Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10 / 08.01.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1071 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Предявени са от
Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 114Б, представлявана от председателя П.А.П.; против „Аква-3“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ №
14 вх.Б ет.4, представлявано от управителите М.Р.А.и Б.З.Б.– обективно
съединени искове с правни основания чл.265 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 09.02.2016 г. като възложител сключил с ответника,
като изпълнител – договор за възлагане на обществена поръчка № ФУМИ 01-1403, с
предмет: разрушаване на сгради, негодни за ползване и застрашени от
самосрутване, сортиране, извозване и депониране на строителните отпадъци и
възстановяване на околното пространство в Регистрационно – приемателен център –
Харманли, териториално поделение на ДАБ при МС, съгласно изготвените план за
безопасност и здраве, план за управление на отпадъците, съгласно Закона за
управление на отпадъците, Наредбата за управление на отпадъците и конструктивен
проект за етапите на събиране. Договорът бил сключен в резултат на проведена
процедура за възлагане на обществена поръчка, открита с решение № 03-838/
09.11.2015 г. и регистрирана с уникален номер в РОП 00268-2015-0019. Според
чл.2 ал.1 от договора, общата цена за изпълнение на обществената поръчка била в
размер на 159 500 лв. без ДДС, или 191 400 лв. с ДДС, или 97 862,77
евро по курса на ЕК. Съгласно ал.2 и 3 от същия текст, посочените цени били
крайни и включвали всички разходи по изпълнение на договора, като цената на
отделните дейности била съгласно ценовото предложение, неразделна част от
договора. Финансовият ресурс бил осигурен, както следва: 75% безвъзмездна
финансова помощ по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Специфична цел 1:
Подобряване развитието на всички аспекти на Общата европейска система за
убежище, Национална цел 1: Системи за приемане и убежище; и 25% финансиране от
държавния бюджет. На 16.02.2016 г. за обекта бил подписан протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа,
приложение № 2 към Наредба № 3/2003 г. На 24.02.2016 г. бил изготвен
констативен акт за приемане на обекта – акт образец 15, с вх. №
УС-08/25.02.2016 г., подписан от страните по делото. На ищеца, на основание
чл.10 ал.1 т.3 и чл.5 ал.1 т.5 от ЗДФИ, била извършена финансова инспекция за
проверка за законосъобразност на процедурата по възлагане на обществената
поръчка и разходването на средствата по договора. Проверката приключила с
доклад № ДИ1СФ-17/ 23.05.2018 г. на финансови инспектори на АДФИ. С него
установено било, че ценовото предложение на ответника включва 11 броя единични
цени за разрушаването на всяка една отделна сграда, предмет на договора, на
обща стойност 145 000 лв. без ДДС и 10 % непредвидени дейности, на
стойност 14 500 лв. без ДДС; или на обща стойност 159 500 лв. без ДДС, или
191 400 лв. с ДДС. Констатирано било, че с платежно нареждане от 08.03.2016 г.
ищецът е платил на ответника сумата от 191 400 лв. по фактура №
**********/24.02.2016 г., която включвала и непредвидени разходи в размер на
17 400 лв. Установено било частично неизпълнение на заплатените дейности
по договора. Налице била разлика между възложените, действително извършени,
актувани и приети дейности и заплатените такива. Не били съставяни и подписвани
никакви двустранни документи между страните относно възлагане и приемане на
заплатените непредвидени дейности в размер на 17 400 лв. В констативния
протокол не се съдържала информация за така заплатените дейности – по вид,
количество и стойност. Така сумата от 17 400 лв. била платена за невъзложени,
неизвършени, неактувани и неприети дейности по договора и следвало да бъде
върната от ответника. Същата представлявала недопустим разход, по смисъла на
чл.8 т.7 от договора, при което била за сметка на ответника и той дължал
връщането й на ищеца. Ответникът бил поканен за връщането й, както следва – с
писмо с изх. № УС-225/08.02.2018 г. в 7-дневен срок от получаването, като
поканата била получена на 09.02.2018 г.; както и с писмо с изх. №
УС-225/1/02.03.2018 г. в най-кратък срок, като тази повторна покана била
получена на 08.03.2018 г. Ответникът не заплатил на ищеца дължимата сума в
определения с първото писмо срок, при което и на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД
изпаднал в забава от 17.02.2018 г., от когато дължал и обезщетение за забава
върху главницата в размер на 1 385,10 лв. за периода 17.02.2018 г. до
29.11.2018 г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати гореописаните суми за главница и обезщетение за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Това си искане той
поддържа в допълнително писмено становище по делото, както и в открито съдебно
заседание, чрез свой пълномощник – юрисконсулт; като възразява и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. По
повод отговора на исковата молба, навежда допълнителни доводи и оспорвания.
Ищецът сочи, че ответникът никога не го бил уведомявал, какво представляват
т.нар. непредвидени дейности и не бил съгласувал предварително извършването им,
нито го уведомил, че изпълнението на тези дейности е необходимо за изпълнението
на договора, но не било предвидено заплащането им по т.1-11 от ценовото
предложение. Ищецът заявява, че дейността разбиване на бетон с хидрочук при
подпорна стена и ограда до сграда с ид.№ 77181.6.483.17 била включена в обема
дейности по премахване на тази сграда, съгласно техническото предложение, като
нямало основание да е непредвидена дейност. В предварително изработената и
представена от изпълнителя програма за организация на строителния процес и
декларация № 5 била посочена необходимата строителна механизация, като
възложителят не бил уведомяван за извънредни обстоятелства, които да налагат
използване и на друга техника. Втората дейност - доставка и разстилане на
фракция 0,40 за изграждане на временен път до сградите, подлежащи на
разрушаване – не била посочена от ищеца като необходима за изпълнението на
договора и такава изобщо не била извършвана в обекта, който преди е
функционирал като военно поделение, и път до сградите му е съществувал.
