МОТИВИ
към Присъда № 30 на С.ския
районен съд от 10 декември 2018 г.
по НОХД № 153/2017 г. по описа на същия съд
С обвинителен акт на С.ската
районна прокуратура срещу Р.Я.П., С.К.М. и Ю.Ю.С. са повдигнати следните обвинения:
- за това, че на 15.02.2012 г.,
около 01,00 – 02,00 ч., в нощен бар „О.”, находящ се в хотел „М.” в к. к. „Б.”,
Община С., в съучастие помежду им като съизвършители, са причинили на Д.Т.Х.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб /21-ви
зъб/, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129,
ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
и
- за това, че по същото време и
на същото място, в съучастие помежду им като съизвършители, са причинили на Б.Д.Б.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, представляващо
пълно открито счупване на тялото на долната челюст вляво и пълно закрито
счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл вдясно –
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По обвинителния акт първоначално
е образувано НОХД № 383/2013 г. по описа на РС – С., по което е постановена
присъда № 8/05.02.2016 г., подписана с особено мнение от председателя на
съдебния състав, разглеждал делото. С тази присъда подсъдимите са признати за
невинни и оправдани по обвиненията, гражданските искове на Д.Х. и Б.Б. са
отхвърлени, а разноските по делото са оставени в тежест на държавата.
Срещу присъдата са постъпили
въззивен протест от РП – С. и въззивни жалби от частния обвинител и граждански
ищец Д.Х. и от гражданския ищец Б.Б.. Пред въззивната инстанция частният
обвинител и граждански ищец Д.Х. е заявил чрез повереника си, че оттегля
въззивната си жалба срещу присъдата. С решение от 20.02.2017 г. на Софийския
окръжен съд по ВНОХД № 11/2017 г. присъдата по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, а производството по депозираната от повереника на Д.Х.
въззивна жалба срещу присъдата е прекратено.
Настоящото съдебно производство е
образувано въз основа на решението на Софийския окръжен съд в отменителната му
част. С оглед обаче прекратителната част от същото въззивно решение, обусловена
от оттеглянето на въззивната жалба на Д.Х. преди даване ход на съдебните прения
пред въззивната инстанция, същият е изгубил процесуалните си качества на частен
обвинител и граждански ищец и би могъл да ги придобие отново само ако до даване
ход на съдебното следствие в настоящото съдебно производство по реда на чл. 77,
ал. 3 от НПК и чл. 85, ал. 3 от НПК в редакциите на тези разпоредби към този
момент (обн. ДВ, бр. 86/2006 г.) отново заяви воля за конституиране в тези
процесуални качества и за предявяване на граждански иск. Д.Х. е редовно
уведомен за тези процесуални възможности на 23.03.2017 г. с връчване на
призовка с препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
делото, но до даване ход на съдебното следствие на 26.06.2017 г. в настоящото
съдебно производство същият не е упражнил нито една от тях.
С протоколно определение в
открито съдебно заседание на 26.06.2017 г. е приет за разглеждане в
наказателното производство граждански иск, предявен от Б.Д.Б. срещу тримата
подсъдими за солидарно заплащане на сумата 30000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди от описаното в обвинителния акт престъпление, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В открито съдебно заседание на 11.06.2018 г., в което Б.Б. е разпитан като
свидетел, той заявява, че не поддържа гражданския иск.
По ред на изявленията им в хода
на съдебните прения:
Прокурорът счита, че обвиненията
срещу тримата подсъдими са доказани по несъмнен начин. Аргументира тази позиция
с изтъкната солидна кореспонденция между показанията на част от свидетелите,
сред които и сочените от обвинението за пострадали, с приетото заключение по
съдебно-медицинската експертиза. Отправя искане на подсъдимите да бъдат
наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от по една година, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срокове от по три
години. Счита, че сторените в наказателното производство разноски следва да
бъдат възложени за заплащане от подсъдимите.
Адвокат В. Н. – Г., назначена за
служебен защитник на подсъдимия Ю.С., изразява становище, че от събраните по
делото доказателства не се установява този подсъдим да е участвал в извършване
на престъпленията, в които е обвинен. Изтъква в тази връзка, че показанията на
сочените за пострадали свидетели са лаконични, бегли и неясни за конкретни
обстоятелства от инкриминираната дата и че от показанията на други свидетели се
установява, че същата вечер те са участвали и в няколко други скандала в други
заведения в к. к. „Б.”. Акцентира и върху противоречия в доказателствения
материал относно времето, мястото и начина, по които на св. Б. е оказана
медицинска помощ след инкриминираната дата и счита, че тези противоречия
опровергават твърденията на обвинението за авторството на деянията. Искането на
защитника е подсъдимият С. да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият С. изцяло се
солидаризира с речта на защитника си.
Адвокат Й.Н. – упълномощен
защитник на подсъдимия Р.П. счита, че обвинението не се подкрепя от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства според действителното им съдържание.
Изтъква, че показанията на сочените за пострадали от инкриминираните
престъпления са вътрешно и взаимно противоречиви и не кореспондират с други
събрани гласни и писмени доказателства, както и излага съображения, че
показанията на св. Д.Х. от досъдебното производство следва да бъдат изключени
от доказателствения материал поради неотстраними пороци в съдържанието на
протоколите за разпит, в които те са обективирани. Също така сочи, че
показанията на св. К.П. относно видимите увреждания у Х. не съответстват на
заключението по съдебно-медицинската експертиза. Излага съображения, че
твърденията в обвинителния акт за предметите, с които на Х. и Б. били нанесени
удари от подсъдимите (с дръжката на пистолет и с палка), не са подкрепени от
други доказателства за наличие на такива предмети у подсъдимите, освен от
показанията на П., която е съжителстваща с Х.. Акцентира и върху данни, които според
нея се съдържат в показанията на други свидетели, за неадекватно поведение на
свидетелите Х. и Б. по-рано вечерта на инкриминираната дата в други заведения,
като сочи, че тези данни внасят съмнения в авторството на вменените на
подсъдимите деяния и в причинната връзка между тях и твърдяните увреждания на
пострадалите. Счита, че тези доводи са подкрепени от обстоятелството, че Х. е
сезирал прокуратурата за твърдяния побой месец и половина след инкриминираната
дата. Излага възражения срещу обосноваността на заключението по
съдебно-медицинската експертиза доколкото при изготвянето му не е извършван
личен преглед на пострадалите, но изтъква, че и от това заключение не се
установява съставомерното за средна телесна повреда избиване на зъб при Х..
