№ 188
гр.П., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100276 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.30 от ЗН-намаляване на завещателно разпореждане за размера
на запазена част, и съдебна делба на съсобствени движими вещи, във фазата на допускането
- чл.34 от ЗС.
Ищците- Д. И. К. от гр.С. и Г. И. Г. от гр.П., действащи чрез адв.Г.Д. от ТАК, твърдят
в исковата си молба, че са законни наследници (дъщеря и син) на И. Г. А., поч. на
20.04.2024г в грП..
Наследодателя им съставил приживе саморъчно универсално завещание от
22.10.2022г., обявено с протокол вх.№3 д №3 peг.№*** на нот.Е.Д., с което завещал в полза
на ответника Т. А. Т. - негов племенник цялото си движимо и недвижимо имущество, както
и паричните влогове, които притежавал във всички банки и валута.
Твърдят, че извършеното от И. Г. А., завещателно разпореждане в полза на ответника
накърнявала запазената част на двамата,която общо била в размер на 2 /3 ид.част, или по 1 /3
ид.част на всеки от тях като наследници по закон на завещателя.
Към деня на открИ.е на наследството наследодателят притежавал движимо
имущество, както следва- автомобил джип с ДК№ *** марка JEEP Чероки,товарно ремарке
ДК№ Т1822ЕВ ,мотопед *** ,телевизор плазмен широк екран, климатик М., хладилник,
пералня, строителен фургон двустаен на шейна 6м, конвектор за отопление на газ 1 бр.,
които били в държане на ответника, и които не можели доброволно да поделят помежду си.
Към момента на открИ.е на наследството нямало друго недвижимо имущество, но имало
парична сума, която била налична по банкова сметка на завещателя в размер на 25000лв,
която сума била изтеглена от ответника на 23.04.2024г., и била част от оставеното от
наследодателя наследство.
Във връзка с изложеното ищците, молят съда да намали с 1/3 ид. част завещателно
универсално разпореждане, направено от И. Г. А., б.ж на грП., със саморъчно завещание от
24.10.2022г., обявено с протокол вх.№3 д №3 peг.№*** на нот.Е.Д. до размера на
разполагаемата част и възстанови запазената част от наследството, оставено от И. Г. А. на
1
наследника с право на запазена част Д. И. К. в размер на 1/3 ид. , както и на наследника с
право на запазена част Г. И. Г. в размер на 1/3 ид.част.
Молят съда да допусне и извърши съдебна делба между страните на следните
движими вещи - автомобил джип с ДК № *** марка JEEP Чероки,товарно ремарке ДК№
Т1822ЕВ ,мотопед *** ,телевизор плазмен широк екран, климатик М., хладилник, пералня,
строителен фургон двустаен на шейна 6м, конвектор за отопление на газ 1 бр., при следните
квоти: -1/3 ид.ч. - за Д. И. К. - -1/3 ид.ч. - за Г. И. Г. и -1/3 ид.ч. - за Т. А. Т.
Редовно призовани за с.з., се явява упълномощен представител- адв.Г.Д. от ТАК,
който моли съда за постановяване на решение, с което да се допусне до делба вещите,
предмет на делото, при посочените квоти за страните.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор Т. А. Т. от грВ.,
действащ чрез адв.Ц.Х. от ТАК.
С отговора ответникът счита, че иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН - за
намаляване на завещателните разпореждания от страна на наследодателя на ищците до
размер на по 1/3 ид.част за всеки от тях е основателен .
За искът за допускане на съдебна делба между страните върху описаните движими
вещи, изразява становище, че същия бил частично основателен, като в тази връзка излага
следните твърдения:
Години преди смъртта на наследодателя си, ищците напълно се били дезинтересирали
от своя баща, като връзката помежду им е била напълно прекъсната. Това било и основната
причина, той да вземел решение, да се разпореди с цялото си имущество в полза на трето
лице. Този факт не се променил, вкл. и през последните дни от живота на баща им. Твърди,
че ищците не изпълнили дори и моралният си дълг да поемат разходите по подготовката и
изпращането му в последният му земен път, като цялата организация, включително и всички
разходи по погребението били направени от негова страна.
