И.за това как металните отпадъци са се озовали в патрулния автомобил – И.заявява, че всъщност двамата с Х. са чакали Б.да дойде, а последната пък потвърждава версията на Х., противоречия се констатират и относно точното място на твърдяната среща между тримата – двамата полицаи твърдят това да е станало на горепосоченото кръстовище, а Б.– непосредствено преди автогара „Юг“ в града. Така описаното и обяснено от тримата се опровергава и от данните за маршрута на патрулния автомобил, снети от Автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР (GPS данни) – видно от които за процесния времеви период, а и за целия ден патрулния автомобил с рег. № *** не се е намирал на нито едно от посочените места. Въпросната система е известна на жалбоподателя, не се ползва само за целите на процесното дисциплинарно производство и само за следене на Х., а за целите на контрол в работата на МВР, поради което справките от нея подлежат на съобразяване в настоящото производство. Верността на справките по същество не е оспорена от жалбоподателя.
Б., Х. и И.заявяват освен проводниците да е имало и акумулатор и други вещи, а дори при разпита в настоящото производство ангажираният от Х. свидетел Ц. не споменава други вещи освен проводници.
Не е спорно, сам жалбоподателят дава сведения, за това какво точно е докладвано на ОД, а именно че няма нарушения на обществения ред и не са констатирани нередности. Не е даден отчет и за забелязани подозрителни лица.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано извършването на нарушенията, описани в оспорената заповед. Доказано е, че на 25.01.2019 година около 12.30 ч. в гр. Велико Търново при отработване на сигнал за дим в гориста местност в близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“, младши инспектор Й.Ц.Х., като съизвършител в съучастие с младши експерт П.И. И.– КО в група ООР са отнели от М.И.Б.медните остатъци от проводници, които преди това е обгорила, натоварили ги в служебния автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения и са ги откарали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Феникс-ВТ“ ЕООД, находящ се на улица „Никола Габровски“ № 75А, където са ги предали, за което получили сумата от около 20 лева, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. с нарушенията на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуемо на основание чл. 200, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро и т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „уволнение“.
Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на т. 15 - „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т. 19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, т. 20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, т. 25 – „Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта“ и т. 44 „Държавният служител придобива, владее и ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си положение“ от Етичния кодекс.
Доказано е и второто вменено нарушение – че жалбоподателят като след като е посетил сигнала не е дал точен и обективен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ. Обстоятелството, какво точно е отчетено като дейност не се оспорва, както и това че независимо от това кой точно от двемете е докладвал и двамата служители са присъствали при доклада и са имали възможност да дадат точен и обективен отчет. Съгласно т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи, а съобразно чл. 45 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2004 година за патрулно-постова дейност (обн. ДВ 102/2014 година) нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ. С оглед заеманата от жалбоподателя длъжност и длъжностната му характеристика, същият следва да познава разпоредбите на законодателството в областта на патрулната дейност, като очакванията за спазването и прилагането му от негова страна са завишени в сравнение с останалите граждани, а не да ги нарушава за прикрива противоправни свои деяния. С поведението си жалбоподателят осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. с нарушенията на т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наказуемо на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „уволнение“.
Допуснатите от служителя нарушения са установени след съвкупната преценка на всички събрани в хода на административното производство писмени доказателства. Константно е становището на теорията и практиката, че наказателната /а по аргумент от по-силното основание и дисциплинарната/ санкция може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства, когато веригата от тях води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на нарушението, и то по начин, който да изключва други възможни версии. В конкретния казус се касае за богата като обем и съдържание преписка, инкорпорираща доказателствена съвкупност както от преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупност водят до еднозначния извод за извършване на дисциплинарните простъпки.
Според съда и само посоченото нарушение по т. 1 от заповедта, описано по-горе е достатъчно за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са изброени в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Нормите, на които се позовава административният орган, са нарушения по т. 7 - използване на служебното положение за лична облага и т. 13 от цитирания текст – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Поведението на жалбоподателя законосъобразно е квалифицирано от наказващия орган като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. и обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г., с който жалбоподателят е запознат). В чл. 194, ал. 2 от ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 4 визира неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
В случая поведението на Х. в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения ред, разкриване и предотвратяване на престъпления, а предприетите от жалбоподателя действия са в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение. Това поведение има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. В случая не става въпрос за немърливо или недотам добро изпълнение на работата, а за несъвместими с етичните правила деяния, които характеризират извършилия ги служител като "неподходящ по етични/морални съображения" за работа като държавен служител. Това, както и обстоятелството, че поведението на служителя е станало достояние на граждани – на М.Б., К.Л., И.И., Цв.Ц. и В.А., на полицейски органи и на органи на досъдебното производство, т.е. деянията имат проявление извън служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя, без съмнение води до уронване престижа на полицейската институция, така Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
В конкретния случай, в условията на кумулативност са двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно цитираните норми. Неотносимо е също така дали жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност или не. Следва да се съобрази, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на евентуалната наказателна отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, като в тази връзка следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната - чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. В случая служителят се явява наказан за нарушения на морално-етични норми, а не поради извършено от него престъпление. В този смисъл е константната практика на ВАС – напр. Решение № 2912/10.03.2017 г. по адм. дело № 5729/2016 г., Решение № 2095 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2016 г., 5-чл. с-в, Решение № 12238 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2015 г., Решение № 3899/05.04.2016 г. по адм. дело № 3404/2015 г., Решение № 3840/06.04.2015 г. по адм. дело № 9648/2014 г., Решение № 10406/10.07.2013 г. по адм. дело № 12544/2012 г., 5-чл. с-в и др.
Доколкото Х. и И.не са установили самоличността на Б.и други лица, за които твърдят да са били в района, където били изпратени за проверка неоснователно се явява и оплакването по чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, напротив положени са всички необходими усилия за изясняване фактите по дисциплинарното производство, на жалбоподателя са предоставени законовите възможности да участва в дисциплинарното производство, да дава обяснения и сочи доказателства.
Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като нарушенията на служебната дисциплина и неизпълнението на служебните задължения са дотолкова тежки, поради което са налице основанията на чл. 203 от ЗМВР, поради което при условията на обвързана компетентност наказващият орган следва да наложи предвиденото в нормата наказание "уволнение". Със заповедта е наложено точно такова наказание, поради което са неоснователни възраженията за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Съдът приема, че е спазен чл. 197, ал. 3 ЗМВР, тъй като от съдържанието на оспорената заповед е видно, че дисциплинарно наказващият орган е описал поотделно двете констатирани нарушения и ги е квалифицирал правно, като е посочил и наказанията, които би следвало да наложи за всяко от тях, ако бяха констатирани самостоятелно. Доколкото и двете предвидени наказания за вменените нарушения са „уволнение“, правилно е наложил едно наказание.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора и своевременно заявеното искане разноски се следват в полза на ответника. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че обоснования размер се равнява на сумата от 250 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Ц.Х., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 366з-1036 от 19.04.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Й.Ц.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико Търново сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: