Р Е Ш
Е Н И Е
№………/ г.
гр.
Варна, 12.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, тридесет и трети състав в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при участието на секретар Мария Минкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №8444 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът Хр.Х. твърди, че ответницата Ир.Х. е бивша негова съпруга, като бракът им е прекратен с влязло
в законна сила решение №**** постановено
по гр.д.№****
12 състав ВРС. Упражняването на родителските права върху роденото от брака им
дете-Х.Х.Х. ЕГН ********** са предоставени на
майката, както и е определено местоживеенето на детето на адрес в гр.Варна, при
поето задължение от ответницата да не променя местоживеенето на детето извън
гр. Варна, а упражняването на родителските права върху децата ВАНЕСА Х.Х., ЕГН ********** и ДЕВОРА Х.Х.
ЕГН ********** са предоставени на бащата, с определено местоживеене ***,на
горепосочения адрес. Решението е влязло в законна сила на 04.11.2015год.
Твърди се, че от момента на фактическата им
раздяла-м.06.2014г., ответницата е напуснала семейното им жилище в гр.Варна,
безпричинно и се е установила да живее в гр.Сливен при родителите си. Ищецът
твърди, че грижите по отглеждането и възпитанието на трите им деца са поети от
него, като е разчитал на подпомагаща помощ на моята майка. През есента на
2014г. ответницата се върна в гр.Варна, временно след, което без негово знание
и съгласие е заминала за гр.С****, като е взела със себе си и детето Х.. Малко след това, по желание на
детето и сестрите му, ответницата е върнала Х. ***. Твърди, че през м.05.2015
год. по взаимно взето решение ответницата се е върнала в гр.Варна, с цел
запазване на брака си независимо,че вече е била депозирала молба за развод.
През м.09.2015 год. тя отново е заминала, оставяйки децата при ищеца. Ищецът
твърди, че ответницата неоснователно го е обвинила в упражнено домашно
насилие,/гр.д.№ ****46
св ВРС/с цел да оправдае напускането на семейството.
През този период от време, се твърди, че
ответницата не е предоставяла никакви средства за издръжката на децата, не е
участвала по никакъв начин в тяхното отглеждане и възпитание, не се е
интересувала от обучението им.
С Решение по гр.д.№**** 12 с-в бракът между страните е бил прекратен на
основание чл. 50 от СК, като на ответницата съдът е предоставил родителските
права върху детето Х.Х. и определил местоживеенето му
в гр.В****.
Съдът е определил режим на личните ми отношения с детето- всяка седмица от
месеца за времето от 19.00ч.в четвъртък до 19.00ч. в неделя,когато бащата има
право да вижда и взема детето при себе си с преспиване; един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и всяка четна година за
Коледните, Новогодишните празници и Великден.
Съгласно постигнатото споразумение по брачното
дело, ищецът твърди, че е осигурил квартира под наем на ответницата и детето Х.,***,
със задължението да заплаща наемната цена на имота от 220евро. От сключване на
договора за наем на 04.12.2015г., до м.04.2016г. ответницата е живяла в
апартамента, след което го е напуснала и отново се е върнала в гр.Сливен, като
е оставила децата при бащата. Ищецът твърди, че ответницата отново го е
обвинила в упражнено домашно насилие спрямо нея и детето Х.-гр.д.№ ****г.11
с-в ВРС, по което дело съдът го е задължил да се въздържа от насилие.
Ищецът твърди, че не е ограничавал по никакъв
начин контактите на ответницата с детето Х. и другите две деца. Многократно е
водил децата в гр.С****,
а когато тя е идвала в гр.Варна, ищецът твърди, че й е предоставял възможност
да контактува с тях, както пожелае. Ищецът сочи, че след заминаването на
ответницата, детето Х. се е разболял от шарка. Веднага е уведомил ответницата
за състоянието на детето, но единството, което тя е казала да заведе детето на
лекар.
Сочи се, че на 28.04.2017г., синът на страните Х.Х. е бил опериран по повод субдурален
хигром. На 08.05.2017 год., при игра детето е паднало
и си е ударило главата. Това е наложило спешно да бъде прието в клиниката по
Неврохирургия към МБАЛ "****" В***
и на 19.05.2017 год. детето е било оперирано с окончателна диагноза-анахроидална
киста в лявата темпорална област, с препоръки за хигиенно-охранителен режим и
медикаментозно лечение, както и контролни прегледи.
Ищецът твърди, че веднага е уведомил
ответницата за състоянието на детето и до пристигането й в гр.Варна, го е
придружавал в болницата.
След изписване на детето на 23.05.2017г., ответницата
е взела детето със себе си в гр.Сливен, въпреки, че не е било препоръчително да
пътува и вместо да го настани в домът, в който живее при родителите си, тя по
необясними причини и без всякакво основание и необходимост го е настанила в
кризисен център гр.С****,
където е престояла около 3 дни. Понастоящем ищецът твърди, че детето е при него
в гр.Варна, със знанието и съгласието на майката, заедно с другите две деца и
той се грижи за тях.
Ищецът твърди, че на 23.06.2017 г. ответницата
му е заявила, че пристига в гр.В****, да вземе детето Х.,въпреки че била уведомена
от ищеца, че ще ползва правата си относно режима на лични отношения съгласно
който, до 26.06.2017 год., детето следва да е при него. Твърди, че чрез
съобщение я е уведомил също, че ползва и 1 месечния летен срок, т.к. сам е бил
в отпуск. Предложил й е споразумение относно личните му контакти с детето, до
пълното му възстановяване. Твърди, че ответницата първоначално се е съгласила
след което е казала на ищеца, че няма да има споразумение и си заминава. Сочи,
че малко по-късно ответницата е пристигнала с полиция в дома на ищеца.
Ищецът твърди, че отчита нуждата на децата от
майка и изразява готовност на компромиси, като дава на ответницата различни
предложения с цел децата да не се разделят и да контактуват и с двамата.
Твърди, че никога не е препятствал контактите на ответницата с децата. Заявява,
че разполага с всички необходими условия за тяхното отглеждане и възпитание.
Сочи, че е силно загрижен за здравословното състояние на детето Х.Х., като държи той да бъде пряко наблюдаван от лекуващите
го лекари от МБАЛ"Св.Марина" Варна, които са извършили операциите.
Като родител, ищецът заявява, че не е съгласен детето да пътува постоянно
от Сливен до
Варна за контролни прегледи т.к. пътуването
не е препоръчително. При така определения режим на лични контакти на бащата с
детето, всяка седмица от месеца той е трябвало да пътува до гp.Сливен,
да взема детето и да го връща обратно след 3 дни, което ищецът твърди, че ще се
отрази неблагоприятно за възстановяването му. Счита, че са настъпили нови факти
и обстоятелства за изменение на постановеното решение по гр.д. № **** год.12 състав на ВРС в частта, с която
родителските права върху роденото от брака дете-Х.Х. са предоставени ма
майката. Сочи се, че детето Х.Х. посещава ЦДГ № 21
"К**** " гр.В****, а на есен ще бъде ученик в първи клас. По
препоръки на лекарите, детето е следвало да бъде записано да учи в частно
училище, под постоянно наблюдение и предпазване от травми. Детето се сочи, че
има нужда от постоянно лекарско наблюдение и контрол, на специален хигиенен и
охранителен режим. Ищецът сочи, че е на плаващо работно време и заявява, че има
пълна възможност лично и с помощта на майка си и сестра си, да полага адекватни
- грижи за детето си. Сочи, че познава неговите навици и потребности, които
задоволява. Посочва, че децата са силно привързани едно към друго и желаят да
живеят съвместно. Сочи също, че между него и сина му има силна емоционална
връзка.
При новонастъпилите
обстоятелства, вързани с промяната на местоживеенето на ответницата в гр.С****, ищецът заявява, че това налага ново
произнасяне на съда относно родителските права върху детето Х.Х.. В случая, неефективен се явявал определения режим на
личните му контакти с детето Х.. В нарушение на съдебното решение за развод,
ответницата въпреки поетото задължение да не променя местоживеенето на детето
извън гр.В****,
настоява то да живее в гр.С**** в домът на родителите й.
Моли се да бъде постановено
решение, с което на основание чл.51, ал.4 СК да бъде изменено Решение № **** постановено по гр.д.№ ****12 с-в ВРС, в частта, с която родителските
права върху детето Х.Х.Х. са предоставени на майката И.Г.Х.,
като съдът постанови упражняването им на ищеца, определи местоживеенето на
детето в гр.В****,
х-л Д***,
както и да бъде определен разширен режим на лични контакти на майката с детето,
както и да бъде осъдена ответницата да заплаща на ищеца като баща и законен
представител на детето Х.Х. месечна издръжка в размер
на 150 лева, от завеждане на иска, заедно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца.
Ответницата И.Х. е депозирала насрещна искова молба, с която предявява
насрещен иск за изменение на местоживеенето на детето Х.Х.Х.,
роден на ***г. и промяна на режима на лични контакти на детето с бащата.
Ответницата заявява, че с Х.Д.Х. са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен по взаимно съгласие с Решение №**** от
04.11.2015 година по гр.д.№**** на PC - град В****. При
прекратяване на брака между страните е постигнато съгласие да се грижат общо за
трите деца и то по начин, по която да не ги разделят. В споразумението страните
са определили родителските права за децата В**** да се
упражняват от бащата, а за детето Х. да се упражняват от майката. Ответницата
сочи, че са определили режима на лични контакти така, че трите деца да са
винаги заедно: от 19 часа в неделния ден до 19 часа в четвъртък трите деца да
са при майката, а от 19 часа в четвъртък до 19 часа в неделя да бъдат при
бащата.
Ответницата посочва, че по време на брака им бащата Х. многократно й е
нанасял жестоки побои като твърди, че това е продължило и след прекратяване на
брака им. Тя посочва, че не е издържала на психическото и физическо насилие, на
което е била подложена и след нанесен й жесток побой от Х. на 20.04.2016г., за
да се спаси е напуснала град Варна и е отишла при родителите си в град Сливен.
В момента посочва, че живее при тях в жилище с адрес: гр.Сливен, кв.Дружба №28,
вх.Б, ап.2.
Сочи се, че
децата от тогава (от 20.04.2016г.) са останали да живеят при бащата, в
жилището, находящо се в хотел „Д**** град В****, като се сочи, че хотелът е собственост на майката на Х..
Ответницата твърди, че бащата оттогава не й разрешава да взема децата при
себе си, вижда ги само при посещения в гр.Варна. Посочва, че дори, когато ходи
при децата няма смелост да стои в присъствието на Х. сама, винаги някой от
семейството й идва с нея - майка й, баща й или брат й, защото се страхува от
нов физически тормоз. Заявява, че няколко пъти е образувала против Х.
производства по ЗЗДН и е получавала заповед за защита, като ищецът- Х. въпреки
последната издадената й заповед за защита по гр.д.№**** на PC В**** и въпреки преместването й от В**** в С**** е продължил постоянно да я тормози. Посочва, че я е тормозил и в град С****, на работното й място, дори се налагало многократно да търси съдействие
от полицията и в С****, за да се защити. В полицията в С**** са издавани
протоколи за предупреждение, налагани са глоба на Х., но той не се е съобразил
нито със съдебните решения, нито с ответницата, нито с децата.
Ответницата твърди, че е поискала от ДСИ при PC В**** да образува
изпълнително дело за да й предаде детето Х., защото бащата е отказвал. Бащата
не бил съгласен да предаде детето Х., като е заплашвал ответницата с убийство,
ако вземе детето в Сливен. Разрешавал й е да вижда детето Х. само в
присъствието на бащата и само в неговия дом, защото е използвал детето да я
принуди да се върне да живее с бащата. Ответницата заявява, че не може да живее
с ищеца, страхува се дори от неговото присъствие, като е ходила да вижда децата
само с някого от близките й.
Заплахите към нея твърди, че продължават и понастоящем. За да запази
живота си, се е примирила детето Х. само да завърши предучилищната подготовка в
гр.Варна, защото е била сигурна, че бащата ще я убие, като посочва, че знае, че
е способен на това.
На 28.04.2017 година ответницата е разбрала, че на детето Х. се е
изкривил погледа на едното око. Твърди, че бащата го е завел на очен лекар,
обадил се е на ответницата обезпокоен, че детето не е добре и искат да го
хоспитализират в болница, и тя веднага е
тръгнала за В****. Посочва, че са приели детето в болница в гр.В****, същият ден
са го оперирали по спешност. Сочи, че тя е била с детето като придружител, но и
бащата е идвал всеки ден да го вижда. Всички са били много притеснени за малкия
Х.. След изписването ответницата сочи, че е останала в дома на майката на
бившия й съпруг, за да се грижи за детето Х.. Наложило се детето втори път да
постъпи в болница, т.к. са му правили нова интервенция. Сочи, че е била с
детето през цялото време неотлъчно. След второто изписване отново са отишли
майката и детето Х. да живеят при бабата по бащина линия. Посочва, че през
целия й престой във В**** по повод на лечението на детето Х. я е придружавала
майката на ответницата, която не я е оставяла нито минута сама, за да я пази от
бащата, да не я убие или пребие.
Малкият Х. не се е отделял от ответницата, постоянно я е търсил и й
казвал: „Мамо, повече никога не ме оставяй!". Ответницата посочва, че дори
през нощта, когато детето е спяло й е държало ръката и ако я изпуснел на сън,
се будел от това и отново я търсел. Сочи, че бащата е идвал в болницата, правел
е скандали и я е заплашвал. След второто изписване бащата започнал да я
принуждава да отива с детето и с майка й в неговото жилище за по няколко часа,
а после започнал да настоява да остане да живее при него. Ответницата сочи, че
не е могла да изтърпи отново това, което вече е изтърпяла - бой, обиди,
унижения, влачене по земята, всякакви удари, ритници.
Ответницата е взела решение да вземе при себе си в Сливен детето Х., за
да се грижи за него, защото във Варна не може да остане, т.к. се страхува за
живота си.
На 06.07.2017 година ответницата посочва, че е взела детето Х. при себе
си. Бащата е продължил да я тормози и със заплахи по телефона, идвал лично в
Сливен и я заплашвал с убийство. Заплашил е и родителите на ответницата, че щял
да ги взриви.
Сочи, че детето Х. има нужда от нея като майка. Твърди, че тя се грижи за
него много добре и непрекъснато е до него за всичко. Когато има нужда от
развлечение, като всяко дете, ответницата играела с него, разхождала го,
излизали на разходка само по хладно време, защото лекарите не разрешават да се
излага на слънце.
Посочва, че бащата, когато взима Х. при себе си, го води по плажа, на
басейн, по време, когато пече слънце, не го пази, пуска го да влиза в басейн,
позволява му да влиза в морето, което лекарите са предупредили да не бъде
правено. Посочва, че бащата на детето му позволява да бяга в градината на
хотела, да скача в басейна, а това е много опасно предвид здравословно
състояние на малкия. Бащата имал големи ангажименти с бизнеса си и няма
възможност да се грижи за Х., ангажиран е с туристите, с персонала, с
доставчици, с административна работа, няма никакво време за децата, не може
дори да ги контролира и ги оставял сами да се гледат. Почти през цялото време,
когато малкия е при баща си, го гледали другите деца, но не и бащата.
