№ 21434
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110128158 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. П. срещу НСА
„Васил Левски“.
Ищцата твърди, че от 15.10.2008 г. заема длъжността „специалист,
управление на човешки ресурси“ към служба „Човешки ресурси“ при
ответника.
Твърди, че със заповед № ЗП-392/16.04.2024 г. на Ректора на НСА
„Васил Левски“, на основание чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, чл.
126, т. 10 КТ, чл. 105, т. 2 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на
НСА „Васил Левски“, чл. 46, т. 10 и т. 18 от Правилника за вътрешния трудов
ред, Решение на ректорски съвет по Протокол № 16/08.04.2024 г., Докладна
записка № СЛ-1491/03.04.2024 г. от И К – Ръководител сл. „Човешки ресурси“
при НСА „Васил Левски“, й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Като мотиви за издаването на заповедта е посочено, че с Докладна
записка № СЛ-1491/03.04.2024 г. от И К е докладвано, че на 27.03.2024 г.
около 15:00 часа И К е влязла в кабинет № 305 на работното място на ищцата,
за да й постави задача „Да изготви писмено споразумение, с което
„Ръководител катедра“ доц. З.С. да бъде преназначен на длъжност „Доцент,
ВУ“ към кат. „Анатомия и биомеханика“, след което ищцата й е отказала,
заявявайки, че има други приоритети и е нарекла И К „нагла“ и „нахална“.
След това И К е излязла от стаята, после се е върнала, след което ищцата я е
нарекла „мърла“.
Счита, че незаконосъобразно й е наложено дисциплинарно наказание по
1
съображения, че:
соченото дисциплинарно нарушение не се е осъществило – ищцата не е
обиждала И К и не е отказвала да извършва възложената й работа.
Твърди, че е изпълнила поставената й задача в рамките на около 30 мин,
като е било изготвено допълнително споразумение № 65/27,03.2024 г.
към трудов договор № 1408/07.10.1996 г. между НСА „Васил Левски“ и
З.С. за изменение на трудовия му договор. Твърди, че И К е тази, която
осъществява системен тормоз над нея – напада я без причина, оспорва
професионалните й качества, вкл. пред Комисията за Атестация към НСА
„Васил Левски“, въпреки че ищцата работи в Академията от 1996 г., а при
поставянето на задачата й е казала, че „войната продължава“;
на ищцата са поискани писмени обяснения, но без да бъдат
конкретизирани твърдените нарушения на трудовата дисциплина, като й
е било казано единствено, че има докладна срещу нея, като по този начин
тя е била лишена от възможността да се защити;
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочена нормата
на чл.187, ал.1, т.10 КТ като цифров израз, без да се посочи всяко
конкретно деяние към коя от хипотезите на нормата се отнася,
нарушенията не са описани от обективна и субективна страна, което
обуславя извод, че заповедта не е мотивирана; в заповедта е посочена
като основание за издаването й докладна записка от 03.04.2024 г., а
същевременно – че на ищцата са искани писмени обяснения на
29.03.2024 г.;
заповедта препраща към друг документ, съдържащ описание на
дисциплинарните нарушения – докладна записка, която обаче не е била
връчена на ищцата заедно със заповедта.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед № ЗП-
392/16.04.2024 г. на Ректора на НСА „Васил Левски“, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника НСА „Васил Левски“, с който оспорва иска. Излага съображения, че
дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно. Твърди, че ищцата е
наказана за използването на обидни думи и неспазване на добрите нрави в
отношенията с прекия й ръководител И К, а не за неизпълнение на възложени
й задачи. Излага съображения, че на ищцата в връчена при отказ покана за
писмени обяснения, в която като приложение е описана ДЗ № СЛ
1394/28.03.2024 г., както и че ищцата е наясно за какво е наказана. Счита, че
заповедта е мотивирана, както и че в същата подробно е описано нарушението
на трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на сключен помежду им
2
трудов договор ищцата заема при ответника длъжността „специалист,
управление на човешки ресурси“ към служба „Човешки ресурси“.
Безспорно е между страните, че със заповед № ЗП-392/16.04.2024 г. на
Ректора на НСА „Васил Левски“, връчена при отказ на 16.04.2024 г., на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Представена е докладна записка СЛ-1394/28.03.2024 г. на И К,
Ръководител Служба „Човешки ресурси“, в която е посочено, че на 27.03.2024
г. около 15:00 часа е възложила на С. П., „специалист, управление на човешки
ресурси“ да изготви писмено споразумение, с което „Ръководител катедра“
доц. З.С. да бъде преназначен на длъжност „Доцент, ВУ“ към Катедра
„Анатомия и биомеханика“. Сочи се, че С. П. й е отговорила, че има други
приоритети, след което при излизането си от кабинет № 305 г-жа К. е чула
същата да я нарича нахална и нагла. След като е чула тези думи, се е върнала,
за да й каже, че е чула как я обижда, при което тя я е нарекла и мърла. Сочи се,
че горното е било извършено в присъствието на София Тенева, „специалист,
управление на човешки ресурси“, и В.Н., „заместник ръководител“ на Служба
Човешки ресурси“. Сочи се й че С. П. арогантно я е обвинила, че не е я
поздравява, което не било истина. Сочи се и че описаният случай не е
единичен и че от години С. П. при възлагане на работа се държи агресивно или
опонира, че възложената й задача не е нейна работа.