Допълва, че от медицинската документация и от събраните гласни доказателства се
установява, че непосредствено след инцидента Б. не е имал видими белези от
наранявания и не е търсил медицинска помощ. Отправя искане подсъдимият П.,
както и другите двама подсъдими, да бъдат признати за невинни и оправдани по
повдигнатите им обвинения.
Подсъдимият Р.П. изцяло се
солидаризира с речта на защитника си.
Подсъдимият С.М. също се
солидаризира със защитната реч на защитника на подс. П..
При упражняване на правото си на
последна дума всеки от подсъдимите заявява, че се надява да бъде оправдан.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Към началото на 2012 г. свидетелите Д.Х. и Б.Б.
се познавали и решили заедно със св. К.П. (приятелка на Х.) и св. И.М.
(приятелка на Б.) да посетят к. к. „Б.” по повод празника „Свети В.”.
На 14.02.2012 г. вечерта всички
те пристигнали в к. к. „Б.”, настанили се в хотел „Б.” и излезли да вечерят
заедно в заведение, известно като „Ч.”, срещу една от ски-пистите. По това
време в заведението бил подсъдимият П., с когото свидетелите Б. и М. се
познавали и там те го запознали със св. Х. и св. П..
След полунощ, около 01,00 - 02,00
ч. на 15.02.2012 г. свидетелите Х., П., Б. и М. посетили нощен бар „О.”, който
се намирал на подземен етаж в хотел „М.” в к. к. „Б.”. В бара на една маса
седели подсъдимите П., М. и С. заедно със свидетелката Ж.К.. Свидетелят Б.,
който познавал и тримата подсъдими, ги поздравил и разменил няколко думи с тях,
след което седнал на друга маса заедно с Х., П. и М.. В това заведение по това
време нямало други клиенти.
Не след дълго Б. отново отишъл близо
до масата на подсъдимите, където започнал да говори с подс. М.. В един момент
тонът на разговора станал по-висок от музиката и подс. М. ударил Б. с юмрук в
долната челюст отляво, от който последният се превил напред, но не паднал на
земята. Х. се насочил към тях и попитал М. защо е ударил Б.. Тогава подс. П.
извадил изпод блузата си палка и силно ударил с нея Х. по лицето, а Х. паднал
на пода по гръб. Б. се насочил към Х., за да му се притече на помощ, но подс. М.
му нанесъл силен удар в челюстта с дръжката на пистолет, който извадил от
дрехите си. От този удар Б. изпитал силна болка и също паднал на пода, а
тримата подсъдими започнали да ритат както Х., така и Б., като им нанасяли
множество удари с крака, които попадали в тялото и в главата, включително и по
лицето на всеки от тях.
Свидетелката П. се опитвала
според възможностите си да попречи на тези удари, но след като не успяла, се
качила на партерния етаж на хотела и помолила св. И.П., която била на
рецепцията, да позвъни на телефонен номер 112. Последната съобщила на П., че не
успява да се свърже с този номер и П. отново слязла в бара, където побоят
продължавал, а Х. изглеждал да е в безсъзнание. Когато подсъдимите престанали
да удрят Х. и Б., Х. се свестил и с помощта на П. излязъл от заведението, като
двамата се отправили към хотел „Б.”. Б. и М. също напуснали заведението и се
прибрали в хотела. Там четиримата били посрещнати от св. С.П. – собственик на
хотела, която се скарала с тях. Свидетелката П. разбрала, че П. заема страната
на подсъдимите и предпочела с Х. незабавно да напуснат хотела. С автомобила им,
управляван от П., двамата тръгнали към гр. С., където в УМБАЛСМ „Н. И. П.” на Х.
била оказана спешна медицинска помощ. Б. и М. се отправили с техния автомобил
към Филиала за спешна медицинска помощ в гр. С., където Б. бил посъветван да
слага лед върху мястото, където изпитва болка, но не бил записан в журнала и
след това той и М. се отбили до къщата за гости на техен познат в гр. С., но не
отседнали там, а се прибрали в Б.. През деня на 15.02.2012 г. и на 16.02.2012
г. Б. приемал обезболяващи медикаменти, но тъй като болката в челюстта му не
отслабвала, на 17.02.2012 г. той посетил Медицински център „Б. – ..” ЕООД,
където бил вписан в журнала на рентгеновото отделение и била установена
фрактура на челюстта му. Оттам той бил насочен за лечение в клиниката по
лицево-челюстна хирургия и оториноларингология на УМБАЛ „Света А.” – гр. С.,
където бил приет на 17.02.2012 г. и след извършена оперативна интервенция бил
изписан на 24.02.2012 г.
Според приетото в хода на
съдебното следствие заключение на д-р Д.Н. и д-р И.В. по назначената в
досъдебното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза, от
изследваната медицинска документация се установява, че:
- на Д.Х. са причинени следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма – мозъчно
сътресение без убедителни данни за изпадането му в безсъзнателно състояние;
охлузване в дясната слепоочно-тилна област на главата; кръвонасядане в дясната
задушна област на главата; лицева травма
– охлузване на горната устна; разкъсно-контузна рана на долната устна; луксация
на първи горен ляв зъб (21-ви зъб), с разкъсно-контузна рана на венеца на
горната челюст на това ниво; травма на
крайниците – две кръвонасядания на дясната мишница и две кръвонасядания на
лявата мишница. Всички тези травматични увреждания са резултат от действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като могат да се
получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло – ритници, юмруци,
както и уврежданията в областта на лицето могат да се получат от удар с палка.
Мозъчното сътресение без изпадане на пострадалия в комоционна кома има медикобиологична
характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Луксацията на първи горен ляв зъб (21-ви зъб), наложила метална остеосинтеза,
от съдебно-стоматологична гледна точка се приравнява на медикобиологичната
характеристика избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето
за период по-голям от 30 дни. Останалите мекотъканни травми в съвкупност са
причинили на Х. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- на Б.Б. е причинена лицева
травма – пълно открито счупване на тялото на долната челюст вляво и пълно
закрито счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл вдясно;
подкожен хематом в областта на ъгъла на долната челюст вдясно, в областта на
брадичката и в областта на долната челюст вляво; субмукозен хематом и оток на
пода на устната кухина. Тези травматични увреждания са резултат от действието
на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като могат да
се получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло – ритници и юмруци.
Тази травма има медикобиологичната характеристика на счупване на челюст.
При изслушването им пред съда след
прочитане на заключението им вещите лица д-р Н. (съдебен лекар) и д-р В.
(стоматолог) разясняват съобразно своите специалности и без разногласия помежду
им, че луксацията на 21-ви зъб представлява силно разклащане на първи горен ляв
зъб, като обстоятелството, че това разклащане е наложило фиксация и
имобилизация с метална шина, сочи на висока степен (трета степен) на луксацията
на зъба, без той да е счупен, като при такава степен на луксация при
ненавременна интервенция зъбът ще отпадне (вж. отговора на д-р Н. на въпрос на
председателя на съдебния състав). Макар и от изследваната от експертизата
медицинска документация да не се установява дали специалист по дентална медицина
или хирургия е извършил задължителните при такава луксация и шиниране
последващи изследвания относно умъртвяване на зъба, при благоприятно развитие
на лечението с поставена шина дъвкателната и говорната функции се възстановяват
напълно за период от около 30 дни. При тези обстоятелства според експертите
констатираната у Х. луксация на зъба се приравнява на избиване на зъб. Що се
касае до счупването на челюстта на Б. експертите са категорични, че то
затруднява дъвченето и говоренето, но не е животозастрашаващо състояние и не
изисква спешен прием на пациента в лечебно заведение в рамките на 12 до 24 часа
след получаване на травмата, а в практиката медицинска интервенция се
предприема обичайно след 2 до 3 дни с цел спадане на травматичния оток.
Подсъдимият Р.Я.П., с ЕГН **********,
е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***,
неженен, неосъждан, с висше образование, работи като управител на “К.б.р.г.”
ООД, гр. С..
Подсъдимият С.К.М., с ЕГН **********,
е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***3,
неженен, неосъждан, със средно образование, не работи.
Подсъдимият Ю.Ю.С., с ЕГН **********,
е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес ***6, живущ ***,
неженен, осъждан, със средно образование, не работи. Към датата на деянията,
описани в обвинителния акт подс. С. не е бил осъждан.
Съдът приема така изложената фактическа
обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства:
- гласни доказателствени средства:
- показания на свидетеля Д.Т.Х.: частично от показанията му, дадени
по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство (л.
59 от т. І от ДП и л. 69-70 от т. І от ДП) и прочетени в с. з. на 05.02.2018 г.
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; частично от
показанията му, дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з. на 31.01.2014
г. при предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и прочетени в
с. з. на 05.02.2018 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК;
частично от показанията му, дадени при разпита му като свидетел в настоящото
производство в с. з. на 05.02.2018 г.
- показания на свидетеля Б.Д.Б.: частично от показанията му,
дадени на 14.09.2012 г. по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство (л. 60 от т. І от ДП); от показанията му, дадени на
19.09.2012 г. по същото ДП пред орган на досъдебното производство (л. 64-65 от
т. І от ДП), както и от показанията му, дадени на 22.10.2012 г. по това ДП пред
орган на досъдебното производство (л. 73-74 от т. І от ДП), като всички
показания на Б. от досъдебното производство са прочетени в с. з. на 11.06.2018
г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; частично
от показанията му, дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з. на
21.11.2014 г. при предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и
прочетени в с. з. на 11.06.2018 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл.
второ от НПК; частично от показанията му, дадени при разпита му като свидетел в
настоящото производство в с. з. на 11.06.2018 г.;
- показания на свидетелката К.А.П., дадени при разпита й като
свидетел в с. з. на 05.02.2018 г.;
- показания на свидетелката И.К.М.: показанията й, дадени на
02.10.2012 г. по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното
производство (л. 63 от т. І от ДП) и прочетени в с. з. на 17.09.2018 г. на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показанията й
дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з. на 21.11.2014 г. при
предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и прочетени в с. з. на
17.09.2018 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; частично
от показанията й, дадени при разпита й като свидетел в настоящото производство
в с. з. на 17.09.2018 г.;
- показания на свидетелката И.В.П.: показанията й, дадени на
10.08.2012 г. по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното
производство (л. 58 от т. І от ДП) и прочетени в с. з. на 26.06.2017 г. на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показанията й
дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з. на 31.01.2014 г. при
предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и прочетени в с. з. на
26.06.2017 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; частично
от показанията й, дадени при разпита й като свидетел в настоящото производство
в с. з. на 26.06.2017 г.;
- показания на свидетеля И.Г.П.: частично от показанията му,
дадени на 06.08.2012 г. по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство (л. 56 от т. І от ДП) и прочетени в с. з. на
26.06.2017 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК; частично от показанията му дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з.
на 25.04.2014 г. при предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и
прочетени в с. з. на 26.06.2017 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл.
второ от НПК; частично от показанията му, дадени при разпита му като свидетел в
настоящото производство в с. з. на 26.06.2017 г.;
- показания на свидетелката Ж.А.К.: частично от показанията й,
дадени на 09.05.2013 г. по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство (л. 72 от т. І от ДП) и прочетени в с. з. на 05.02.2018
г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; частично
от показанията й, дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з. на 31.01.2014
г. при предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и прочетени в
с. з. на 05.02.2018 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК;
частично от показанията й, дадени при разпита й като свидетел в настоящото
производство в с. з. на 05.02.2018 г.;
- показания на К.Б.Б.: частично от показанията му,
дадени на 13.11.2012 г. като свидетел по ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С.
пред орган на досъдебното производство (л. 71 от т. І от ДП) и прочетени в с.
з. на 10.12.2018 г. на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК;
частично от показанията му, дадени като свидетел по НОХД № 383/2013 г. на РС – С.
в с. з. на 06.06.2014 г. при предходното разглеждане на делото от друг състав
на съда и прочетени в с. з. на 10.12.2018 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 5
от НПК;
- показания на свидетеля Х.О.Д.: частично от показанията му,
дадени при разпита му като свидетел в с. з. на 05.02.2018 г.;
- показания на свидетелката С.М.П.: частично от показанията й,
дадени по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. в с. з. на 06.06.2014 г. при
предходното разглеждане на делото от друг състав на съда и прочетени отчасти в
с. з. на 11.06.2018 г. на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; частично от
показанията й, дадени при разпита й като свидетел в настоящото производство в
с. з. на 11.06.2018 г.;
- експертно заключение: заключение на д-р Д.Н.Н. и д-р И.Д.В.
по назначената в ДП № 393/2012 г. по описа на РУ - С. комплексна съдебно-медицинска
експертиза /л. 27-40 от т. ІІ от ДП/, прочетено на основание чл. 282, ал. 1 от НПК в с. з. на 11.06.2018 г., ведно с разясненията на вещите лица след
прочитане на заключението им в това съдебно заседание;
- писмени доказателства:
- писмени доказателства, събрани
в хода на ДП № 393/2012 г. по описа на РУ – С. и приобщени като доказателства
по реда на чл. 283 от НПК: жалба от Д.Т.Х. чрез адв. А. Н., с вх. № 1557/12 от
29.03.2012 г. по регистъра на Софийска окръжна прокуратура (л. 4-6 от т. І от
ДП); епикриза по ИЗ № 3927, издадена от Клиника по лицево-челюстна хирургия и
оториноларингология на УМБАЛ „Света А.”, гр. С. за лечение на Б.Д.Б. за периода
от 17.02.2012 г. до 24.02.2012 г. (л. 20 от т. І от ДП); съдебномедицинско удостоверение
№ 123/2012 г., издадено от д-р Т. К., асистент в Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „А.” ЕАД, гр. София, удостоверяващо преглед на Д.Т.Х. и
съответни констатации на 17.02.2012 г. (л. 21 от т. І от ДП); уведомително
писмо от 17.07.2012 г. от д-р Ф. П., отговорник ФСМП – С. до Началника на РУ – С.
(л. 41 от т. І от ДП); писмо изх. № 04-2408/25.09.2012 г. от УМБАЛ „Света А.”,
гр. С. до РУ „Полиция” – С., ведно с приложена медицинска документация относно
престоя на Б.Д.Б. в Клиника по лицево-челюстна хирургия и оториноларингология
за периода от 17.02.2012 г. до 24.02.2012 г. (л. 76-109 от т. І от ДП); справки
за съдимост за подсъдимите (л. 22-24 от т. ІІ от ДП); характеристични справки
за подсъдимите (л. 15, 19 и 21 от т. ІІ от ДП); декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимите (л. 43-45 от т. ІІ от
ДП);
- писмени доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. при предходното
разглеждане на делото от друг състав на съда и приобщени като доказателства в
настоящото производство по реда на чл. 283 от НПК: писмо изх. № 3428/07.01.2015
г. от Директора на ЦСМП – Софийска област до РС – С. с приложена докладна от
д-р Ф. П.а (л. 187-188 от НОХД № 383/2013 г.); писмо изх. № 11-00-54/08.12.2014
г. от „МБАЛ Б.” АД до РС – С. (л. 194); писмо изх. № МЦ-09-42/26.03.2015 г. от
Медицински център „Б.. – ..” ЕООД до РС – С. с приложено извлечение от Книга за
рентгенови изследвания (л. 213-227); писмо рег. № 338000-1319/19.06.2015 г. от
РУ – С. до РС – С. (л. 234).
Фактическите си изводи относно
деянията на тримата подсъдими и относно причинната връзка между тях и
причинените на пострадалите Д.Х. и Б.Б. травматични увреждания съдът изгражда
въз основа на показанията на двамата пострадали и на И.М. като свидетели в
досъдебното производство и по НОХД № 383/2013 г. на РС – С. при предходното
разглеждане на делото от друг състав на съда, както и въз основа на показанията
на св. К.П. в проведеното в настоящото производство съдебно следствие. Тези
свидетели са били преки очевидци на инцидента и възпроизвеждат според
собствената им локализация в заведението и степента им на участие в събитията
една логична последователност от действия на подсъдимите и пострадалите, която
се подкрепя от приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза и косвено
– от показанията на св. И.П., служител на рецепцията на хотел „М.” в нощта на
инцидента.
Преди анализа по същество на тази
доказателствена съвкупност следва да се посочи, че съдът в настоящия си състав
не намира основания за изключване от доказателствения материал на показанията
на св. Х. от досъдебното производство. Действително, в кориците на том І от ДП
(на л. 59 и на л. 69-70) се съдържат два протокола, съставени от разследващ
полицай Ц. Х., за разпит на Д.Х. като свидетел, двата от дата 20.08.2012 г., но
с неидентично съдържание, като в първия от тях е посочено, че разпитът е
започнал в 16,35 ч. и е приключил в 17,05 ч., а във втория е посочено, че
разпитът е започнал в 16,45 ч. и е приключил в 17,05 ч. Вярно е, че обективно
не е възможно едно и също лице да даде в два отрязъка от време, единият от
които изцяло се включва в другия, пред един и същ разследващ полицай различни
показания. Но е вярно и това, че в хода на съдебното следствие по настоящото
дело, при разпита на Х. на същия бяха предявени и двата протокола за разпитите
му като свидетел от досъдебното производство и той категорично потвърди пред
съда, че ги е подписал на съответните места като свидетел. Следователно в
случая не става въпрос за неавтентичност на някой от тези протоколи, нито за
неспазване на процесуалния ред по НПК за разпит на свидетел в досъдебното
производство, а за техническа грешка в печатния текст на един или на двата
протокола – било относно датата на съставянето му, било относно началния и
крайния час на разпита. Наказателният процес има своите формални законови
изисквания, но те не бива да се хиперболизират от съда до абсурд, при който да
се отрече възможността свидетелски показания от досъдебното производство,
обективирани в протоколи за разпит, които свидетелят потвърждава, че е подписал
надлежно, да бъдат изключени от доказателствения материал поради грешки, за
които при съпоставката на двата протокола е очевидно, че са печатни, т. е.
технически. Ето защо съдът намира, че свидетелските показания на Х. от
досъдебното производство са процесуално годни за приобщаване към
доказателствения материал при условията и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2, предл. второ от НПК и следва да се ценят като доказателствени източници.
Вярно е също така, че за някои
обстоятелства от предмета на доказване между показанията, депозирани в
досъдебното производство от Х. – от една страна и от Б. – от друга, са налице
несъответствия – най-вече по въпроса кой от тях пръв е бил ударен и изобщо –
как е започнал инцидента, като за тези обстоятелства се наблюдава
несъответствие и между различните показания на самия Б., дадени от него на
14.09.2012 г. и на 19.09.2012 г. В показанията си от 14.09.2012 г. Б. сочи, че
докато той и Х. заедно с приятелките им спокойно разговаряли на масата си в
нощния бар на хотел „М.”, подс. П. изведнъж и неочаквано дошъл и ударил Х. по
лицето с палка. На свой ред според показанията на Х. от досъдебното
производство, той станал от масата, за да види какво става, тъй като чул, че Б.,
който бил за известно време на масата на подсъдимите, се кара с някой от тях,
като едва тогава Х. бил ударен с палка първо по ръцете, а после и по лицето. В
показанията си от 19.09.2012 г. Б. пък сочи, че докато разговарял прав с подс. М.,
последният го ударил с юмрук в долната част на лицето в областта на челюстта,
от което Б. се зашеметил и тогава видял, че към него приближава Д.Х., който в
този момент бил ударен с палка по лицето от подс. П.. От своя страна св. М.
сочи при разпита й на 02.10.2012 г., че е забелязала, че Б. и М. разговарят
известно време, без тя да обърне сериозно внимание на разговора им или да го
чуе, но в един момент възприела как Х. се отправя в посока към Б. и М. с
въпроса „защо го удари”. Тогава М. видяла, че Б. бил леко наведен с тялото си
към земята и разбрала, че Х. разговаря с М. защо последният е ударил Б.. Също
така М. сочи, че в този момент подсъдимите П. и С. се насочили към М. и Б.,
като П. си вдигнал блузата и изпод нея извадил черна палка, с която ударил Х.
по лицето и по-точно по устата. В показанията си пред съда свидетелката К.П. не
заявява да е видяла М. да удря Б., но сочи, че Х. се приближил до масата на подсъдимите
защото там бил Б. и в един момент проличало, че има някакъв проблем, тъй като
на тази маса се говорело на много висок тон, като тогава Х. получил удар с
палка.
На първо място, изложените
несъответствия между различни доказателствени източници за началото на
инцидента не са съществени за предмета на доказване по делото, тъй като дори с
това им съдържание те не внасят основание за съмнение инициатор на скандала да
е бил някой от пострадалите или те двамата заедно, тъй като несъответствието се
свежда до това кой от тях е бил ударен първи и от кого. На второ място, за тези
обстоятелства обсъдените показания не са идентични и това е сред основанията те
да се възприемат от съда за достоверни, а не за еднотипно нагласени – всеки от
четиримата свидетели е имал различно местоположение в заведението, различен
поглед върху обстановката и различна степен на акцентиране на вниманието си
върху случващото се. И на трето място, логично е св. Б., който в началния
стадий е получил два удара в челюстта от М., вторият от които – с корпуса на
пистолет, като от този удар вече е паднал на пода, да не обърне внимание в
първоначалните си показания от 14.09.2012 г. на първия удар на М., който е бил
с юмрук, не е бил толкова тежък и само го е зашеметил (както е забелязала и св.
М. – тялото му е било наведено напред, но Б. все още не е паднал на земята).
Неслучайно при третия си разпит в досъдебното производство – на 22.10.2012 г. Б.
заявява, че когато подс. М. го ударил втори път - с дръжката на пистолета в
челюстта отляво, го е заболяло много и тогава вече е паднал на земята. При това
положение е изцяло логично от житейска гледна точка първият удар, нанесен от М.
