№ 213
гр. П., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу С. Н. АЛ..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
1
1122,01 лева, представляваща 1/3 от главница в общ размер 3366,03 за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул. „****, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от депозиране на заявлението на 25.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 104,48 лева, представляваща 1/3 от общата законна лихва 313,43 лв. върху
главницата за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. Претендират се разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор. С молба, депозирана преди с.з., заявява,
че не оспорва доставката на топлинна енергия, като оспорва като недоказан размерът на
задължението, включително и претенцията за лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
2
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
С доклада по делото е обявено за служебно известен факт и ненуждаещ се от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че са налице влезли в сила Общи Условия
на „Топлофикация-П.“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период, като
същевременно същите са приети и като доказателства по делото. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови
нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния
случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В настоящия случай между страните не е спорно обстоятелството, че ответницата
притежава 1/3 ид.ч. от процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, както и
че същият е топлоснабден, като последното обстоятелство е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Качеството „потребител“ на
топлинна енергия, въз основа на съществуващо в полза на ответницата право на собственост
върху една трета идеална част от имота се установява и от представените писмени
доказателства – нотариален акт, съдебно решение и удостоверение за наследници.
Спорно между страните е обстоятелството относно размера на главното вземане,
както и размера на акцесорната претенция за лихва. В тази връзка ищцовото дружество е
представило фактури за процесния период на обща стойност 1811,14 лева, както следва:
Фактура от 31.05.2019г на стойност 118,67 лв. за периода май.19г
Фактура от 30.06.2019г на стойност 118,67 лв. за периода юни.19г
Фактура от 31.08.2019г на стойност 69,66 лв. за периода авг.19г
Фактура от 30.09.2019г на стойност 56,12 лв. за периода сеп.19г
Фактура от 31.10.2019г на стойност 69,66 лв. за периода окт.19г
Фактура от 30.11.2019г на стойност 177,45 лв. за периода ное.19г
Фактура от 31.12.2019г на стойност 239,21 лв. за периода дек.19г
Фактура от 31.01.2020г на стойност 226,79 лв. за периода яну.20г
Фактура от 28.02.2020г на стойност 231,55 лв. за периода фев.20г
Фактура от 31.03.2020г на стойност 247,82 лв. за периода мар.20г
Фактура от 30.04.2020г на стойност 255,54 лв. за периода апр.20г
Издадена е и фактура от 31.07.2019 г. за корекция на сметка минус -280,22 лв., в
резултат на която вземането за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1530,92 лв.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се представят
доказателства в този смисъл. Предвид изложеното и обема на притежаваното от ответницата
вещно право върху топлоснабдения имот, предявеният иск за главницата се явява
основателен за 1/3 от сумата 1530,92 лв., т.е. за 510,31 лв., за която сума следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1122,01 лв.
3
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от
1530,92 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. от датите на падеж на всяка от
съответните фактури съобразно чл. 34 от Общите условия (съответно 09.07.2019 за фактура
от 31.05.2019, 08.08.2019 за фактура от 30.06.2019, 11.10.2019 за фактура от 31.08.2019,
10.11.2019 за фактура от 30.09.2019, 10.12.2019 за фактура от 31.10.2019, 09.01.2020 за
фактура от 30.11.2019, 08.02.2020 за фактура от 31.12.2019, 10.03.2020 за фактура от
31.01.2020, 09.04.2020 за фактура от 28.02.2020, 09.05.2020 за фактура от 31.03.2020,
09.06.2020 за фактура от 30.04.2020 година) до крайния посочен момент 04.03.2021 г., при
съобразяване на корекцията по сметка, възлиза на 169,41 лева. Ответницата е материално
легитимирана за 1/3 от посочената сума, а именно – за 56,47 лв., за която сума акцесорният
иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 104,48
лв.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски, пропорционално на частта, в която
исковете са уважени – 58,51 лв. /от общо сторени разноски 126,62 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК/.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
34,66 лева, от общо сторени разноски 75 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
съществува изискуемо вземане срещу С. Н. АЛ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр. П., гр. П., ул. „***, за сумата в размер на 510,31 лева, представляваща 1/3 от
1530,92 лева – стойността на доставена, незаплатена топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 56,47 лева, представляваща 1/3 от
169,41 лева – законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2019
г. до 04.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
4
по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на Районен съд П., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница за разликата над 510,31 лева до пълния предявен размер от 1122,01 лева, както и
иска за лихва за разликата над 56,47 лева до пълния претендиран размер от 104,48 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. АЛ., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 58,51 лева – разноски пред Районен съд
П. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. АЛ., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 34,66 лева – разноски пред Районен съд
П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5