Решение по дело №7859/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 520
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110107859
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

……./05.02.2020г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                            

при участието на секретаря Р. Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7859 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба с правно осн. чл. 49  СК, предявена от Р.Й.Б., ЕГН  ********** *** срещу Г.С.Б., ЕГН ********** ***, за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, и небрачни искове:

за предоставяне родителските права по отношение роденото от брака дете Йоан Георгиев Б., ЕГН *********** на майката и определяне на местоживеенето при нея;

 за определяне режим на лични отношения на бащата с детето Йоан Георгиев Б., ЕГН ***********;

 за осъждане на ответника да заплаща на роденото от брака дете, чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на180 лева месечно,  ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;

за запазване на брачното фамилно име на съпругата -Б..

В исковата молба ищцата Р.Й.Б., че с ответника Стоян Буров са сключили граждански брак на 04.09.1999 год., от който страните имат родено ненавършило към настоящия момент пълнолетие детеЙоан Георгиев Б., Твърди се в исковата молба, че след сключване на брака брачното съжителство на страните протичало нормално. С течение на времето чувствата на страните охладнели. Съпрузите констатирали, че имат различни ценности за живота. От началото на 2014г. съпрузите се намират във фактическа раздяла. Ответникът се установил да живее в друг град. Съпрузите не поддържат контакт. По тези съображения се навежда, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което се претендира неговото прекратяване с развод. Детето Йоан Б. се отглежда от майката, поради което се настоява на същата да се възложат родителските права, а на бащата да се определи режим за личен контакт. Претендира се и издръжка.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез адв. А. поддържа исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.С.Б. не депозира отговор на исковата молба.

Контролиращата страна Дирекция социално подпомагане не е изразила становище по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 04.0.1999г., за което е издадено удостоверение за сключен граждански брак въз основа на акт за сключен граждански брак № 142/04.09.2019г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Разград.

От представеното по делото  удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № III-143/11.03.2004г.се установява, че от брака на страните е редено детето Йоан Георгиев Б..

От приобщения като доказателство по делото социален доклад, изготвен от Дирекция социално подпомагане се установява, че грижите за детето Йоан Б. са поети от майката. Контактите на Йоан с баща му не са регулярни. Когато ответникът гостува в гр.Варна, детето прекарва свободното си време с него. Когато Йоан гостува на баба си и дядо си по майчина линия в Разград, детето осъществява контакти с баща си, който живее в града

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Полина Стоянова, чиито показания съдът кредитира като преки и непосредствени. От разпита на свидетеля се установява, че съпрузите са разделени от 10 години, като поне от 6-8 години не живеят заедно. Ответникът живее в гр.Разград. Страните не поддържат връзка.

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и изявленията на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото гласни доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява настъпилата между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Запазването на брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което означава, че е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 от СК и трябва да бъде прекратен.

Предвид изрично направеното искане в тази насока и след развода ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име – Б..

С оглед на обстоятелството, че ищцата полага грижи за роденото от брака дете, съдът намира, че тази установеност не следва да се променя, поради което  родителските права следва да се възложат на майката, като се определи местоживеене на детето при нея.

На ответника следва да се определи режим на лични отношение – всяка втора неделя от месеца от 09 до 19 часа и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Родителят, който не упражнява родителските права спрямо детето, дължи издръжка в пари. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и материалните възможности на двамата родители.

Претендираната издръжка от 180 лева изцяло кореспондира на интереса на детето. Йоан на шестнадесет години и вероятно завършва средното си образование. Ноторно известно е, че за човек на възрастта на Йоан са необходими храна, дрехи, лекарства, учебни пособия и помагала, включително и разходи, наложени от необходимостта от социално общуване. Ето защо претенцията за издръжка следва да се уважи в цялост.

По разноските:

На осн.чл.329, ал.1 от ГПК разноските следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лева, а ответника и държавна такса по иска за издръжка в размер на 259,20 лева, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака между Р.Й.Б., ЕГН  ********** *** и Г.С.Б., ЕГН ********** ***, сключен на 04.09.1999 год. в Община Разград, за което е съставен акт граждански брак № 142/04.09.2019г.  от длъжностното лице по гражданско състояние при община Разград, на осн.чл. 49 СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Р.Й.Б., ЕГН  ********** да носи брачното си име-Б..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Йоан Георгиев Б., ЕГН *********** на майката Р.Й.Б., ЕГН  ********** ***, като определя местоживеенето на детето  при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Г.С.Б., ЕГН ********** с детето Йоан Георгиев Б., ЕГН *********** както следва: всяка втора неделя от месеца от 09 до 19 часа и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН ********** *** да заплаща на Йоан Георгиев Б., ЕГН ***********, чрез неговата майка и законен представител Р.Й.Б., ЕГН  ********** месечна издръжка в размер на 180лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.05.2019г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 143 СК.

ОСЪЖДА Р.Й.Б., ЕГН  ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна държавна такса в размер на 25.00лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна, окончателна държавна такса в размер на 25лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса в размер на 259.20 лева, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: