РЕШЕНИЕ
№ 3474
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251110205519 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в
публично заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Ал.Маринова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5519 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Х. А. срещу Наказателно постановление №
24-4332-012150/ 04.06.2024г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел
„ПП” при СДВР, с което на М. Х. А., ЕГН- **********, е наложено
адм.наказание- „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от Три месеца, за нарушение на чл.123, ал.1,т. 2, б“б“
от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.
1
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; упълномощил е
проц. представител-адв.Д.С. от САК, която пледира за отмяна на НП като
незаконосъобрано и по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са
наведени доводи за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неосъществен състав на нарушението. Моли за присъждане на
нправените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител. Представено е писмено становище от
пълномощник-гл.юрк. Сл.Кондова, в които е изложено становище за
потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.05. 2024 г. бил съставен АУАН № 1319551 на ж-ля М. Х. А. от
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР- акт. Ем.Л.. В акта било отразено, че на
19.05.2024г. в 21:00 часа е управлявала МПС- л.а „БМВ“ с рег. № СВ 6963 НС
в гр. София, на бул.“Проф. Цв.Лазаров“ с посока от ул.“Обиколна“ към
бул.“Хр.Колумб“ и на кръстовището като невинен участник в ПТП,описано в
Протокол № 1949819 с л.а марка „Опел“ с рег. № СС6243 МС, е напуснала
местопроизшествието и се връща на място в 22:10 часа с лек
автомобил“Тойота“ с рег. № СВ 7839 АВ. По преписката бил приложен
Протокол за ПТП № 1949819 от 19.05.2024г., съставен от св. М. Т., който
посетил по сигнал от дежурната част ПТП-то. Снети били сведения от водача
на на л.а „Опел“ с рег. № СС 6243МС - св. К. С..
В съставения АУАНт актосъставителят отразил, че водачът М. А. не
остава на мястото на ПТП-то до пристигане на представители на МВР или
следствието. В АУАН актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДП. АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено обжалваното наказателно постановление.
2
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
акт. Е. Л., св. К. С.; Протокол за ПТП № 1949819/2024г.; справка картон на
водач; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; Заповед № 513з-242/12.01.2016г.;
Пълномощни и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е
приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на
вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП"
при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на
ЗДвП.
По делото като свидетели са разпитан актосъставителят Е. Л., който дава
данни за посетеното ПТП заедно с колегата си М. Т., установения на мястото
на ПТП-то водач, управлявал л.а “Опел“, дадените от него данни за водач на
л.а“БМВ“, напуснал мястото на произшествието и направените констатации.
От изложеното от него се установява, че водачът, напуснал произшествието се
е върнала с друг автомобил и е заявила, че е управлявала лек автомобил,
реализирала е ПТП-то, след което го е напуснала. От изложеното от акт. Л. се
установява и че не е правен оглед на л.а“БМВ“, няма пострадали лица и е
приел, че жалбоподателят е невинен участник в ПТП въз основа на
обясненията, дадени от другото лице.
Съдебният състав кредитира показанията и на св. К. С., който е бил водач
на л.а“Опел“ по време на настъпилото ПТП. Неговите показания съдържат
информация във връзка с движението на управлявания от него автомобил,
неспазването на светлинен сигнал и последвалото ПТП с лекия автомобил
“БМВ“, размяната на телефонните им номера и последвалото от негова страна
сигнализиране за ПТП-то в КАТ, както и връщането на водача на другия
автомобил на мястото на произшествието. Изнесеното от свидетеля Кр. С. се
допълва и потвърждава от показанията на актосъставителя и от съставените
писмени документи, поради което съдът се довери показанията му изцяло.В
обобщение, съдът кредитира показанията на актосъставителя, извършил
служебната проверка, и на посочения свидетел като ги намери за ясни,
логични и последователни, както и съответни на приложените писмени
3
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си съдът дължи проверка относно констатираното
административно нарушение, доказателствата относно субекта и реда, по
който е наложено административното наказание.
Процедурата по установяването на административно нарушение и
издаването на НП е уредена в ЗАНН. В производството по обжалване на НП
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена
стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния
процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е посочено
легално определение за пътнотранспортно произшествие: "събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Законът
не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на
автомобила, нито сочи степен на причинено телесно увреждане, като в случая
не е установено при настъпилото ПТП да са пострадали хора, нито е описано
да са причинени имуществени щети на МПС. В съставения АУАН и
издаденото НП на нарушението е дадена правна квалификация по чл. 123, ал.
1, т. 2, б. "б" ЗДвП, която е приложима единствено, когато при ПТП има
пострадали хора. В процесния случай такова обстоятелство не е установено
нито в хода на съдебното следствие, нито е изложоено в обстоятелствената
част на акта и на НП, т.е не се твърди от актосъставителя и наказващия орган.
4
Съответно, налага се извод, че актосъставителят и наказващият орган не са
оценили правилно събраните доказателства и са дали неправилна правна
квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение. Налице е
съществено разминаване между словесното описание на нарушението и
дадената му правна квалификация. При това положение правото на защита на
наказаното лице е било сериозно накърнено, тъй като същото не би могло да
разбере в какво е било обвинено и не би могло да реализира правото си на
защита.
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на направените разноски по
делото. Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от
ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, с
който е определено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и
процесуалното представителство и списък на разноските в размер на 500 лева,
които са били заплатени. Така претендираният размер не е прекомерен и е
съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на изложеното, съдът счита, че ОПП-СДВР следва да
заплати на жалбоподателя М. Х. А. сумата от 500 лева (петстотин) разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-012150/ 04.06.2024г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на М. Х.
А., ЕГН- **********, е наложено адм.наказание- „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от Три месеца,
за нарушение на чл.123, ал.1,т. 2, б“б“ от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДП.
5
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя М. Х. А., ЕГН- **********,
направените съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6