Ответницата сочи, че не можела да остави на децата си да бъдат „родители"
и да се грижат вместо тях за малкия. Заявява, че иска и може да се грижа за
детето.
Бащата считал, че само което е добре за бащата, е добре за детето.
посочва като пример, когато взел малкия Х. за да осъществи лични контакти с
него на 07.07.2017 и е следвало да го върне на
09.07.2017, той е отказал да й върне детето. Ответницата е подала жалба до
полицията, пискала е съдействие от полицията и от социалните служби, но те
освен, че са и приели жалбите друго не са направили до момента. В периода от
23.06. до 22.07.2017г. ответницата е била в платен болничен отпуск за гледане
на малкия Х. и детето е трябвало да е при нея, за да се грижи за него и
по-бързо да се възстанови. Бащата изобщо не се е интересувал от най-добрия интерес
на детето, а от своето желание, затова й е изпратил писмо по куриерска служба
да я уведоми, че от 17.07.2017г. щял да осъществява режим на лични отношения
един месец, съгласно решението. Ответницата сочи, че от 23.07.2017 година е в
платен годишен отпуск. Посочва, че бащата няма право да задържа детето при себе
си в периода, в който е в платен болничен отпуск за гледане на същото дете,
както и когато е в платен годишен отпуск, но бащата никога не се е интересувал
от нищо друго, освен от своите лични желания.
Сочи, че ако
бащата Х. е имал добри родителски качества е следвало да поговорят като
родители и двамата да решат как и кога той ще вземе детето при себе си за един
месец, а не това да се решава еднолично от бащата и да уведомява ответницата с
писма.
Ответницата посочва, че бащата иска децата да живеят с него, но той не може да се грижи добре за тях. Бащата
считал, че най-добрата грижа за детето е да му даде финансови средства, да му
осигури скъпи играчки, да го запише в частно училище. Но бащата нямал добри
възпитателски качества, той налагал, диктувал на децата своите решения, без да
им обяснява, защо това поведение е правилно. Сочи, че децата се страхуват от
него и се съобразяват с неговите желания, защото той е по-силният физически и
икономически родител.
Посочва, че децата са привързани едно към друго и момичетата казват, че
не желая да напуснат град Варна. Те се чувствали добре при бащата, защото им
купува скъпи телефони, скъпи дрехи, повечето от които са закупени без нужда,
позволява им да излизат свободно, да се събират с приятели до късно. Така обаче
децата растат без да знаят какво е ангажимент, без да се учат на труд и на
добри навици.
Ответницата посочва, че когато са живеели заедно, тя е държала децата да
учат, да си пишат домашните, водила ги е на тренировки, концерти, представения,
всякакви културни и спортни развлечения. Освен това ответницата е възпитала
децата в ред, пазене на личните вещи, дисциплина, уважение и зачитане на
другите около тях. Също така посочва, че
сега наблюдава голяма промяна в момичетата - възразяват, не уважават дори в
разговор никого, вече не зачитат никой като авторитет, правят всичко така,
както те решат. Бащата от своя страна е искал да им покаже, че е „по-добър“ и
им позволява това поведение, а децата са водени от своя материален интерес и
затова искат да останат при него във Варна. Ответницата посочва, че не може да
наложи на момичетата да живеят при нея или да идват при нея в Сливен, защото са
вече големи и буквално правят каквото искат. Не можела да им наложи своя
авторитет, защото не признават никога за авторитет.
Посочва, че детето Х. е много силно привързан към нея и при нея се
чувства спокойно и защитено. Ответницата твърди, че осигурява на детето
спазване на режим на живот и на хранене, детето спи на обяд, храни се с домашно
приготвена храна, занимава го и му осигурява подходящи за здравословното му
състояние забавления. Пази детето да не бяга, да не пада, да не се излага на
слънце, за да се предпазят от нови проблеми. Сочи, че буквално бди над детето,
и че никой друг не може като нея да се грижи за детето.
Като
характер ответницата сочи, че е
внимателна, търпелива, към децата е взискателна и иска да ги възпитава да бъдат
пълноценни личности.
Ответницата счита, че за да защити най –добрия интерес на детето Х.
следва да го вземе да живее при нея в гр. С****, затова и
предявява заедно с отговора на исковата молба и насрещен иск за промяна на
местоживеенето му, определено по взаимно съгласие на родителите и утвърдено с
Решение № **** от 04.11.2015г. по гр.д.№**** на РС В****, което да се
промени от гр.В****. Моли местоживеенето на детето Х. да бъде определено от съда да бъде в
гр.С**** ап.2, където в момента майката живее с детето.
Ответницата сочи, че жилището е собственост на нейните родители и в него
има всички необходими условия за отглеждането на детето. Сочи, че тя работи
като технически сътрудник в „М**** " ООД и получава основно възнаграждение 650 лева. Има възможност да се
грижи за детето и иска да го прави. Като родител сочи, че иска най-доброто за
детето си, иска да го възпитава с любов и внимание, а не със страх. Счита, че
тя е по-добрия родител, който да се грижи за Х..
