РЕШЕНИЕ
№ 757
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300502305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 9606/09.09.2021г. от адв. И.Н. от АК
Пловдив, като пълномощник на П. ЕН. В., ЕГН **********, ЕЛ. Г. Я.., ЕГН
********** и П. Я.., ЕГН ********** против решение № 261587 от
28.05.2021г., постановено по гр. д. № 8303 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, XVII с., с което разпределя на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
ползването на поземлен имот с идентификатор № 56784.511.49* с площ от
551 кв. м., с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „****-*а съгласно
действащата КККР на гр. Пловдив, между съсобствениците ПЛ. Н. К., ЕГН
********** и Н. П. Н., ЕГН **********, от една страна и от друга страна П.
ЕН. В., ЕГН **********, П. ЯРК., ЕГН ********** и ЕЛ. Г. ЯРК., ЕГН
**********, както следва: ПЛ. Н. К. и Н. П. Н. ще ползват дял първи –
колориран в червено и означен с букви А-Б-З-Е-Ж-А с площ от 275, 86 кв. м.
от скица-проект на вариант първи към допълнителното заключение на в. л. В.
К., вх. № 273552/06.04.2021г. на л. 95 от делото; П. ЕН. В., П. ЯРК. и Е. Г. Я.
ще ползват дял втори и означен с букви Б-В-Г-Д-Е-И-З-Б с площ от 275, 56
1
кв. м. от скица-проект на вариант първи към допълнителното заключение на
в. л. В. К. вх. № 273552/06.04.2021г.Вариант първи към допълнителното
заключение на в. л. В. К. вх. № 273552/06.04.2021г. на л. 95 от делото става
неразделна част от решението.Осъжда П. ЕН. В., ЕГН **********, П. ЯРК.,
ЕГН ********** и ЕЛ. Г. ЯРК., ЕГН ********** да заплатят общо в полза на
ПЛ. Н. К., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН ********** сумата от 755 лева –
разноски за първата инстанция.
С жалбата се изразява становище за неправилност на постановеното
решение.Жалбоподателят поддържа, че изградената масивна ограда в имота
(заснета на предходен ПУП-ПРЗ) в действителност материализира предходно
извършено разпределение на ползването на имота между праводателите на
днешните съсобственици, което важи между тях.Предложеното от в. л. и
постановено от районния съд разпределение на ползването било
незаконосъобразно по две причини: в дял на ищците ще се получи за
ползване една ивица по цялото протежение на източната фасада на гаража,
която е с ширина от 0, 55 м. и дължина от 6, 98 м. (стената на гаража), която
площ би била неизползваема и трудна за поддържане; в дял на ищците ще се
падне масивната тухлена ограда, която е съсобствена вещ на страните, а
разрушаването й ще доведе до облигационни претенции между тях; разликата
от 0, 55 линейни метра и то в най-далечния край от „нулевата“ точка е в
границите на допустимото в геодезията отклонение в измерванията, което
районния съд приел в изключителен бонус на ищците, вместо да разпредели
отклонението в посока равнопоставено за двете страни.Поддържа се, че ново
разпределение на ползването на имота е изцяло нецелесъобразно и няма
практическа стойност за страните.Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемите чрез пълномощника
си адв. Р.Д. от АК Пловдив считат въззивната жалба за неоснователна и
молят да се остави без уважение, а решението като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноските за втората
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
2
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен
интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Решението е постановено от законен състав на първостепенния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от процесуално
легитимирани страни, в производството са участвали всички задължителни
другари с оглед предмета на делото, поради което е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за
разпределение на реалното ползване на поземлен имот с площ от 565 кв. м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.511.49*, с адрес на
имота: гр. Пловдив, бул. „***, парцел XII-491 между страните по делото като
съсобственици.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът ПЛ. Н.
К. притежавал първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща
се в гр. Пловдив, кв. „****“, бул. „***, построена в дворно място УПИ XII –
491, цялото от 565 кв. м., съгласно нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 97, том I, рег. № 762, нот. акт № 72 от 2009г., а ищецът Н. П. Н.
притежавал втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в
същия УПИ, съгласно нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98,
том I, рег. № 763, нот. д. № 73 от 2009г.Ответницата П. ЯРК. притежавала
втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, кв.
„****“, бул. „*****, с площ 75 кв. м., ет. 2 и 1/12 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56784.511.4*, представляващ парцел XII-491, съгласно нот.
акт за дарение на недвижим имот № 169, том I, рег. № 1833, дело № 146 от
2020г., като дарителката и нейна майка Е. Г. Я. си е запазила пожизнено
правото на ползване върху описания имот.С нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 170, том I, рег. № 1834, нот. дело № 147 от 2020г. П. ЕН.
В. е продала на внучката си П. ЯРК. 4/6 ид. ч. от сграда с идентификатор
56784.511.491.* и 4/12 ид. части от процесния поземлен имот, като
продавачката също си е запазила пожизнено правото на ползване върху
имота.
Ищците твърдят, че отношенията им с ответниците са конфликтни,
поради което не могат да постигнат съгласие за ползването на имота.
В хода на производството ищците чрез пълномощника си поддържат иска,
като обосновават допустимостта му с обстоятелството, че оградата между
3
двата имота се руши, ответниците не желаят да се премахне и да се постави
телена ограда.Твърдят, че през 1970г. е имало съгласие между праводателите
им оградата да е по букви „Л и М“ от заключението на вещото лице.
С писмения се отговор ответниците по реда на чл. 131 от ГПК чрез
пълномощника си твърдят, че от много години и към съответния момент
съсобственият имот се ползва според разположението на основните жилищни
сгради, а именно: погледнато откъм улицата, в дълбочина на имота, ищците
ползват частта зад тяхната сграда с идентификатор 56784.511.491*, а
ответниците – частта зад тяхната сграда с идентификатор
56784.511.491.*.Това била и причината в частта, която ползвали ищците,
те/техните праводатели да са изградили Сграда с идентификатор
56784.511.491.* /гаражи/ и Сграда с идентификатор 56784.511.491.* /лятна
кухня/.Между реално обособените части на ползване била изградена ограда,
която вече била твърде стара и на места полуразрушена.Молят при
разпределението на ползването на съсобствения имот да бъде запазено
съществуващото фактическо положение.
В хода на първоинстанционното производство ответниците чрез
пълномощника си са оспорили иска с възражение, че бившите съсобственици,
титуляри на правото на строеж на двете жилищни сгради, преди десетки
години са постигнали договорка за разпределение на ползването на дворното
място, която е материализирана в изградена по тяхно взаимно съгласие
масивна ограда между двата дяла.Оградата се простира от североизточния
ъгъл между калкана на двете сгради и югоизточния ъгъл на гаража.Считат, че
няма основание за промяна на така материализираното разпределение между
праводателите на страните за ползването и същото ги обвързва.
Ищците чрез пълномощника си в съдебно заседание са заявили, че е
имало съгласие от 1970г. между праводателите на страните оградата да е по
букви Л – Н от заключението на вещото лице.Промяната към момента се
изразява в рушащата се ограда, която била опасна и нежеланието на
ответниците да я премахнат и да се постави телена ограда.
С приетото основно заключение на съдено-техническа експертиза в
първоинстанционното производство вещото лице е изготвило вариант за
разпределение на реалното ползване на имота, съгласно който в дял първи –
на ищците, се разпределя за реално ползване част от застроеното и
4
незастроено дворно място, съставляващо ПИ с ид. 56784.511.4**, показано на
скица-проект, ограничено с букви А-Б-З-И-И-Е-Ж-А с площ от 275.86 кв. м.,
колорирано в червено.За дял първи се определя съществуващ вход откъм бул.
„****“ с административен № **.Дял втори – на ответниците, се разпределя за
реално ползване част от застроеното и незастроено дворно място,
съставляващо ПИ с ид. 56784.511.*, показано на скица-проект, ограничено с
букви Б-В-Г-Д-Е-И-З-Б с площ от 275, 56 кв. м., колорирано в синьо.За дял
втори се определя съществуващия вход откъм бул. „****“ с административен
№ *.
От допълнителното заключение на вещото лице и приложените към него
скици се установява, че в обезсиления КРП на гр. Пловдив – кв. „****“,
одобрен със заповед № 239 от 06.01.1971г., на част от кв. 14 за УПИ XII-491, е
заснета масивна ограда, която започва от сграда „пс“ в посока север и е с
дължина 10 л. м.Същата е изпълнена с бордюрни плочи и тухли с h = 1, 80 л.