Не оспорва, че няколко години преди смъртта си, наследодателят на ищците се
разпоредил в негова полза, чрез посоченото саморъчно завещание, с цялото си движимо и
недвижимо имущество. По своя характер процесното завещание се явявало универсално по
смисъла на закона, и със същото завещание му се придавало качеството на наследник на
наследодателя на ищците.
В тази връзка не оспорва искането, с което ищците са заявили желанието си за
намаляване на универсалното завещание до размер на по 1/3 ид. ч. за всеки от тях, тъй
правото на запазената им част било накърнено с универсално завещание.
По отношение на иска за делба на следните движими вещи, представляващи МПС, а
именно: автомобил джип с ДК № *** марка JEEP Чероки,товарно ремарке ДК№ Т1822ЕВ,
мотопед ***, счита същият за основателен.
По отношение на иска за делба на: телевизор плазмен широк екран, климатик М.,
хладилник, пералня, строителен фургон двустаен на шейна 6м и конвектор за отопление на
газ 1 брой, счита същият за неоснователен и недоказан.
Твърди, че основното изискване при посочване на различни вещи, които се иска да
бъдат допуснати до делба е тяхната индивидуализация, като модел, марка, година на
закупуване и др. индивидуализиращи белези, както и доказателства, че към момента на
открИ.е на наследството са били налични, били са собственост на наследодателя на ищците,
вкл. и че при открИ.е на наследството са били в държане на ответника. В конкретния случай
такава конкретизация по отношение на тези движимите вещи не била налице, вкл. липсвали
доказателства, посочените вещи да са били собственост на наследодателя, поради което
моли съда искането за допускане на делба, за тези вещи да бъде отхвърлено.
Редовно призовани за с.з., се явява лично и с упълномощен представител- адв.Ц.Х. от
2
ТАК, която поддържа депозирания отговор и моли съда за постановяване на решение, с
което да отхвърли така предявения иск за делба по отношение на части от движимите вещи.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните
намери за установено от фактическа страна следното:
От представените препис извлечение от кат за смърт и удостоверение за наследници
изх.№***г. изд. от ОбщинаП. се установява, че И. Г. А. е починал на 20.04.2024г. и е оставил
за законни наследници - Д. И. К. (дъщеря и ищца по делото) и Г. И. Г. (син и ищец по
делото).
От представеното саморъчно завещание се установява, че на 24.10.2022г., И. Г. А. е
завещал на Т. А. Т. (ответник по делото) цялото си недвижимо и движимо имущество, както
и паричните влогове, които притежава във всички банки в лева и валута. Това саморъчно
завещание е обявено, видно от Протокол за обявяване №4, дело №4, рег.№***г., от нотариус
Е.Д., рег.№495, с район на действие Районен съдП..
От представените 3 бр. справки издадени от ОбщинаП. се установява, че И. Г. А. е
декларирал и е собственик на три МПС, а именно: 1. ***
По отношение на останалите движими вещи, ответникът в с.з. заяви, че в имота,
находящ се в грП., ул.“Керамик“ №7, който имот е бил собственост на наследодателя на
ищците, се намират посочените от ищците вещи. Телевизорът, който бил 32 инча, а не
широкоекранен, както и климатика били закупени от него преди повече от година и
половина. Хладилник и пералня имало в имота преди това, но ответника не може да посочи
марките им. Имало и конвектор за отопление, тъй като имота бил газифициран, като няма
представа дали ищците визират него, или друга вещ. По отношение на строителния фургон,
ответника заяви, че същия се намира в имота, но за него знае, че същия е продаден приживе
от И. Г. А. на негов колега (малинар), заедно с недвижими имоти-земи. Този фургон не се
ползвал от него, и не знае на кого всъщност бил.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира
следното:
Предвид установените данни по делото, съда счита иска по чл.30, ал.1 от ЗН за
допустим, а преценен по същество, и основателен.
Безспорно е установено, че ищците са законни наследници на наследодателя - И. Г.
А., б.ж. на грП., починал на 20.04.2024г.– негови деца. Безспорно е и обстоятелството, че
наследодателя И. А. със „саморъчно завещание” е завещал цялото движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си на ответника по делото- Т. А. Т..
Съдът намира, че това завещание е универсално (общо) завещание съобразно
разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗН и с това завещателното разпореждане, е накърнена
запазената част на ищците по следните съображения:
Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗН завещателните разпореждания във всички случаи не могат
да накърняват запазената част, определена в закона, а именно в разпоредбата на чл. 29 ЗН.