Сочи, че бащата има много ангажименти с хотелския комплекс, собственост
на майка му, но не знае в какво качество и мисли, че няма законни доходи. По изп.дело
№**** на ДСИ PC Варна е поискала писмена справка от НАП (НОИ) дали има
регистрирани трудови договори, но е нямало такива. От регистъра на НАП за
здравноосигурителни вноски се вижда, че бащата е с прекъснати
здравноосигурителни права.
Ответницата посочва, че знае, че ищецът Х. разполага с много пари, не
знае от къде. Знае също, че той дължи много държавни вземания, които нарочно не
плаща и укрива и доходите си. Ответницата счита, че това му поведение не дава
добри възпитателски характеристики.
Ответницата твърди, че бащата поради деспотичния си характер няма
приятели, събира се само с роднините си и то много рядко. Той не можел да осигури
добра социална среда на детето. По характер бащата е избухлив, агресивен, бързо
си променя настроенията и не може да си наложи да обмисля постъпките си. Винаги
действал импулсивно и дори да съжалява после, не променял характера си.
Определеният режим на лични отношения ответницата счита, че вече не е в
интерес на детето Х.. Сочи, че Х. предстои да бъде ученик и не било удобно и подходящо за детето да
пътува до Варна всяка седмица от четвъртък вечерта до неделя вечерта.
Ответницата сочи, че установяването на родителите в различни населени
места и започването на училищно обучение от детето не предполага толкова често
пътуване за осъществяване на личните контакти с другия родител, както когато са
в едно населено място. Затова моли съда
да промени режима на лични контакти за детето Х. с бащата, като определи
обичайния режим - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 9 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ответницата моли да бъде постановено решение, с което да бъдат изменени
мерките относно местоживеенето на малолетното дете Х.Х.
и личните му отношения с другия родител определени в Решение №**** от 04.11.2015 година по гр.д.№**** на PC - град В****, като се определи детето да
живее с майката в жилището й на адрес: град С****, а на бащата
да бъде определен режим на лични
отношения с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване от 9 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както
и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Ответницата моли насрещната страна да й заплати сторените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответницата е
депозирала такъв на 26.07.2017г. , с който заявява, че искът е допустим, но
изцяло неоснователен.
Ответницата сочи, че с Х.Д.Х. са бивши съпрузи, бракът им е прекратен по
взаимно съгласие с Решение №**** от 04.11.2015г. по гр.д.№**** /2015 на PC - град Варна. При прекратяване на брака
родителите са постигнали съгласие да се грижат общо за трите деца и то по начин
да не ги разделят. В споразумението са определили родителските права за децата
им Ванеса и Девора да се упражняват от бащата, а за
детето Х. да се упражняват от майката. Определили са режима на лични контакти
така, че трите деца да са винаги заедно: от 19 часа в неделния ден до 19 часа в
четвъртък трите деца да са при майката, а от 19 часа в четвъртък до 19 часа в
неделя да бъдат при бащата.
По време на брака им ответницата твърди, че бащата Х. многократно й е нанасял жестоки побои и това е продължило и
след прекратяване на брака им. Ответницата посочва, че не е издържала на
психическото и физическо насилие, на което е била подложена и след нанесен й
жесток побой от Х. на 20.04.2016, за да се спаси, напуснала град Варна и отишла
при родителите си в гр.С****. В момента сочи, че живее при тях в
жилище на адрес: гр.С***
Посочва, че оттогава (от 20.04.2016г.) са останали да живеят при бащата,
в жилището им, находящо се в хотел „Д**** - град В****, който хотел е собственост на майката на ищеца Х..
Сочи, че бащата оттогава не й разрешава да взема децата при нея, майката
ги виждала само при посещения в град В****, а дори когато ходила
при децата нямала смелост да стои в присъствието на Х. сама, винаги някой от
семейството й идвал с нея - майка й, баща й или брат й, защото се страхувала от
нов физически тормоз. Посочва, че няколко пъти е образувала против Х.
производства по ЗЗДН и е получавала заповед за защита. Х., въпреки последната й
издадена заповед за защита по гр.дело №**** на PC Варна
и въпреки преместването й от В**** в С**** е продължил
да я тормози. Идвал е да я тормози в град С****, на
работното й място, дори се налагало многократно ответницата да търси съдействие
от полицията и в С****, за да се защити. В полицията в Сливен сочи, че са издавани протоколи за
предупреждение, налагани са глоба на Х., но той не се е съобразил нито със
съдебните решения, нито с нея, нито с децата.
Ответницата посочва, че е поискала от ДСИ при PC В**** да образува изпълнително дело за да й предаде детето Х., защото бащата е
отказвал. Бащата не бил съгласен да й предаде детето Х.. Ответницата твърди, че
я е заплашил с убийство, ако вземе детето в Сливен. Ответникът й разрешавал да
вижда детето Х. само в негово присъствие и само в неговия дом, защото използвал
детето да я принуди да се върне да живее с бащата. Ответницата сочи, че не може
да живее с ищеца, страхува се дори от неговото присъствие и е ходила да вижда
децата само с някого от близките й.
Твърди, че заплахите към нея продължават и до днес. За да запази живота
си, се примирила детето Х. само да завърши предучилищната подготовка в град В****, защото била сигурна, че бащата ще я убие. Твърди, че бил способен на
това.
На 28.04.2017 година ответницата разбрала, че на детето Х. се е изкривил
погледа на едното око. Бащата го завел на очен лекар, обадил се на ответницата
обезпокоен, че детето не е добре и , че искат да го хоспитализират в болница,
при което ответницата тръгнала веднага за Варна. Посочва, че приели детето в
болница в град Варна и същия ден го оперирали по спешност. Посочва, че тя е
била с детето като придружител, но и бащата идвал всеки ден да го вижда. Всички
са били много притеснени за детето Х.. След изписването ответницата останала в
дома на майката на бившия й съпруг, за да се грижи за детето Х.. Наложило се
детето втори път да постъпи в болница, като ме е правена нова интервенция.
Посочва, че тя е била с детето през цялото време неотлъчно. След второто
изписване ответницата сочи, че отново са отишли тя и детето Х. да живеят при
бабата по бащина линия. През целия й престой във В**** по повод на
лечението на детето Х. ответницата сочи, че била придружавана от нейната майка,
която не я е оставила нито минута сама, за да я пази от бащата, да не я убие
или пребие.
Посочва, че детето Х. не се отделял от нея, постоянно я е търсил и й
казвал: „Мамо, повече никога не ме оставяй!". Дори през нощта, когато
детето спяло, детето държало ръката й и ако я изпуснел насън, се будел от това
и отново я търсел. Сочи, че бащата идвал в болницата, правел скандали и я
заплашвал. След второто изписване бащата започнал да я принуждава да отива с
детето и с майка й в неговото жилище за по няколко часа, а после започнал да
настоява ответницата да остане да живее при него. Ответницата посочва, че не
могла да изтърпи отново това, което вече съм изтърпяла-бой, обиди, унижения,
влачене по земята, всякакви удари, ритници.
Ответницата посочва, че е решила да вземе при себе си в С**** детето Х., за да се грижи за него, защото във В**** не можела да
остане, страхувала се за живота си.
На 06.07.2017 година ответницата взела детето Х. при себе си. Сочи, че
бащата продължил да я тормози и със заплахи по телефона, идвал лично в С**** и я заплашил с убийство. Заплашил и родителите на ответницата, че щял да
ги взриви.
Ответницата сочи, че детето Х. има нужда от нея като майка, като посочва,
че тя се грижи за него много добре, непрекъснато е до него за всичко. Когато
има нужда от развлечение, като всяко дете, ответницата посочва, че си играе с
него, разхождам го, излизат на разходка само по хладно време, защото лекарите
не разрешавали детето да се излага на слънце.
Ответницата посочва, че бащата, когато взимал детето Х. при себе си, го
водил по плажа, на басейн, по време, когато пече слънце, не го пазел, пускал го
да влиза в басейн, позволявал му да влиза в морето, което лекарите са
предупредили да бъде правено. Бащата му позволявал да бяга в градината на
хотела, да скача в басейна, а това е много опасно предвид здравословно
състояние на детето. Посочва, че бащата има големи ангажименти с бизнеса си и
няма възможност да се грижи за детето Х.. Ангажиран бил с туристите, с
персонала, с доставчици, с административна работа, нямал никакво време за
децата, не можел дори да ги контролира и ги оставял сами да се гледат. Почти
през цялото време, когато малкото дете е при баща си, го гледат другите деца,
но не бащата. Ответницата посочва, че не може да остави на децата си да бъдат
„родители" и да се грижат вместо тях за малкия. Заявява, че тя иска и може
да се грижи за детето.
Бащата считал, че само което е добре за бащата, е добре за детето. Като
пример сочи, когато ответникът взел малкия Х. за да осъществи лични контакти с
него на 07.07.2017 и е следвало да го върне на
09.07.2017, той отказал да й върне детето. Ответницата сочи, че е подала жалба
до полицията, поискала е съдействие от полицията и от социалните служби, но те
освен, че са й приели жалбите друго не са направили до момента. В периода от
23.06. до 22.07.2017 г. ответницата е била в платен болничен отпуск за гледане
на малкия Х. и детето трябвало да е при нея, за да се грижи за него и по-бързо
да се възстанови. Бащата обаче изобщо не се интересувал от най-добрия интерес
на детето, а от своето желание, затова й е изпратил писмо по куриерска служба
да я уведоми, че от 17.07.2017 щял да осъществява режим на лични отношения един
месец, съгласно решението. Ответницата сочи, че от 23.07.2017 година е в платен
годишен отпуск. Бащата нямал право да задържа детето при себе си в периода, в
който ответницата е в платен болничен отпуск за гледане на детето, както и
когато е в платен годишен отпуск, но бащата никога не се интересува от нищо
друго, освен от своите лични желания.
Ответницата посочва, че ако бащата Х. е имал добри родителски качества, е
следвало да поговорят като родители и двамата да решат как и кога той ще вземат
детето при себе си за един месец, а не това да се реши еднолично от бащата и
той да уведомява ответницата с писма.
Бащата искал децата да живеят с него, но той не можел да се грижи добре за тях. Бащата считал, че
най-добрата грижа за детето е да му даде финансови средства, да му осигури
скъпи играчки, да го запише в частно училище. Ответницата сочи, че бащата нямал
добри възпитателски качества, той налагал, диктувал на децата своите решения,
без да им обяснява, защо това поведение е правилно. Сочи, че децата се
страхуват от бащата и се съобразяват с неговите желания, защото той е
по-силният физически и икономически родител.
Ответницата сочи, че децата са привързани едно към друго и момичетата
казват, че не желая да напуснат град Варна. Те се чувствали добре при бащата,
защото им купува скъпи телефони, скъпи дрехи, повечето от които са закупени без
нужда, позволява им да излизат свободно, да се събират с приятели до късно.
Така обаче децата растат без да знаят какво е ангажимент, без да се учат на
труд и на добри навици.
Ответницата посочва, че когато са живели заедно, че е държала децата да
учат, да си пишат домашните, водила ги е на тренировки, концерти, представения,
всякакви културни и спортни развлечения. Освен това сочи, че е възпитавала
децата в ред, пазене на личните вещи, дисциплина, уважение и зачитане на
другите около тях. Посочва, че сега наблюдава голяма промяна в момичетата-
възразяват, не уважавали дори в разговор никого, вече не зачитали никой като
авторитет, правели всичко така, както те решат. Бащата от своя страна искал да
им покаже, че е по-добър и им позволявал това поведение, а децата се водели от своя
материален интерес и затова са искали да останат при него във Варна.
Ответницата сочи, че не може да им наложи да живеят при нея или да идват при
нея в Сливен, защото са вече големи и буквално правели каквото искат, а тя не
можела да им наложи своя авторитет, не признавали никого за авторитет. Сочи, че
малкият Х. е много силно привързан към нея и при нея детето се чувствало
спокойно и защитено. Посочва, че тя му поддържа режим на живот и на хранене,
детето спи на обяд, храни се с домашно приготвена храна, занимава го и му
осигурявала подходящи за здравословното му състояние забавления. Ответницата
сочи, че пазела детето да не бяга, да не пада, да не се излага на слънце, за да
се предпазят от нови проблеми. Сочи, че буквално бдяла над детето, и никой друг
не можел като нея да се грижи за детето. Ответницата счита, че за да защити
най-добрия интерес на детето, следва да го вземе при нея в град Сливен, затова
и предявява заедно с отговора на исковата молба и насрещен иск за промяна на
местоживеенето на детето Х. от определеното по взаимно съгласие на родителите
Варна /утвърдено с Решение № ***** от 04.11.2015г. по гр.д.№**** на РС – град В***/ на град С****.
Моли местоживеенето на детето Х. да бъде определено от съда да бъде в
град С****, където живеят в момента с детето.
Посочва, че жилището е собственост на нейните родители и, че в него имало
всички необходими условия за отглеждането на детето. Сочи, че работи като
технически сътрудник в „М****“ ООД и получава основно възнаграждение
650 лева. Заявява, че има възможност да
се грижи за детето и иска да го прави. Като родител иска най-доброто за детето
си, иска да го възпитава с любов и внимание, а не със страх. Ответницата счита,
че тя е по-добрия родител, който да се грижи за детето Х..
Сочи се, че бащата има много ангажименти с хотелския комплекс,
собственост на майка му, но не знае в какво качество, като посочва, че няма
законни доходи. Сочи, че по изп.дело № **** на ДСИ РС В*** е поискала писмена справка НАП /НОИ/ дали има регистрирани, но се е
установило, че няма такива. Посочва, че от регистъра на НАП за
здравноосигурителни вноски е видно, че бащата е със прекъснати
здравноосигурителни права. Ответницата посочва, че бащата Х. разполагал с много
пари, не тя не знае от къде. Посочва, че ищецът дължи много държавни вземания,
които нарочно не плаща и укрива и доходите си. Смята, че това му поведение не
дава добри характеристики на възпитател. Ответницата сочи, че бащата, поради
деспотичния си характер няма приятели, събирал се само с роднините си и то
много рядко. Сочи, че бащата не може да осигури добра социална среда на детето.
Също така посочва, че по характер бащата е избухлив, агресивен, бързо си
променя настроенията и не може да си наложи да обмисля постъпките си. Винаги
действал импулсивно и дори да съжалява после, не променял характера си.
Моли се да бъде отхвърлен иска на
ищеца за промяна на родителските права за детето Х.Х..
Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Предявените искове намират правното си основание в чл.59, ал.9 от СК.
Съдът след като
съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства от
фактическа и правна страна и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК приема следното:
Страните не спорят,
а и от представеното копие от съдебно решение №****
по гр.д.№**** на ВРС се установява, че бракът им сключен
на 26.08.2001г. е прекратен чрез развод по взаимно съгласие с посоченото
решение считано от 4.11.2015г., като упражняването на родителските права по
отношение на детето Х.Х. е предоставено на майката И.Х.,
определено му е местоживеене ***, като е определен режим на личен контакт на
бащата с него и последния е осъден да заплаща месечна издръжка.