Сградите били разположени на бетонова площадка, по която можел да се осигури
достъп на работници и механизация. Отделно, ответникът подписал заявка за
извършен оглед на обекта – образец № 7а и протокол от огледа – образец № 7б,
като при огледа можела да се установи необходимостта от изграждане на временен
път за изпълнение на дейностите, поради което това не можело да се квалифицира
като непредвидена дейност. Посочената в ценовото предложение сума за непредвидени
разходи не означавала, че такава непременно ще бъде заплатена, т.к.
изпълнителят не бил освободен от задължението си, да съгласува всички свои
действия по договора /арг. чл.8 ал.3/, което той в случая не сторил. Според
ищеца, непредвидените дейности били документално необосновани – в хода на
изпълнението им не били съставяни протоколи, сметки и доказателства за реалното
им извършване. Във връзка с ответното възражение за изтекла давност по чл.265
ал.3 от ЗЗД, ищецът сочи, че за строителни работи давността била 5-годишна, а
не 6-месечна.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита иска за допустим, но за неоснователен.
Оспорва ищцовите твърдения за частично неизпълнение от страна на ответника на
заплатените по процесния договор дейности, както и че имало разлика между
възложените, действително извършени, актувани и приети дейности и заплатените
такива, както и че платената от ищеца сума от 14 500 лв. представлявала
недопустим разход. При изпълнението на договора ответникът извършил следните,
необходими за извършване на възложената работа, но непредвидени дейности:
-
разбиване на бетон с хидрочук при подпорна стена и ограда
до сграда с ид.№ 77181.6.483.17 в обем 68,5 куб.м., единична цена 125
лв./куб.м., или общо 8 587,50 лв.;
-
доставка и разстилане на фракция 0-40 за изграждане на
временен път до сградите, подлежащи на разрушаване в обем 215 куб.м., единична
цена 27,50 лв./куб.м., или общо 5 912,50 лв.
Непредвидените работи
били посочени в договора с отделна цена, която не надвишавала стойността на
фактически извършените от ответника непредвидени работи, поради което е имало
основание за плащането им от ищеца. Ответникът оспорва верността на процесния
доклад на АДФИ в частта му, че посочените два вида допълнителни работи не били
съгласувани и не били приети от страните по договора, както и че платената за
тях сума от 14 500 лв. била документално необоснована. Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като му се присъдят
направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно
заседание, чрез пълномощник – адвокат. Уточнява, че не е спорно, че е разрушена
сграда № 17, а спорът бил за подпорната стена и оградата, които били до сградата,
но не представлявали самата нея. Ответникът възразява още, че в случая е
изтекла давността по чл.265 ал.3 от ЗЗД, при което погасена била претендираната
от ищеца отговорност на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между ищеца, като възложител, и ответника, като изпълнител,
на 09.02.2016 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с вх. №
ФУМИ 01-1403 в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка /ОП/ по чл.14 ал.3 т.1 от ЗОП, с уникален номер 00268-2015-0019 в РОП.
Предметът на договора е следният: разрушаване на сгради, негодни за ползване и
застрашени от самосрутване, сортиране, извозване и депониране на строителните отпадъци
и възстановяване на околното пространство в Регистрационно – приемателен център
/РПЦ/ – Харманли, териториално поделение на ДАБ при МС, съгласно изготвените План
за безопасност и здраве, План за управление на отпадъците, съгласно Закона за
управление на отпадъците, Наредбата за управление на отпадъците и конструктивен
проект за етапите на събаряне /чл.1 ал.1/. Описаните дейности се осъществяват,
съгласно „Техническото задание” на възложителя и „Предложение за изпълнение на
поръчката” на изпълнителя, неразделна част от договора /чл.1 ал.2/. В чл.2 е
уговорена общата цена за изпълнение на ОП от 191 400 лв., с ДДС /ал.1/,
която цена е крайна и включва всички разходи по изпълнение на договора /ал.3/,
като цената на извършваните от изпълнителя отделни дейности е съгласно Ценовото
предложение, неразделна част от договора /ал.2/. Заплащането на поръчката е в
срок до 30 дни от представяне от изпълнителя на двустранно подписани протоколи
за извършеното изпълнение и фактура /чл.2 ал.4/. Уговорени са срок и място на
изпълнение на поръчката – РПЦ-Харманли в гр. Харманли, ж.к. „Дружба” № 23
/чл.4/, а именно – срок от 9 календарни дни, като започва да тече от датата на
получаване на възлагателно писмо до съставяне на окончателен протокол по
приемане на извършените дейности между страните, но не по-късно от 01.03.2016 г.