Следователно, по силата на закона процесното завещание не може да породи правно
действие относно накърнената запазена част на наследник по закон, какъвто в настоящия
случай се явяват ищците по делото. Тъй като се касае именно за универсално завещание
възстановяването на запазената част не е обусловено от определяне на наследствената маса,
тъй като тази запазена част от наследството е накърнена с факта на направеното
универсално завещание. При универсалните завещания намаляването на разпореждането с
цел да се възстанови запазената част, следва да бъде извършено направо с оглед
разпоредбата на чл. 29 ЗН с дробна част, тъй като наследодателят се е разпоредил над
размера на разполагаемата си част, и правилно се поражда правото на наследника по чл. 30,
ал. 1 от ЗН да претендира намаляване на завещателното разпореждане до размера необходим
3
за допълване на запазената му част или в конкретния случай до размер от по 1/3 ид.ч., за
всеки от двамата наследници по закон.
В този смисъл предявения иск по чл.30 от ЗН е основателен и доказан и следва да се
намали завещателното разпореждане извършено на 24.10.2022г. във формата на „саморъчно
завещание” обявено с Протокол за обявяване №4, дело №4, рег.№***г., от нотариус Е.Д., рег.
№495, с район на действие Районен съдП., от И. Г. А., б.ж. на грП., починал на 20.04.2024г.,
с което изразил воля цялото му движимо и недвижимо имущество, което притежава към
момента на смъртта си да остане на Т. А. Т. грВ., като се възстанови запазената част на
наследниците по закон- Д. И. К. от гр.С. и Г. И. Г. от гр.П. в размер от по 1/3 ид.ч. за всеки от
тях.
По отношение на иска за делба
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което
съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.
Предявявайки конститутивен иск за делба ищците реализират потестативното си право за
ликвидиране на съсобствеността, и превръщането им в индивидуална собственост.
Съдът счита, че искът за делба на трите ППС е основателен и следва да се допусне по
отношение на тримата съделители при равни квоти от по 1/3 за всеки от тях. Това е така тъй
като е налице съсобственост по отношение на лекия автомобил, товарното ремарке и
мотопеда, като от една страна не е налице спор по отношение наличието на съсобственост
върху тези МПС, и от друга страна не е налице спор относно факта, че вещите съществуват
и подлежат на подялба.
Не така седи въпроса обаче по отношение на останалите движими вещи: телевизор
плазмен широк екран, климатик М., хладилник,-пералня, строителен фургон двустаен на
шейна 6м и конвектор за отопление на газ 1 брой.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС движимите вещи могат да бъдат
допуснати до делба само ако по делото е установено, че съществуват към момента на
приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по
същество, както и ако към този момент е установено, в чие държане се намират. Движими
вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието
местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на
несъществуваща вещ е невъзможно. В този см. Решение №297/22.12.2014г. по гр.д.
№4004/2014г. на ВКС, Решение № 69/20.03.2014г. на ВКС по гр.д. № 6690/2013г., I г.о., ГК,
Решение №1317/24.02.2009г. на ВКС гр.д. № 5603/2007г., II г. о., ГК, Решение №
711/29.12.2001г. на ВКС по гр.д. № 170/2001г., I г.о., и др..
Разпоредбата на чл.344, ал.1 изр.последно ГПК регламентира изискване да се проведе
изрично фактическо установяване на въпроса, у кого от съделителите се намира движимата
вещ, който подлежи на задължително изясняване при преценка на предпоставките за
допускане до делба на движимата вещ. Предназначението от доказването на това
обстоятелство цели облекчаване на втората фаза на делбата- нейното извършване, при която
е необходимо вещо лице да оцени вещите и следователно следва да знае, у кого от
съделителите се намират тези вещи, както и да е ясно спрямо кого може да се реализира
предвидената в чл.521, ал.2 ГПК възможност за претендиране на равностойността на тази
вещ при нейното евентуално унищожаване, погИ.е или разваляне след допускане на делбата.