м.От източната част на оградата е заснета и страда /клозет/ с размери 2, 0/2,0
л. м.Поставен е условен знак за материализирана ограда.В действащия
регулационен план на гр. Пловдив – кв. „Хр. Смирненски“, приет с решение
№ 294 – Протокол № 15 от 17.09.2019г. на Общински съвет Пловдив, на част
от кв. 14-стар, 26-нов, УПИ XI-491, не била заснета ограда, която да разделя
имотите на две части.На скицата-проект, изготвена от вещото лице, е
нанесена масивната ограда /изпълнена от бордюрни плочи, тухли и дървени
палети/, като същата започва от североизточния ъгъл на сграда 551.491.* в
посока север от точка с буквено обозначение „Н“.От точка „Н“ до точка „М“ е
изпълнена с бордюрни плочи с дължина от около 5 л. м.От точка т. М до т. Л
са поставени два броя дървени палета.От точка Л до т. К оградата е изпълнена
с тухли на места единични тухли и двойка тухли.Височината на оградата от т.
Л до т. К е променлива, вследствие нейното частично разрушаване.Червената
линия на скицата, обозначена с букви Б-З-Н е границата, която разделя имота
на два дяла.Процесната ограда е разположена на запад от границата, която
разделя имота на два дяла.Площта, ограничена от проектната граница /букви
Б-З-И/, изградената ограда /букви Н-М-Л К/ и източния зид на сграда
551.491.03. възлиза на 8, 12 кв. м.Изградената ограда в ПИ с ид. 56784.551.4*
е недопустима по ЗУТ.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че по регулационния план от
1971г. оградата съществува от б. Л до б. Н.От б. Л до б. К е надстроявана в
5
годините.Имотът е разпределен по съществуващата ограда.Площта от 8 кв. м.
обслужва зида и е 55 см.
С оспорваното решение районният съд е приел от фактическа страна, че
ищците са придобили собствеността върху първи и втори жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 56784.511.491.*,
построена в процесното дворно място въз основа на покупко-продажби,
оформени с нот. акт № 97 и № 98 от 17.03.2009г. на нотариус Ив. И., ведно с
1/4 ид. ч. от правото на собственост върху земята за всеки или общо 1/2 ид. ч.,
като удостовереното от нотариуса правоприемство на правото на собственост
за земята се потвърждава от представените първични документи за
собственост на имота – нот. акт № 113/09.08.1954г. на нотариус при
Пловдивски народен съвет за покупко-продажба и нот. акт № 30 от
13.02.1957г. за имот, придобит по регулация, в която връзка районният съд е
посочил, че регулационния статут на процесния имот е обследван от 1971г., а
до тогова е действал ЗПИНМ /отм. през 1973г./, при което отчуждаването на
недвижими имоти на частни и обществени организации се счита извършено
от деня на обезщетяването.В чл. 74а от ЗПИНМ /ново ДВ бр. 54 от 1956г./ е
предвидено, че тази разпоредба /за отчуждаването след обезщетяване/, се
прилага и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до
влизане в сила на това изменение на закона имотът е заснет по законния ред
или дължимото за него обезщетение е изплатено.Следователно, от
представения нот. акт № 30/13.03.1957г. се доказва според районния съд, че
праводателите на ищците са заплатили обезщетението за предаваемата част,
който извод обаче не може да се направи с категоричност по отношение на
праводателя на П.В. – Държавата, тъй като последната е отчуждила ½ ид. ч.,
която впоследствие е продала, но ако отчуждението е извършено след влизане
в сила на цитираната разпоредба и отчуждените имоти вече са били иззети, то
те са могли да станат собственост на Държавата с утвърждаване на улично-
регулационния план едва след обезщетяването на собственика /в този см.
районния съд се е позовал на решение № 1288/27.05.60г. по гр. д. № 2920/60г.,
III г. о. на ВС/.Доколкото обаче ищците изрично не оспорват първичното
придобивно основание на ответниците, че последните притежават ½ ид. ч. от
дворното място, районният съд е възприел договора от 21.01.1998г. с
Държаната, представлявана от Областния управител, като годно придобивно
основание за процесната ид. част от правата на собственост върху
6
земята.Относно собствеността на жилищната постройка с идентификатор №
56784.511.** решаващият съд е отбелязал, че ищците не оспорват правата на
ответниците върху нея, поради което и не счита за необходимо да ги
изследва извън представените по делото нотариални актове за собственост.