Ищецът, като възложител, се е задължил, за заплати на ответника дейностите,
съгласно цените по чл.2, при наличие на документите по чл.2 ал.4 /чл.6 т.1/. Ответникът
се е задължил /чл.8/, да съгласува с ищеца всички свои действия по изпълнение
на задълженията си, произтичащи от договора /т.3/, както и преди подписване на
приемателно – предавателен протокол да почисти и отстрани от обекта цялата своя
механизация, излишните материали, отпадъци и др. /т.6/. Предвидено е, договорът
да може да се изменя или допълва само по изключенията на чл.43 ал.2 от ЗОП
/чл.16/. Неразделна част от него са приложения: № 1 – Техническо задание на
възложителя, № 2 – Техническо предложение и № 3 – Ценово предложение. Договорът
е подписан от страните по него. По делото се представиха тези три приложения
към договора. Техническо задание на възложителя касае премахването на сгради, негодни за използване и застрашени от
самосрутване в РПЦ- Харманли, м. «Геджи Борум», а именно – в поземлени имоти
/ПИ/ с ицентификатори: 77181.6.479 /със сгради 1,2,3 и 6/, 77181.6.480 /със
сгради 2, 6, 7, 8 и 9/ и 77181.6.483 /със сгради 16 и 17/, като са описани броя
етажи на сградите и застроената им площ. Приложени са скици на трита ПИ,
издадени на 28.05.2014 г. от СГКК-Хасково, с номера 15-166851, 15-166856
и 15-166859. Техническото предложение на ответника, като изпълнител, е от дата
04.12.2015 г., както и изготвената от него - програма за организация на
строителния процес. Програмата включва подробно описани технологична
организация по процеса на събаряне на сградите и необходимата техника и
механизация, в т.ч. товарни автомобили – самосвали, багери, булдозери, челни
товарачи, автокран, електрожени, оксижени и къртачи. Посочено е, че работната
сила, механизацията и всички необходими ресурси за изпълнението на СМР, могат
да бъдат актуализирани в зависимост от конкретните нужди на обекта. От
горепосочената дата е и декларация – списък на необходимите машини и техническо
оборудване за изпълнение на обществената поръчка, изготвен от ответника,
включваща подробно описани машини и оборудване, в т.ч. собствена техника от 5
товарни автомобила, един специализиран автомобил – автокран, два багера,
единият колесен хидравличен, две хилти; както и наета техника от 4 товарни
автомобила и 4 верижни багера. Ответникът е изготвил и линеен календарен график
за изпълнението на обекта. Той представи по делото изготвено от
него ценово предложение от 04.12.2015 г. по процесната ОП, в което в т.1 – 11,
вкл., са посочени стойностите на дейностите по премахване на описани сгради,
вкл. извозване на строителните отпадъци, подравняване на терена и покриване с
хумусен слой; а в т.12 са посочени непредвидени дейности в размер на 10 % или на
стойност 14 500 лв, без ДДС.
На 24.02.2016 г. е изготвен констативен акт за приемане на обекта – акт
образец 15, с вх. № УС-08/25.02.2016 г., подписан от страните по делото, в т.ч.
за ищеца и от П.Г.– директор на Дирекция УСОП. В него се сочи, че изпълнението
е съгласно техническото задание, като строителната площадка е разчистена от
строителните отпадъци и са премахнати всички временни съоръжения и механизация,
използвани по време на изпълнението на поръчката. Взето е решение, че
възложената ОП е изпълнена, съгласно одобрените конструктивни проекти, ПБЗ и
ПУСО, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство. С този акт е извършено предаването на
обекта от ответника на ищеца. С бюджетно платежно
нареждане № Е00142/ 08.03.2016 г., ищецът е платил на
ответника сумата по договора от 191 400 лв., по фактура № **********/ 24.02.2016
г. В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи изготвени от
него - количествено- стойностна сметка и опис на непредвидените
разходи за процесния обект, както и анализи. Сметката с опис съдържа описание
на следните дейности:
-
разбиване на бетон с хидрочук при подпорна стена и ограда
до сграда с ид.№ 77181.6.483.17 в обем 68,5 куб.м., единична цена 125
лв./куб.м., или общо 8 587,50 лв.;
-
доставка и разстилане на фракция 0-40 за изграждане на
временен път до сградите, подлежащи на разрушаване в обем 215 куб.м., единична
цена 27,50 лв./куб.м., или общо 5 912,50 лв.; всичко общо 14 500 лв.,
без ДДС. Анализът съдържа обосновка за това, как е достигнато до цитираните
единични цени за двете дейности.
На ищеца, на основание чл.10 ал.1 т.3 и чл.5 ал.1 т.5 от ЗДФИ, е била
извършена финансова инспекция за проверка за законосъобразност на процедурата
по възлагане на процесната ОП и разходването на средствата по договора.
Проверката е приключила с доклад № ДИ1СФ-17/23.05.2018 г. на финансови
инспектори на АДФИ. С него е установено, че по процесния договор ищецът е
изплатил на ответника договорената сума от 191 400 лв., в т.ч. и непредвидени
разходи от 17 400 лв. В доклада се сочи наличието на частично неизпълнение
на заплатените дейности по договора - налице била разлика между възложените,
действително извършени, актувани и приети дейности и заплатените такива; не
били съставяни и подписвани никакви двустранни документи между страните относно
възлагане и приемане на заплатените непредвидени дейности; в констативния
протокол не се съдържала информация за така заплатените дейности – по вид,
количество и стойност. Така, според доклада, сумата от 17 400 лв. била платена за
невъзложени, неизвършени, неактувани и неприети дейности по договора и следвало
да бъде върната от ответника. Същата представлявала недопустим разход, по
смисъла на чл.8 т.7 от договора, при което била за сметка на ответника и той
дължал връщането й на ищеца. Ответникът е бил поканен за връщането на сумата от
ищеца, както следва – с писмо с изх. № УС-225/08.02.2018 г. в 7-дневен срок от
получаването, като поканата е била получена на 09.02.2018 г., видно от известие за доставка № ИД PS 1233 006ZKL 0; както и с писмо с изх. № УС-225/1/02.03.2018 г. в най-кратък срок,
получена на 08.03.2018 г., видно от известие за доставка №
ИД PS 1233 007076 А.
По искане на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателсва, чрез
разпита на свидетелите Г.К.К, посочен от ищеца; и Й.К.М., посочен от ответника. Св. К. работи в бежанския център в гр. Харманли като изпълнител – шофьор и
знае, че събарянето на сградите в центъра било преди 2-3 години. Той постоянно
бил в този център. В имота имало 6-7 сгради и всички били разрушени наведнъж,
като повечето от тях били на асфалтов път, а само до една имало черен път. По
тези пътища било възможно да минава по- тежка техника. Свидетелят няма спомен,
да са изграждани или насипвани по време на събарянето временни пътища. Няма спомен, дали е имало подпорни стени в
имота, който бил на равен терен, като само единият бил малко по – ниско. Когато
се извършвали тези дейности, св. К. не бил там през цялото време, за да следи,
как се случват нещата, защото пътувал. Той няма спомен, какво е било
състоянието на терена до сградата, до която имало черен път по времето на
събарянето, няма спомен и кой сезон е било, дали е било кално или не. Не е
видял и не може да каже, дали машините са затъвали в терена по време на
работата.
Св. М. работил при ищеца от януари до юни 2014 г., като първи директор в РПЦ –
Харманли, както и в периода от март 2015 г. до септември 2016 г., в който
център било и мястото му на работа. Това място той познавал още от 1998 г.,
т.к. бил военен там. През февруари – март 2016 г. ответникът извършил
разрушаването на опасните сгради в центъра. Единствената твърда настилка около
сградите, била тази от страната на оградата, а всичко друго било тревна площ. Добър
бил пътят и долу, където били старите конюшни и складове, но долу до караулното
и старата дърводелна нямало как да се стигне. Имало черен път с твърда настилка
до сграда– бивш склад за химически материали и до нея още една сграда, в която
се събирали въглища. От другата страна, където се събаряли сградите- бивши
жилищни помещения и столова, до тях се стигало по централната алея. Долу,
където били караулното- до оградата към стрелбището и дърводелната, там нямало
никакъв път и било обрасло с треви. При разрушаването на сградите в долната
част, още при първия подход – техниката веднага затънала - багерът отишъл да
вади камиона и той затънал. Трябвало да се направи път, за да се стигне до тези
сгради. Затъването станало в началото до самата ограда в долния район към
стрелбището, където били дърводелна работилница и новото караулно помещение. Към
караулното имало само паркова алея за караула – от бетонни плочки върху пясък,
широка колкото да се разминат двама души, но не и подход за машини, каквито не
ходели до там. Затова насипали там чакъл – смес от кариерите, за да си направят
подход, за да могат камионите да минават и багерът да може да разрушава, без да
затъват. Направили с чакъл само едно трасе, около 50 до 100 метра дълго и около
3 метра широко, за да се стигне и до караулното помещение. Освен сградите,
предвидени за разрушаване, в този терен имало два големи басейна. Долу, при
караулното помещение, едната полоса била от страната на единия басейн, другата
била от страната на лятното кино към караулното помещение. Там между лятното
кино и оградата, на края на полосите, имало подпорна бетонна стена и встрани от
нея впоследствие било изградено караулното помещение. Тази стена била разбита,
макар св. М. да не си спомня, с какво точно било сторено това, но ответникът
имал много техника, ползвал огромни верижни багери с големи кофи и чукове. Всички
сгради били описани като квадратури, но тази стена не попадала в тези
квадратури. Съборената подпорна стена до караулното била 50-60 или
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и
на двете страни, бе назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза,
чиито първоначално и допълнително заключения съдът приема като компетентно и
безпристрастно дадени. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, с наличната
в Община Харманли проектна документация за извършените строителни дейности и
предоставената от РПЦ-Харманли, на чиято територия е извършило оглед на
терените, проучило е средните пазарни цени в строителството за процесния
период. В първоначалното си заключение вещото лице прави анализ на събрания по
делото писмен доказателствен материал, коментиран по- горе от съда, който
анализ не следва да се преповтаря. Експертизата сочи, че в случая бил съставен
и подписан от страните акт обр.15, с който било прието, че възложената ОП е
изпълнена, но не и акт обр.19, вероятно поради договорената крайна цена за
изпълнение на дейностите по договора. По принцип, акт обр.15 бил основание за
съставяне на приетия за приложим в строителната практика акт обр.19 за завършени
натурални видове СМР, с който се доказвали количества и стойности, подлежащи на
плащане, в т.ч. и непредвидените разходи за обекта. При липса на акт обр.19,
вещото лице не счита, че е възможна съпоставка с разплащането на извършените
дейности, заложени в ценовото предложение към договора. То не е установило
данни за съставяни и подписвани актове и протоколи между страните за количества
и стойности, подлежащи на плащане, в т.ч. и за непредвидени дейности. Относно
първата позиция от непредвидените дейности – разбиването на бетон с хидрочук
при подпорна стена и ограда до сграда с идентификатор 77181.6.483.17, в
първоначалното си заключение вещото лице сочи, че в проектната документация и
скиците на имотите нямало нанесени данни за наличие на строителни съоръжения.
