РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4304
гр. Пловдив, 02.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, IX състав в закрито заседание на втори
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 829 по описа за
2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 406 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е
по молба вх. № 12295/25.06.2019 г., с която от страна на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, при Централно
управление на Националната агенция по приходите, като ответник в основното
производство по адм. дело № 829 по описа за 2017г. на
Административен съд - Пловдив, приключило с решение № 426/25.02.2019г., влязло в законна сила на 26.03.2019
г., се иска да бъде издаден в полза на приходната администрация изпълнителен
лист срещу наследниците на жалбоподателя в основното производство - В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***2, починал на 09.01.2019г.,
за присъдените в полза на администрацията съдебни разноски в размер на 2959,13
лева.
Като
фактическо основание за искането се сочи обстоятелството, че към момента на
постановяване на решение № 426/25.02.2019г. е бил известен фактът, че жалбоподателят
в основното производство е починал, за което обстоятелство се представя
разпечатка от ЕСГРАОН, както и разпечатка за наследниците му. Също така се
връща и вече издаденият по молба вх. № 11862/18.06.2019г. в полза на
администрацията срещу починалата страна изпълнителен лист от 19.06.2019г.
В настоящия случай съдебно решение № 426/25.02.2019г. е издадено в
хипотезата на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Според смисъла на посочената правна
норма и установената съдебна практика (Определение № 571 от 6.12.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 1943/2017 г., I г. о., ГК; Решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. №
5563/2014 г. на ВКС, IV г.), когато страната е починала след приключването на
съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция съдът следва най-напред да
постанови решението си и едва след това - ако решението му подлежи на
обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме
процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение
да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са
конституирани процесуалните й правоприемници, то - именно предвид изричната
разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК,
решението е процесуално допустимо. Целта
на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи участието
на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в производството
по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след като е било
обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса - в
събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се
провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1
от ГПК).
В случая съдът е проявил процесуална активност за издирване на законните
наследници на починалата страна, в резултата на която по делото е представено
Удостоверение за наследници изх. № РЛЦ19-ДИ09-12/01.02.2019г., издадено от
Район „Лозенец“ при Столична община, според което В.А.А.
е оставил следните законни наследници: К.В.В. – А.
(съпруга), В.В.А. (дъщеря - малолетна) и А.В.А.
(дъщеря - малолетна).
Съдът с разпореждане № 1786/20.03.2019г. е наредил издаденото съдебно
решение да бъде съобщено на така установените наследници, с цел обезпечаване на
правото им да участват като страна в процеса. В тази връзка по делото е
представено Съдебно удостоверение изх. № 15148/13.02.2019г., издадено по гр.
дело № 8576/2019г., III гр. отделение, 149 – ти състав, с което е удостоверено,
че К.В.В. – А. е подала заявление вх. №
2003892/12.02.2019г., с което се е отказала от наследството на наследодателя си
В.А.А..
Жалби или протести срещу решение № 426/25.02.2019г. не са подадени,
поради което същото е влязло в законна сила на 26.03.2019 г.
При тази фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:
Предпоставките
за издаване на изпълнителен лист са регламентирани в чл. 405 във връзка с чл.
404, ал. 1 от ГПК, като в последния са посочени актовете, въз основа на които
се издава изпълнителен лист и те представляват изпълнително основание. Влезлите
в сила съдебни решения подлежат на принудително изпълнение, като само
осъдителните решения имат изпълнителна сила. На следващо място изпълнителното
основание трябва да обективира притезателно
право, за чието принудително изпълнение да е предвиден и уреден процесуален
способ. Съгласно чл.
406, ал. 1 от ГПК преди да издаде изпълнителния лист съдът проверява единствено
дали съдебния акт, служещ за изпълнително основание, е редовен от външна страна
и дали удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Каза се,
в случая като е съобразил допустимостта на влязлото в сила съдебно решение №
426/25.02.2019г., съдът по молба вх. № 11862/18.06.2019г. е издал в полза на приходната
администрация изпълнителен лист от 19.06.2019г., съобразен с диспозитива на
съдебния акт и установените след издаването му факти и обстоятелства. По
смисъла на чл. 406 от ГПК при издаването на изпълнителния лист съдът няма
задължение да издирва или да предоставя възможност на страните да ангажират
доказателства, относно изискуемостта на задължението, обстоятелството дали
реално би могло да бъде събрано, кои са наследниците, които могат да бъдат
привлечени към изпълнение, респ. каквито и да е други въпроси свързани с
евентуалното производство по принудителното изпълнение. При тези
обстоятелствата следва да се приеме, че не са налице условия за издаване на нов
изпълнителен лист, поради което молбата, инициирала настоящото производство,
следва да бъде оставена без уважение. За правна яснота следва да бъде посочено,
че вече издаденият изпълнителен лист ведно с влязлото в сила съдебно решение легитимират
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция по приходите като надлежен титуляр на
вземането за разноските по адм. дело № 829 по описа
за 2017г. на Административен съд – Пловдив, поради което доводите и опасенията
срещу кои лица и дали реално ще бъде изпълнено задължението са неотносими към предмета на настоящото производство. Тези
въпроси подлежат на решаване в хода на производството по принудителното
изпълнение, където следва да бъде съобразено има ли длъжникът законни наследници,
спрямо които може да бъде проведено изпълнението.
Присъждане на разноски в настоящото производство не е предвидено, такива не се и претендират от страните, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д., по молба вх. №
12295/25.06.2019г. за издаване на
изпълнителен лист по адм. дело № 829 по описа за
2017г. на Административен съд - Пловдив, срещу наследниците на жалбоподателя в
основното производство - В.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***2, починал на 09.01.2019г., за присъдените в полза на администрацията
с решение № 426/25.02.2019г., влязло в законна сила на 26.03.2019 г.,
съдебни разноски в размер на 2959,13 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото издаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: