№ 1185
гр. Варна, 07.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100777 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:01 часа се явиха:
Ищецът Д. Н. П., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. С. С.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован.
Представлява се от прокурор М.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личната карта на ищеца, след което му върна същата.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Прокурор С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. С.: Поддържам исковата молба. Няма да правим допълнения към нея.
Оспорваме отговора. Нямам възражения по проекта за доклад.
Ищцата П.: През 2016 г. бях касиер във валутно гише в частна фирма. През целия
период от 22.03.2016 г. до 17.05.2018 г. работих това.
1
Прокурор С.: Поддържам представения писмен отговор. Запознат съм с доклада и
нямам възражения по него.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните,
намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, поради което, на
основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. П. срещу Прокуратурата
на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 35 000 лв., претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно
производство № 173/2014г. по описа на ОД на МВР Силистра за престъпление по чл. 255,
ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна
присъда № 4/17.05.2018г. по описа на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 100/2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2018г. до окончателното
изплащане на задълженията и за заплащане на сумата от 1 800 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на
адвокатско възнаграждение на 12.05.2016г., в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по досъдебно производство № 173/2014г. по описа на ОД на МВР
Силистра за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда № 4/17.05.2018г. по описа на
Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 100/2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.06.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, в случаите, когато лицето е оправдано.
В обстоятелствената й част ищецът Д. П. излага, че на 22.03.2016г. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 2
вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода от 01.01.2009г. до 02.05.2012г. в условието на
продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери от 39 171, 05 лв., като не е подал годишни данъчни декларации по
чл. 50 ЗДФЛ и е затаил истина в подадена годишна данъчна декларация за 2011г.
Считано от 21.06.2016г. е имал качество на подсъдим по внесен от Окръжна
прокуратура – Силистра обвинителен акт, по който е образувано НОХД 165/2016г.,
приключило с осъдителна присъда, отменена с присъда по ВНОХД 100/2018г. по описа на
Апелативен съд – Варна.
Поддържа се, че за времето от привличане на ищеца в качеството му на обвиняем до
2
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, Д. П. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в причинен психо - емоционален стрес, силен и постоянен страх,
безпокойство, притеснение, загуба на самочувствие, обреченост, породено чувство за
безпомощност, значително ограничаване на контактите с приятели и близки, всички
рефлектирали неблагоприятно на нервите и психиката.
Твърди се още, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, което съставлява
вреда под формата на претърпяна загуба от заплащането му в наказателния процес,
намираща се в причинно – следствена връзка с воденото наказателно производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор З.З. с
писмения отговор признава, че спрямо ищеца е постановена оправдателна присъда, която не
е влязла в законна сила, поради което не са настъпили и сочените вреди.
Оспорва се размера на претърпените неимуществени вреди, при който следва да се
съобрази, че воденото наказателно производство е протекло в разумни срокове, а спрямо
ищеца е взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка.“
Претенцията за имуществени вреди е неоснователна, тъй като липсват доказателства
за обема на извършените процесуални действия с участие на упълномощен представител.
Релевирано е възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва,
която за времето от 01.06.2018г. до 10.04.2020г., е погасена.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на осъдителните претенции.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, приключило с постановление за
оправдателна присъда, претърпените неимуществени и имуществени вреди, техния размер,
както и причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на
държавните органи /факта на деянието/.
В тежест на ответника е да установи своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканото и постъпило НОХД № 165/2016 г.по описа на
Окръжен съд – Силистра.
Адв. С.: Да се приеме.
