№ 64
гр. Благоевград, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. Ф. М. *** с ЕИК ***** с адрес гр. Б. Д.
С. **, представлявано от управителите Т. Т. Т. Н. против Наказателно постановление
№ 79/29.07.2021г., издадено от директора на РЗИ - Благоевград, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл.218, ал.2, вр. 231, ал.2 Закона за здравето е
наложено имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.56, ал.2 от
същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и в несъответствие с фактическата обстановка. Поддържа се, че
АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството и е връчен на лице, без
необходимата представителна власт да получава АУАН. Навежда се отсъствие на
пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, като се сочи също, че неотразената
идентификация на лицата пушили в обекта представлявало липса на съставомерен
признак на нарушението.
Твърди се, че не били налице доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на санкционираното нарушение. Акцентира се на несъответствие между
отразеното в акта и наказателното постановление по отношение на обстоятелството
дали вратата на помещението е била затворена.
Поддържа се, че нарушението не било възможно да се вмени на търговското
дружество, доколкото същото било извършено от административния персонал.
Релевира се, че помещението, в което е извършена проверката не попадало в
дефиницията на чл.56, ал.2 ЗЗдр, а представлявало обществено място по смисъла на
чл.56, ал.1 на същия закон.
Поддържа се и маловажност на нарушението.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
1
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Д.,
която поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Тодоров, който моли да бъде
потвърдено атакуваното НП. Сочи, че при съставянето на акта и издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че извършването на
санкционираното нарушение от дружеството било доказано по безспорен начин.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2021г. в 13.10ч. свидетелите Й.М. и Ф.Я. – служители на РЗИ-
Благоевград извършили проверка в закрито обособено помещение към бар-столова,
собственост на К. Ф. М. ООД на адрес Б. Д. С.. По време на проверката служителите на
РЗИ-Благоевград установили, че към бар- столова, която не работела е изградено
закрито помещение, на което три от страните били стъклопакети, а четвъртата стена
била лицевата страна на столовата. Помещението било със стабилна конструкция, като
покривът му бил от масивна дървена конструкция, плътно прикрепен към страните на
затворения обект. В помещението били разположени осем маси и шестнадесет дървени
пейки, като същото се използвало от административния персонал на К. Ф. М. ООД за
закуска и обедна почивка и в него се хранели служители на дружеството с осигурена от
самите тях храна. При извършената проверка било констатирано, че в помещението се
намирали десет човека от административния персонал на дружеството, част от които
пиели кафе или чай, а пет от тях пушели тютюневи изделия, като за пепелта
използвали поставените на масите пепелници. Помещение имало входна врата с
размери около 80см/200 см, която към момента на проверката била широко отворена.
В помещението било задимено и се усещала специфичната миризма на тютюнев дим.
Направените при проверката констатации били обективирани в Констативен
протокол от същата дата, копие от който е представен на един от управителите на
дружеството, който вписал в него писмени възражения по отразените в протокола
констатации.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката Д. приела, че
дружеството е извършило нарушение на чл.56, ал.2 ЗЗдр.
С писмо изх. № 25-117/12.02.2021г. получено на 18.02.2021г. от представител
на К. Ф. М. ООД, управителят на дружеството бил поканен да се яви на 23.02.2021г. в
сградата на РЗИ – гр. Благоевград за съставяне на АУАН.
На 23.02.2021г. свидетелката М. в присъствието на упълномощено от един от
управителите на дружеството лице съставила срещу последното АУАН 56/23.02.2021г.
Актът бил връчен на упълномощеното лице, което го подписало без да обективира
възражения в него.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок Т. Н. Н. в качеството му на управител
на дружеството депозирал писмено възражение до наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, на 29.07.2021г. директорът на РЗИ-
Благоевград издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на
санкционираното дружество на 28.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Й.М., Ф.Я. и Н. Р. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН
2
№56/23.02.2021г.; Пълномощно; Договор за правна защита и съдействие; Констативен
протокол от 11.02.2021 г.; Известие за доставяне; Пълномощно; Възражение от Т. Н. Н.
