Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014
Гр. Нови пазар, 22.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 14.01.2021 г., като разгледа докладваното
от районен съдия Петина Николова гр.д. № 15 по описа на съда за 2020 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе
взе предвид следното:
С исковата
молба са предявени два иска – с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. В. 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс
Г, № 258, представлявано от ***Я.М.Д., Г.К.и П.С.С., по делото с ***М.М., срещу
Ж.Б.К. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на
чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №***по описа на НПРС за 2019 г.
Вземането на дружеството касаело главница от 312,21 лв. за неплатена ел.
енергия за обект, намиращ се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, по 5 бр.
фактури; мораторна лихва в размер на 12,64 лв. за периода от падежа на
посочените фактури до 19.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението на ***г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски. За задължението
били издадени следните фактури: № *** от ***г., № ********** от ***г., № *** от
***г., № *** от ***г. и № *** от ***г.
Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за
установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова
молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от
съда да признае за установено спрямо ответницата, че му дължи сумата по
издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на
разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита, че искът е доказан по
основание и размер и моли съда същият да бъде уважен и да им бъдат присъдени
разноските.
Ответницата не
е намерена на постоянния си и настоящ адрес. Определеният от *АК особен
представител – адв. В.Я., назначена от съда за особен представител на
ответницата, е депозирала в предоставения срок отговор на исковата молба.
Заявява се допустимост на исковете, но неоснователност. Счита, че представените
фактури не отразяват реално консумирана електрическа енергия. Ответницата не
живеела в имота и не ползвала ел. енергия там, затова не била клиент, на когото
е продавана такава енергия. Самият обект на потребление бил негоден за живеене,
необитаем. Оспорва, че исковите суми са за отчетена консумирана ел. енергия със
СТИ – електромер № ***. Отправя се и възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва иска по
размер и моли съда да постанови решение след като съобрази всички събрани по
делото доказателства.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и
представените по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Липсва спор
между страните относно наличието на облигационна връзка между тях по повод
доставка на ел. енергия за конкретният обект на потребление, както и че
ответникът Ж.Б.К. е собственик на имота в с. П., ул. ***, с абонатен номер ***
и клиентски № ***.
От
представените по делото писмени доказателства, както и от изслушаните и
кредитирани изцяло СЕТЕ и ССчЕ се установява, че цитираното по-горе жилище било
снабдено с електрическа енергия до ***г., когато поради неплащане на няколко
поредни фактури електроснабдяването на абоната е прекъснато. В действителност
се установява, че неплатени към него момент са останали следните фактури:
-
Фактура № *** от ***г. на
стойност 111,37 лв. за ползвана електроенергия в отчетния период 03.01.2019 г.
– 01.02.2019 г., с падеж 25.03.2019 г.;
-
Фактура № *** от ***г. на
стойност 87,78 лв. за ползвана електроенергия в отчетния период 02.02.2019 г. –
01.03.2019 г., с падеж 25.04.2019 г.;
-
Фактура № *** от ***г. на
стойност 104,90 лв. за ползвана електроенергия в отчетния период 02.03.2019 г.
– 01.04.2019 г., с падеж 27.05.2019 г.;
-
Фактура № *** от ***г. на
стойност 8,16 лв. за ползвана електроенергия в отчетния период 02.04.2019 г. –
01.05.2019 г., с падеж 25.06.2019 г.
След спиране на
електроснабдяването на ***г. на същата дата била издадена и фактура № ********** от ***г. за 19 лв.
такса за възстановяване на електроснабдяването. По делото безспорно се
установи, че и към момента жилището не е снабдено с електроенергия, но тази
сума не се и претендира от ищеца. От СЕТЕ се
установява, че средството за търговско измерване – електромер, което е
поставено на място съвпада с това, посочено във фактурите. Преминал е последно
метрологична проверка през 2017 г. и е срокът на метрологичната му годност
изтича през 2023 г. За процесния период не е извършвана смяна на електромера и
показанията на електромера съвпадат с данните от последната фактура, тъй като
от ***г. до момента електроснабдяването на обекта е прекъснато и не е било
възстановявано.
Тъй като нито
една от посочените по-горе четири фактури не била заплатена до датата на
падежа, върху всяка от тях се натрупала лихва за забава от датата на падежа до
19.09.2019 г. (периода, за който ищецът претендира такава лихва) в общ размер
на 12,63 лв.
Видно от
приложеното по делото ч.гр.д. №***по описа на НПРС за 2019 г., образувано по
подадено от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично вземане №**от ***г. срещу Ж.Б.К., с която е
осъдил същата да заплати на заявителя сумите: 331,21 лв. главница и 12,64 лв.
лихва за забава, както и съдебните и деловодни разноски. Заповедта за изпълнение обаче била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. След указанията на заповедния съд заявителя
като кредитор е предявил иска по чл. 422 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С исковата
молба са предявени два установителни иска с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от
уважаването на иска досежно главницата.