Прокурор С.: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени документи, както следва: Вносна бележка от
22.03.2023 г.; Пълномощно от 21.03.2023 г.; Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 22.03.2016 г.-2л.; Присъда № 4/17.05.2018 г.; Мотиви
към присъда № 4/17.05.2018 г.-5л.; Договор за правна защита и съдействие Кочан №
1923/12.05.2016 г.; Договор за правна защита и съдействие № 30111/21.03.2023 г.; Платежно
нареждане от 03.04.2023 г.; плик; разписка от „Еконт“ от 10.04.2023 г.; Пълномощно от
21.03.2023 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, изисканото и постъпило
НОХД № 165/2016 г.по описа на Окръжен съд – Силистра – съдържащо 818 листа, ведно с
ВНОХД № 100/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна – съдържащо 43 листа и ДП №
СС-173/2014 г. – 13 Тома /Том 1 – 87 листа; Том 2-161 листа; Том 3 -169 листа; Том 4 –
листи от 1 до 316; Том 5 – листи от 317 до 642; Том 6 – листи от 643 до 975; Том 7 – листи от
976 до 1329; Том 8 – листи от 1 до 308; Том 9 – листи от 309 до 582; Том 10 – листи от 583 до
910; Том 11 – листи от 911 до 1233 и Том 12 – листи от 1234 до 1547/.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
16047/27.06.2023 г. по допуснатата съдебно – психологична експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещото лице Р. С. Г.: 70 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство
и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – психологична
експертиза.
Вещото лице, на въпроси на съда:
Вещото лице Г.: Преди изготвяне на експертизата се срещнах с ищцата. Питате ме
по какъв начин се е отразило на ищцата воденото наказателно производство. Пърото и най-
сериозно нещо е че тя се е почувствала незаслужено обидена, огорчена и разочарована от
съдебната система, тъй като се смята за невинна. Накърнени са били нейните чест и
достойнство. Тя се е затворила в себе си, ограничила е социалните си контакти, които и в
момента са ограничени. Във вътрешния психичен живот, както казваме ние е станала доста
напрегната, тревожна, с чувство на безпокойство и страх от това, какво ще се случи по-
нататък, т.е. какво ще бъде заключението във връзка със съдебното производство, водено
срещу нея. Увеличила се е страховата готовност. Станала е доста експанзивна, емоционално
инконтинентна, т.е. разплаква се по дребен повод. Всички тези емоции не могат да бъдат
туширани непосредствено след като тя е оправдана. Дори оправданието също е стрес за един
4
човек. Емоциите постепенно са отзвучавали и отшумявали и крайният резултат, който съм
написала и който съм извела експериментално е този, който съм отговорила във въпросите.
Не е отшумяло това, че тя се е позатворила в себе си и във връзка с накърнените чест и
достойноство е ограничила максимално социалните си контакти, като отреагира
натрупаното вътрешно напрежение в тесния семеен кръг – в семейството. Знаем, че
социалните контакти, в зависимост от структурата на личността – дали е по- затворена или
по- отворена, те трябва да се поддържат, тъй като това е част от нашето психично здраве.
Това все още е останало. Както казах, станала е емоционално инконтинентна, разплаква се,
когато прави асоциации с миналото, със случилото се. Показва го и по време на
психологичното освидетелстване, доста спонтанно. Колебливи са емоционалните
настроения, но както казва тя “Аз съм експанзивна натура” и това също може да е в
контекста на нейната личностова структура – по- експанзивна, по- емоционално реагираща,
но умееща да се контролира, когато е в по- разширения социум. Когато беше при мен, във
връзка с това, за което говорим – спомените, миналото и всичко това, за което ставаше
въпрос във връзка със случилото се и методиките, които й давах ставаше емоционално
лабилна. Има една притча “Това, което се е случило, никога не може да бъде забравено”. Не
е въпроса да бъде забравено и подтиснато. Това не се иска от нея. Иска се да бъде
преработено малко с някоя друга консултация с добър психотерапевт, да се тушират всички
тези състояния и да осмиси кое е важното за нея като психично здраве, какво следва, да се
опитва да прави, ако тя го желае това, за да може да се чувства по- комфортно и да не
изпитва този вътрешен дискомфорт, който все още е остатъчен. Доста й е трудно да се
отпусне и да установи контакти, защото мисли, че ще я питат, ще й задават някакви въпроси
и тя трябва да се оправдава и да влиза в отбранителен режим. Все пак тя е в по- малко
населено място и хората се познават.
Вещото лице, на въпроси на адв. С.:
Вещото лице Г.: Аз казах, че на ответницата са й необходими няколко консултации с
психолог, а вече той ще прецени доколко трябва да продължи дали ще бъде терапия или
консултации. Той ще прецени доколко тя е в състояние да осмисли и преработи всичко това
за по- кракто или малко по- дълъг период от време.
Вещото лице, на въпроси на Прокурор С.:
Вещото лице Г.: В заключението има становище на ищцата, че не я интересува какво
говорят другите за нея. Тук има разминаване. В една комуникация е много важно не само
това, което се изказва външно, но и това, което със скрит смисъл, т.е. метакомуникация –
подтекст. В хода на цялото изследване, а не само на едно изказване и на всички методики,
които съм дала и това, което тя е говорила, това не е точно така. Изобщо не е така. Не
защото не иска или нещо друго, а просто защото не е така. Фразата “Не ме интересува какво
говорят другите“ е начин да продължи да живее извън случилото се. Това могат да бъдат
5
такива опити, но те са неуспешни до момента. На всеки би му пукало. Това е защитна
реакция. Тя самата се стреми да се убеди в това, но засега тези опити не дават резултат.
Посочените от мен методи са тестове, попълвани от ищцата пред мен. Аз съм
интерпретирала резултатите от тестовете, за да отговоря на поставените въпроси. Това е в
контекста на моята професионална компетентност.
В експертизата съм споменала личностните отношения в семейството и най- близкия
кръг на ищцата. Тя кава, че отношенията със съпруга й са перфектни. За дъщеря си казва, че
са в различни поколеня и е нормално да има някакви разминавания и противоречия, но в
момента беше отседнала при дъщеря си. Мисля, че в периода от 2 години и три месеца,
докато е вървяло наказателното производство тя е била подкрепена от семейството си. Това,
което аз свеждам като симптоми на проявление не включват и не са в резултат от семейните
отношения. Ищцата не е търсила медицинска помощ и не е провеждала лечение в тази
насока. Тя казва, че е достатъчно волева личност, бивша спортистка, и т.н. и не е търсила
помощ. Много хора смятат, че сами могат да си помогнат в едни такива ситуации и дори им
е обидно да търсят помощ. Все още в България сме на това ниво.
Относно “Личностовия въпросник на Айзенк” съм записала, че предварителната
оценъчна скала за социална желателрост или скала на лъжата е с резултат в горно ниво на
нормата. Тя си е в нормата. Не означава, че е склонна към лъжа. Тази скала на лъжата или
социална желателост, в случая с този резултат “Горно ниво в нормата” е показател за една
нормална психологическа естествена защитна реакция на личност, която желае все пак да
получи съчувствие и одобрение. Това е съвсем нормално, но тя е в нормата. Предвид
горната граница, не означава, че ищцата е склонна към лъжа.
Адв. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Прокурор С.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – психологичната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 16047/27.06.2023 г. на вещото лице Р. С. Г..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Р. С. Г. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 200 /двеста/ лева на 260 /двеста и
шестдесет/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Р. С.
Г. намира, че възнаграждението на вещото лице следва да бъде изменено от сумата 200
6
/двеста/ лева на 260 /двеста и шестдесет/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за вещото лице в размер на 260.00 /двеста
и шестдесет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ от бюджета на съда разходен касов ордер на вещото лице за сумата
на първоначално определеното възнаграждение, в размер на 200 лева /изд. РКО за 200 лв./.
ДА СЕ ИЗДАДЕ от бюджета на съда разходен касов ордер на вещото лице за сумата
на допълнително определеното възнаграждение, в размер на 60 лева.
Адв. С.: Водим един свидетел, които моля да допуснете до разпит. Няма да водим
втори свидетел, тъй като ищцата е споделяла единствено и само с него емоциите си.
