Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 04.07.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
двадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н.Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 227 по описа за 2018 година,
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Й.Д. против наказателно постановление № ….г., на началник – група, сектор ПП при ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв., за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. и за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП
на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен и моли като такъв да бъде отменен. Сочи, че
не е извършил санкционираните нарушения.
Въззиваемата страна, без да изпраща предсавител
заявява становище, че обжалваният акт е законосъобразен и моли от съда да
остави подадената жалба без уважение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, намери за установено от фактическа страна следното:
На
22.05.2016 г., жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф“, с ДК № .., собственост на Д.В.К., когато около 03,10 часа, в гр. К. при движението по ул. „П.Б.“, бил спрян служители на КАТ. При
последвалата проверка, Д. не представил свидетелство за управление на
МПС, нито свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Отделно от това той
отказал пред полицейските служители да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7410 плюс“ с фабр. № …, калиброван до м.
09.2016 г., а също и да даде кръвна пробра във ФСМП К., за което му бил издаден
талон за медицинско изследване №…. Така установеното било отразено от
актосъставителя – св. И., в съставения от него АУАН с бл. № .. и квалифицирано
съответно, като нарушения на чл.150, чл.100 ал.1 т.1 и чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът
бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и
атакуваното НП, в което описанието на нарушенията е идентично с описанието
дадено им в акта, същите са квалифицирани, като такива по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на жалбоподателя са
наложени съответно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. на основание чл. 183
ал.1 т.1 от ЗДвП, наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв., на основание чл. 183
ал.1 т.1 от ЗДвП и наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на актосъставителя – св. И.Й.И.
и свидетеля по акта – В.С.Г.. Според първият от тях, жалбоподателят е бил сам в
колата. Според твърденията на допусната по искане на защитата свидетелка Б.
/прятелка на жалбоподателя/, тя е била тази която е управлявала автомобила, но Д.
се представил пред проверяващите за негов водач. Тези показания обаче, съдът
намира за житейски нелогични и вътрешно
противоречиви – след като свидетелката твърди, че е шофирала, тъй като Д. е бил
употребил алкохол и с цел автомобила да има осигурен изряден водач, то
необяснимо остава защо се е скрила от
проверяващите на задната седалка на автомобила. Според свидетелката, след това
отново тя поела управлението на МПС и откарала Д. ***, където отказали да му
вземат кръв, тъй като нямало лекар. Нелогично
обаче остава и това описано от Б. последващо проверката поведение на
жалбоподателя, който не е оспорвал, че е употребил алкохол пред органите на МВР
/а и според самата свидетелка е бил изпил една бира/ и който е отказал
получаването на талона за медицинско изследване, но впоследствие изведнъж пожелал да даде кръв за
такова. Ето защо и като дадени от занитересован и небезпристрастен от изхода на
делото свидетел и портеворечащи на останалия доказателствен материал по делото,
съдът намира че тези показания не следва да бъдат кредитирани, като истинни.
Изложеното
от полицейските служители и прието за установено от фактическа страна от съда,
не се опровергава и от показанията на св. Д., доколкото същият твърди, че е
възприел непосредствено само тръгването на жалбоподателя, но не и развилите се
по-нататък събития и към момента на извършената проверка, той не е бил очевидец
на същата.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена от легитимирано лице, в предвидения
от закона срок и срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Като
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в
закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.
Що се
отнася до това извършени ли са санкционираните нарушения от жалбоподателя и
извършени ли са те от него виновно, съдът намира следното:
По отношение
на първото от санкционираните нарушения - това по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба от закона
изисква при управление на МПС, неговия
водач да носи свидетелство за управление на превозното средство от съответната
категория и контролния талон към него. Касае се до два различни и отделни
документа, всеки от които е предназначен да удостоверява различни по вид
обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който и да е от тези документи
представлява самостоятелно административно нарушение, отговорността за което се
ангажира на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Ето защо,
административнонаказващият орган законосъобразно е приложил посочената
санкционна разпоредба и е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане
на предвиденото в същата административно наказание «глоба» в абсолютно
определения му размер от 10,00 лв.,
поради което НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
По
отношение нарушението на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Посочената за виновно
нарушена разпоредба на Закона, задължава водачите да носят свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управляват. Липсата на този
документ у жалбоподателя по време на осъществената от контролните органи по
ЗДвП проверка, осъществява състава на административно нарушение по посочения
текст от закона. При това положение, от
административнонаказващият орган правилно е приложена и следващата се
санкционната разпоредба на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. И тъй като размерът на наложеното
административно наказание «глоба» е съответен на абсолютно определения в
посочения текст от закона размер от 10,00 лв., то липсват и основания за
изменение на постановлението и то следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Законосъобразно се явява атакуваното НП и в частта му, в
която отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 174 ал.3
от ЗДвП.
Съгласно
тази посочена за виновно нарушена разпоредба:
«Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.»
Жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС на посочената в НП дата
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол. Безспорно установения
отказ от извършването на такава, както и нeсъмнено изясненото обстоятелство, че именно Д.
е управлявал автомобила, което му придава и качеството на «водач» по смисъла на
ЗДвП, налагат извод за съставомерност на поведението му, както от обективна
така и от субективна страна. Отказът на водача да му бъде извършена порверка за
употреба на алкохол с техническо средство, представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Отказът на жалбоподателя да получи
издадения талон за медицинско изследване е удостоверен съгласно изискването на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства/отм./ - посредством подписа на свидетел. Медицинското
изследване на кръвта на водача, изцяло зависи от активното поведение на същия,
а в случая изпълнение на нормативно предоставената му възможност в тази насока/доколкото
съдът не кредитира свидетелските показания за посещение на ФСМП К. с тази цел/,
не бе установено в производството. Изложеното, както бе посочено и по – горе,
налага извод за съставомерност от обективна и субективна страна на поведението
на Д. по посочената в атакуваното НП за виновно нарушена разпоредба на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Ето защо и като е
квалифицирал деянието по този текст от закона и е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по същия,
административнонаказващият орган е издал законосъобразно наказателно
постановление в тази му част. Законосъобразни се явяват и наложените наказания,
чиито размери съответстват на абсолютно определените законови такива от 2 000
лв. за глобата и от 24 месеца за лишаването от право да управлява МПС.
По
изложените съображения атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от изложеното по –
горе, на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № …. г., на
началник – група, сектор ПП при ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП на В.Й.Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лв., за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лв. и за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на
основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“
в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, по реда на АПК пред АС– С.
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: