Решение по дело №3932/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260342
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100503932
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр. София 04.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на 05.10.2023 г. в състав:

                                                           Председател: Виолета Йовчева

                                  Членове:  Мариана Георгиева                                                                                 

Димитър Ковачев

При секретар Христина Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3932 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Л.Й. срещу Решение № 20010681/13.01.2021, постановено по гр. д. № 41378/2019г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в с което е уважен, предявения от А.А.А. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и е обявен за развален договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 26.02.2019г. между жалбоподателката и А.С.А. (баща на ищеца, починал на 26.05.2019г.).

Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Нямало обосновка в решението защо след 10 годишно живеене на въззивницата с починалия баща на ищеца се приема, че тя не е полагала грижи. Не била обсъдена и причината за прехвърляне на апартамента срещу задължение да се осигури спокоен живот какъвто бащата водил досега. Не се обсъждало как трябва да се тълкува това  във връзка с продължителното им фактическо съжителство и как трябвало да се тълкува задължението за издръжка, което не било конкретизирано по вид и обем. Счита, че противно на извода на СРС при съвместното съжителство се дължи издръжка само ако има действителна нужда от нея.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението на СРС за правилно по следните съображения:

От съдържанието на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, обективиран в приложения нотариален акт, по никакъв начин не може да се изведе постигнато съгласие между страните по него имота да се прехвърли не само срещу бъдещи грижи и издръжка, но и срещу минали такива.

Действително в теорията и практиката (Решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК и др.) няма спор, че такъв договор може да бъде сключен, както поради минали, така и едновременно с това с цел бъдещи грижи и издръжка. Това обаче трябва да може да се изведе при тълкуване на договора. Не може само поради продължителното фактическо съжителство между прехвърлител и приобритател да се предполага, че собствеността се прехвърля и поради полагани в течение на минало време грижи, доколкото самото фактическо съпружеско съжителство по никой начин не предполага  някакво възмездяване на единия съжител от другия. В  случаят обективираната в договора воля на страните е ясна и тя е да се прехвърли собствеността срещу бъдещи грижи и издръжка.

По тази причина са неоснователни оплакванията за липса на мотиви на СРС относно значението на фактическото съжителство между прехвърлителя и ответницата преди датата на договора - в случая то няма значение. Единствено релевантно е доказването на изпълнението на задълженията на ответницата като приобритател и то пълно изпълнение.

В тази насока са неоснователни и оплакванията във връзка с вида и обема на задължението за издръжка и грижи.

В съдебната практика е изяснено, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК; ТР 6/2011г. на ОСГК на ВКС; решение № 26/2009 г. II ГО ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г. и др . Именно задължение за гледане и издръжка е поето с процесния договор без допълнителни ограничения или конкретизация при което ответницата следва да докаже, че е поела изцяло издръжката като храна, режийни разноски, дрехи и др. вкл. разходи за лечение и е полагала всички грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя лично или чрез трето лице (каквато възможност има в договора).

Съгласно теорията и практиката частичното неизпълнение на задължението да се полагат грижи и поеме издръжката на прехвърлителя е основание за разваляне на договора изцяло.

В конкретния случай ответницата-приобритател по договора не е оспорила твърдението на ищеца в исковата молба, че разходите за ежедневните нужди на прехвърлителя са плащани от негови собствени средства – теглени от банковата му сметка от ответницата. Напротив – в писмени бележки пред СРС това се признава и дори е посочена конкретна сума и период (покриващ и времето след сключване на договора, което е релевантното в случая), както и се посочва, че са покривани общи разходи на ответницата и починалия прехвърлител и са плащани медицински процедури. Това обаче ответницата по силата на договора е следвало да направи за своя лична сметка, а не чрез средства собственост на починалия прехвърлител. Това само по себе си е неизпълнение на договора от нейна страна и е основание за неговото разваляне.

Възражението за липса на съгласие между страните по договора да се поеме и задължение за издръжка (по същество за частична нищожност) е преклудирано- в отговора на исковата молба няма такова възражение. Такова не е правено и в първото по делото ОСЗ. То се прави за пръв път с писмената защита пред СРС. Съдът не следи служебно за нищожност (пълна или частична) на договорите поради липса на воля или съгласие. (ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС). Възражение за липса на съгласие следва да се направи в срока по чл. 131 ГПК.

Както се посочи по-горе трайна е съдебната практика, че се дължи издръжка и грижи без значение дали прехвърлителят може да се издържа от своето имущество-тоест всички ежедневни и режийни разходи на прехвърлителя следва да се покриват от приобритателя.

Не е доказано пълно и достатъчно изпълнение и на задължението за полагане на грижи лично или чрез трето лице. По делото е установено, че прехвърлителят по договора е страдал от онкологично заболяване. Същият е получавал епилептични припадъци многократно, което се установява от приетата експертиза и показанията на свидетелите и от кореспонденцията между ответницата и ищеца по електронен път (л.98 от делото на СРС) и медицинската документация, вкл. съобщение за смъртта му (л. 12;20;). Установява се следователно, че имал нужда от непрекъснато присъствие на някой, който да го наблюдава и предприеме необходимото при такива случаи.

Ответницата-жалбоподател сама признава в жалбата си, че се е налагало ищецът да помага при такива припадъци, за да бъде вдигнат починалия на леглото. Полагане на грижи за прехвърлителя от негови син-ищеца се доказва и от показанията на св. Ш.и Х.(съседи на прехвърлителя), разпитани пред СРС, които с оглед на липсата на заинтересованост от делото съдът кредитира. Те кореспондират и с тези на св. К.(пред СГС). Самата жалбоподателка видно от приетата от въззивния съд кореспонденция  чрез електронно приложение между нея и ищеца е искала неговата помощ (л.100 от делото). От справките от НАП на л. 139 от делото на СРС и л. 62 от въззивното дело се установява, че от м.09.2017г и до 13.01.2020г. жалбоподателката е работила по трудов договор като касиер, което обосновава извод и че не е била непрекъснато при прехвърлителя, доколкото явно е ходила на работа и опровергава твърденията, че е напуснала работа за да гледа прехвърлителя.

 След като явно сама не е успявала да се справи ответницата е следвало да ангажира и трето лице-договора дава такава възможност. Съдът не обсъжда показанията на св. Б.(сестра на ответницата) тъй като не съдържат данни за релевантния за делото период – след сключване на договора.

Ищецът не може да бъде считан за трето лице чрез което се изпълнява договора. Няма твърдения и доказателства да е знаел за договора между баща му и ответницата и няма как да се приеме, че изпълняването на негов нравствен дълг е изпълнение на договорните задължения на ответницата (Решение № 50169 от 2.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2021 г., III г. о., ГК.).

Предвид изложеното искът се явява основателен, а решението на СРС правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемия ищец има право на разноски за въззивна инстанция. Претендират се 1900,00 лева адвокатски хонорар. От договора на л. 24 се установява  реално плащане на хонорара.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20010681/13.01.2021, постановено по гр. д. № 41378/2019г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в.

ОСЪЖДА Л.М.Й. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА   А.А.А. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1900,00 лева разноски за адвокат за въззивното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            Членове: 1.                          2.