При огледа на место, 3 години след завършване на дейностите, на мястото на
разрушените сгради били констатирани свободни площадки без сгради и съоръжения.
В този смисъл, извършените дейности за разбиване на бетон по място и количество
към днешна дата не можели да бъдат установени. Експертизата е обследвала и
въпроса относно втората позиция от непредвидените дейности – доставка и
разстилане на фракция за изграждане на временен път. Констатирала е, че в
организационния план към плана за безопасност и здраве /ПБЗ/ в т.1 – Подготвителни
дейности по организацията на строителната площадка и деконструкцията на
сградите – били разгледани дейности – направа на временни пътища и пешеходни
зони. Съгласно ПБЗ, за сгради 77181.6.479.1, 77181.6.479.2, 77181.6.479.3,
77181.6.480.6 и 77181.6.480.7 било необходимо да се обособят временни пътища и
транспортни коридори за тежко и авто-машини на територията на обекта, с ширина
3,5 м и наклон до 10%, чрез оформяне с булдозер и баластриране, както и
допълнително баластриране, ако се налага, без графична част. В първоначалното
си заключение вещото лице сочи, че възможно било да са изграждани такива
пътища, но в разгледаните проектни и приемателни документи не се съдържали
конкретни данни за място, дължина и начин на изпълнение. От друга страна,
съгласно съставения акт обр. 15, всички временни съоръжения на строителната
площадка били премахнати, поради което същите не можели да се установят на
место, в т.ч. и спорните подпорни стени и пътища. Вещото лице сочи, че непредвидени разходи за СМР били разходите, свързани
с увеличаване на заложените количества СМР и/или добавяне на нови количества
или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на технически
или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но
при изпълнение на дейностите били обективно необходими за въвеждане на обекта в
експлоатация. В този смисъл, необходимостта от непредвидени дейности за
изпълнение на обекта се установявала към момента на изпълнение на дейностите по
договора. Пазарната стойност на непредвидените разходи, формирани от
изпълнителя в опис била определена за посочените в описа количествата и
видовете СМР – по средни строителни цени от пазарната практика, публикувани в
Справочник за цените в строителството към м.01.2016 г., с включена средна печалба
на строителя от 10%, а именно – по първата позиция от непредвидените дейности –
6 327,96 лв., а по втората – 5 196,55 лв., общо 11 524,51 лв., без
ДДС. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че на место теренът имал наклон надолу, точно там където свидетелят казал, че е портата,
като имало още една сграда, също под наклон спрямо основното ниво, която била в
друг имот. Имало и машинно и ръчно разбиване, в зависимост от конкретния вид
работа, но в по – голямата част с багер, хидрочук за бетона. В цената било само
разбиването, без да е включено натоварването на транспортно средство и
извозване до депо. При конкретни данни за мястото, от където е доставяна
баластрата, респ. кариерата колко е далече, се правел анализ на цена, иначе
цените били средни. По искане на ответника, на вещото лице се постави и
допълнителна задача, в изпълнение на която то представи и допълнително заключение
по делото, след извършен допълнителен оглед на место на имоти 77181.6.479 и
77181.6.483, в присъствие на представители и на двете страни, и като се вземат
предвид свидетелските показания по делото. На приложение № 1 към заключението
си, в син цвят, вещото лице е показало съществуващите вътрешноплощадкови пътища
на процесния терен. На север от югозападната П-образна чупка на имот 479, на
около 20-25 м имало вътрешен асфалтов път, с изход на обходния път
северозападно на имота. От началото на този път вътрешно до оградата, посочено
от свидетеля като вход за камионите, до мястото посочено от него като изход за
камионите, както и до и около мястото на съборените сгради 479.6, 483.16 и
483.17 и разрушената подпорна стена – теренът бил силно затревен, на места с
високи и гъсти храсти, трудно достъпен, с разпръснато неголямо количество чакъл
на местата, посочени като вход и изход на камионите. На места, извън площадките
на съборените сгради имало частични бетонови стенички или части от основи и
настилки. Изграденият допълнителен чакълиран път и разрушената подпорна стена,
описани от свидетелските показания, не се установявали на место към момента на
огледа, но и те следвало да бъдат премахнати към 24.02.2016 г. – датата на
съставяне на констативния акт за приемане на обекта, с който били установени
извършени дейности по разчистване на строителната площадка от строителни
отпадъци и премахване на всички временни съоръжения и механизация, използвани
по време на строителството. Вещото лице е остойностило непредвидените разходи,
след проучване в строителни и транспортни фирми на услугите им в региона, а
именно - по първата позиция от непредвидените дейности, в т.ч. натоварване и
извозване на 1,7 км – 6 766,26 лв., а по втората, в т.ч. транспорт от
кариера с. К. – 8 421,55 лв., общо 15 187,81 лв., без ДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността
на предявените искове:
Сключеният на 09.02.2016 г. между
страните по делото неформален договор представлява по същността си договор за
изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ; по силата на който ищецът,
като поръчващ, е възложил, а ответникът, като изпълнител, е приел да извърши - разрушаване на сгради, негодни за ползване и застрашени от самосрутване,
сортиране, извозване и депониране на строителните отпадъци и възстановяване на
околното пространство в РПЦ – Харманли, ТП на ДАБ при МС, съгласно изготвените
план за безопасност и здраве, план за управление на отпадъците, съгласно Закона
за управление на отпадъците, Наредбата за управление на отпадъците и конструктивен
проект за етапите на събаряне. Тези сгради са общо 11, находящи се ПИ с ицентификатори: 77181.6.479 /със сгради 1, 2, 3 и 6/, 77181.6.480 /със
сгради 2, 6, 7, 8 и 9/ и 77181.6.483 /със сгради 16 и 17/. Страните по делото
не спорят, че всяка от тях точно и в срок е изпълнила основните си задължения
по договора – ответникът е извършил възложената му работа, а ищецът му е
заплатил договореното възнаграждение за това. Спорните по делото въпроси са,
дали на ответника се е следвало изплатеното му възнаграждение и за т.нар.