Обстоятелствата, за които искаме ангажирането на гласни доказателства са описани в
допълнителната молба, а именно: отражението на воденото срещу ищцата наказателно
производство във всички сфери на нейния живот. Свидетелят, когото водим е съпругът й.
Той е единствения човек, с когото тя е имала някаква по- задълбочена комуникация за този
период от време и който е пряк свидетел на начина, по който тя се е чувствата, по начина, по
който е живяла и по който е преживявала това наказателно производство.
Съдът намира, че следва да допусне до разпит на страната на ищеца един свидетел
при режим на водене за установяване отражението на воденото наказателно производство в
посочените в уточняваща молба сфери на нейния живот начина, по който се е чувствала и е
преживявала случилото се, както и емоциите, които е изпитвала.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит на страната на ищеца един свидетел при режим на водене за
установяване отражението на воденото наказателно производство в посочените в
уточняваща молба сфери на нейния живот начина, по който се е чувствала и е преживявала
случилото се, както и емоциите, които е изпитвала.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водения от ищеца свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Б.В.П., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
7
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Б.В.П. – 58 г., женен, неосъждан, български гражданин, без дела със страните по
спора. Съпруг на ищцата Д. Н. П.. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят П.: Съпруг съм на ищцата Д. Н. П..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят П.: С Д. сме женени от 14.08.1993 г. до настоящия момент. За периода от
2 г. и 2 месеца съпругата ми беше обвиняема и подсъдима. През този период тя беше
притеснена. Първоначално призовкаря беше дошъл в офиса, където работим с нея. Д. си
получи призовката и на точно определените дата и час, доколкото си спомням беше
Благовещение 2016 г. трябваше да отиде при съответния дознател. Първоначално тя си
мислеше, че това е някаква грешка и в деня, когато отиде и като се върна беше видимо
притеснена. Направо беше разсипана. Тя не можеше да повярва, че й е подигнато такова
обвинение по чл. 255 от НК. Това беше в деня, в който беше привлечена като обвиняем.
След това през цялото време беше стресирана за това, че й е повдигнато такова обвинение.
Тя не предполагаше, че могат да й повдигнат такова обвинение, тъй като нищо не е
направила. В този период тя не контактуваше. Тя е бивша учителка и много хора я познават.
Доста клиенти идват на обменното бюро, където работи като касиер. Тя си внушаваше, че
хората ще започнат да я сочат с пръст. Тя се срамуваше. Някой клиенти на обменното бюро
може и да са разбрали. В мое присъствие Д. не е влизала в обяснителен режим. Тя странеше
от приятелки и други хора. Почти с никого не искаше да контактува. Най- силно това нещо
се прояви, когато получи осъдителна присъда на първа инстанция. Тогава тя просто не беше
на себе си. Разбрах, че не е на себе си, тъй като по принцип вкъщи се карахме. Вечер тя не
можеше да спи. Събуждаше се посред нощ и се притесняваше какво ще стане сега. Това
беше още със самото обвинение много преди осъдителната присъда. Това беше в течение на
много време. Освен това мина самия процес, имаше и експертизи и това нещо се проточи
във времето. Всичко това на нея й се отразяваше твърде зле. На работата правеше доста
грешки, а все пак работи с пари. На едни клиенти дава повече пари, а на други по- малко.
Карахме се, защото аз се опитвах да я успокоя, но тя казваше, че е престъпник, че това нещо
не е нормално. Притесняваше се как ще продължи нашия живот. Роднините ни – майка ми,
първите братовчеди на Д., майка й и брат й разбраха за наказателното производство.