По отношение на
соченото от ищеца Хр.Х. основание за промяна упражняването на родителските
права, чрез прехвърлянето им на него, а именно последвала промяна на
здравословното състояние на детето изискваща специализирани медицински грижи
решаващия състав намира следното:
Страните не спорят,
че след първоначалното разпределяне на упражняването на родителски права по
отношение на родените от брака им деца е настъпило влошаване на здравословното
състояние на детето Х. р.28.07.2010г. изразяващо се в установена и оперативно
отстранена арахноидална киста в лява темпорална
област. Представена е епикриза за посоченото
заболяване л.10-11. По делото е разпитано в.л. по приета СМЕ което е посочило,
че възстановителния период от заболяването на детето е около една година, като
в това време се изисква спазване на хигиенно-охранителен режим, ограничаване на
натоварванията и не е желателно детето често да пътува. Представени са и два
броя амбулаторни листи от проведени на 15.09.2017г. и 19.09.2017г. прегледи на
детето в гр.Сливен, които доказват неоспореното твърдение на ищеца, че майката
се е преместила заедно с него в гр.С***, а от друга страна
доказват полагането на необходимите за отглеждането му грижи. Прието е
заключението и по назначена СПЕ л.245-249, в рамките на която в.л. е посочило,
че детето има изградена привързаност както към баща си така и към майка си и
двете си сестри и е без нарушено психоемоционално
състояние.
Воден от изложеното
по-горе решаващия състав приема, че не са на лице основания за промяна на титуляра на родителските права по отношение на детето Х. и
следващите от това отношения. Видно е, че след прекратяване на брака на
страните в здравословното състояние на детето е настъпила промяна, но по отношение
на същата са извършени необходимите медицински интервенции, като по делото са
разпитани свидетели на страните от чиито показания се установява, че в тези
моменти на нужда от завишена родителска грижа и двамата родители са полагали
необходимите допълнителни грижи, което сочи на извода за осъзнаване от тяхна
страна на задълженията им като родители и напълно кореспондира с посоченото от
в.л. по СПЕ, че детето е привързано към двамата си родители и няма нарушения в психо-емоционалното му състояние. Действително майката в
хода на производството е навела твърдения, че е била обект на насилие от страна
на ищеца, но тя разполага с възможност за защита по реда на ЗЗДН, като от
извършената служебна справка с деловодната система на РС Варна се установява,
че се е възползвала от тази възможност неколкократно
в рамките на гр.д.№*** /2015г., гр.д.№**** и гр.д.№**** всички на РС В****.
По изложените
съображения решаващия състав приема, че следва да бъде отхвърлена изцяло
претенцията на ищеца за промяна на носителя на родителските права по отношение
на детето заедно с произтичащите от това последствия.
По отношения на
предявения насрещен иск за промяна местоживеенето на детето решаващия състав
приема, че същият се явява неоснователен.
Мотивите на
ответницата Ир.Х. да иска промяна на местожителството
на детето са насочени към развитието на личните й отношения с бащата, а не от
значими житейски нужди – нейни или на детето. Твърденията за упражнявано спрямо
Х. домашно насилие вече бяха коментирани по-горе, като решаващия състав намира,
че следва отново еднозначно да заяви, че тя в достатъчна степен е защитена по
силата на закона и само от нейна воля зависи в каква степен ще се възползва от
законово съществуващите за нея права, а освен това както се посочи, вече е
предприемала стъпки в тази насока, получавала е полагащата се защита, като в
единия от случаите сама в последствие се е отказала от нея. Към настоящия
момент липсват доказателства за съществуването на предпоставки за промяна
местоживеенето на детето, като пребиваването му в гр.Варна се явява от
благоприятно значение за него поради близостта му с двете му сестри и бащата с
които както се посочи вече връзката му е стабилна и положителна. Доброто
отношение на родителите към детето се установява и от приетите по делото
социални доклади в които се сочи, че всеки от родителите има необходимия
потенциал за полагане на грижи за детето.
Решаващия състав
намира, че голяма част от останалите необсъдени по делото доказателства справки
от органи на МВР, съдебни решения и т.н. са неотносими
към предмета на спора, тъй като не засягат родителските качества на страните и
най-вече на бащата и поради това не следва да се обсъждат.
По отношение
искането за присъждане на разноски от всяка от страните, съдът приема, че с
определение №*** по ч.г.д.№**** на ВКС, I ГО, че правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по
чл.127, ал.2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Тези мотиви са
напълно относими и към настоящото производство също
имащо характера на спорна съдебна администрация и поради това разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.Д.Х. ЕГН********** ***-хотел Д**** срещу И.Г.Х. ЕГН**********
*** иск за изменение на родителските права относно детето Х.Х.Х.
ЕГН********** предоставени с решение №**** по гр.д.№**** на ВРС на майката, чрез предоставянето им на ищеца
и за присъждане на издръжка от майката в полза на детето в размер на 150лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Х. ЕГН********** *** срещу Х.Д.Х. ЕГН********** ***-хотел Д*** иск за промяна
местоживеенето на детото Х.Х.Х. ЕГН********** от гр.В*** на гр.С****.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: