№ 121
гр. Благоевград, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир К.
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир К. Гражданско дело №
20201200101327 по описа за 2020 година
съобрази следното:
Ищец в процеса е непълнолетната М. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, със съдействието на
нейната майка Н. АНТ. ИЛ., ЕГН **********, и двете с адрес с. С.К., общ. Кресна, обл.
Благоевград.
Ответна страна в производството е ЗАД „Д.“, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр. София, район „И.“, ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.
и Ж.С.К.
Трето лице, което помага на ответника по делото, е СЛ. СТ. ИЛ., ЕГН **********,
адрес с. С.К., общ. Кресна, обл. Благоевград.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2017 г., около 17:30 ч., на км 409 от ПП Е79, на
паркинг в района на с. Струмяни, общ. Струмяни, обл. Благоевград, водачът на лек
автомобил „ВАЗ” СЛ. СТ. ИЛ., потегляйки на заден ход, не се е убедил, че са
осигурени всички условия за безопасното превозване на пътниците, в резултат на което
е реализирал ПТП, при което е пострадала малолетната тогава М. СЛ. ИЛ., негова
дъщеря, возеща се на предната дясна седалка. За въпросния пътен инцидент бил
съставен констативен протокол. Детето било откарано по спешност, в безсъзнателно
състояние, в болницата в гр. Сандански, където лекарите установили, че М. е получила
контузия на челото, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, травми в областта на
гърба и врата, травми в областта на двете коленни стави, травма в областта на I-V
гръдни прешлени, травма в областта на долните ребра и разкъсно-контузна рана в
1
областта на главата. Тя престояла в хирургичното отделение на болничното заведение
до 23.09.2017 г. М. се оплаквала от главоболие, болки във врата и гърба, замаяност,
притъмняване пред очите и нямала спомен за случилото се. В болничното заведение й
била поставена шийна яка и приложена медикаментозна терапия. След изписването й,
нейното възстановяване продължило в домашни условия. Пострадалата била лишена от
социални контакти, плачела много често и не искала да напуска дома си. Била
изключително уплашена да се движи без придружител. Ежедневието й било свързано
със силни болки в областта на главата и цялото тяло. Налагало се да приема
обезболяващи медикаменти. През първите два месеца пострадалото дете било на легло,
като при изправяне изпитвало силно главоболие, придружено със световъртеж. Всяко
негово движение било свързано с голям дискомфорт. Инцидентът дал цялостно
негативно отражение върху психиката на М.. Към днешна дата тя страдала от
нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието, както и затруднена концентрация. Отговорността на виновния водач била
застрахована при ответника. Последният бил сезиран с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди,
но отказал да удовлетвори същото. Ето защо сега се моли за присъждане на такова
обезщетение от съда. Претенцията възлиза на 26 000 лева. Иска се и законна лихва,
считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата за претърпените
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес.
Ответникът оспорва претенциите както по основание, така и по размер. Не била
установена по категоричен начин вината на застрахованото лице. Не било настъпвало
ПТП при описаните в констативния протокол обстоятелства. При условията на
евентуалност, в случай, че такова ПТП било настъпило, се твърди, че вината за него е
на водача СЛ. СТ. ИЛ., баща на М.. Същият не поставил детето на задната седалка на
лекия автомобил, не му поставил предпазен колан, не го сложил да седи в детско
столче и не натиснал бутона за заключване на вратата на колата. Ако той бил сторил
всичко това, инцидентът нямало да се случи. При условията на евентуалност се
поддържа, че механизмът за заключване на вратата е бил повреден, както и че самото
дете, оставено от баща си без надзор, е отворило вратата в движение. Майката също
знаела за проблемите по автомобила и че дъщеря й била превозвана при потенциално
опасни обстоятелства и условия, но не взела никакви мерки това положение да се
промени. Оспорва се твърдението в исковата молба, че детето е изпаднало в
безсъзнание и е нямало спомен за случилото се. Оспорват се твърденията за травмите,
получени от М. в резултат на инцидента. Оспорват се твърденията за
продължителността на дискомфорта, който същата е изпитвала. Оспорва се да е имало
каквито и да е затруднения във възстановяването на детето. То не се явило на
предписаните му два контролни прегледа. Липсвала каквато и да е информация да е
провеждано каквото и да е лечение или да са закупувани медикаменти за облекчаване
2
на състоянието на М.. Нейното възстановяване всъщност протекло гладко и
безболезнено. Оспорват се констатациите в протокола за ПТП. При условията на
евентуалност се твърди, че е налице съществено съпричиняване на вредоносния
резултат. Сочи се и че претендираното обезщетение е прекомерно по размер и не
отговаря на принципа на справедливостта. Оспорва се и претенцията за присъждане на
законна лихва. Застрахователят изискал да му бъдат представени допълнителни
документи, а това не било направено, поради което и той не бил изпадал в забава. Моли
се за отхвърляне на иска, алтернативно - за присъждане на много по-ниска по размер
парична сума.
