Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2020 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина Ц.,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1295 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба
на К.Г.Ц. срещу решение № 661 от 13.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8343 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е
определен режим на личните контакти на детето Х.К.Ц. с майката Б.Х.С. в следния смисъл: всяка
първа и трета събота от месеца от 10 часа
до 11 часа в Център за обществена
подкрепа „В.“, на основание член 134 от Семейния кодекс /СК/.
Във въззивната жалба се излага, че при постановяване на атакуваното решение
първоинстанционният съд не е съобразил всички обстоятелства по делото, като
същевременно е поставил на първо място интересите на майката, а не на детето.
Набляга се на дезинтересираността на майката от детето от самото му раждане,
както и на факта, че при осъществяване на срещите детето ще бъде подложено на
изключителен стрес.
Иска се да бъде отменено решението на първостепенния съд в обжалваната му
част, като не се предоставя право на майката да осъществява лични контакти с
детето.
Срещу така депозираната въззивна жалба не е постъпил отговор от насрещната
страна.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че с ответницата са бивши партньори и че са родители на детето Х.Ц.,
родено на *** г. Излага, че в началото
майката не уведомила бащата за раждането на детето и го вписала без баща в акта
за раждане; впоследствие дала съгласието си за отглеждането му в приемно
семейство; след това по инициатива на бащата се стигнало до отпадане на
закрилата на детето в приемно семейство, като в акта за раждане бил вписан за
баща реалният такъв, а именно – ищецът. Сочи, че от
раждането на детето ответницата не е
полагала грижи за него,
дезинтересирала се е, не е контактувала с Х.,
не я е търсила, не я е
подпомагала и материално. От месец април 2018 г.
момичето живее и се отглежда само от бащата, който полага всички необходими
усилия за дъщеря си. По тези причини и тъй като отсъствието на
другия родител от живота на детето му се отразява неблагоприятно, се иска лишаването
на ответницата от родителски права.
В срока по
член 131 от ГПК
ответницата е признала
основателността на иска, като в съдебно заседание пред първата инстанция е
поискала само да й бъде дадена възможност да се вижда понякога с дъщеря си.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изготвила социален доклад, в
който не се изразява конкретно становище.
Окръжна прокуратура – Варна чрез представителя си в съдебно заседание
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалванато
първоинстанционно решение.
Предмет на спора пред настоящата инстанция е само решението в частта му
досежно определеният режим на лични отношения на детето Х.с неговата майка.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че родители на детето Х.К.Ц. са Б.Х.С. и К.Г.Ц.;
2/ Че майката Б.Х.С. е лишена от родителски права по отношение на детето Х.К.Ц.
с решение № 661 от 13.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8343 по описа за 2019
г. на Районен съд – Варна, девети състав, тъй като в частта по иска с правно
основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК решението не е обжалвано, поради
което и на основание член 296, точка 2 от ГПК е влязло в сила.
Постановяването на положително решение за лишаване от родителски права се
явява самостоятелно основание съгласно разпоредбата на член 134,
точка 2 от СК съдът служебно да определи подходящи мерки на личните
отношения между лишения от права родител и детето. Цитираната норма е
императивна, поради което и единствената възможност на съда е да прецени
интензитета на личните отношения на лишения от права родител и детето, но не и
да се лиши родителят от контакт с детето, каквото е искането на въззивника.
Съобразявайки възрастта на детето Х.и трайната дезинтересираност на майката,
съответно липсата на каквато и да било изградена между тях емоционална връзка,
намира, че на Б.С. следва да бъде дадена ограничена възможност да вижда детето. Също така следва да бъдат взети предвид и обстоятелствата, че бащата работи
като таксиметров шофьор, живее в ж.к. „Л.“ на ***, а майката живее на същата
улица, но на № 36, поради което и режимът на лични контакти е по-удобно и целесъобразно
да се осъществява, като майката взема детето и го връща от адреса, на който то
живее с бащата. Освен това личните контакти следва да бъдат сведени до един път
на месец в рамките на един час, вземайки предвид, че Х.не познава своята майка
и няма никаква връзка с нея. При евентуално изграждане на емоционална връзка
между майката и детето въззиваемата може да поиска разширяване на режима на
лични отношения.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то
атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде определен режим на лични отношения на Б.С. с детето Х.в
следния смисъл: майката да има право да вижда и взема детето при себе си всяка
последна неделя от месеца от 9 часа до 10 часа, като взема детето от адреса, на
който живее бащата и го връща на адреса.
По разноските
С оглед изхода на спора и
съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 40 лева, заплатени за
държавна такса за въззивното обжалване.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 661 от
13.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 8343 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, девети състав, в частта, с която е определен режим на личните контакти
на детето Х.К.Ц. с майката Б.Х.С. в следния смисъл: всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 11 часа в Център за обществена подкрепа „В.“, на основание член 134 от Семейния кодекс, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следният
режим на лични отношения между Б.Х.С.
ЕГН ********** с адрес *** с детето Х.К.Ц. ЕГН **********: всяка последна
неделя от месеца от 9 часа до 10 часа, като взема детето от адреса, на който живее
бащата К.Г.Ц.,***, и го връща на адреса, на основание член 134, точка 2 от СК.
ОСЪЖДА Б.Х.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на К.Г.Ц.
ЕГН ********** *** сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща
сторени по делото във въззивната инстанция разноски за заплатена държавна такса на основание член 18, алинея 1 от Тарифата за
държавните такси, които се съберат от съдилищата по ГПК, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.