РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Стара Загора, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530102151 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.430 ТЗ, във връзка с чл. 79 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на
02.10.2019 г. между “Банка ДСК” АД и А. А. М., като кредитополучател, бил
сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на обучение
на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който банката се
задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер от
9779.19 лева за заплащане на такси за обучение. Неразделна част от Договора
за кредит били приетите и подписани от кредитополучателя общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД. Срокът за издължаване на кредита бил 120
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхващал
времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен. Съобразно условията на договора, кредитът
следвало да бъде усвояван от кредитополучателя на части чрез превод по
1
банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. Всеки
превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и
се извършвал след представяне на документ от учебното заведение по чл. 10,
ал. 3 ЗКСД - уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се
запише за следващ семестър. Съгласно Договора за предоставения кредит
кредитополучателят заплащал фиксирана лихва, която не можела да
надхвърля 7 % на годишна база. Лихвата се начислявала върху усвоената част
от кредита, включително по време на гратисния период, като се
капитализирала годишно.При така предвидените условия са извършени
следните усвоявания: на 02.10.2019 г. била усвоена сума в размер на 2933,78
лева и на 11.02.2020 г. била усвоена сума в размер на 6845,41 лева. Срокът за
издължаване на главницата и лихвата започвал да тече след изтичане на
гратисния период. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по
специалност „Медицина“ съобразно последно издаденото уверение, изх. №
4807/16.09.2019 г., в която А. А. М. се обучавал, бил месец 09.2020 г. Това и
съобразно заложеното в чл. 6 от Договора за кредит обосновава първа падежна
дата след изтичане на гратисния период 28.10.2021 г. Считано от тази дата
кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в
размер на 127,77 лева. До момента била постъпила сума от 0,04 лв. на дата
28.10.2021 г. Към датата на подаване на исковата молба били просрочени
следните месечни погасителни вноски: на 28.10.2021 г. – вноска за сума в
размер на 127,73 лв.; на 28.11.2021 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.12.2021 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.01.2022 г. –
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.02.2022 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.03.2022 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.04.2022 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.05.2022 г. –
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.06.2022 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.07.2022 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.08.2022 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.09.2022 г. –
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.10.2022 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.11.2022 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.12.2022 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.01.2023 г. –
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.02.2023 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.03.2023 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.04.2023 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.05.2023 г. –
2
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.06.2023 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.07.2023 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.08.2023 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.09.2023 г. –
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.10.2023 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.11.2023 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.12.2023 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.01.2024 г. –
вноска за сума в размер на 127,77 лв.; на 28.02.2024 г. – вноска за сума в
размер на 127,77 лв.; на 28.03.2024 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв.;
на 28.04.2024 г. – вноска за сума в размер на 127,77 лв. По силата на чл. 17.1.
от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската,
представляваща главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.17.2. от Общите условия,
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в
просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта, а след тази дата - със законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Предвид посочената по-горе липса на плащане за шест поредни месеца за
банката е възникнало потестативното право да отнеме преимущество на
договорения срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно
изискуем. С оглед горното ищецът заявявал, че счита целия непогасен остатък
от задължението на ответника по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 02.10.2019 г. за
предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от
кредитополучателя, с която кредиторът „Банка ДСК“ АД канела ответника да
заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за кредит, предмет на
исковата молба. Исковата молба по естеството си представлявала покана за
плащане, като с нея можели да се упражняват и преобразуващи права, каквото
било правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на
цялото задължение. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника А. А. М. да заплати на “Банка ДСК” АД следните суми,
дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 02.10.2019 г.: главница в размер на
11.004,47 лева, формирана от усвоената сума по кредита в размер на 9779,19
3
лева и капитализирана в съответствие с т. 10.2. от ОУ лихва в размер на
1225,28 лева, начислена през гратисния период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и договорна (възнаградителна) лихва, в размер на
2.026,31 лева, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 14.05.2024 г., вкл. и
изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 256,03 лева, начислена за
периода от 28.10.2021 г. до 14.05.2024 г. Претендира всички, сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Ответникът А. А. М. не взема становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Ищецът претендира на основание чл.430 ТЗ, във връзка с чл. 79 ЗЗД
вземане, представляващо неизпълнено задължение по представения Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 02.10.2019 г.,
сключен с ответника. С този договор на ответника е предоставен
потребителски кредит в размер на 9779,19 лв. със срок за връщане на сумата
120 месеца. Видно от Уверение №685/06.02.2020 г., към същата дата
ответникът е записан в Тракийски университет – Стара Загора, специалност
Медицина, шеста година на обучение, при годишна такса – 7000,00 евро и
семестриална такса 3500,00 евро /6845,41 лева/ със срок за плащане 17.02.2020
г. От представеното по делото извлечение от счетоводни книги от 15.05.2024 г.
за размера на паричното задължение за кредитна сметка №11/26396294 по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти, се установява, че договор от 02.10.2019 г., сключен с ответника е
със статут – „просрочен“. Съгласно извлечението са постъпили плащания от
първа падежна дата след изтичане на гратисния период – 28.10.2021 г., до
момента в размер на 0,04 лева, отнесена за погасяване на част от договорна
4
лихва в анюитетна вноска с падеж 28.10.2021 г. С исковата молба е обявено
предсрочното настъпване на падежа на задълженията по договора за кредит на
основание т. 17.2 от общите условия към същия договор.
По делото липсват доказателства за извършено плащане от страна
ответника, с което частично или изцяло да са погасени горепосочените
задължения за главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл. 17.1 от общите
условия към процесния договор за кредит при допусната забава за плащане на
вноска на падежна дата частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
От горепосочените доказателства съдът намира за вероятно наличието
на неизпълнено задължение на ответника към ищеца в посочения в исковата
молба размер. Ето защо предявените искове за главница по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 02.10.2019 г. в размер на
11,004,47 лева, (формирана от усвоената сума по кредита в размер на 9779,19
лева и капитализирана в съответствие с т.10.2 от Общите условия лихва в
размер на 1225,28 лева, начислена през гратисния период), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, договорна (възнаградителна лихва), в
размер на 2026,31 лева, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 14.05.2024 г.,
и изискуема лихва за забава в размер на 256,03 лева, начислена за периода от
28.10.2021 г. до 14.05.2024 г. са вероятно основателни и следва да бъдат
уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и разходи за превод на книжа по делото в размер на 1212,17
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. М., гражданин на Великобритания, идентификатор .....,
..., роден на .....1985 г., с адрес: ....., London да заплати на „БАНКА ДСК” АД,
гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ 19, ЕИК ********* сумата
5
11004,47 лева, представляваща главница по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 02.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата
2026,31 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до
14.05.2024 г. по същия договор, и сумата 256,03 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 28.10.2021 г. до 14.05.2024 г. по същия договор, както и
сумата 1212,17 лева, представляваща разноски по делото.
Присъдените суми могат да се заплатят по сметка с IBAN:
BG14STSA9300001001111.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответницата, на основание чл.240,
ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6