Решение по гр. дело №5717/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2071
Дата: 25 септември 2025 г. (в сила от 25 септември 2025 г.)
Съдия: Ваня Василева Кисимова
Дело: 20242120105717
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2071
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120105717 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „БЪЛГАРО –
АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявана от изпълнителните директори И. Г. и Л. Г.,
срещу Е. П. Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 4 616,15 лв.
(четири хиляди шестстотин и шестнадесет лева и петнадесет стотинки),
представляващи задължения по Договор за потребителски кредит БАКБ
Експрес № IBEC443633 от 23.07.2020 г., от които: сумата от 2 916,06 лв. –
представляващи неизплатена главница дължима по договора; сумата от общо
1 114,73 лв. - договорна лихва начислена за периода от 25.10.2020 г. до
08.10.2021 г. включително, сумата от 585,36 лв. – обезщетение за забава
начислено за периода от 28.01.2021 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение на
парично задължение, постановена по частно гражданско дело № *** по описа
на Бургаски районен съд за 2022 година.
В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за потребителски
кредит БАКБ Експрес № IBEC – 443633 от 23.07.2020 г., сключен между
„БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД в качеството на
кредитор и Е. П. Д. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател,
1
страните се уговорили банката да предостави на кредитополучателя сумата в
размер на 3000 лв. за потребителски нужди и за рефинансиране на
задължения. Датата на първото предоставяне на средствата по отпуснатия
кредит била 23.07.2020 г. Сочи, че с усвояването на пълния размер на
уговорения кредит, за кредитополучателят възникнало задължението за
погасяване на главницата и лихвата, съгласно погасителен план, така както
той бил уговорен и подписан от страните. Крайният срок за погасяване на
всички дължими от кредитополучателят по договора суми бил 25.07.2023 г.
Съгласно раздел 1 – Индивидуални условия по договора за кредит, страните се
съгласили, че задълженията по кредита ще бъдат погасени на 35 равни
месечни /анюитетни/ вноски и една последна – изравнителна, дължими на 25
– то число от месеца, считано от 25.08.2020 г. до 25.07.2023 г., съгласно
описания в договора погасителен план и приложенията към него. Съгласно
раздел 1, кредитополучателят се задължил да заплаща на банката фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40 %. Лихвата се начислявала годишно
върху неизплатената част от главницата, като към момента на сключване на
договора, размерът на договорната лихва по кредита бил в размер на 40 %.
ГПР бил изчислен в размер на 48, 47 %. Сочи, че задълженото по договора за
кредит лице, изпаднало в забава по изискуеми плащания по договора за
кредит, което съгласно общите условия и договора за кредит представлявало
случай на неизпълнение. Задълженията за ликвидни, изискуеми и падежирали
вземания за главница, съгласно актуалния погасителен план, неразделна част
от договора за кредит, не били погасявани през периода от 25.10.2020 г. до
08.10.2021 г., както и за същият период не били погасявани вземанията за
договорна лихва. При възникване на случай на неизпълнение, банката имала
право едностранно, без да е задължена да дава срок за доброволно изпълнение
да обяви пълния размер на неизплатената част от главницата по кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение на всички
дължими и изискуеми задължения по кредита. Волеизявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост по кредита било доведено до знанието
на Е. П. Д., като кредитът бил отразен в счетоводните системи на банката като
предсрочно изискуем, считано от 08.10.2021 г. Уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем било връчено посредством ЧСИ Ивелина
Божилова, като връчването било осъществено при условията на чл.47, ал.1 от
ГПК, като на 03.09.2021 г. било залепено уведомление, като след изтичане на
законоустановения срок, тоест на 21.09.2021 г. съобщението не било
потърсено. На базата на изложеното, счита, че предсрочната изискуемост е
надлежно обявена на ответницата, считано от 08.10.2021 г. Моли да бъде
установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Е. П. Д. с ЕГН
**********, дължи на „БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА”
АД, ЕИК ***, сумата от общо 4 616,15 лв. (четири хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и петнадесет стотинки), представляващи задължения по
Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC443633 от 23.07.2020
г., от които: сумата от 2 916,06 лв. – представляващи неизплатена главница
2
дължима по договора; сумата от общо 1 114,73 лв. - договорна лихва
начислена за периода от 25.10.2020 г. до 08.10.2021 г. включително, сумата от
585,36 лв. – обезщетение за забава начислено за периода от 28.01.2021 г. до
14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е
разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение, постановена
по частно гражданско дело № *** по описа на Бургаски районен съд за 2022
година. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответницата, с който предявените претенции се оспорват като
неоснователни.
Сочи, че е налице непълнота по отношение на годишния лихвен процент.
Бил посочен като процент – 40 %, но липсвали каквито и да били условия по
прилагането му. Нямало посочване дали лихвеният процент е фиксиран или е
променлив. Посочва, че действително в договора бил посочен като процент
ГПР – 48, 47 %, но следвало в договора да е посочена не само цифрово какъв
годишен процент на разходите е, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които потребителят ще направи и които били
отчетени при формирането на ГПР. Счита също така, че погасителният план,
приложим по договора за кредит, не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК.
Излага подробни доводи в насока нищожност на договора за
потребителски кредит поради накърняването на добрите нрави на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Счита, че е налице значителна нееквивалентност на
престациите по договорното съглашение, до застрашаване на интересите на
потребителя. В настоящия случай счита, че договорената лихва в размер над
40 % годишно, към която следвало да се прибави и скритата лихва под
формата на заплащане на пакет от допълнителни услуги, чрез която ще се
надхвърли с над пет пъти законната, което представлявало нарушение на
добрите нрави, тъй като надвишавала драстично трикратният размер на
законната лихва. Също така не можело да се установи на какво основание от
договора за кредит е начислена претендираната възнаградителна лихва. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. С., който оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2022г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл.417 от ГПК от „БАКБ“ АД, срещу ответницата.
На 17.01.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора част от претендираните със заявлението суми, а именно: 2 916,06
лв. – представляващи неизплатена главница дължима по договора; сумата от
общо 1 114,73 лв. - договорна лихва начислена за периода от 25.10.2020 г. до
08.10.2021 г. включително, сумата от 585,36 лв. – обезщетение за забава
начислено за периода от 28.01.2021 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, идентични с тези, предмет на настоящото исково производство.
С разпореждане от 17.01.2023г., съдът е отхвърлил заявлението за
сумата от 1286,28 лв., - договорна лихва за периода 25.10.2021г. – 14.11.2022г.,
както и за претендираните разноски над 131,42 лв. до пълния заявен размер от
218,04 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което
съдът с разпореждане от 02.07.2024г. е спрял изпълнителното производство и
е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск, в
едномесечен срок от съобщаването.
В изпълнение на дадените от съда указания, заявителят е предявил иск в
едномесечния срок.
По делото са представени множество писмени доказателства - договор
за потребителски кредит „БАКБ ЕКСПРЕС“ № IBEC443633 от 23.07.2020 г.,
сключен между страните; Общи условия на „БАКБ“ АД за предоставяне на
потребителски кредити „БАКБ ЕКСПРЕС“ на физически лица, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити /приложение 6/, от които се установяват договорните отношения
между страните. Страните са уговорили размер на кредита от 3000 лв.
Представено е като писмено доказателство по делото уведомление от
ищеца до ответницата, с която я уведомява, че поради забава в плащанията си
по договора вземанията на банката са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от датата на получаване на уведомлението.
Поканата е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, видно
от представения по делото протокол от ЧСИ. Процедурата по чл.47 от ГПК е
надлежно изпълнена от съдебния изпълнител. разписки. Залепено е
уведомление на 03.09.2021г., т.е. следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост е обявена на 21.09.2021г., тъй като съгласно чл.47, ал.5 от ГПК,
съобщението се счита връчено с изтичане на срока за получаването му, до
който срок изпълнение не е последвало.
Представено е и уведомление, удостоверяващо извършените във връзка
с връчването действия.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява, че общият усвоен размер на
4
главницата по процесния кредит е 3000 лв. и е усвоен на 23.07.2020г. чрез
плащане по банковата сметка на ответницата, която от своя страна е направила
погасявания в размер на 390.91 лева, описани по суми и дати в заключението,
като след издаване на заповедта за изпълнение няма извършени погасявания
по кредита от ответницата. Вещото лице е посочило размерите на дължимите
суми. Според заключението размерът на ГПР по кредита, изчислен съгласно
предвиденото в ЗПК е 48.47 %; първоначално посочения в договора лихвен
процент не е променян и съответно не е променян размера на
възнаградителната лихва, поради което ГПР също е останал непроменен.
Вещото лице сочи, че всяка една месечна погасителна вноска е формирана от
лихва и главница.
Според експертизата договорът съдържа всички реквизити, изисквани
от чл.11, ал.1 от ЗПК, включително ГПР, размер на общите разходи по
кредита, погасителен план, условия за предсрочно погасяване и други, както и
всички такси и разходи по кредита са включени в изчисляването на ГПР, в
това число договорна лихва в общ размер на 2206.15 лева при фиксиран
лихвен процент 40 %, а други разходи като такса усвояване, такса управление,
разходи за задължителна застраховка, такса за откриване на сметка и други
съпътстващи плащания няма заложени в договора и не влияят при
изчисляване на ГПР. Вещото лице сочи, че няма разминавания между
декларирания в договора и реално изчислен ГПР, както и че към момента на
предсрочното погасяване няма платени лихви, такси и неустойки, няма
извършено предсрочно погасяване по договора. Според вещото лице не
съществуват допълнителни задължения или обвързвания, които не са ясно
посочени в основния договор, но оказват влияние върху общата стойност на
кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: облигационна връзка с ответника - договор
за потребителски кредит, изпълнение на задълженията си по този договор,
включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си,
както и настъпване на падежа по договора.
По исковете за обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер
и периода на забава.
Според настоящия състав, в разглеждания случай се установи наличието
на всички, изискуеми за уважаване на иска предпоставки. От представените
писмени доказателства се установиха наличието на валидно сключено
облигационно правоотношение между страните по процесния договор, както
и параметрите му. Установи се забавата на длъжника и периодът й, установи
се и, че е настъпила предсрочна изискуемост, което обаче е без значение в
5
случая, доколкото към настоящия момент е настъпил падежа на всички вноски
по договора.
Следва да се отбележи, че от страна на ответника не е заявено
своевременно погасяване на задълженията.
Възраженията, направени от ответника в писмения отговор са
неоснователни, доколкото от неоспореното заключение на вещото лице се
установи, че няма разминавания между декларирания в договора и реално
изчислен ГПР, договорът съдържа необходимите реквизити, посочени в ЗПК и
в него не фигурират задължения, които не са ясно посочени в основния
договор, но оказват влияние върху общата стойност на кредита.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за главница е основателен и
като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
С оглед основателността на главния иск, основателни са и акцесорните
претенции за възнаградителна и мораторна лихва.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ищецът. Своевременно е направено искане за присъждането им.
Представен е и списък на разноските, обективиран в молба от 28.05.2025г.,
видно от който се претендират разноски за исковото производство в общ
размер от 1379,60 лв., от които: 92,32 лв. – държавна такса, 56,28 лв. –
допълнителна държавна такса; 381 лв. – депозит за особен представител; 500
лв. – депозит за вещо лице и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид своевременно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за тяхното извършване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство в общ размер на 1129,60. При определяне на дължимите,
съобразно уважената част от исковете разноски за исковото производство,
съдът определил възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Останалите разноски за присъдени така, както са поискани.
Дължимите разноски за заповедното производство са в общ размер от
131,42 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от заявлението. Общият размер на дължимите разноски е
1261,02 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. П.
Д. с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от изпълнителните директори И. Г. и Л. Г., сумата от 4 616,15
6
лв. (четири хиляди шестстотин и шестнадесет лева и петнадесет стотинки),
представляващи задължения по Договор за потребителски кредит БАКБ
Експрес № IBEC443633 от 23.07.2020 г., от които: сумата от 2 916,06 лв. –
представляващи неизплатена главница дължима по договора; сумата от общо
1 114,73 лв. - договорна лихва начислена за периода от 25.10.2020 г. до
08.10.2021 г. включително, сумата от 585,36 лв. – обезщетение за забава
начислено за периода от 28.01.2021 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №***г. по ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Е. П. Д. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от изпълнителните
директори И. Г. и Л. Г., сумата от 1261,02 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски, от които: 1129,60 лв. в исковото производство и
131,42 лв. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______

7