Р Е Ш Е Н И Е
№ 977/30.12.2019г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 749 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на С.В.П., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с №
13/11208416/3/01/04/01 от 10.01.2019г. с рег. изх. №01-163-6500/432 от
06.06.2019г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ –
Пловдив, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е определено за възстановяване
публично държавно вземане в размер на 48 892 (четиридесет и осем хиляди
осемстотин деветдесет и два) лева, представляващи първо и второ плащане по
договор № 13/112/08416 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Твърди се, че
оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на
компетентност, съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на ЗПЗП. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Т., който поддържа
оспорването. Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, обосновава законосъобразност на административния
акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
същевременно се прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на оспорващия.
От събраните по делото доказателства
се установява, че С.В.П. е регистриран земеделски производител и бенефициент по
мярка 112“Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР 2007-2013г. Със Заявление за подпомагане по мярка 112 –
Създаване на стопанства на млади фермери УРН 13/112/08416 от 18.11.2013г./л.
282 от делото/ С.П. е заявил изграждане на Животновъден обект за калифорнийски
червеи в с. Драгор, област Пазарджик, като е кандидатствал за сумата от
48 892 лева, от които първо плащане в размер на 24 446 лева и второ
плащане в размер на 24 446 лева. Представен е бизнес план по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери”. Със Заповед № 03-130-РД/7 от 12.05.2014г. на директор на ОД на ДФЗ
Пазарджик е одобрено за финансиране заявлението на С.В.П.. Той е сключил
Договор № 13/112/08416 на 13.05.2014г. с Държавен фонд „Земеделие“, като му е
предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за
изпълнение на бизнес-план по проект № 13/112/08416. Както е уговорено в
договора, помощта се предоставя на два етапа. Първото плащане е направено на
30.05.2014г., за което са налице данни по делото – Писмо за оторизация на плащането
РОТ № 13/112/08416 от 21.05.2014г., ведно със съпътстващите справки извлечения
и уведомявания на лицето. Второто плащане е направено на 02.08.2017г., за което
са налице данни по делото – Писмо за оторизация на плаащнето РОТ № 13/112/08416
от 17.07.2017г., ведно със съпътстващите справки извлечения и уведомявания на
лицето.
Съгласно договор от 13.05.2014г.
С.П. се задължава в 3 годишен срок от тази дата да изпълни заложения бизнес
план от Приложение № 1 и в 5 годишен срок от датата на сключване на договора да
изпълни заложеното в Приложение № 2 – увеличаване икономическия размер на
стопанството от 4,12 ИЕ на 11,81 ИЕ, увеличавайки площта от 230 кв.м. на 660
кв.м. Ангажиментът на жалбоподателя по договора е следвало да бъде реализиран в
два имота – с. Драгор и с. Огняново. По делото са представени наемните договори
за двата имота.
В административната преписка са
представени документи от извършени проверки на място през юни 2017г./л. 194 и
сл./ , предхождащи второто плащане. Представени са контролни листове за посещение
на място, съгласно които инвестицията е извършена, функционира по
предназначение, местоположението й съответства на одобрения проект. Съгласно
справките закупен е лек автомобил – л. 226 и се отглежда калифорнийски червеи
на 230 кв.м. и други в 430 кв.м. в землището на с. Драгор и с. Огняново – л.
227.
Съгласно проверка, обективирана в
Контролен лист от 30.11.2018г. /л.261/, на
земеделския стопанин, на място в стопанството е налично транспортното
средство – лекотоварен автомобил. Съгласно Контролен лист от 13.12.2018г. – л.
266, в с. Драгор и с. Огняново лехите и площите, по проекта съответстват, но не
са открити и липсват калифорнийски червеи. Такива има само на 5 кв.м. площ. В
съответното място на контролния лист – л. 270, проверяващите са посочили, че
инвестицията е налична, площта на лехите съответства, но червеи не са открити.
Лехите са сухи, липсва оборска тор и на места се вижда положен полиетилен. Като
възражение на контролния лист С.П. е вписал, че не е съгласен, че не са открити
червеи.
С писмо с изх. № 01-63-6500/125 от
17.01.2019г. директор на ОД на ДФЗ Пловдив уведомява С.В.П., че в 10 дневен
срок следва да представи Удостоверение за постоянен адрес и Разпечатка от ВетИС
за наличие на животни в обекта, подписана от ветеринарен лекар, контролиращ
животновъдния обект. Представени са четири известия за доставяне, като пратката
е останала непотърсена. С писмо с изх. № 01-63-6500/126 от 17.01.2019г.