непредвидени дейности, респ. реализирани ли са били същите и били ли са те
необходими за извършване на възложената работа, а именно следните дейности:
-
разбиване на бетон с хидрочук при подпорна стена и ограда
до сграда с ид.№ 77181.6.483.17 в обем 68,5 куб.м., единична цена 125
лв./куб.м., или общо 8 587,50 лв.;
-
доставка и разстилане на фракция 0-40 за изграждане на
временен път до сградите, подлежащи на разрушаване в обем 215 куб.м., единична
цена 27,50 лв./куб.м., или общо 5 912,50 лв.; всичко общо 14 500 лв.,
без ДДС, или 17 400 лв. с ДДС.
След съвкупния анализ на събрания по делото изобилен доказателствен
материал, съдът достига до положителни отговори на тези въпроси.
Уговорената с договора и изплатена на ответника от ищеца на 08.03.2016 г. сума от 191 400 лв., с ДДС, по фактура от 24.02.2016 г.,
представлява крайна цена и включва всички разходи по изпълнение на договора, като
цената на извършваните от изпълнителя отделни дейности е съгласно Ценовото
предложение, неразделна част от договора /чл.2/. В изготвеното от ответника ценово
предложение по процесната ОП в т.1 – 11, вкл., са посочени стойностите на
дейностите по премахване на описани сгради, вкл. извозване на строителните
отпадъци, подравняване на терена и покриване с хумусен слой; а в т.12 са
посочени непредвидени дейности в размер на 10 % или на стойност 14 500 лв.
без ДДС; всичко общо 191 400 лв., с ДДС. На 24.02.2016 г. е изготвен
констативен акт за приемане на обекта – акт образец 15, подписан от страните по
делото, според който изпълнението е съгласно техническото задание, като
строителната площадка е разчистена от строителните отпадъци и са премахнати
всички временни съоръжения и механизация, използвани по време на изпълнението
на поръчката; като възложената ОП е изпълнена, съгласно одобрените конструктивни
проекти, ПБЗ и ПУСО, а наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство. С този акт е извършено предаването на
обекта от ответника на ищеца. От заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че страните се са съставяли и подписвали акт образец
19. Приемателно- предавателният протокол за извършени СМР е
частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства /решение № 121 от
27.09.2013 г. по търг.д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о./. Сам по себе си този
протокол не доказва, че отразените в него количества и видове СМР са реално
изпълнени. Затова при спор между възложител и изпълнител доказателствената сила
на приемателно- предавателните протоколи, включително и на двустранно
подписаните, следва да се преценява с оглед всички относими доказателства по
делото, установяващи вида и количеството на действително извършените СМР. Тази
преценка е особено наложителна в случаите, когато в приемателно- предавателните
протоколи и количествено- стойностните сметки се съдържат противоречия. В настоящия случай, противоречия за фактите всъщност няма, но съставеният
между страните акт образец 15, при липса на акт обр.19, не съдържа подробно
описание на завършените СМР по видове, количества и стойности, в т.ч. и
непредвидените разходи за обекта. Но при липса на
двустранно подписан протокол между страните, фактът на приемане на извършените
СМР може да се установява с други допустими по ГПК доказателствени средства,
както бе сторено в настоящия случай /решение № 138 от 17.10.2011 г. по търг.д.
№ 728/2010 г. на ВКС, ІІ т.о./. Същевременно, липсва обусловеност между
подписването на актове и протоколи за извършени СМР и задължението за плащане
на приети СМР /решение № 638 от 24.10.2008 г. по търг.д. № 302/2008 г. на ВКС,
ІІ т.о./.
Подробно описание на непредвидените дейности и разходи за процесния обект
се съдържа в представените от ответника по делото количествено- стойностна
сметка и опис, както и анализи, цитирани по-горе. От анализа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
доказано, че обемът на действително извършените в случая непредвидени разходи съответства на количествата, посочени в корекционната
сметка. В тази насока са гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. М.,
подкрепени от заключенията на вещото лице и от писмените доказателства по
делото. Този свидетел познава терена от 1998 г., от когато е работил като
военен там, а и впоследствие – като директор в РПЦ – Харманли, в т.ч. по време
на разрушаването на опасните сгради в центъра в периода февруари – март 2016 г.
В този смисъл, впечатленията му от изпълнението на процесния договор са
непосредствени, последователни и детайлни и съдът кредитира показанията му с
доверие. Той е очевидец, как при започване на дейностите от страна на
ответника, през зимния сезон, тежката му техника затънала в калта и това е
наложило изграждането на временен път, за да се достигне до предвидените за
разрушаване сгради № 483.16 и 483.17 – бивши караулно помещение и дърводелна работилница, до които е нямало съществуващи
пътища, годни да служат на необходимата тежка техника. До караулното водела
единствено паркова алея, изградена от плочки върху пясък, без здрава бетонова
основа, широка, колкото да се разминат двама души. Новоизграденият временен път
е представлявал направено от чакъл /смес от кариери/ трасе, около 50 до 100
метра дълго и около 3 метра широко. Вещото лице е констатирало, от мястото
посочено от св. М. като вход за камионите, до мястото посочено от него като
изход за камионите, както и до и около мястото на съборените сгради 479.6,
483.16 и 483.17 и разрушената подпорна стена – разпръснато неголямо количество
чакъл. Същевременно, налична на терен е била и подпорна стена,
премахването на която е било необходимо за изпълнение на договора. Отново
според показанията на св. М., съборената подпорна стена до караулното била
50-60 или
Предвид изложеното, съдът намира за изцяло недоказани ищцовите доводи, от
една страна, че процесните непредвидени дейности въобще не са били извършени от
ответника, а от друга, че те не са били необходими за изпълнение на договора. Обстоятелството,
дали ищецът е бил уведомяван или не за непредвидените разходи е ирелевантно за
спора. Ответното задължение, на което се позовава ищецът по чл.8 т.3 от
договора е общо - ответникът да съгласува с ищеца всички свои действия по
изпълнение на задълженията си, произтичащи от договора. Липсва основание да се
приеме, че това не е било така, при липса на възражения от възложителя по
договора по неговото изпълнение. Отделно от това, от гласните доказателства по
делото се установи, че дейностите по изпълнение на договора са били съгласувани
с П.Г.– директор на Дирекция УСОП при
ищеца, който е и един от подписалите акта образец 15. Св. М. посочи, че още преди сключване на договора, при огледа, ответникът устно ги уведомил,
че за да се стигне до сгладите, трябва да бъде изграден този временен път. Това
било коментирано с Г., който бил материално-техническото лице в София, което
отговаряло за цялото изпълнение и за това, да се уведоми централната
администрация, постоянно идвал в командировки и следял работата. В София били
уведомени за необходимостта от изграждането на път и че възникват допълнителни
проблеми. Г. видял, че е направен този път и няма данни да е възразявал.
Предложената от ответника - изпълнител оферта е на база изготвеното от ищеца
- възложител техническо задание, в което са посочени видовете и обема на СМР,
предвидени за изпълнение на предмета на обществената поръчка. Непредвидените
СМР представляват такива, които по вид и количество не са заложени в
техническото задание и съответно не са могли да бъдат съобразени при подаване
на офертата на изпълнителя и при сключване на договора, но при изпълнението му
се явяват обективно необходими за завършване на обекта и въвеждането му в
експлоатация. Такива именно се явяват и извършените в случая
допълнителни дейности. Когато договорът за възлагане на
обществената поръчка съдържа уговорка за заплащане на непредвидени разходи за
СМР, те се дължат от възложителя на договорно основание извън общата цена на
договора до размера на максимално определения праг на непредвидените разходи. Според практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, когато договорът е сключен по реда на ЗОП, както е в случая, изменението му
не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията, при които
е открита, проверена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за
изпълнението й. Изменението на съществените параметри на поръчката е недопустимо,
а промяната им след сключването на договора може да се разглежда като
заобикаляне на този закон. Ако в хода на изпълнението се установи
необходимост от извършването на допълнителни видове работи с оглед качество,
срокове и пр., то не се касае до изменение на постигнатото съгласие, а до
дейности с обслужващо предназначение. В този смисъл
решение № 82 от 19.07.2011 г. по т.д. № 658/2010 г. на ВКС, І т.о. В случая безспорно се установи, че количествата СМР, предвидени в техническото задание, са по-
малко от необходимите за завършване на обекта и предаването му на възложителя
във вид, годен за експлоатация. Разходите за извършени СМР над заложените в
техническото задание количества съставляват непредвидени разходи, които се
дължат на основание чл.6 т.1 от договора. Ето защо, правилно и според клаузите на договора, ищецът е изплатил на
ответника и сума за извършените от него гореописани непредвидени дейности в
процесния обект и същата не подлежи на връщане. Изплатената сума за тези
дейности е в размер на 14 500 лв., без ДДС, или 17 400 лв. с ДДС, като
изцяло съответства на договора и ценовата оферта към него. Същевременно, тя е
по-ниска от установената от вещото лице стойност на непредвидените разходи,
след проучване в строителни и транспортни фирми на услугите им в региона, а
именно - по първата позиция от непредвидените дейности, в т.ч. натоварване и
извозване на 1,7 км – 6 766,26 лв., а по втората, в т.ч. транспорт от
кариера с. К. – 8 421,55 лв., общо 15 187,81 лв., без ДДС.
В допълнение на гореизложеното следва
да се има предвид, че всъщност ищецът не е имал никакви възражения и претенции
по плащането или връщането на процесната сума пари, за периода от плащането й и
до извършената му, на основание ЗДФИ, финансова инспекция за проверка за
законосъобразност на процедурата по възлагане на процесната ОП и разходването
на средствата по договора, приключила с доклад от 23.05.2018 г., т.е. за период
от над 2 години. В този смисъл, през посочения период ищецът – възложител по
договора фактически е използвал изработеното, в т.ч. и извършените от ответника
допълнителни непредвидени дейности, необходими за точното изпълнение на
възложената му работа. Ето защо, тази работа следва да се счита за приета и то
без възражения, по смисъла на чл.264 от ЗЗД, дори и при липса на писмен документ,
материализиращ изричното съгласие за приемане на
допълнително извършените видове и количества СМР. За така приетата работа, в
т.ч. и непредвидената, на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД, ищецът е бил длъжен да
плати възнаграждение на ответника, което той своевременно е сторил. Одобряването
на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на
изпълнителя по чл.265 ал.1 от ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката или да иска
намаляване на възнаграждението. В изложения смисъл са решения на ВКС: № 1100 от 04.07.2003 г. по
гр. д. № 1876/2002 г., V г.