на Б. с юмрук в лицето, да не е видян от М. и П., но спречкването между тях да
е привлякло вниманието на Х., който се е насочил към тях двамата, за да разбере
какво става; от този удар Б. да се е привел напред и в този момент П., чието
внимание е привлечено от приближаващия Х., да му е нанесъл първия удар с палка
по лицето, а в това време М. да е нанесъл втори удар на Б. – вече с пистолета,
отново в челюстта му. Това обяснява падането и на двамата (Х. и Б.) на пода и
последвалите безразборни удари в областта на тялото и главата на всеки от тях,
нанасяни от тримата подсъдими, както е възприето еднозначно от Б., Х., М. и П..
Доводите на защитника на подс. П.,
че по делото не било установено наличие на палка у подс. П., респ. на пистолет
у подс. М., са неоснователни, тъй като не държат сметка за показанията на
свидетелите Б. и М. от досъдебното производство и от предходното разглеждане на
делото, както и на св. П. при настоящото разглеждане на делото. Освен това, по
делото няма данни за извършени след инцидента претърсвания на подсъдимите и на
помещението и не може да се твърди, че държането на палка от подс. П. и на
пистолет от подс. М. е доказателствено необосновано.
Що се касае до самоличността на
лицата, нанасяли ударите на Х. и Б., тя е безспорно установена от показанията
на последния от досъдебното производство, който сочи, че се е познавал с подсъдимите
и поименно ги посочва като извършители на ударите, ако и останалите от неговата
компания да не са ги познавали и да са се запознали бегло с П. по-рано същата
вечер в друго заведение. В този смисъл показанията на Б. пред настоящия състав,
че той бил бит няколко пъти същата вечер; че в заведението, където станал
инкриминираният инцидент имало твърде много хора; че не помни в нанасяните му
побои да са участвали подсъдимите или който и да било от тях, както и че е
посочил в досъдебното производство, че са го удряли точно те, защото единствено
тях познавал поименно, са твърде далеч от истината не само във времево
отношение. Отношението на свидетеля Б. към истината при настоящото разглеждане
на делото се илюстрира в многозначителното му изявление след прочитане на
показанията му от предходни фази и стадии на наказателния процес – „Показанията се променят, защото нещата се
случват в течение на години”. Очевидно е, че инцидентът не се е случил в
течение на години, но каквото и да е искал да каже или внуши с тези свои думи Б.,
е ясно и установено от предходните му показания, че вечерта на инкриминираната
дата той не е бил бит от други хора на други места и че по време на инцидента в
нощния бар на хотел „М.” не е имало други клиенти освен компанията на
пострадалите и компанията на подсъдимите (което е потвърдено и от свидетелите П.,
М., а дори и от свидетелката К., която е била част от компанията на подсъдимите,
както и от свидетеля Б., който е бил барман в заведението). Наред с това, в
предишните си показания Б. сочи всеки от подсъдимите да е извършил конкретни и
специфични действия – М. го ударил на два пъти в челюстта, вторият удар от
които – с корпуса на пистолет, П. извадил палка и ударил с нея Х., а
впоследствие и тримата подсъдими удряли него и Х. с крака по тялото и по
главата и през това време викали, а той чувал гласовете им, които познавал. Да
се приеме, че изминалото време от инкриминираната дата до разпита на Б. пред
настоящия състав (повече от 6 години) не само е заличило спомените му за
инцидента (това само по себе си би било логично), но и е породило у този
свидетел нови спомени за коренно различни факти, би било съвършено необосновано
и противоречащо на други кредитирани от съда доказателства. Ето защо настоящият
състав изобщо не дава вяра на показанията на Б., депозирани пред него при провеждане
на настоящото съдебно следствие.
По подобни съображения съдът не
намира, че показанията на св. И.М., дадени в хода на съдебното следствие пред
настоящия състав, могат да дискредитират предходните й показания от досъдебното
производство и по НОХД № 383/2013 г. на РС – С.. Изправена пред съдържанието на
тези показания, прочетени по съответния процесуален ред, М. извънредно
уклончиво отговаря, че не може да потвърди дали това, което й е прочетено да е
казала, е вярно и дори – че не може да потвърди, че св. К.П. е била част от
компанията (това е пряко установено от показанията на Х. и П., а и от
кредитираните от съда показания на Б. от ДП и по НОХД № 383/2012 г., като е
косвено потвърдено и от свидетелите И.П. и С.П.). Тези изявления на М. пред
настоящия състав не сочат липса на спомени, а нежелание да се говори истината.
Други свидетели – Ж.К., И.П. и К.Б.
потвърждават безспорното, а именно – присъствието на подсъдимите на инкриминираните
дата и място, но сочат липса на инцидент между тях и пострадалите или липса на
активно поведение на подсъдимите в такъв инцидент. Все във връзка с изложената
по-горе недостоверност на показанията на Б. пред настоящия състав следва да се
допълни само, че както К., така и Б. на досъдебното производство, а и по НОХД №
383/2013 г. са категорични, че освен компанията на подсъдимите и тази на
пострадалите в нощен бар „О.” на хотел „М.” други клиенти не е имало, т. е. „новата
версия” на Б. пред настоящия състав е напълно изолирана дори от показанията на
свидетели, които са близки до подсъдимите. Така показанията на К. и Б. косвено,
чрез изявленията си за присъствие на подсъдимите на мястото на инцидента,
потвърждават извода на съда, обоснован от други гласни доказателства, че
подсъдимите са извършили инкриминираните деяния – защото е било изключено друг
да ги е извършил.