В Решение № 1317/24.02.2009г. на ВКС гр.д. № 5603/2007г., II г. о., ГК е дадено
допълнително тълкуване, че до делба не следва да се допускат на общо основание всички
вещи, които някога са били съсобствени, и са се намирали в държане на един от
съделителите към минал момент, т. е. за да допусне делбата, съдът трябва безспорно да
4
установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи, какъв е размерът на
идеалните им части. В подобен смисъл е и изразеното становище относно необходимостта
от конкретизация и доказване на съществуването и местонахождението на движимите вещи,
предмет на делбата, в Решение №297/22.12.2014 г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС, в което се
приема, че ако към този момент (приключване на съдебното дирене) между съделителите
съществува спор относно съществуването на движимите вещи, този факт следва да бъде
самостоятелно доказан, дори съществуването и местонахождението на вещите да е
установено към момента на открИ.е на наследството, тъй като е възможно впоследствие
вещите да са погинали или местонахождението им да е променено.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по делото не е проведено доказване от
страна на носителите на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК- ищците по делото,
че изброените движими вещи са съществували към момента на предявяване на иска за делба,
нито че са били в държане на съделителя Т. А., алтернативно липсва доказване, че вещите са
съществували към момента на открИ.е на наследството на наследодателя им-И. Г. А..
В конкретния случай по отношение на изброените движими вещи претенцията на
ищците почива единствено на голословното твърдение, че същите към деня на открИ.е на
наследството, наследодателя им притежавал тези вещи, и всички те се намирали в държане
на ответника. Но по делото, въпреки разпределената доказателствена тежест и указание за
това, че не се сочат доказателства за това, ищците така и не ангажираха конкретни
доказателства в подкрепа на тези твърдения, както относно основния правноотносим въпрос
за тяхното съществуване, така и относно тяхното местонахождение и държане от ответника.
Тези факти не могат да бъдат приети за установи по безспорен начин единствено от
обяснението на ответната страна. Още повече, че ответника за част от тях твърди, че са
негова лична собственост, а за друга част твърди, че наследодателя приживе се е разпоредил
с тях.
В този смисъл съдът намира, че обстоятелствата, обуславящи основателност на иска
за делба по отношение на така посочените движими вещи не е изяснен чрез процесуална
активност от претендиращата страна и носител на доказателствената тежест - да установи
пълно и главно факта на съществуване на тези вещи, както и тяхното местонахождение, и
предявения иск за делба по отношение на тях се явява недоказан.
Отделно от това относно тези вещи следва да се посочи, че искова претенция не е
прецизирана в съответствие с изискуемите минимални критерии за конкретизиране на марка,
модел, цвят, година на производство и/или придобИ.е и др. белези, позволяващи
идентификация на изброеното движимо имущество, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на иска за делба на тези вещи като неоснователен.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА извършеното завещателно разпореждане на 24.10.2022г. във формата на
„саморъчно завещание” обявено с Протокол за обявяване №4, дело №4, рег.№***г., от
нотариус Е.Д., рег.№495, с район на действие Районен съдП., от И. Г. А., б.ж. на грП.,
починал на 20.04.2024г., с което изразил воля цялото му движимо и недвижимо имущество,
което притежава към момента на смъртта си да остане на Т. А. Т., ЕГН **********, от грВ.,
ул.“***“ №13 КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на наследниците по закон - Д. И. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.С., ж.к. „*** и Г. И. Г., ЕГН **********, от гр.П.,
ул.“***, в размер от по 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) за всеки от тях.
ДОПУСКА да се извърши делба между Т. А. Т., ЕГН **********, от грВ., ул.“***“
№13, Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.С., ж.к. „*** и Г. И. Г., ЕГН
5
**********, от гр.П., ул.“*** на следните движими вещи:
1. Лек автомобил ***
2.Товарно ремарке **0, дата на придобИ.е:18.11.2022г. и
3. Мотопед ***, както следва:
-1/3 ид.ч. за Т. А. Т.;
--1/3 ид.ч. за Д. И. К.;
-1/3 ид.ч. за Г. И. Г.,.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.С., ж.к.
„*** и Г. И. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул.“***, против Т. А. Т., ЕГН **********, от грВ.,
ул.“***“ №13, иск за делба на следните движими вещи: телевизор плазмен широк екран,
климатик М., хладилник,-пералня, строителен фургон двустаен на шейна 6м и конвектор за
отопление на газ 1 брой.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните , пред Окръжен съд гр.Търговище.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за продължаване на делбата.
Съдия при Районен съд –П.: _______________________
6