Приятелките й също са разбрали. Първоначално криехме от дъщеря ни, но после като видя
какво е поведението на майка й се наложи да й обясним истината. Не искахме да я тормозим
8
с това нещо, но нямаше как. Хората от близкия ни кръг са разбрали за наказателното
производство по друг начин, не от нас. Допълнително се сещам, че след осъдителната
присъда на първа инстанция, докато чакаше да напишат мотивите един ден в офиса получи
някакво стягане в гърдите и после се оказа, че това е някаква хипертонична криза. Когато
отиде на лекар й предписаха медикаменти, които продължава да пие и към ден – днешен.
Това е вследствие на стреса. Медикаментите са за високо кръвно налягане. От 2018 г. досега
след като тя беше оправдана, състоянието й малко се подобри, но не напълно. Особено,
когато прочетеше нещо в пресата, че се водят такива дела, или по телевизията като видеше,
пак си мислеше дали няма да има нещо към нея, както беше това едва ли не изфабрикувано.
Свидетелят, на въпроси на адв. С.:
Свидетелят П.: Д. и сега не си е възстановила напълно социалните контакти. С
някой от роднините ни и с приятелките й тя винаги има едно наум. Имаше едно наум, тъй
като се притесняваше да не би някой от хората или приятелките й пак да си помисли, че за
нещо ще я обвинят. Страхуваше се, че може отново да бъде обвинена. Тя не искаше да
контактува с другите хора, защото беше унизена по този начин. По- скоро съпругата ми не
искаше да контактува с приятелките си и другите хора, защото докато беше обвинена се
срамуваше. Притесняваше се, че трябва да им обяснява какво точно е станало и за какво е
обвинена, а тя не искаше това да й се случва. Избегна обяснителния режим, в който
евентуално може да изпадне при един разговор с близките и приятелите ни. Отношенията й
с роднините постепенно се възстановиха. С някой нейни приятелки отношенията не се
възстановиха. Предполагам, че това има общо с наказателното производство.
Преди делото всичко в отношенията ни в семейството беше в унисон. С Д. се
разбирахме и не сме се карали, а ние работим заедно, живеем заедно и денонощно сме
заедно.
Както казах, наказателното производство се отрази на съпругата ми. Тя правеше
доста грешки на работата. Вечер не можеше да спи, а покрай нея и аз не можех да спя.
Събуждаше се и като я попитам какво става, тя ми отговаряше, че е престъпник.
Представяше си това нещо, все едно някакво острие е надвиснало над главата й. След
наказателното производство, Д. стана по- мнителна към хората, да не би да се случи нещо,
да не би да е обвинена от хората.
Тя се страхуваше, че ще влезе в затвора. Страхуваше се от финансови проблеми, тъй
като това, което й беше предявила Прокуратурата на тази първа инстанция и съда, който я
беше осъдил, бяха доста пари. Като се има предвид, че сигурно освен тази сума има и лихви.
Наказанието беше с отложено изпълнение – условно осъждане, тъй като не беше осъждана.
Свидетелят, на въпроси на Прокурор С.:
Свидетелят П.: След произнасянето на осъдителна присъда в Окръжен съд –
Силистра емоционалното състояние на съпругата ми се влоши. То за нея беше абсолютен
9
шок. Това, което казах, че вследствие на стреса Д. имаше повишено кръвно налягане й
приемаше лекарства, това не е мое предположение. Така й е казала личната лекарка. Това са
думите, които Д. ми каза, аз не съм бил там. Кръвното й налягане е било 150 – 160 на над
100 и са й предписали медикаменти. Лекарят й е обяснил, че е можело да стане още по-
лошо, можело е да получи инсулт. Казал й е, че причината за това високо кръвно била стрес.
Д. преди това не е имала високо кръвно. Сега продължава да има високо кръвно и да пие
предписаните медикаменти. По принцип тя ходи на изследвания, на лекари и се грижи за
здравето си. Лекарствата ги приема въз основа на лекарско предписания и периодично ходи
на прегледи.
Както казах, съпругата ми ограничи контактите си със своите приятелки и с
роднинския кръг, за да не изпадне в ситуация на обяснителен режим относно повдигнатото
й обвинение. На работното й място сме само аз и тя. Няма други колеги.
Адв. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА процесуалния представител на ищеца, че в кориците на
досъдебното производство се намира Договор за правна защита и съдействие от 2016 г., но
от дата, различна от посочената, с друг размер на платено адвокатско възнаграждение.
Адв. С.: Това е, с което разполага моята доверителка. Това, което ми е представила,
това съм поискала с исковата молба. Може би колегата не е представил този договор по
делото, но той не е и длъжен да го представя в наказателното производство, защото не се
присъждат разноски. Най- вероятно тя не разполага с копие от това, което се намира в
кориците на делото. Това, което сме представили е единствения документ, с който тя
разполага относно адвокатското възнаграждение по наказателното дело.
Според списъкът, който представям сега 2600 лв. е основния адвокатски хонорар, а за
явяването ми в днешното съдебно заседание е 1000 лв.
Прокурор С.: Нямам други доказателствени искания.
Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
10
Делото не е характеризира с някаква правна сложност.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявените искове, ведно
с всички законни последици, а именно разноските по делото и съответните лихви.
Моля да ми се даде възможност в писмено становище да изразя аргументите си по
същество.
Ищцата П.: Нищо не искам да кажа.
Прокурор С.: Аз съм човек и чисто човешки мога да вляза в положението на ищцата,
но съм длъжен и като прокурор да свърша необходимото.
Безспорно е водено наказателно производство, което е приключило на втора
инстанция с оправдателна присъда. Моля да прецените в какъв кратък срок е било времето,
когато тя е била привлечена като обвиняема и до внасянето на обвинителния акт в съда.Това
е съвсем кратък срок. Безспорно има тълкувателно решение, което изключва съда от кръга
на субектите, които да отговарят за действия, но основното време е било на съдебна фаза.
Прокуратурата тогава е била страна. Това също трябва да се вземе предвид при евентуално
определяне размера на обезщетението, защото от съда се очаква справедливост.
Прокуратурата не може да носи отговорност за действията на други органи, затова, че почти
две години са държали делото като висящо и неприключило.
Вещото лице каза, че ищцата е огорчена от съдебната система. Не се използва думата
само прокуратура или само съд. В тази съдебна система влиза и прокуратурата и съда. Това
също следва да се отчете.
Следва да се отчетат дали ще приемете и доколко ще цените това заключение на
вещото лице, защото са използвани редица тестове, които на са приложени към
заключението. При липса на тези тестовете към заключението на съдебномедицинската
експертиза, ние не можем да си направим ясните изводи, кое, какво и как и съответно да
заемем някаква адекватна позиция.
Свидетелят беше разпитан. Установи се, че ищцата се е затворила сама в себе си.
Може би това е поради нейните характеристични черти. Разбра се, че на работа са само тя и
съпругът й.
Моля да прецените в цялост и в съвкупност доколко са настъпили вредни последици,
защото следва да я обезщетите по справедливост.
11
Аз не отричам, че Прокуратурата е повдигнала обвинение и съответно трябва да носи
отговорност, но „Болен здрав носи“ малко е по- трудно. Нека да бъде реално отчетено
всичко, което се събра като доказателства.
В този ред на мисли следва поисканото обезщетение да не се присъжда в цялост, а да
бъде редуцирано значително.
Относно доказателствата за разноски, съда сам каза, че има противоречие. При тези
противоречия, аз не виждам как съда може да прецени какво следва да се постанови като
обезщетение за направени разноски. Считам, че доказателствата са едно срещу едно
противоречиви.
Относно възнаграждението за настоящото дело, казах, че правя възражение за
прекомерност. Делото не се характеризира с някаква правна и фактическа сложност, поради
което моля за Вашето произнасяне.
Липсата на медицински документи също е пречка или създава съмнение в
заключението на съдебно – психологичната експертиза.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА възможност на процесуалния представител на ищеца да депозира писмени
бележки по съществото на спора в едноседмичен срок от датата на днешното съдебно
заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:44 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12