директор на ОД на ДФЗ Пловдив уведомява С.В.П., че на основание чл. 26, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 34 от АПК, ДФЗ открива производство по издаване на Акт
за установяване на публично държавно вземане. Тъй като е установено, че
земеделският стопанин не поддържа икономическия размер на стопанството, за
което е получил второ плащане по договора/11,81 ИЕ/, то е счетено, че не е
спазен поетият ангажимент по договора и бизнес-плана, като съгласно чл. 33,
ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г. фондът може да иска връщане на платените суми
по първо и второ плащане по договора. Така е определен размерът на задължението
48 892 лева. Дадена е възможност в 14-дневен срок за представяне на
възражения и документи. Писмото е изпратено 4 пъти с известие за доставяне,
които са се връщани непотърсени от получателя.
За оповестяване на писмото на
таблото за съобщения на Областна дирекция на ДФЗ Пловдив е съставен надлежно
протокол от две длъжностни лица от ОД на ДФЗ Пловдив – лист 33 и 34 от делото.
Писмото се счита връчено на 17.04.2019г., тъй като оповестяването е станало на
02.04.2019г.
Директорът на ОД ДФ „Земеделие“ - Пловдив
е издал оспорения АУПДВ с № 13/11208416/3/01/04/01 от 10.01.2019г. с рег. изх.
№01-163-6500/432 от 06.06.2019г. Видно от данните по делото, актът е бил
съобщен на оспорващия на 13.06.2019г., видно от известието за доставяне.
Жалбата срещу АУПДВ е подаден чрез
административния орган с вх. № 01-163-6500/126 от 20.06.2019г.
По делото е допусната съдебна
експертиза, с вещо лице агроном полиевъд. По поставените въпроси за методика на
определяне наличието на калифорнийски червеи в единица площ и необходимостта от
специални знания, то посочва, че няма специална методика, а се използва
визуалният метод и окомерно се преценява наличието на червеи в почвата. Вещото
лице не е открило данни, такива липсват, за закупуване на оборска тор, полиетилен,
данни за оросяване или капково напояване, данни за купуване и продажба на
биотор. Вещото лице посочва и формулата, с която се изчислява икономическият
размер на стопанството. Посочва се, че от 230 кв.м. площ при сключване на
договора за отпускане на помощта, следва да се достигне до 660 кв.м., върху
която да има калифорнийски червеи, за да се изпълни ИР с 7,79 ИЕ и достигане до
заложените 11, 81 ИЕ. С оглед установената липса на животни при посещение на
място на 13.12.2018г., е посочена 0 ИЕ.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оспорваният акт АУПДВ с №
13/11208416/3/01/04/01 от 10.01.2019г. с рег. изх. №01-163-6500/432 от
06.06.2019г. е издаден от Директор ОД – Пловдив на ДФ „Земеделие“.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че актът
за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на
общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната
администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според
разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален
закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане на
земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен
предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, поради
което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред,
като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които
възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на ДОПК. Нормата препраща към чл. 166 на ДОПК, според който установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в
съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В
случая изпълнителният директор на ДФЗ, като ръководител на администрацията, е
натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.
По делото е представена (л.9)
Заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
с която на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, и чл.11, ал.2 и чл.44 и чл.45
от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на
директорите на областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, в съответствие
с териториалната им компетентност (т.I), да издават актове за установяване на
публични държавни вземания (АУПДВ) по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на
ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от ПРСР за периода 2007–2013 г., във връзка с установени неспазвания
на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по
повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ
по мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези
мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
Според разпоредбата на чл. 27, ал.3
от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на ЕС.
Съгласно чл. 44 и 45 от Устройствен
правилник на ДФ“Земеделие“ Областната
дирекция - Пловдив, е с териториална компетентност в границите на областите
Пловдив, Стара Загора, Смолян, Пазарджик и Кърджали;
Предвид гореизложеното съдът счита,
че е налице компетентност на издателя на акта.
При издаване на АУПДВ са спазени
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са посочени както
правните, така и фактическите основания за издаването му.
Правните основания са посочените
нормите на чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП, според които Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, предвидени в законодателството на Европейския
съюз.
Съдът намира, че в АУПДВ са изложени
и достатъчно ясни и подробни фактически основания, даващи на жалбоподателя
възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да
приложи правната норма.
Неоснователно е възражението за
нарушение на
административнопроизводствените правила.
Приложимата уредба към мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 в случая са Регламент
(ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., Закон за подпомагане на
земеделските производители и актовете по прилагането му. Касае за подпомагане
по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 „Развитие на стопанството и
стопанската дейност“, която съгласно параграф 1, б.а),i, на същата разпоредба,
обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание по
аргумент на разпоредбата на чл. 1, т. 7 от ЗПЗП, административното производство
е по реда на ЗПЗП.
В конкретния случай производството
по подпомагане е започнало по Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Съгласно чл. 27 от ЗПЗП периодът за осъществяване на
дейността по проекта е 5 години, считано от датата на подписването му.
В изпълнение на правомощията си за постоянен контрол върху
изпълнението на сключените договори са извършени проверки на място през
декември 2018г. от длъжностни лица при ОД на ДФ Земеделие Пловдив. Установено е
неизпълнение на договорни задължения от страна на С.В.П.. Не са установени
калифорнийски червеи в стопанството на С.П.. Същият е направил възражение срещу
констатацията за липса на червеи.
Разпоредбата на чл. 31а, ал. 1 от Наредбата указва, че
в срок до пет месеца преди изтичане на срока по чл. 27 (пет години, считано от
датата на сключване на договора) и след получаване на второто плащане по чл. 6,
т. 2 ползвателите подават лично в съответното териториално структурно звено на
ДФЗ уведомително писмо до РА съгласно приложение № 8 и прилагат необходимите
документи съгласно приложение № 9. В процесния случай второто плащане по
договора в размер на 24 446,00 лв. е извършено и получено от ползвателя
02.08.2017г., а указаният за подаване на уведомително писмо по приложение № 8
петмесечен срок е до 13.12.2018 г. На тази дата е извършена теренната проверка и не са открити
калифорнийските червеи, разположени на 660 кв.м. Видно от приложение 8 към чл. 30а от
Наредбата, същото съставлява „Уведомление за поддържане икономическия размер на
стопанството, не по-малък от този, за който е получено второто плащане, и за инвестиране
на най-малко левовата равностойност на 2000 евро от второто получено плащане за
една или повече от дейностите, описани в договора за финансова помощ с ДФЗ за
нуждите на земеделското стопанство“ и по своето съдържание има както
уведомителен, така и отчетен характер относно заявените в същото обстоятелства.
Установеното от длъжностните лица на
13.12.2018г. – липса на червеи, не се опровергава по никакъв начин от
жалбоподателя. Той не е представил никакви доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 31а от Наредбата, както и не са представени такива за основанието за
липса на червеи по време на проверката.
С чл. 3.1 от Договор №
13/112/08416/13.05.2014 г. ползвателят се е задължил да извърши всички
инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес-плана и описани в
Приложение 2 в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора,
т.е. до 13.11.2018 г. До тази дата, съобразно поетия от П. ангажимент по
договора, същият е следвало да извърши увеличение на стопанството си до 11, 81
икономически единици, увеличавайки площта от 230 кв.м. на 660 кв.м. Това
договорно задължение не е изпълнено и съответно – не е декларирано и
удостоверено с надлежни съпътстващи го документация чрез подаване на
уведомление по приложение № 8 от Наредбата.
Тези факти се потвърждават както от
доказателствата по административната преписка, така и от назначеното вещо лице.
Съдът кредитира изцяло заключението, като стича, че същото е обективно и се
подкрепя от писмените доказателства по делото. Възраженията, че вещото лице е
тълкувало грешно документите, са неоснователни. Земеделският стопанин не е
доказал пред административния орган и пред съда, че е изпълнил ангажиментите си
по договора, като е развил и подържал стопанството до 11, 81 ИЕ.
Предвид изложеното при установяване
неизпълнението, на което и да било от задълженията визирани в т.4.8. „д“ от
Договора, Фондът следва да реализира уговореното в т.4.8 от Договора. Преди да издаде административния акт органът
е извършил всички необходими проверки за установяване на нарушението.
Административният орган е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК и е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това
производство чрез подаване на възражение и подаване на документи, доказаващи
изпълнение на договора.
Пълномощникът
на жалбоподателя е възразил срещу датата на писмото, с което се уведомява
жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности с номер
360/17.01.2019г., което е подписано от длъжностните лица, извършили проверката,
с дата 17.01.2018г. Съдът установява, че положеният регистрационен номер от
деловодната система на писмото е № 01-163-6500/125 от 17.01.2019г. Писмото е
подписано от директора на ОД на ДФЗ Пловдив. Действително до подписите на
тримата служителя е посочено 17.01.2018г., като едната дата е положена цифра
„9“ върху цифра „8“ при изписване на годината. Цитираното писмо е изискано в оригинал,
който е представен, поради наличието на добавки и зачерквания върху
представените копия. Тези външни недостатъци по смисъла на чл.
178, ал. 2 от ГПК не се отразяват на доказателствената сила на разгледаното
доказателство. Тази интервенция върху разглежданите документи поради естеството
си не би могла да доведе до скриване или промяна съдържанието му. Налице е
констатирана дата от деловодната система на административния орган и съдът
счита, че това е датата, на която следва да се счита, че писмото е подписано и
изпратено от административния орган – 17.01.2019г.
Жалбоподателят възразява, че е
получил едновременно АУПДВ и уведомяването му за откритото административно
производство по издаването му по чл. 26, ал. 1 от АПК, в един и същ ден, което
счита, че това е съществено процесуално нарушение. От доказателствата по делото
съдът констатира, че не е нарушен чл. 26, ал. 1 от АПК. От приложеното по
делото писмо изх. № 01-163-6500/126 от 06.06.2019 г. съдът установява, че
директорът на ОД на ДФ Земеделие е уведомил С.П. за откриване на производство
по издаване на АУПДВ, на основание чл.166, ал.2 от ДОПК. Писмото е изпратено на
адрес, който е този, по приложеното към заявлението от самия жалбоподател
Удостоверение за актуален постоянен адрес. Писмото е изпращано 4 пъти.
Длъжностните лица, са оформили надлежно два протокола за обявяване на
уведомлението, след като надлежно са изпратили писмото за съобщаване по реда на
чл. 61 от АПК по пощата. Върнали са се съобщения, че пратката е останала
непотърсена. Съгласно действащата разпоредба към момента на съобщаване на АУПДВ
– чл. 61, ал. 3 от АПК, когато адресът на някое
от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от
него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет
страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Адресатът
на писмото по уведомяване по чл. 26, ал. 1 от АПК не е открит на известния
адрес, който е посочен и от самия него, за което са налице известия за
доставяне – 4 броя. Длъжностните лица са поставили съобщение на таблото за
обявление и са съставили протокол.
Неизпълнение
на задължението от страна на С.П. да уведоми административния орган за нов
адрес, на който да му бъдат изпращани съобщения и писма във връзка с
административноправните отношения между него и ДФЗ с оглед сключения договор,
не може да бъде използвано с аргумент, че е нередовно уведомен за започналото
административно производство по издаване на АУПДВ срещу него.
Налице
е хипотезата, при която с поставяне на обявление за издаденото писмо, адресатът
му се счита за уведомен за него.
Поради гореизложеното при издаване
на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и правилно е приложен
материалния закон.
Няма спор, че на жалбоподателя е
оторизирана сума във връзка с отпускане на финансова помощ по Мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007–2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Безспорно е установено, и че по Договор №13/112/08416 от
13.15.2014г. са извършени първо и второ плащане, всяко за сума от 24 446 лева на дата 30.05.2014г. и
02.08.2017г.
С.П., в качеството си на бенефициент
по Договора е поел ангажимент да изпълни всички инвестиции, основни дейности и
цели, заложени в бизнес плана по проект № 13/112/08416 и включени в Приложение
1 и 2 от същия, при заложените в договора права и задължения.
По делото се установява, че не е
спазен икономическия размер на стопанството и неговото нарастване до 11, 81
ИЕ., като калифорнийските червеи трябва да са разположени на площ от 660 кв.м.
Икономическият размер на стопанството при извършената проверка е бил 0 ИЕ.
Същото се доказва от приложените контролни листове от проверки на място от
13.12.2018г. и от вещото лице по делото. Доколкото се възрази от страна на
оспорващия, че длъжностните лица нямат специални знания да установят наличието
на червеи в лехите на стопанството, то съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице. Същото заяви в съдебно заседание, че червеите в активния сезон и
по литературни данни са от 60 000 до 100 000 на квадратен метър. Също следва да има 60 кг.
оборска тор на квадратен метър. Тези обективни данни няма как да не бъдат
забелязани от всяко длъжностно лице. Още повече, че по делото липсват данни да
са извършени разходи във връзка със земеделското стопанство, освен закупуване
на лекотоварен автомобил. В приложените към преписката копия на книги липсват
данни за продажба или закупуване на оборска тор.
Извършени служебни проверки на място
и справки от органите на ОД ДФ „Земеделие“ – Пловдив потвърждават фактите,
изложени като мотив за издаването на оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане.
От така изложеното, настоящият
състав намира за безспорно установено
наличието на описаното в акта нарушение,
което обосновава предприетите от страна на административния орган действия да
изиска възстановяване на получените средства за подпомагане, финансирани по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Издаването на
АУПДВ е в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа
да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните
изисквания за ползване на средствата за подпомагане.
Изложеното обосновава
законосъобразността на оспорения акт и неоснователност на жалбата.
С оглед изхода на производството
основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.78,
ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017г.), във връзка с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП,
съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.П. ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане с № 13/11208416/3/01/04/01, с рег. изх. №01-163-6500/432 от
06.06.2019г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ –
Пловдив.
ОСЪЖДА С.В.П. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, Областна
дирекция – Пловдив, разноски по делото в размер на 100 (сто ) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 8833 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 2899/2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 977 от 30.12.2019 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено
по адм.дело № 749/2019 г.
ОСЪЖДА С. В. П., ****, да заплати на Държавен фонд "Земеделие",
Областна дирекция – Пловдив, разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението е окончателно.