РЕШЕНИЕ
№ 1220
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110113438 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от К. Т. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, срещу *, с административен адрес: гр. Варна, бул. *, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, част от
сумата в общ размер от 15 000 лв., представляваща дължимо от ответника обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на настъпило на 04.09.2021 г. на ул.
„*ПТП при преминаване през необезопасено бетонно пътно препятствие, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /16.09.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер до сумата от 7 373 лв.
В исковата молба ищецът К. Т. СТ. твърди, че на 04.09.2021 г., управлявайки
собствения си лек автомобил марка „*“ с рег. № * по ул. „*, преминал през необезопасено
пътно препятствие, към което имало отрязана метална тръба. Сочи се, че при удара е счупена
картерната тава на мотора на автомобила. Твърди, че на мястото на произшествието нямало
пътни знаци, обозначаващи наличието на необезопасени препятствия или опасности.
Съставен е Протокол за ПТП № 1794150 от мл. инсп. *, като е направен и снимков материал.
Твърди се, че било наложително автомобилът да бъде репатриран. Сочи, че поради загубата
на масло от спукания картер, на моторът на превозното средство следвало да бъде извършен
основен ремонт на стойност 15 000 лв., но до момента няма обезщетяване на претърпените
от него вреди.
Ответникът*, подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за
недопустимост на исковете, доколкото счита, че не е надлежна страна по спора. Твърди, че
мястото, на което е настъпил инцидента е частен имот, поради което не може да носи
отговорност за настъпилите вреди. В допълнение сочи, че липсва противоправно деяние на
лице при изпълнение на служебните си задължения и причинно-следствена връзка между
противоправно действие и причинения вредоносен резултат. Оспорва съставения протокол
за ПТП да отразява действително настъпване на произшествие, а счита, че същия
1
представлява изявление на лице пред орган на власт в рамките на неговата компетентност.
В евентуалност прави възражение за съпричиняване, поради липсата на обективни
обстоятелства, станали пречка за невъзможността/намалената такава за възприемане на
реалната обстановката от ищеца. Моли за отхвърляне на претенцията, а в евентуалност
нейното намаляване, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът * поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения по делото Протокол за ПТП № 1794150 от 04.09.2021 г. на МВР се
установява, че в 15:40 ч. младши инспектор Н. е посетил на място адрес в гр. Варна, ул. „*
като е отразил, че на този адрес водачът на лек автомобил „*“ с рег.№ * К. Т. СТ. е минал
през необезопасено бетонно пътно препятствие с допълнителна към него отразяна метална
тръба, в следствие на което удря и чупи картера на автомобила. Представени са
удостоверение за техническа изправност и свидетелство за регистрация на процесния
автомобил, от които е видно, че към датата на произшествието същият е преминал
задължителния годишен технически преглед и като собственик е регистриран ищецът.
Представена е застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за периода 06.11.2020 г. – 06.11.2021 г.
Ответникът е представил становище на Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ към Община Варна по отношение на делото, от което е видно, че няма
пътен знак на процесното място, Общината не е поставяла бетонно препятствие и не е
извършвала ремонтни дейности. Регулацията на улицата не е приложена. Извършен е оглед
на мястото и е представен снимков материал. Представени са и планове за организацията на
движението.
От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че съобразно
описаната схема в процесния протокол за ПТП вещото лице счита, че реалният и възможен
механизъм за настъпване на събитието е автомобилът при движение преминава върху
предмет (бетонно пътно препятствие с допълнителна към него отрязана метална тръба),
намиращ се на платното за движение. При съприкосновение с ръба на предмета се получават
увреждания по картер двигателен, което нарушава целостта на мазителната система на
двигателя, води до изтичане на двигателно масло и получаване на увреждания. Тези
увреждания се изразяват в ускорено износване на механични триещи части от двигателя на
автомобила, вследствие на намаляване на количеството на двигателното масло. Счита, че е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лекия
автомобил и е възможно същите да са причинени по степен и вид от събитието. Дори при
движение с ниска скорост е обичайно картер маслен да се увреди, като наруши целостта си
и съответно целостта на мазителната система на двигателя, защото не е детайл предвиден да
понася преки удари с други обекти, да се деформира при удар и да понася кинетична
енергия. Не са налице данни за точната скорост на движение на автомобила преди
произшествието, както и за наличието на други превозни средства или обекти, които да са
ограничавали видимостта на водача на процесния автомобил към препятствието на пътната
настилка. Вещото лице определя обща стойност за възстановяване на автомобила по средни
пазарни цени в размер на 7 373,99 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
уврежданията по двигателя в резултат от удара върху картера на автомобила се получават в
рамките на няколко секунди, доколкото той остава без смазване и се нараняват триещите се
части.
От заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че e приложена
регулацията на ул. „*“, в обхвата на местопроизшествието. Препятствието е попадало в
обхвата на имот 1*, който е общинска собственост. Стърчащата метална тръба се е намирала
в тротоара на новопроектирана улица на 20 см. от пътното платно, но улицата не е изградена
2
на място и всичко е бетонирано, като дори тротоарът се използва за движение на ППС. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че имот № 1664 е станал автоматично общинска
собственост по силата на заповедта по чл. 16 ЗУТ.
От показанията на разпитания по делото свидетел ИВ. Д. Н. се установява, че същият
е служител на МВР, който е посетил местопроизшествието. На място е видял процесния
автомобил и тръба, която излиза от асфалта на датата, която е посочил в протокола за ПТП,
който е съставен от него. Мястото с препятствието не е било обозначено, като видимите
щети по автомобила са разлятото масло от двигателя. С колегата му са направили снимки,
които са приложени по делото. Участъкът е път, който не асфалтиран, защото е с голям
наклон. Платното е било с нормална ширина, в която могат да се разминат две коли.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че се е возила в
процесния автомобил на 04.09.2021 г. когато ищецът е шофирал и се е опитал да паркира.
Колата е заседнала и е нямало как да се движи в нито една посока. Свидетелката е видяла
черна течност, за която ищецът е казал, че е масло. Навсякъде е имало масло, което дори е
трябвало да прескочи. На мястото е нямало обозначителни ленти или знаци, че има
препятствие. Автомобилът е бил в невъзможност да се придвижи на собствен ход. Извикали
са „Пътна помощ“ и екип на КАТ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявеният е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на
парично обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на бездействие
от страна на възложителя на работата да поддържа улиците на територията на Общината.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже възлагане на работа от ответника на негови служители; противоправно бездействие
на служителите да извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая,
че не са изпълнили задължението си да поддържат улицата, както и че тази улица е
общински път, който Общината е длъжна да поддържа); настъпилите за ищеца вреди по
основание и размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите
вреди. Вината на служителите се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в
тежест на ответника (в случай, че ищецът докаже останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане) е било да обори презумпцията за вина, като установи,
че бездействията на служителите не са извършени виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Фактическият състав за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва:
възлагане на работа, противоправност, вреди и причинна връзка. Отговорността на
работодателя е обективна, но същият може да обори презумпцията за вина като докаже, че
този, на когото е възложил работата, не е действал виновно. Доказателствената тежест в
процеса е разпределена съобразно елементите на фактическия състав.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в
собственост на общините. В чл. 31 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време,
нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
Видно от изслушаната по делото СТЕ имотът, в който се е намирало процесното
3
препятствие, е собственост на *. Дупката, със стърчащата от нея метална тръба, са били в
предстоящия за изграждане тротоар на новопроектирана улица. Предвид горепосочените
разпоредби по силата на закона е вменено задължение на ответника* да поддържа улицата в
изправно състояние, както и да сигнализира незабавно за наличието на препятствие. От
показанията на свидетелите се установява, че препятствието не е било обозначено. Тези
факти водят до извода, че е налице противоправно бездействие на служителите на * да
извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили
задължението си да поддържат изправна улицата – общинска собственост или да обозначат
наличието на препятствие). Презумпцията за вина на служителите също не е оборена в
процеса.
По отношение на конкретния инцидент и настъпилите вреди се установява от
съставения протокол за ПТП, че органите на реда са посетили местопроизшествието
непосредствено след инцидента. Увреденият автомобил все още е бил до препятствието,
картерът е бил счупен и от него е течало масло. Тези факти са отразени в протокола и е
изготвен и снимков материал, който е съобразен и от вещото лице по авто-техническата
експертиза. Същите се потвърждават и от свидетелските показания по делото. Предвид
невъзможността след такова увреждане на картера, предизвикващо увреждане и на
двигателя, автомобилът да се движи на собствен ход, е малко вероятна хипотезата
увреждането да е настъпило на друго място, след което автомобилът да е пренесен със
специализиран товарен автомобил на мястото на инцидента. Протоколът е съставен
съответства на изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП и удостоверява
обстоятелствата на местопроизшествието. От протокола е видно, че контролния орган -
съставител на протокола, е посетил местопроизшествието, като е удостоверил, че вредите на
л.а. са в резултата на преминаване на автомобила през препятствие на пътното платно при
движение по ул. *. Представеният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ, издаден от служебно лице в кръга на официалната му удостоверителна власт,
установяващо датата, мястото и начина на ПТП, което обвързва съда с материална
доказателствена сила, че ПТП-то се е осъществило, по начина, удостоверен в документа, тъй
като в протокола изрично е удостоверено, че същият е съставен на мястото на събитието.
Допълнително самоувреждане от страна на водача на лекия автомобил е изключено,
предвид характера на увредените детайли. След изтичането на маслото от картера
двигателят се е повредил и автомобилът не е могъл да продължи движението си. Вещото
лице е остойностило вреди в резултат на инцидента на сумата от 7 373,99 лв. Предвид
възможната причина за възникване на вредите и самите вреди вещото лице е приело, че
същите е възможно да бъдат причинени по описания в исковата молба начин. Настоящият
състав счита, че е налице причинна връзка между преминаването през препятствието и
претърпените вреди, или в частност, между липсата на предприети мерки за поддръжка на
улицата (бездействието на служителите на ответника да обезопасят препятствието) и
вредите.
Всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД са налице, поради което и
ответникът следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди.
По отношение на обема на отговорността е релевирано възражение от ответника за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. В настоящия случай, видно от събраните по
делото доказателства, няма данни ищецът да е шофирал с несъобразена скорост или с
поведението си да е допринесъл за настъпването на вредите. Препятствието не е било
обозначено и обезопасено, и улицата е била отворена за движение, което предполага
изправност на пътния участък. Ищецът не е бил длъжен да предвиди, че движейки се по
улицата е възможно да настъпи съприкосновение между автомобила му и стърчаща от дупка
тръба.
В заключение предявеният осъдителен иск е основателен и следва да се уважи за
сумата от 7 373 лв.
4
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил
списък и доказателства за плащане на сумите от 295 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за
вещо лице, 30 лв. депозит за свидетел и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение, които
разноски съдът приема.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, представлявана от * с административен адрес: гр. Варна, *, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в размер на 7 373 лв. /седем
хиляди триста седемдесет и три лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „*“ с
рег. № *, вследствие на настъпило на 04.09.2021 г. на ул. *“ №*ПТП при преминаване през
необезопасено бетонно пътно препятствие, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /16.09.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА *, представлявана от *, с административен адрес: гр.*“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 975 лв. /хиляда
деветстотин седемдесет и пет лева/, представляващи сторени разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка с IBAN: *, с титуляр адв. К.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5