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв
е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в
настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. №**г. на НПРС.
Не е спорно
между страните, че ответникът Ж.Б.К. е абонат на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В.,
за обект на потребление в с. П., обл. Ш., ул. „***, с абонатен номер *** и
клиентски № ***. Претендираната сума за главница е формирана в резултат на
служебно ползвана електроенергия.
По делото
безспорно се установи, че електроенергията по процесните фактури е в
действителност доставена и консумирана от потребителя. Електроснабдяването на
обекта наистина е прекъснато, както се твърди в отговора, но това прекъсване е
станало на ***г., а фактурите са за период предхождащ този. Единствено
последната фактура № *** от ***г. е за ползвана електроенергия в отчетния период
02.04.2019 г. – 01.05.2019 г., т.е. края на отчетния период е след прекъсването
на електроснабдяването, но трябва да се има предвид, че консумираната в периода
от 02.04.2019 г. (началото на отчетния период) до ***г. (датата, когато
електроснабдяването е прекъснато) е била отчетена едва в края на съответния
отчетен период, т.е. на 01.05.2019 г. Прави впечатление също, че сумата е
достатъчно малка, именно по тази причина – тъй като обектът е бил снабден с
електроенергия само през част от отчетния период. Естествено сумата по фактура № ********** от ***г. за 19 лв.
такса за възстановяване на електроснабдяването не се дължи, тъй като такова
възстановяване няма, но тази сума не се е претендира, поради което и не се
налага отхвърлителен диспозитив. Тя обаче е била включена в претенцията по
заповедното производство и подлежи на обезсилване, но от заповедния съд.
С оглед всичко
гореизложено претенцията за главница на ищеца се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена. Предвид основателността на главния иск се
установява и основателността на акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата, считано от падежа на всяка фактура до 19.09.2019 г., но само до
размера от 12,63 лева., съгласно заключението на ССчЕ, а за остатъкът от 0,01 лв.
до пълния претендиран размер на лихвата от 12,64 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата
с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по
дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на
съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както
относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да
осъди ответникът да заплати направените от ищеца разноски по делото, както в
заповедното производство, така и в исковото такова. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото
производство, съгласно представения списък на разноските, те възлизат на 875
лв., от които 75 лв. за платена държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 550 лв. депозит за СЕТЕ и ССчЕ и 100 лв. депозит за особен
представител.
Предвид направеното възражение на особения
представител за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира,
че преди произнасяне по разноските, следва да разгледа първо това възражение.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи възнаграждение за
юрисконсулт по чл. 37 от ЗПрПом. Цитираната разпоредба по същество предвижда
заплащането на правната помощ да се определя в размерите по нарочна Наредба.
Така на практика разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от същата наредба при
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е в размер от
100 до 300 лв. В случая съдът е този, който трябва да определи възнаграждение в
тези граници. Материалният интерес по делото наистина е нисък и съдът счита, че
справедливия размер е 100 лв. – съвпадащ с минимума по наредбата. Предвид това
общо сторените от ищеца разноски в двете производства възлизат на 900 лв., от
които 825 лв. по исковото и 75 лв. по заповедното производство.
Освен това искът за лихвата е отхвърлен частично
за 0,01 лв. Предвид това дължимите разноски следва да бъдат определени
съразмерно на уважената част от исковете, а и съразмерно на уважената част от
вземането по заповедното – тъй като там е претендиран размер на вземане, което
надвишава претенцията по исковете. Предвид това съдът намира, че от всички
сторени по заповедното производство разноски на ищеца се дължат само 70,85 лв.,
а по исковото – 824,97 лв. – или общо 895,82 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено спрямо Ж.Б.К. с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав
Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от ***Я.М.Д.,
Г.К.и П.С.С., СУМАТА от 3212,21 лв. (триста и
дванадесет лева двадесет и една стотинки) за неплатена ел. енергия за обект,
намиращ се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. „***, по фактури с №№ *** от ***г. , № *** от ***г. , № *** от ***г. ,
№ *** от ***г., за периода; мораторна лихва в размер на 12,63 лв. (дванадесет лева и шейсет и три стотинки) за периода от
падежа на всяка фактура до 19.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването
на заявлението на ***г. до окончателното плащане, за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
вземане №**от ***г. по ч.гр.д. №**г. на
НПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 0,01 лв. (една стотинка),
представляваща мораторна лихва за периода от падежа на
всяка фактура до 19.09.2019 г. до
пълния предявен размер от 12,64 лв.
ОСЪЖДА Ж.Б.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район Владислав
Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, В. Тауърс Г, № 258, представлявано от ***Я.М.Д.,
Г.К.и П.С.С., СУМАТА от 895,82 лв. (осемстотин деветдесет и пет
лева осемдесет и две стотинки), представляващи направени разноски от ищеца в
заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от
претенциите по всяко едно от производствата.
Решението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от
връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова