№ 48
гр. Тетевен, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20234330200127 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано е по жалба на Н. Т. Й. с EГН ********** от гр.
Враца , ж.к. хххххххххх против Наказателно постановление № 23-0356-
000074/28.03.2023г. на И.Н. началник РУ в ОД МВР Ловеч ,РУ Тетевен ,тъй
като за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Със жалбата са изложени подробни аргументи по отношение на
незаконосъобразност на процесното Наказателно постановление.
В съдебното заседание за жалбоподателят, редовно призован не се
явява ,за него явява се адв. М. Г. от АК-Бургас редовно упълномощена и
поддържа жалбата за АНО, редовно призован, представител не се явява .
Съдът след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
На19.02.2023 г., около 15,42ч. в гр. Т. до бензиностанцията „Лукойл“
посока движение с. Гложене жалбоподателя е управлява т.а Шкода Фелиция
с рег. № хххххх собственост на Т. П. Т. от гр. Враца , след като автомобила е
с прекратена регистрация на 07.02.2023г , като наказателното постановление е
съставено след прекратяване на преписка №1027/2023г на Р.П.Ловеч, с която
е отказано да се образува досъдебно производство .
От разпита на свидетелите С. Н. К. и К. И. К. служители на РУ Тетевен
се установява ,че на 19.02.2023г извършвали проверка по ул. „Вършец“
Спрели за проверка жалбоподателя и установили ,че за същия няма
1
застраховка „Гражданска отговорност“ и на място му съставили АУАН
.Свидетелят Т. П. Т. заявява ,че автомобила е негов и го е дал на Н. Й. да си
върши работа , но не е знаел ,че автомобила е с месечна застраховка и считал
че същата е до м. март , тъй го е регистрирал в КАТ през декември предходан
година .
Видно от представената по делото справка от поделение сектор пътна
полиция Благоевград , на 08.01.2023г е уведомен с-р Пътна полиция Враца за
прекратяване на регистрация , като след заплащане на застраховката същата
е възстановена през м. Февруари 2023г , като застрахователната полица е
валидна до на 19.02.2024г, но от справката не е видно на коя дата е
възстановена регистрацията , видимо е месеца годината и часа , който е
08,40ч. по делото няма доказателства за получено от собственика
уведомление за прекратена регистрация на МПС с рег. т.а Шкода „Фелиция“
с рег. № хххххх.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото доказателства: Наказателно постановление № 23-0356-
0003074/28.03.2023г г.; АУАН с бланков № 862006/19.02.2023г. гласни
доказателствени средства, приобщени чрез разпита на свидетелите С. Н. К., К.
И. К. служители на РУ Тетевен, Т. П. Т. справка за нарушител водач ,
преписка № 1027/2023 на РП Ловеч, справка, сектор „Пътна полиция“
Благоевград ; Заповед № 8121з -1632/ 02.12.2021г.г. на Министъра на МВР,
докладна записка с рег. № 356р-2633/20.02.2023г. по отношение на които
доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна
доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна
съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник на РУ Тетевен , а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – мл. полицейски служител С. Н. К. от компетентни органи
в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите
изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на
задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, т. к. относимите към състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на
жалбоподателя да разбере характера и естеството на административно
наказателното обвинение и да се защити. Правилно е определена материално
правната квалификация на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
законосъобразно е приложена кореспондиращата му санкционна норма.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в
обжалваната му част отсъстват, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
2
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дискредитиращи законосъобразността на административно наказателното
производство.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, което обаче в случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези
изисквания е предвидена в нормата н а чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение
на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В
този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. №
3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност
практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна
проблематика в следния смисъл: Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията и узнаването от собственика ,а от
там и на ползвателя , деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
В настоящия случай както по –горе е отбелязано по делото е представена
и справка от, сектор „Пътна полиция“ Благоевград , видно от която е
уведомено сектор пътна полиция Враца , но не и собственика, а по делоот
няма аднни собственика да е уведомяван .
3
Допълнително в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на
чл.53,ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил, същия не е собственик на автомобила , а автомобила е бил с
поставените на местата си регистрационни номера , поради което съдът
приема ,че същия няма от къде да знае ,че управлява МПС с прекратена
регистрация.
В случая, данните от административната преписка сочат, че за
служебното прекратяване регистрацията на товарния автомобил, извършено
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което несъмненото установяване
на субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на
минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с фактическите
елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е
вменено на административно наказващия орган и това не е сторено , а
въпреки това е издадено наказателно постановление.
В случая собственик на превозното средство е друго лице , но липсва
доказателствена обезпеченост на задължителния елемент от субективната
съставомерност, а именно собственикът да е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на превозното средство от Сектор КАТ при ОД на
МВР-Враца , а той вече от своя страна да е уведомил жалбоподателя тъй като
е видно от делото ,че автомобила е бил с регистрационните си номера , с
оглед задължението му по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, за да се приеме, че жалбоподателят е знаел за това обстоятелство
към 19.02.2023 г. - момента, в който е управлявал процесния товарен
автомобил и е бил спрян за проверка. Както вече бе споменато, според
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Тоест нормата
императивно предвижда задължение за уведомяване на собственика на
преводното средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса
на договор за застраховка "Гражданска отговорност. След като по делото не е
доказано, че по отношение на собственика на автомобила е извършено,
предвиденото от закона уведомяване, а той от своя страна да е уведомил
жалбоподателя , който е ползвал на процесния ден превозното средство , не се
доказва ,че жалбоподателя е знаел ,че автомобила е с прекратена регистрация
същия е бил с поставени номера на съответните места , то безспорно не се
доказва субективния елемент на нарушението , за което е санкциониран.
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
4
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
19.02.2023 г.Н. Й. е управлявал товарен автомобил собственост на друго
лице , знаейки, че същият е със служебно прекратена регистрация.
Последното не може да се основава на презумптивно въведени съждения, а
следва да се установи несъмнено, чрез доказване осъществяването на
субективната страна на нарушението. Настоящия състав приема, че след като
императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, както и не се
доказва субективната страна на нарушението то не е изпълнен фактическият
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДВП. Наличието на вина изисква узнаване на
определени факти, съответно действия или бездействия основаващи се на
това знание, поради което незнанието на факта, че тази регистрация е
прекратена автоматично изключва възможността за наличие на виновно
поведение, осъществено при форма на вина-умисъл.
Предвид ,че жалбоподателя претендира разноски , такива следва да му се
присъдят в размер на 600лв за процесуално представителство от един
адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1‚
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0356-000074/28.03.2023г.
на И.Н. началник РУ в ОД МВР Ловеч ,РУ Тетевен с което на Н. Т. Й. с EГН
********** от гр. Враца , ж.к. хххххххххх за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП са му е наложено наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР -Ловеч да заплати на Н. Т. Й. с EГН ********** от
гр. Враца , ж.к. хххххххххх сумата от 600лв за процесуално представителство
.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ловеч в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5