От страна на работодателя е отправена покана за предоставяне на
писмени обяснения, връчена на ищцата при отказ на 01.04.2024 г.
Ищцата е дала писмени обяснения с вх. № 1491/03.04.2024 г., в които
сочи, че всички написани в докладната обидни думи са изричани многократно
към нея и че е обект на тормоз от страна на г-жа К..
Представен е Правилника за вършения трудов ред в НСА, съгласно
чл.46, т.10 от който, за служителите е налице задължение да не допускат
невнимателно отношение към колеги, а съгласно т.18 – да осигуряват условия
за взаимодействие и взаимопомощ, на взаимно уважение и учтивост в
колегиалните отношения при изпълнение на възложените задачи.
По делото е разпитана свидетелката С.С.Т., която депозира показания, че
работи като „специалист“ в отдел „Човешки ресурси“ в НСА; че познава
ищцата, с която са работили в една стая от м.03.2024 г. и до завръщането на
свидетелката от отпуск м.10.2024 г., при което ищцата вече е била преместена
в друга стая; че знае за наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“,
като е присъствала лично на ситуацията, във връзка с която й е било наложено
наказанието. Заявява, че това се е случило в кабинета, в който са работили,
края на месец март може би 27-ми, когато прекият им ръководител г-жа К. е
била дала на С. задача да промени длъжността на З.С., влязла е в кабинета им,
попитала е дали споразумението е изготвено, съответно – ищцата не е била
изпълнила задачата и е заявила, че има други приоритети; че след излизането
на г-жа К. от стаята С. е казала, че тя е „нахална“ и „нагла“ пред свидетелката;
че г-жа К. е чула тези думи, върнала се е в кабинета и е казала, че ще си
3
запише тези думи, а ищцата й е отговорила да си запише и „мърла“ към тях.
Пред СРС е разпитана и свидетелката В.Н.Н., която депозира показания,
че заема длъжност „заместник ръководител“ на Служба „Човешки ресурси“ в
НСА; че от 05.10.2022 г. работи с ищцата в отдел „Човешки ресурси“ в един
кабинет, стая № 305, до преди няколко седмици преди депозиране на
показанията, когато С. е била преместена в друг кабинет; че знае за
наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“, както и за какво е
наложено то, тъй като е присъствала на ситуацията на 27.03.2024 г., когато г-
жа К., ръководител Служба „Човешки ресурси“, е влязла в тяхната стая,
възложила е на С. П. задача да направи допълнително споразумение на доц.
З.С., но отговорът на С. П. е бил, че в момента има други задачи и приоритети,
при което г-жа К. е тръгнала да излиза, казала й е, че това в момента е по-
спешно и по-важно, а С. се е обърнала към нея с думите, че е много нагла и
нахална да й възлага задачи, при което г-жа К. е казала, че ще си запише тези
думи „нагла“ и „нахална“, а С. й е отговорила да си запишеш и „мърла“.
Тогава г-жа К. е излязла от стаята.
С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла
на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого
извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г.
по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ,
задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за
еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и
възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното
производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението
си, установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви
обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, както и
противоправността на деянието.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че заповедта не е
мотивирана, тъй като е посочена нормата на чл.187, ал.1, т.10 КТ като цифров
израз, без да се посочи всяко конкретно деяние към коя от хипотезите на
4
нормата се отнася и нарушенията не са описани от обективна и субективна
страна. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е цитирана
нормата на чл.187, ал.1, т.10 КТ, както и относимите разпоредби от
Правилника за устройството и дейността на НСА и Правилника за вършения
трудов ред, като наред с това, в същата подробно са изложени конкретните
обстоятелства, които от фактическа страна са обусловили налагането на
дисциплинарно наказание.
Действително, в заповедта се сочи докладна записка № СЛ-
1491/03.04.2024 г., което всъщност е номерът на писмените обяснения на
ищцата, а не на докладната. Касае се за техническа грешка, която е очевидна,
предвид, че: на първо място, навсякъде в заповедта се излагат мотиви за
извършено на 27.03.2024 г. дисциплинарно нарушение, което се описва
подробно, и на следващо място – предвид, че самата ищца към исковата си
молба прилага писмените си обяснения с входящ номер и дата, т.е. наясно е, че
това са входящият номер и датата на нейните писмени обяснения. Известни са
й и входящият номер и датата на докладната, която също прилага към
исковата си молба. Следователно, посочената техническа грешка по никакъв
начин не води до извод, че заповедта не е мотивирана, доколкото релевантно е
служителят да е запознат с твърдяното от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина, какъвто именно е процесният случай. Горното се
потвърждава както от писмените обяснения на ищцата, така и от изложените
от самата нея твърдения в исковата молба, от които безпротиворечиво се
установява, че за същата е ясно срещу какво се защитава.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д.
№ 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди
налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на
дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или
приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат
поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването
на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят
уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава
възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните
доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към
нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ.
изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура
средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя,
произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна
на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо
съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.
В случая работодателят е изпълнил точно задължението си преди
налагане на дисциплинарното наказание да поиска писмените обяснения на
ищцата. По този начин работодателят е обезпечил възможността на служителя
5
да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното
производство.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че не са били
конкретизирани твърдените нарушения на трудовата дисциплина, като й е
било казано единствено, че има докладна срещу нея и по този начин е била
лишена от възможност да се защити.
Видно от поканата за предоставяне на писмени обяснения, в същата не
само е цитирана процесната докладна, но е смислово възпроизведено
съдържанието й, от което безспорно става ясно за кои обстоятелства се искат
обяснения на ищцата. Горното се потвърждава и от самите писмени обяснения
на ищцата, от които безспорно се установява, че същата е наясно с твърдяното
от ответника дисциплинарно нарушение.
По отношение на доводите на ищцата, че докладната не й е била връчена
заедно със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се
посочи, че съдържанието на същата е възпроизведено в заповедта, с оглед на
което правото на служителя на защита по никакъв начин не е ограничено, а
наред с това – самата ищца прилага докладната с исковата си молба.
Императивната разпоредба на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Третата алинея
на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът на
дисциплинарна власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, за
което ищцата е наказана, на 28.03.2024 г., от която дата е докладната записка
до него на И К, ръководител служба „Човешки ресурси“, с оглед на което
безспорно се налага извод, че дисциплинарното наказание е своевременно
наложено от работодателя, в рамките на установения в нормата на чл.194, ал.1
вр. ал.3 КТ срок.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. №
1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор
за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена
тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си
право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на
това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че
служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е
наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими
всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното
действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението. В случая ищцата отрича да е
6
осъществила противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение
на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника
е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана
дисциплинарната му отговорност.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата е извършила нарушение на
трудовата дисциплина. По делото е представена докладна записка СЛ-
1394/28.03.2024 г. на И К, Ръководител Служба „Човешки ресурси“. Разпитани
са и свидетелките Т. и Н.. Съдът преценява техните показания по реда на
чл.172 ГПК, като взима предвид, че и двете са служителки на ответника, но
същевременно – съобразява, че показанията им се основават на
непосредствените им възприятия, доколкото са присъствали на ситуацията,
във връзка с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, и
безпротиворечиво заявяват, че на ищцата е била възложена задача от
непосредствения им ръководител – г-жа К., като в развилия се във връзка с
това разговор помежду им ищцата я е нарекла „нагла“, „нахална“ и „мърла“.
Показанията на свидетелките не се опровергават по никакъв начин от
останалите доказателства по делото. Наред с посоченото, съдът намира
същите за логични, последователни, основаващи се на непосредствените
възприятия на свидетелите, непротиворечиви, с оглед на което ги кредитира
изцяло. При това положение съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства – писмени и гласни, се установява, че ищцата е осъществила
поведението, във връзка с което й е било наложено дисциплинарно наказание,
а именно – по повод на възложена й от непосредствения й ръководител задача
за изпълнение, е заявила на последната, че има други приоритети, след което я
е нарекла „нахална“, „нагла“ и „мърла“. В тази връзка се налага да се
отбележи, че дисциплинарното наказание не е наложено за неизпълнение на
възложената задача, а за проявеното грубо и неетично отношение към
непосредствения ръководител. По тази причина без правно значение е
осъществила ли е ищцата задачата, или не.
Съгласно чл. 46, т. 10 от Правилника за вършения трудов ред в НСА за
служителите е налице задължение да не допускат невнимателно отношение
към колеги, а съгласно т. 18 – да осигуряват условия за взаимодействие и
взаимопомощ, на взаимно уважение и учтивост в колегиалните отношения
при изпълнение на възложените задачи.
При това положение съдът намира, че установеното по делото
осъществено поведение от страна на ищцата съставлява неизпълнение на
горните задължения. Безспорно, отправянето на обидни квалификации, без
значение дали по отношение непосредствен ръководител, или колега, не
кореспондира с изискуемото от служителите поведение в работна среда.
Ирелевантно за настоящото производство е действително ли се е осъществило
твърдяното от ищцата в писмените й обяснения – че тя самата е била обект в
предходни моменти на обиди и неетично отношение, ред за защита от каквото
е на нейно разположение, но при всички положения, такъв не съставлява
извършването на нарушения на трудовата дисциплина от страна на самата нея.
7
Съгласно чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание
се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. В случая на
ищцата е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, което се явява
съответно на установеното нарушение.
С оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв – следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищцата няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. П., ЕГН ********** срещу НСА
„Васил Левски“, БУЛСТАТ ********* иск с правно основание чл.357 КТ, вр.
чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложеното й със заповед № ЗП-392/16.04.2024 г.
на Ректора на НСА „Васил Левски“ дисциплинарно наказание „забележка“ –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН ********** да заплати на НСА „Васил
Левски“, БУЛСТАТ *********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8