№ 93
гр. Кюстендил, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Е.я Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20231500500018 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11187/14.12.2022 г., депозирана от адв. Е. Й. в
качеството му на пълномощник на С. И. В. с ЕГН **********, с адрес с. Пастух, община
Невестино, област Кюстендил и Й. Н. Н. - В.а с ЕГН ********** с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Георги Тертер“ № 7, насочена срещу Определение № 1338/08.12.2022 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1169/2022 г. по описа на същия съд, с което районният
съд е отхвърли като неоснователно искането на адв. Е. Й. в качеството му на пълномощник
на С. В. и Й. Н. – В.а, за изменение на постановеното по делото решение № 788 от
10.11.2022 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Частните жалбоподатели приемат първоинстанционното определение за нищожно и
недопустимо, както и неправилно поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Твърдят, че районният съд е изложил незаявени от ответника мотиви и доводи. Не споделят
мотивите на районния съд, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.
Считат, че решаващият състав следвало да се съобрази с цитираната съдебна практика по
влезли в сила съдебни решения на КнРС и КнОС по сходни дела със същия предмет,
позовава се на влязло в сила съдебно решение на РС –Петрич по сходно дело със същ
предмет. Иска се прогласяване на нищожност, обезсилване като недопустимо, или отмяна на
обжалваното определение като присъдените с решението разноски бъдат отменени и в полза
на жалбоподателите-ищци в първоинстанционното производство бъдат присъдени разноски.
Депозиран е писмен отговор от насрещната страна „Електрохолд продажби“ ЕАД,
чрез процусуалния му представител юрисконсулт Л.М., в който се изразява становище за
неоснователност на депозираната частна жалба. Навеждат се аргументи в насока наличие на
предпоставките на чл.78, ал. 2 ГПК и прилагането му към настоящия казус и се цитира
съдебна практика на ВКС. Соченото от жалбоподателите съдебно решение се приема за
неотносимо. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждение на обжалваното
определение.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
1
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното определение, съдът сам
решава въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на
С. И. В. и Й. Н. Н. чрез адв. Е. Й. срещу „Електрохолд Продажби“ АД, с която са предявени
отрицателни установителни искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищците
не дължат на ответника главница в размер на 1956,61 лева и лихви за забава в размер на
295,97 лева по издадени фактури за незаплатена ел.енергия по договор за продажба на
ел.енергия с клиентски номер 200143604273 като погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът е счел, че искането, направено с исковата молба от ищците, е основателно,
поради което е признал иска.
С решение № 788/10.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1169/2022 г. по описа на
КнРС, районният съд е признал за установено, че ищците В.и не дължат на „Електрохолд
Продажби“ АД сума в общ размер на 2252,58 лева, от която главница в размер на 1956,61
лева и лихва за забава в размер на 295,97 лева по издадени фактури за незаплатена
ел.енергия по договор за продажба на ел.енергия с клиентски номер 200143604273 за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.338.4.2 по КККР на гр.
Кюстендил, за периода от 01.03.2009г. до 17.01.2020г., поради погасяването му по давност,
като е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество сума в размер на 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови съдебния си акт, решаващият състав е счел, че са налице всички
изискуеми от закона процесуалноправни предпоставки за произнасяне с решение по чл. 237,
ал. 1 при признание иска, като е уважил исковата претенция. За да присъди разноски в полза
на ответника, съдът е приел за основателно направеното от него възражение, обосновано с
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е признал иска и не е дал повод за
завеждане на делото.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, районният съд е
отхвърлил като неоснователно искането, обективирано в постъпилата молба на адв. Е. Й. в
качеството му на пълномощник на ищците по делото, за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските. В мотивите си съдът е посочил, че отправената
извънсъдебна покана до длъжника да плати не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането, респективно не влече отговорност за разноски в тежест на
ответника, когато същият е направил признание на иска в срока на отговор на исковата
молба и е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК тъй като ответникът не е
дал повод за завеждане на исковете.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
2
Чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за
разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото на спора.
В същото време законът в чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от
отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки – да признае иска
и да не е дал повод за завеждане на делото/т.е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото
оспорване на предявеното от ищеца право/.
Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на
данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника /в този смисъл
определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., ГК/.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки
или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла
погасителна давност /определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.,
III г.о, ГК/.
В настоящият случай безспорно по делото се установява, че ответникът е признал
иска в отговора на исковата молба, както и, че задълженията са погасени по давност.
Липсват данни по делото ответникът да е оспорвал извънсъдебно този факт или да е
предприел действия по принудително събиране на вземането си спрямо ищците,
респективно не може да се направи извод, ответникът да е дал повод за завеждане на делото.
Твърденията на ищците, че ответникът е изисквал заплащане на погасените по
давност вземания и неплащането им е причина за невъзстановяване на електрозахранването
в имота им са неподкрепени с доказателства. Освен това, дори да се приеме, че ответникът е
извършил тези действия, те не могат да се приемат за такива, които да дават повод за
предявяване на иска.
Според приетото с определение № 474/07.11.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3063/2019
г. IV г.о., страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава
повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното право. Титулярят на
вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно,
дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на
давност. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи
покани, след като длъжникът извънсъдебно се е позовал на изтеклата давност /за каквото
позоваване нито ищецът твърди в исковата молба, нито са налице данни по делото/.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки за
принудително събиране на погасеното по давност вземане или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
От друга страна длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй
като може да поиска решение при признание на иска, а ответникът по предявен
3
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. В този случай, ответникът може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието, но при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска.
Правилно и законосъобразно Районен съд Кюстендил е приел в обжалваното
определение, че ответникът е признал основателността на предявения иск с отговора на
исковата молба, както и че ответното дружество не е дало повод за предявяването на иска с
отправянето на извънсъдебна покана до длъжника да плати. Такова действие не е нито
неправомерно, нито изправя длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск.
Ответникът не е предприел и никакви съдебни мерки за установяване или събиране на
вземането.
В процесния казус е устаноено, че след заявление на ищците до ях е изпратено
приложеното на л. 6 от първоинстанционното дело писмо, в което е посочено наличие на
непогасени според ответника задължения от предходен период, както и необходимостта
първо да бъда заплатени процесните суми, след което да бъде осъществена исканата от
ищците услуга. След получаването на това писмо от страна на ищците е са последвали
никакви извънсъдебни действия свързани с възражение за недължимост на сумите, поради
изтекла погасителна давност, респективно и ответникът не е предприел действия за
принудително събиране на сумите по посочения по-горе начин.
Предвид това правилно при разрешаване на спора с горепосоченото решение на КнРС
е приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а обжалваното определение, с което по реда
на чл. 248 от ГК е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските е
правилно и съобразено с установената съдена практика по този въпрос. Цитираната съдебна
практика, респективно представените от ищците съдебни актове, с които в полза на ищците
са присъдени разноски при решаване на спорове с идентичен предмет, /отрицателен
установителен иск/, съдържат данни съществено различаващи се и имащи значение при
решаване на въпроса за дължимостта на разноски по водене на делото. Разноските са
възлагани в тежест на ответника, тъй като с поведението си, същият е дал повод за
предяавявяне на иск, тъй като е разполагал с изпълнителен титул /изпълнителен лист/
Предвид изложеното настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК, доколкото от наличните доказателства, се установява, че ответникът не е дал повод за
завеждане на отрицателния установителен иск, с оглед на което първоинстанционното
определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1338/08.12.2022 г., постановено от Районен съд
– Кюстендил по гр.д. № 1169/2022 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5