о.; № 677 от 20.10.2008 г. по търг. д. № 300/2008 г., II т.
о.; № 419 от 25.04.2005 г.
по търг. д. № 711/2004 г., II т.
о.; и определения № 174 от 19.03.2013 г. по
търг. д. № 349/2012 г.,
ІІ т. о.; и № 26 от 22.01.2010 г. по търг. д. №
820/2009 г.,
ІІ т. о. При постановяване на настоящото си решение, съдът взе
предвид и решение № 43 от 02.08.2017 г. по т.д. № 61341/ 2016 г. на ВКС, І
г.о., по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
В допълнение на гореизложеното, съдът намира за основателно и ответното
възражение, че на основание чл.265 ал.3 от ЗЗД, за ищеца е преклудирана
възможността, да иска намаляване на изплатеното възнаграждение по договора с
претендираната в настоящото производство сума за главница. Както се посочи,
предметът на процесния договор е разрушаване на сгради,
негодни за ползване и застрашени от самосрутване, сортиране, извозване и
депониране на строителните отпадъци и възстановяване на околното пространство в
РПЦ – Харманли. Спрямо него съдът намира, че е приложим краткият 6-месечен
период по цитираната законова разпоредба, а не по- дългият 5-годишен, относим
към строителните работи. Това е така, т.к. в случая не се касае за строителство, като съвкупност от строителни
и монтажни работи, по смисъла на §5 т.40, вр. т.38 от ДР на ЗУТ, респ. за работи, чрез които строежите се
изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват; нито се касае за основен ремонт, реконструкция или преустройство
със или без промяна на предназначението. Единствено в такива хипотези на
изграждане, ремонт или преустройства е приложим по-дългият срок по чл.265
ал.3 от ЗЗД, за да има възможност възложителят при експлоатацията на построения
или реновиран обект в един по-продължителен период от време, да възрази за
некачествено изпълнение на договора с изпълнителя. Настоящият случая обаче не е
такъв, доколкото се касае до цялостното премахване на сгради, негодни за ползване и застрашени от самосрутване, което според съда
не представлява строителна работа, по смисъла на закона. Ето защо, упражненото
от ищеца с настоящата искова молба право по чл.265
ал.1 от ЗЗД на 29.11.2018 г. е далеч след изтичането на 6-месечния срок по ал.3
от същия текст, считано от приемане на изпълнението на работата по договора на 24.02.2016 г. с акт образец 15. Това е допълнително основание за
отхвърлянето на предявения иск за главницата.
Предвид
изложените съображения, предявеният главен иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, което обуславя отхвърлянето като такъв и на
акцесорния иск.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника всички направени от него деловодни
разноски /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/, а именно сумата от общо 1 790 лв., от
която 1 440 лв. за адвокатско възнаграждение и 350 лв. за възнаграждение
за вещо лице. Неоснователно е ищцовото възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.106/,
фактура и платежно нареждане за кредитен превод /л.108-109/, ответникът и
адвокатът му са договорили възнаграждение в размер на 1 200 лв. без ДДС или
1 440 лв. с ДДС, което е било изплатено изцяло. Настоящият случай попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според която и според изцяло отхвърления иск,
по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК, минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 1 093,55 лв., при
което уговореното и изплатено възнаграждение от 1 200 лв., без ДДС, според
фактическата и правна сложност на делото и според извършената от процесуалния
представител на ответника работа – не се явява прекомерно. Върху този размер на
възнаграждението и на основание §2а от ДР на Наредбата се следва и ДДС, или
всичко общо в размер на 1 440 лв. – толкова, колкото е разходвал ответникът
за адвокат. Ето защо, съдът присъжда в полза на ответника всички направени от
него разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б,
представлявана от председателя П.А.П.; против „Аква-3“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14 вх.Б ет.4,
представлявано от управителите М.Р.А.и Б.З.Б.– обективно съединени искове, въз
основа на сключен помежду им договор за възлагане на обществена
поръчка с вх. № ФУМИ 01-1403/09.02.2016 г., в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка с уникален номер 00268-2015-0019 в РОП, а именно – ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 17 400 лв., с ДДС, изплатена по договора за следните допълнително извършени
непредвидени дейности:
-
разбиване на бетон с хидрочук при подпорна стена и ограда
до сграда с ид.№ 77181.6.483.17 в обем 68,5 куб.м., единична цена 125
лв./куб.м., или общо 8 587,50 лв.;
-
доставка и разстилане на фракция 0-40 за изграждане на
временен път до сградите, подлежащи на разрушаване, в обем 215 куб.м., единична
цена 27,50 лв./куб.м., или общо 5 912,50 лв.; всичко общо 14 500 лв.,
без ДДС; ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане; както и да му заплати сумата от 1 385,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.02.2018 г. -
29.11.2018 г.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците
при Министерския съвет с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Аква-3“ ООД с ЕИК
********* сумата от 1 790 лева за
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.