с вх. №75-191-1/24.02.2021 г.; Известие за доставяне; Плик.
При изграждането на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията
на свидетелите М., Я. и Р.. Тези свидетелки са незаинтересовани от изхода на делото,
като с показанията си възпроизвеждат пряко възприети от тях обстоятелства. Изводът
за достоверност на показанията на свидетелките се основава на отсъствието на
вътрешни противоречия и такива между показанията на трите свидетелки, като
същевременно същите са в корелацията и с приетите по делото писмени доказателства.
Свидетелките последователно и непротиворечиво описват местоположението и
характеристиките на стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, както и
направените по време на проверката констатации. От показанията на М. и Я. се
установят дата, мястото на извършване на нарушението, конструкцията на обекта и
извършването на тютюнопушене в него.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показания на свидетелите М., Я. и Р. и писмените документи се установят
обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации и
процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.09.2021г., а жалбата е от
01.10.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни
органи в рамките на материалната им и териториална компетентност с оглед
разпоредбата на чл. 231, ал. 2 Закона за здравето, съгласно която нарушенията по чл.
218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от
регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от
Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от
директора на регионалната здравна инспекция.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването.
Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния представител на
дружеството възражение за наличието на съществено процесуално нарушение,
извършено чрез ненадлежно връчване на съставения АУАН.
Д. И., в чието присъствие е съставен АУАН и на която същият е връчен, е
упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписите /л.19/ от Т. Г. Т. в
качеството й на управител на юридическо лице, каквато е и К. Ф. М. *** /л. 37/ да я
представлява пред компетентни държавни институции, техните функционални и
3
териториални подразделения и дирекции, като получава от нейно име всички
необходими документи.
Действително съгласно трайно установената практика на АдмС-Благоевград
връчването на акта за установяване на административно нарушение на лице, което не е
изрично упълномощено да получава АУАН от съответния наказващ орган
представлява процесуално нарушение, накърняващо съществено правото на защита на
санкционираното лице и предпоставящо отмяна на НП.
В случая обаче това процесуално нарушение е санирано чрез депозирането на
писмени възражения от един от управителите на дружеството жалбоподател в
установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. С цитираната разпоредба /в редакцията й към
датата на връчване на акта/ е предвидено, че освен възраженията при съставяне на акта
в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него, като съгласно ал.2 когато във възраженията си нарушителят
посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно
доколкото е възможно.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че надлежното връчване на АУАН е
насочено към създаване на гаранции за запознаване с акта и упражняване от
нарушителя на предвидените с тези разпоредби права, а именно правото на писмени
възражения пред наказващия орган и правото на доказателствени искания.
В настоящия случай депозираните от единия от управителите на наказаното
дружество писмени възражения /л.20/, обуславят извод, че законен представител на
санкционираното дружество не само, че се е запознал със съставения АУАН /което е
отразено в самото възражение/, но е и упражнил правото си да изложи подробни
възражения срещу съдържащите се в акта фактически констатации и правни изводи,
както и да направи искане за прекратяване на образуваната
административнонаказателна преписка.
Ето защо, въззивната инстанция приема, че в случая допуснатото процесуално
нарушение при връчването на акта на лице, което не е било надлежно упълномощено,
не следва да предпостави отмяна на НП предвид това, че законният представител на
дружеството е упражнил, предоставените му със ЗАНН права в съответния етап на
административнонаказателното производство.
Предвид горното би било необосновано и неправилно да се приеме наличието
на съществено нарушаване на правото на защита при реализирано упражняване на
законоустановените такива.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
предвидените с чл.42 и съответно чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по
извършването му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по
начин който да гарантира упражняване правото на адекватна на административното
обвинение право на защита. Подробно е описано проверяваното помещение, както и
обстоятелство, че в същото към дата на проверка се извършвало тютюнопушене.
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното с въззивната
жалба възражение, че стопанисваното от дружеството помещение, предмет на
извършената проверка представлява обществено място, а не както е прието от
актосъставителя и наказващия орган помещение със спомагателно и обслужващо
предназначение по смисъла на чл.56, ал.2 ЗЗдр.
С посочената за нарушена разпоредба на чл.56, ал.2 ЗЗдр е забранено
тютюнопушенето в помещенията с обособени работни места, където се полага труд,
както и в помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение.
4
Предвид липсата на легална дефиниция на „помещение със спомагателно и
обслужващо предназначение“, в ЗЗдр, КТ или друг нормативен акт следва да бъде
извършено лексикално и систематично тълкуване на използваното от законодателя
понятие.
Анализът на чл.56, ал.2 ЗЗдр обуславя извод, че целта на законодателя е била да
забрани тютюнопушенето, както на обществени места /ал.1/, така и на места свързани с
полагането на труд- ал.2 на същата разпоредба. Именно смисловото тълкуване на тази
алинея предпоставя извод, че тютюнопушенето е забранено освен в изрично
посочените помещенията с обособени работни места, където се полага труд, така и в
помещения, имащи обслужващ или спомагателен характер към основната функция по
полагането на труд. Такова предназначение имат различните складови помещения за
съответните суровини и /или готова продукция, помещения, където се извършва
товаро-разтоварителна дейност и т.н., като следва да е налице функционална връзка
между предназначението на съответното помещение с основната функция/функции на
съответното предприятие, в което се полага труд.
Предвид горното въззивният съд приема, че провереното от служителите на
РЗИ-Благоевград помещение не е такова със спомагателно и обслужващо
предназначение към помещенията с обособени работни места, където се полага труд, а
представлява обществено място.
Съгласно § 1а на ДР на ЗЗдр"Обществени места" по смисъла на чл. 56 са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп.
Наказващият орган е извел неправилен извод за вида на помещението, довело и
до неправилна правна квалификация на деянието като нарушение на чл.56, ал.2 ЗЗдр.
Направените в АУАН и НП фактически твърдения с необходимата
доказателствена обезпеченост установяват, че помещението– обект на проверката е
обществено достъпно, предназначено за консумиране на храни и напитки и почивка от
работещите в предприятието, като е ирелевантно на кои лица е осигурено право на
достъп до него. Горното обуславя извод, че процесното помещение притежава
характеристиките на обществено място по смисъла на §1а на ДР на ЗЗдр / каквото
становище е застъпено и от дружеството-жалбоподател/, поради което при
установяването на тютюнопушене в него коректната правна квалификация на
нарушението е чл.56, ал.1 ЗЗдр.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт
с оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното
тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел пети, глава
трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти
под друга нарушена законова разпоредба.
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, въззивният съд разполага с
възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл.56, ал.1 ЗЗдр, като
приеме, че помещението, в което е констатирано тютюнопушене представлява
обществено място съгласно §1а от ДР на ЗЗдр ЗДвП и приложи закон за същото
нарушение /В този смисъл Решение № 286 от 27.09.2021 г. на АдмС - Смолян по к. а. н.
д. № 113/2021 г./. Процедирайки по този начин съдебеният състав няма да надхвърли
5
правомощието си да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, разяснено с цитираното ТР, доколкото изводът за вида на
помещението, при наличието на достатъчно фактически твърдения в АУАН и НП за
неговото местоположение, собственост и предназначение представлява правен такъв,
обуславящ и коректната правна квалификация на нарушението.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗ законодателят е въвел абсолютна забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места, чието съблюдаване е безусловно и не
зависи от броя на пушилите лица, тяхната самоличност, поради което данни в тази
насока не е следвало да се установяват с акта и да се отразяват в наказателното
постановление.
Задължителността на забраната по чл. 56, ал. 1 ЗЗ и отговорността по чл. 218,
ал. 3 ЗЗ за неспазването й не зависи от това дали представител на наказаното
дружество е възприело действията на пушилите в проверяваното помещение,
собственост на К. Ф. М. ***, нито дали е позволил тютюнопушене в това помещение.
Отговорността му като юридическо лице е обективна и е основана на разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 ЗЗдр, която съгласно чл.83, ал. 1 ЗАНН, е за неизпълнение на
задължение, визирано в императивната разпоредба на чл. 56, ал. 1 ЗЗдр.
Съгласно § 1а, т. 11 от ДР на ЗЗдр спазването на нормативните установените с
нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушенето е дейност със значение за
здравето на човека. Изпълнението на всички тези държавни здравни изисквания се
дължи по силата на закона от всички юридически лица, чиито обекти са обществено
достъпни и/или предназначени за обществено ползване с въздействие на рискови за
здравето фактори, поради което всяка неосъществена дейност със значение за здравето
на човека ангажира административнонаказателна отговорност на основание чл. 83, ал.
1 ЗАНН, независимо от причините на които се дължи.
В случая, нарушението се състои в констатираното от контролните органи
неспазване на забраната за тютюнопушене по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр на описаните в НП
време и място в закрито обществено място, стопанисвано от К. Ф. М. ***.
В приложимия материален закона няма дефиниция на понятието
"тютюнопушене". Съгласно §1, т. 4 ДР Закона на тютюна и тютюневите изделия
"тютюневи изделия" са всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална
употреба, доколкото те са дори частично произведени от тютюн с изброяване от б."а"
до б."з". Ето защо без значение е какъв продукт се пуши от обхвата на тютюневите
изделия, за да е налице неизпълнение на забраната за тютюнопушене в закрити
обществени места. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно в АУАН и в НП е
посочено "пушели тютюневи изделия".
Поредността на съставите по чл. 218, ал. 1, 2 и 3 ЗЗ в редакцията им към датата
на издаване на НП, разделната им регламентация и ясното им нормативно
разграничаване показват, че може да се наложи глоба на всяко пушило физическо лице
и/или имуществена санкция на едноличния търговец или юридическо лице, в чийто
обект се е извършвало тютюнопушене.
Действително юридическото лице със свои лични действия не би могло пряко
да наруши забраната, но отговорността на юридическите лица/едноличните търговци е
следствие от тяхно бездействие да осигурят спазването на тази забрана, като в
6
конкретния случай е установено, че служители на дружеството пушат в
стопанисваното от дружеството помещение, а чрез поставянето на пепелници са били
създадени и съответните условия за тютюнопушене. /Възможността юридическо лице
да бъде субект на нарушението по чл.56, ал.1 се установява още по-ясно с направени
промени в чл.218, ал.1, 2 и 3 ЗЗ , обнародвани с ДВ бр.58/23.07.2019г., съгласно които е
предвидена имуществена санкция за юридическо лице, което допусне в управляван от
него обект извършването на нарушение на чл.56 ЗЗ/.
С разпоредбата на чл. 56, ал.1 ЗЗдр е въведена абсолютна забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места, като същата, както беше посочено може
да бъде нарушена само чрез действия на физически лица, които пушат в закрито
обществено място по смисъла на § 1а от ДР на ЗЗ.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за несъмнено
установено, че дружеството жалбоподател е нарушило регламентираната с чл.56, ал.1
ЗЗ забрана, като е допуснало да се пушат тютюневи изделия в стопанисвано от него
помещение, което представлява закрито обществено място съгласно легалната
дефиниция на §1а от ДР на ЗЗ.
По делото е установено по категоричен начин, че на 11.02.2021 г. в 13.10. в
закрито помещение, стопанисвано от дружеството-жалбоподател посочената забрана е
била нарушена, като служители на дружеството са пушели тютюневи изделия, поради
което жалбоподателят в качеството му на юридическо лице, стопанисващо
помещението, в което се е пушело, следва да понесе предвидената в чл. 218, ал.2
Закона за здравето отговорност.
Съдът намира за несъмнено доказано и че помещението, в което е извършена
проверката от служителите на РЗИ- Благоевград и което се стопанисва от К. Ф. М. ***
представлява закрито обществено място.
В сайта на МЗ, раздел „Здравословен начин на живот“/ „Тютюнопушене и
други зависимости“/ „Вредата от тютюнопушенето“/ „Въпроси относно забраната за
тютюнопушене“/, е прието че "закрито" обществено място е закрито помещение или
пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни
стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и
без оглед на това дали структурата е постоянна или временна. Открито обществено
място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и има естествена
въздушна циркулация.
Посочено е още, че общественото място, което е покрито с покрив/навес и има
най-много две плътни стени/страни е "открито обществено място".
Липсата на легална дефиниция на „закрито“ обществено място и
незадължителният характер на тълкуването му от МЗ налага изводът за това дали
съответното помещение е закрито да бъде основан на установените по делото факти.
В случая три от страните на проверяваното от контролните органи помещение
били със стъклопакети, а четвъртата стена била лицевата страна на столовата.
Доказателствата по делото установяват също, че помещението било със стабилна
конструкция, като покривът му бил от масивна дървена конструкция, плътно
прикрепен към страните на затворения обект.
При така констатираното устройство на помещението следва да се приеме, че
същото по конструктивните си особености представлява закрито помещение, в което
липсвала естествена въздушна вентилация. Установеното в хода на проверката, че
вратата на помещението с размери около 80/200см била широко отворена не променя
извода, че помещението е закрито, като този извод намира подкрепа и в показанията на
служителите на РЗИ-Благоевград, установяващи, че към момента на проверката
7
помещението било задимено и се усещала специфичната миризма на тютюнев дим.
Предвид горното съществуващото несъответствие в словесното описание на
нарушението в АУАН и НП касаещо обстоятелството дали към момента на проверката
вратата на помещението била отворена, не се отразява на направения от съда правен
извод дали помещението е закрито такова, а оттам и на правото на защита на
наказаното дружество.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че дружеството -
жалбоподател е извършило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
административно –наказателната му отговорност.
За извършено нарушение на забраната на чл.56 ЗЗ санкционната разпоредба на
чл.218, ал.2 ЗЗ в редакцията й към датата на издаване на НП предвижда за юридическо
лице имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от
3000 лв, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като
същата съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнала,
визираните в ЗАНН цели.
В случая размерът на наложената имуществена санкция е определен в
предвидения от закона минимум, поради което въпросът за неговото ревизиране не
следва да бъде обсъждан. Така наложената имуществената санкция според настоящия
съдебен състав се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще
постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
установения правов ред в страната.
Въззивната инстанция счита, че в случая не са налице основанията на чл. 28
ЗАНН и определяне на нарушението като маловажен случай. Според разпоредбата на
чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави по законосъобразност от
административнонаказавщия орган и на база фактическите данни по конкретния казус
- вида на нарушението, начина на извършването му, вида и размера на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и
др., отчитайки същността и целите на административно-наказателната отговорност,
като тази преценка по чл. 28 ЗАНН подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС.
В случая правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28
ЗАНН, доколкото санцкционираното нарушение не се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, като обект на защита от Закона за здравето са важни обществени
отношения, свързани с опазване здравето на българските граждани, при отчитане на
факта, че тютюнопушенето е извършвано в помещение, където се консумират храни и
напитки. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от дружеството
жалбоподател също не обуславя прилагането на чл.28 ЗАНН, доколкото същото е
отчетено при индивидуализиране на наказанието.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено единствено в частта относно
правната му квалификация, като се приложи закон за същото наказуемо нарушение.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337, ал. 1, т.
1 НПК, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 79/29.07.2021г, издадено от
директора на РЗИ - Благоевград, с което на К. Ф. М. *** с ЕИК ***** с адрес гр. Б. Д.
С. **, представлявано от управителите Т. Т. Т. Н. на основание чл.218, ал.2, вр. 231,
ал.2 от Закона за здравето е наложено имуществена санкция в размер на 3000лв. за
нарушение на чл.56, ал.2 от Закона за здравето като ИЗМЕНЯ правната квалификация
на нарушението от чл.56, ал.2 ЗЗдр на чл.56, ал.1 ЗЗдр и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9