Във въззивното производство не се навеждат оплаквания относно правата
в съсобствеността, приети от районния съд въз основа на представените
писмени доказателства по делото, поради което тези обстоятелства не следва
да бъдат обсъждани отново.
При разпределение на реалното ползване районният съд е възприел
вариант първи към допълнителното заключение на вещото лице.Обосновал е,
че ответниците не са установили по делото целесъобразността на
съществуващата ограда, заснета в плана от 1971г., т. е. преди близо 50 г., като
само последното обстоятелство според районния съд е основание за
преразглеждане на разпределението на ползването на имота, респ. как е по-
лесно възстановяването на тази ограда, която е технически недопустима от
една страна, а от друга създава пречки и неудобства на ищците.
С оглед установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда, от
правна намира следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика /напр. решение №
25/22.04.2014г. по гр. д. № 3985/2013г. на ВКС, II г. о., решение №
171/12.10.2015г. по гр. д. № 1231/2015т. на ВКС, I г. о., решение №
97/09.07.2013г. по гр. д. № 866/2012г. на ВКС, I г. о. и др./, съсобствениците
могат да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС уговореното
разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на
които е било постигнато споразумението – ново строителство или премахване
на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на
съсобствения имот в резултат на регулационни изменения, придобиване на
право на собственост по давност върху идеална част от трето за
съсобствеността лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда
на чл. 30 от ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие
на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др.,
които обстоятелства правят извършеното от съсобствениците разпределение
несъответстващо на новото фактическо положение.Настоящият въззивен
състав приема, че по делото такива съществени изменения не се
7
установяват.Процесният УПИ XII – 491 в кв. 14 по КРП на гр. Пловдив, кв.
„***“ с площ от 565 кв. м., одобрен със Заповед № 239 от 06.01.1971г., а по
сега действащия КККР на гр. Пловдив имот с идентификатор №
56784.511.491, е в границите и с площта, с които е бил и към момента на
постигнатото съгласие за ползването от праводателите на страните по делото.
Изграждането на ограда в нарушение на строителните правила и норми
/масивна и по-висока от допустимото/ е действие, защита срещу което би
могло да се осъществи чрез иск по чл. 109 от ЗС, но не е от категорията
обстоятелства, обуславящи ново разпределение на ползването на общата вещ
/в този см. решение № 171 от 12.10.2015г. на ВКС по гр. д. № 1231/2015г., I г.
о./.Установеното първоначално такова има действие докато трае
съсобствеността, ако не е налице правно значима промяна, защото
разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на
съсобственика.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не са
налице съществени изменения в обстоятелствата, при които е постигнато
съгласие за разпределение на ползването на процесния имот.Доколкото е
налице несъответствие между правата на ищците в съсобствеността и
разпределеният им за ползване дял от нея, същите биха могли да
претендират заплащане на обезщетение вместо ползване по реда на чл. 31, ал.
2 от ЗС, ако установят предпоставките за това.В настоящето производство
такова искане не е направено, поради което настоящият въззивен състав не
може да се произнесе по този въпрос.
Като е достигнал до различни изводи и е допуснал ново разпределение на
ползването на процесния имот, първостепенният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят направените за производството
разноски за ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 390
лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261587 от 28.05.2021г., постановено по гр. д. №
8303 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XVII с., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от адв. Р.Д. от АК Пловдив, като
пълномощник на ПЛ. Н. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „****, ет. 1
и Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „****, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „**** чрез адв. Р.Д. против П. ЕН. В., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, бул. „***, П. ЯРК., ЕГН ********** и ЕЛ. Г. ЯРК., ЕГН **********
от гр. Пловдив, бул. „***, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за
разпределение ползването на УПИ XII – 491 с площ 565 кв. м., а по сега
действащия план с идентификатор № 56784.511.491, с административен
адрес: гр. Пловдив, ул. „****, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „****, ет. 1 и
Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „***** да заплатят на П. ЕН.
В., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „****, П. ЯРК., ЕГН ********** и
ЕЛ. Г. ЯРК., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „****, сумата от 390 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9