РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220201528 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-1006-001473 от 02.07.2024 г. на
Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик е
наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и глоба в размер на 2000
лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП на М. Д. К. с ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „Б.“ № 11.
Срещу НП е подадена в срок жалба от М. Д. К., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението,
издаването му при съществени процесуални нарушения. Счита НП за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Надлежно упълномощеният му процесуален представител поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага доводи за отмяна на атакуваното НП.
1
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален
представител се иска потвърждаване на постановлението като
законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г. вечерта жалбоподателят М. Д. К. бил на гости на свой приятел –
свидетелят Н. Д. Г. в гр. Пазарджик. Около ... часа двамата решили да отидат в
гр. П.. Тръгнали с лек автомобил „Х. А.“ с рег. номер ..., собственост на
жалбоподателя и управляван от него. Жалбоподателят се движил по път I-8,
като на км ...+... не съобразил скоростта си на движение съобразно с релефа на
местността, а именно хоризонталната крива на намиращото се там кръгово
кръстовище, вследствие на което преминал през централния остров в
кръговото кръстовище, като се блъскал в намираща се там табела с
направляващи стрелки, собственост на ОПУ Пазарджик, отклонил се вдясно и
напуснал платното за движение, след което спрял в тревата в близост до
намиращ се там трафопост. Настъпилото ПТП било с материални щети по
автомобила и пътната инфраструктура – счупен знак. Бил подаден сигнал за
настъпилото ПТП и на място пристигнали полицейските служители –
свидетелите Д. С. и К. О.. На мястото на ПТП те установили двете лица, като
пред тях жалбоподателят К. и свидетелят Г. потвърдили, че именно К. е
управлявал автомобила по време на настъпилото ПТП. Водачът К. е изпробван
за употребата на алкохол с техническа средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARPM - ... ч. на ... г., като резултатът бил 1.55 промила на
хиляда. Пробата била показана на водача и той бил отведен в сектор Пътна
полиция в гр. Пазарджик. Там в ... г. К. отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000 фабричен номер ARPK-
0010, поради което свидетелят С. му съставил АУАН. На жалбоподателя е
издаден талон за изследване с номер ..., който К. отказал да подпише, но
получил копие заедно със седем броя стикери с номер .... Жалбоподателят бил
2
отведен от полицейските служители в МБАЛ Пазарджик, където отказал също
да даде кръв за изследване за наркотични вещества, а дал кръв за изследване
само за алкохол, видно от приетата по делото документация от МБАЛ
Пазарджик. Въз основа на съставения АУАН от С. е издадено процесното НП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата,
събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите С., О. и Г.
са категорични, ясни, последователни по отношение на съставомерните
признаци, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се потвърждават и от
писмените доказателства по делото. Показанията на полицейските служители
са дадени и от лица, които не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на
делото. В показанията на Г., макар и приятел на жалбоподателя, също не се
откриват основания да не бъдат кредитирани от съда. В крайна сметка по
отношение на съставомерните признаци на извършените нарушения –
управление от страна на жалбоподателя на автомобил, преминаването направо
през кръговото кръстовище, настъпилото ПТП с материални щети и отказът
за извършване на проба за употреба на наркотични вещества с техническо
средство, изнесеното от свидетелите е ясно, категорично и без противоречия.
Самият Г. не е свидетел на отказа за тестване за наркотични вещества с
техническо средство, тъй като не е бил в сградата на Пътна полиция, когато
този отказ е направен от жалбоподателя, но този отказ се потвърждава от
издадения талон за изследване и от медицинската документация от МБАЛ
Пазарджик, където жалбоподателят също не е дал и кръв за изследване.
При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място в НП. Категорично се
установи, че не е съобразил скоростта си на движение с релефа на пътя,
поради което е преминал направо през кръгово кръстовище, като е счупил
намиращия се там знак, в резултат на което е настъпило ПТП с материални
щети. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества при извършена от
контролните органи проверка след пристигането на последните на мястото на
3
ПТП. На санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № ...,
който последният получил, отведен е до МБАЛ Пазарджик, но не е дал и кръв
за изследване за наркотични вещества.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в
съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи
вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор
на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка. Задължението
на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3,
ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство
или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Видно е,
че законодателят е приравнил като последици както отказа за тестване, така и
например некачествените проби. Нещо повече – в редица разпоредби на
Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на
проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се
приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата: „При
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението
по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, като съгласно
втората алинея на същия член: „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
4
лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и разпоредбата на чл.6,
ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията на техническото
средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали
установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско
и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ
на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство“.
Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи
са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът
може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за
изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е
изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място
за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС
изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този
законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а
не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава
възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В тази
посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение от
8.04.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732
от 12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други.
Установи се, че жалбоподателят е отведен в МБАЛ Пазарджик в дадения му
срок за даване на кръвна проба, но не е дал такава. Това, в крайна сметка, се
явява и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
Следователно НП в тази му част се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са твърдо
определени от закона и не следва да бъдат коригирани.
То се явява такова и по отношение на другото нарушение – че
жалбоподателят не съобразил скоростта си на движение съобразно с релефа на
местността, а именно хоризонталната крива на намиращото се там кръгово
кръстовище, вследствие на което преминал през централния остров в
кръговото кръстовище, като се блъскал в намираща се там табела с
направляващи стрелки, собственост на ОПУ Пазарджик, отклонил се вдясно и
напуснал платното за движение, след което спрял в тревата в близост до
5
намиращ се там трафопост. Настъпилото ПТП било с материални щети по
автомобила и пътната инфраструктура. В тази насока са показанията на
свидетелите по делото и писмени доказателства – съставения АУАН.
Наложената глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП също е твърдо посочена в
закона и няма основания за нейното изменение от съда.
Основният довод на процесуалния представител на жалбоподателя,
касаещ издаденото НП е, че към момента на отказа да бъде тестван за
наркотични вещества жалбоподателят не е имал качеството на водач. Този
довод е неоснователен. Безспорно е, че към момента на самия отказ в сградата
на Пътна полиция жалбоподателят не е бил водач, но такъв е бил към момента
на настъпилото ПТП и в това отношение са налице както показанията на
свидетеля Г., така и заявено от жалбоподателя пред полицейските служители
С. и О.. При това положение отказът му е незаконосъобразен. Съвсем отделен
въпрос би било, ако жалбоподателят е бил тестван за наркотични вещества и
пробата е била положителна, да твърди например, че е употребил наркотични
вещества след настъпилото ПТП, но преди идването на полицейските
служители. В случая обаче той е отказал въобще да бъде тестван, при което
подобна хипотеза е без значение. Жалбоподателят е бил водач на лек
автомобил към момента на настъпилото ПТП и е отказал да бъде тестван за
наркотични вещества, поради което и е осъществил състава на нарушението
по чл.174, ал.3 ЗДвП.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен.
В заключение - обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от
ЗАНН реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената
служебна проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
6
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на
четири съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по
делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на
писмен отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
... г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 от
ЗАНН, вр. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и глоба
в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца
на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП на М. Д. К. с ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „Б.“ № 11.
ОСЪЖДА М. Д. К. с ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „Б.“ № 11 да заплати
на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7