Правните основания на претенциите са чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗДог, а на възраженията - чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
В тежест на ищеца беше да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер,
а пък ответникът следваше да докаже основателността на направените възражения.
Събраха се писмени доказателства. Разпита се свидетел. Изслушаха се заключения на
ортопед-травматолог и двама автомобилни специалисти.
Исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Предявена е осъдителна претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ водач. Съгласно посочената материалноправна норма, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска пряко от застрахователя
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното
провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента
изисква установяване на две групи юридически факти: от една страна, наличие на
застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на застраховател, и
прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован, а от друга - всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, включващ
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
В настоящия случай така очертаните предпоставки за основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя на причинителя на вредите са налице.
Спорен по делото е механизмът на ПТП. Съдът възприема този, който е описан в
констативния протокол, влязлото в сила наказателно постановление и болничната
епикриза, а именно - при движение на заден ход за навлизане в паркинг, вследствие
неравност на пътната настилка, предната дясна врата на автомобила, шофиран от
3
бащата, се е отворила и оттам е изпаднало возещото се на предната дясна седалка
малолетно дете, което е получило травми при сблъсъка си с асфалтовото покритие.
Самото ПТП не е било запазено до идването на органите на реда. Данните за него,
отразени в констативния протокол, наказателното постановление и болничната
епикриза, се базират на сведенията, дадени от самия водач непосредствено след
настъпването на инцидента. В този смисъл следва да се зачете доказателствената сила
на съдържащите се във въпросните документи неизгодни факти за шофьора, чиито
изявления са възпроизведени от съответните длъжностни лица. Налице са
удостоверени по надлежния ред извънсъдебни признания на факти и обстоятелства от
водача на автомобила, даващи яснота за механизма на ПТП /в подобна насока са и
Решение № 60136 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1897/2020 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Т.В., Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60343/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М., и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н./. В хода на настоящия
съдебен процес лицето, управлявало колата, промени версията си за случилото се, но
новата му такава не намира опора в събрания доказателствен материал, с изключение
на заключението по повторната автотехническа експертиза, вещото лице по която
обаче е работило по съвсем хипотетични данни. Фактическата обстановка, описана в
констативния протокол, наказателното постановление и болничната епикриза,
кореспондира и с изводите на ортопеда-травматолог, според когото /устните му
изявления в откритото съдебно заседание на 12.11.2021 г./ нараняванията на М. не
отговарят на механизма на ПТП, изложен в обясненията на третото лице-помагач,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК.
В резултат на инцидента малолетното дете, което се е намирало на предната дясна
седалка, е получило мозъчно сътресение и леки контузии по главата, гръдния кош и
гръбнака. Според вещото лице д-р Ал. П. С., чието заключение съдът кредитира като
пълно, ясно, обосновано и неопровергано от останалия доказателствен материал,
болките и страданията на М. са били по-интензивни за около 20 дни, а след още 20 са
отзвучали напълно. Не са налице трайни последици за нейното здравословно
състояние. Тя се е възстановила изцяло. Проведеното й болнично лечение е било
адекватно. Медицинските лица не са констатирали М. да е губила съзнание след
инцидента.
При тези данни следва да се приеме, че в случая са осъществени всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на застрахователя на причинителя на вредите.
Спорни моменти се явяват наличието на съпричиняване и размерът на дължимото
обезщетение.
Възражението за съпричиняване, направено от застрахователя, не се споделя от
настоящия съдебен състав. Няма доказателства дали детето е ползвало съответното
4
столче и дали е било с поставен предпазен колан. Данни в тази насока се съдържат
единствено в обясненията на бащата-водач, но, както вече се изтъкна, същите
представляват защитна позиция и не може да им се даде вяра. Тук следва да се открои
фактът, че към датата на ПТП М. е била малолетна и не е могла да формира правно
валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала установените от ЗДвП
задължения да пътува със столче и поставен предпазен колан, респективно - не може да
се приеме, че е съпричинила уврежданията си чрез бездействие, неизпълнявайки
споменатите задължения. Последните е имал виновният за настъпването на инцидента
застрахован водач. Евентуалното неизпълнение на тези негови установени от закона
задължения би се явило част от цялостното му виновно противоправно поведение,
довело до травмите на детето, но не и до съпричиняване от страна на последното /така
и Решение № 19 от 8.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б.Ц., както и „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“ от
С.С., „Сиела“, София, 2020 г., стр. 171-172/.
Обезщетението за неимуществените вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗДог принцип за
справедливост. Още в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС е
посочено, че справедливостта не е абстрактно понятие, поради което справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства и емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В конкретния казус следва да бъдат
отчетени видът и характерът на болките и страданията на М., техният интензитет и
продължителност /около 40 дни/, обстоятелството, че детето се е възстановило
сравнително бързо, както и фактът, че оздравителният процес е приключил без
усложнения. Наред с изложеното трябва да се вземат предвид и обективни критерии -
възрастта на пострадалата и икономическата конюнктура в страната към момента на
деликта. Ето защо, като съобрази вида и тежестта на причинените на момичето телесни
увреждания /леки такива/, вида и продължителността на проведеното лечение
/сравнително кратко/, заключението на експерта, че състоянието му е напълно
възстановено, неговата възраст /10 години/, икономическите условия в страната,
стандарта на живот в държавата и лимитите на застрахователните покрития,
настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер на дължащото се в случая
обезщетение възлиза на сумата от 10 000 лева. Посоченият размер не е завишен или
занижен, а съответства на претърпените болки и страдания - така и Решение № 57 от
1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Г.. Не се
доказа настъпването на вреди, които да са по-големи или по-малки от обичайните в
подобни случаи. За разликата до претендираните 26 000 лева, искът за присъждане на
обезщетение трябва да се отхвърли.
5
Претенцията за законна лихва е основателна. Такава се следва от посочената в исковата
молба дата. Тогава е изтекъл тримесечният срок, предвиден в нормата на чл. 497, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ /така и Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н./.
Предвид изхода на спора и частичната неоснователност на главния иск, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, на застрахователя трябва да бъде присъдена съответна част от
направените по делото разноски - 665 лева, включващи юрисконсултско
възнаграждение, депозит за свидетел и депозити за експертизи.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, от своя страна, следва да внесе по
сметка на съда 400 лева за държавната такса и 348 лева за експертизите, както и да
заплати на адвокат Г.Й., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, възнаграждение в размер
на 504 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Обезщетението трябва да бъде преведено от застрахователя по банковата сметка с
титуляр адвокат Г.Й., тъй като е изпълнено условието по чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ и е
представено изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа /копие на
което се намира на лист 20 от делото/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София, район „И.“,
ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на
М. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, адрес с. С.К., общ. Кресна, обл. Благоевград, на правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, съставляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, от
ПТП, станало на 20.09.2017 г., около 17:30 ч., на км 409 от ПП Е79, на паркинг в
района на с. Струмяни, общ. Струмяни, обл. Благоевград, заедно със законната лихва,
считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане, като преведе парите по следната
сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр адвокат Г.Й. Й., ЕГН
**********, а именно - BG 23 FINV 9150 1117 4039 19.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. СЛ. ИЛ. срещу ЗАД „Д.“ за разликата между присъденото
обезщетение от 10 000 лева и претендираното такова от 26 000 лева.
ОСЪЖДА М. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, адрес с. С.К., общ. Кресна, обл. Благоевград,
да заплати на ЗАД „Д.“, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София, район
„И.“, ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. сумата
от 665 /шестстотин шестдесет и пет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София, район „И.“,
ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да внесе по
6
съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета на
съдебната власт, 400 /четиристотин/ лева за държавната такса и 348 /триста
четиридесет и осем/ лева за експертизите.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София, район „И.“,
ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на
адвокат Г.Й. Й., ЕГН **********, САК, кантора в гр. София, бул. „...“ № 85, ет. 2, ап. 6,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 504 /петстотин и
четири/ лева.
Решението е постановено при участието на СЛ. СТ. ИЛ., ЕГН **********, адрес с.
С.К., общ. Кресна, обл. Благоевград, като трето лице-помагач на ЗАД „Д.“, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. София, район „И.“, ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.
На страните, чрез процесуалните им представители, да се връчат копия на настоящия
съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7