От друга страна обаче,
показанията на К. и Б., че инцидентът между двете компании се свеждал
единствено до агресивни действия на Б. спрямо компанията на подсъдимите,
извършени с металната част от приспособление за пушене на наргиле, са объркани,
вътрешно и взаимно противоречиви и неподкрепени от други доказателства.
Свидетелката К. сочи на
досъдебното производство, че непознатият за нея мъж (т. е. св. Б., тъй като св.
Х. тя познала визуално като известен певец) взел наргилето от масата на
подсъдимите, хвърлил го към подс. С. и го уцелил по рамото, след което подс. П.
и подс. М. хванали Б. и го извели от заведението без да правят други неща, с
което инцидентът приключил. При предходното разглеждане на делото К. заявява,
че Б. взел наргилето от своята маса и оттам го хвърлил към масата на
подсъдимите, без свидетелката да сочи то да е ударило някого. Действително, при
прочитане на показанията й от досъдебното производство след разпита й в с. з.
на 31.01.2014 г. по НОХД № 383/2103 г. свидетелката заявява, че показанията й
от досъдебното производство са верни, т. е. не може априори да се изключи възможността
несъответствията между тях да се дължат на изминалото време. От своя страна
обаче св. Б., работещ като барман в заведението, сочи на досъдебното
производство, че наргилето било на масата на компанията на Х. и Б. и по едно
време, докато Б. и подс. С. оживено разговаряли прави близо до двете маси, Б.
взел металната тръба от наргилето и с нея наръгал С. в рамото, а той изобщо не
реагирал, след което П. и М. помолили Б. да напусне заведението и инцидентът
приключил с пристигането на охранителя П. (последният обаче отрича да е слизал
в бара по време на конфликт или за да предотврати или преустанови такъв). По
НОХД 383/2013 г. св. Б. сочи различни неща – че не е видял подс. П. да
присъства въпросната вечер в бара; че подс. С. му помагал да сервира; че Б.
дали на шега или на сериозно замахнал с наргилето към С., без свидетелят да е
сигурен дали последният е ударен; че след това свидетелят пил вода, ходил до
тоалетната, качвал се на горния етаж на хотела и тогава „станала суматохата”,
но че той не бил свидетел на физически сблъсък. Изобщо, показанията на К. и Б.
за действия на Б. с метална тръба от наргиле са съществено разнопосочни и
вътрешно противоречиви, а и не се подкрепят от никакви доказателства за
установени увреждания у С., ако той е бил прободен с наргиле, както сочи в
производните си показания св. П.. Поради това обсъжданите показания не се
кредитират от съда – те не могат да бъдат доказателствена основа за извод, че
инцидентът е бил провокиран от физическо насилие на Б. спрямо С., нито че е
приключил с извеждането на Б. от бара. Не е за пренебрегване в тази връзка и
обстоятелството, че според собствените показания на Б. подс. П. е бил управител
на бара. Тази служебна зависимост на Б. от П. достатъчно добре обяснява
промяната в показанията му за следните обстоятелства – пред съда той вече не си
спомня добре дали П. се е появил по някое време в заведението и дали той го е
видял, при положение, че на досъдебното производство ясно е заявил, че П., М. и
С. са влезли заедно преди компанията на пострадалите. Освен това показанията на
св. Б. пред съда, че действията на Б. с наргилето спрямо С. са се изразили само
в замахване (при това може би на шега), целят да омаловажат целия инцидент, да
елиминират възможностите за извод, че такива действия са били от естество да
отключат агресия у подсъдимите и да внушат краен извод, че нищо повече не се е
случило в бара през времето на последвалото отсъствие на Б. от бара, за което
отсъствие той се е „досетил” повече от 2 години след инкриминираната дата.
Тук следва да се отбележи, че за
малкото конкретни факти, които се съдържат в показанията на св. С.П. – а именно
за увреждане на подс. С. от пробождане с метална част от наргиле – тези
показания са неподкрепени от каквито и да било обективни данни за такова увреждане,
а и са противоречиви в съдържанието си пред двата съдебни състава. При
предходното разглеждане на делото П. е заявила, че изпратила шофьора си да
заведе С. ***, за да му бъде оказана медицинска помощ, а пред настоящия състав
същата преди прочитане на показанията й по НОХД № 383/2013 г. заявява, че лично
го е закарала до там и съжалява, че не му е извадила медицинско, а след
прочитане на тези показания посочва, че може и да не е ходила с него до
болницата, тъй като по това време имала други гости. Тази колебливост за
последващите действия на П. след като е видяла открито кървящо нараняване на С.
е трудно обяснима при положение, че същата започва показанията си пред
настоящия състав с декларацията, че и тримата подсъдими са й като деца. В
останалите им части показанията на П. съдържат предимно оценки и квалификации
за пострадалите и за подсъдимите, поради което не подлежат на сериозен анализ.
Необходимо е да се посочи, че от
справка в Търговския регистър се установява соченото от П. по НОХД № 383/2013
г. обстоятелство, че към инкриминираната дата, а и до настоящия момент тя е член
на съвета на директорите на „В. с. – Б.” АД, а освен това тя сочи и други
обстоятелства, които не представляват възприети от нея факти, а правни положения,
потвърдени и от св. Б., а именно – че посоченото дружество е стопанисвало редица
обекти в к. к. „Б.”, сред които и хотел „М.”, както и че тя е била своего рода
„работодател” на П.. Това в достатъчна степен обяснява твърде голямата
колебливост и уклончивост, както и тенденцията в показанията на св. Б., а и на
св. П. да не са във вреда на подсъдимите, сред които и П.. Що се касае до показанията
на св. К., тяхната ниска степен на достоверност е обусловена от приятелските й
отношения с подсъдимите.
Неоснователни са доводите на
защитника на подс. П. в хода на съдебните прения за съществено противоречие между
показанията на св. К.П., според които непосредствено след инцидента на св. Д.Х.
му липсвал преден горен зъб и заключението по комплексната съдебно-медицинска
експертиза, според което този зъб само е бил разклатен, но не е отпаднал. От
съществено значение е, че дори според показанията на св. И.П. при излизането му
от бара Х. имал кръв по лицето, както и че в показанията си самият Х. сочи, че
вследствие на нанесения му побой този зъб стърчал напред и той го възприемал
като избит. При това положение и с оглед обстоятелството, че св. П. се е
намирала под силен стрес непосредствено след инцидента, е напълно разбираемо тя
да е възприела травматично променения външен вид на приятеля й Х.
хиперболизирано като липса на зъб – липса, която той отрича в показанията си и
която не се потвърждава от експертното заключение. Това обаче не е основание
съдът да дискредитира показанията на П. в останалите им части, нито да подложи
на съмнение обосноваността и верността на заключението.
Неоснователни са и доводите на
защитника на подс. П., че фактическата обстановка по делото относно уврежданията
на пострадалите е крайно неизяснена с оглед обстоятелствата, че за последващите
медицински интервенции по отношение на св. Х. няма налична медицинска документация;
че той е сезирал прокуратурата с жалба за побоя едва на 29.03.2012 г.; че данните
от медицинския журнал за преглед на св. Б. в рентгеновото отделение на МЦ „Б. –
..” ЕООД касаят дата 17.06.2012 г., която е 4 месеца след инцидента и че
показанията на Б., че е потърсил и му била отказана медицинска помощ във ФСМП –
С. непосредствено след инцидента, били опровергани от писмени и гласни
доказателства, в т. ч. от показанията на св. И.Т..
На първо място, видно е от
съдебномедицинско удостоверение № 123/2012 г., че то удостоверява личен преглед
на св. Х. от д-р Т. К., асистент от КСМД при УМБАЛ „А.” ЕАД, извършен на
17.02.2012 г. като по предварителни, съобщени от Х. сведения, на 15.02.2012 г.
около 03,00 ч. му бил нанесен побой от охрана на заведение в к. к. „Б.”. До
този момент Х. не е познавал подсъдимите, поради което обстоятелството, че пред
съдебния лекар ги е посочил като охранители, каквито те в действителност не са
били, не опровергава нанасянето на побой, нито е от естество да отнесе
събитието към друго заведение в курорта и с други участници в него. В тази
връзка е необходимо да се отбележи, че св. П. – служител на рецепцията в хотел
„М.”, която не е била част нито от компанията на подсъдимите, нито от тази на
пострадалите, е видяла кръв по лицето на Х. не при влизането му в бара, а при
излизането му оттам. И на следващо
място, изрично е посочено като констатация в удостоверението, че на горния
венец на Х. вляво, на нивото на 1 горен зъб вляво, има рана, хирургически
обработена, с дължина 0,6 см.,
а на горната челюст е наложена шина. В заключителната част на удостоверението е
посочено, че едно от констатираните увреждания при Х. е разклащане на първи
горен ляв зъб. Тези констатации са обективен израз както на уврежданията на Х.,
така и на предприетите непосредствено след инцидента медицински интервенции за
стабилизация на разклатения му преден горен ляв зъб, а същите констатации, заедно
с останалите в удостоверението, съпоставени с кредитираните от съда показания
измежду всички показания на свидетелите - очевидци на инцидента, категорично
изключват възможността причината за констатираните увреждания у Х. да е
различна от побоя, нанесен му от подсъдимите на инкриминираните дата и място.
Що се касае до обективната възможност за Х. при тези увреждания да участва в
концерт 10 дни след инцидента, експертите са категорични, че възможността за
пеене при такива обстоятелства зависи предимно от морално-волевите качества на
личността, а косвено – и от използваната техника при провеждане на концерта,
което кореспондира с показанията на Х., че на 25-26.02.2012 г. е имал концерт в
Банско, но е пял по-малко от обичайното. И не на последно място,
обстоятелството, че Х. е сезирал прокуратурата с жалба за инцидента едва на
29.03.2012 г. по никакъв начин не опровергава нито кредитираните показания на
свидетелите за нанесения му побой на 15.02.2012 г., нито съдържанието на
обсъденото по-горе съдебномедицинско удостоверение от 17.02.2012 г., още
повече, че НПК не предвижда срок, в който пострадал от престъпление следва да
съобщи за извършено спрямо него престъпно посегателство. В тази насока от
значение в конкретния случай са и разбираемия страх на св. Х., породен от
нанесен му побой на непознато за него място и от непознати хора, и концертните
му ангажименти, както и известното неудобство на една известна личност да
доведе до обществено достояние извършен спрямо нея побой чрез сезиране на
органите на държавната власт за това.
Що се касае до поведението на св.
Б. непосредствено след нанесения му побой, съдът не намира основание да приеме,
че неговите и на св. М. показания за тези обстоятелства са опровергани от
писмени и гласни доказателства, в частност от показанията на св. И.Т.. В
показанията си пред съда д-р Т. разкрива абстрактния нормативно и
вътрешно-организационно установен ред за прием на пациент с оплаквания за
травматични увреждания във ФСМП - С. и за отразяването на такъв прием в
съответната медицинска документация. Показанията на д-р Т. обаче не установяват
и не могат да установят дали в конкретния случай този ред е спазен, поради
което съдът не изгражда фактически изводи въз основа на тези показания. Така
показанията на М. и Б. от досъдебното производство и от предходното разглеждане
на делото, че Б. е посетил Филиала за спешна медицинска помощ в С. и че – както
изрично сочи М. на досъдебното производство – същият не е бил записан в
журнала, са неопровергани от други доказателства. Освен това е и логично Б. да
не е бил твърде настоятелен да остане за рентгенография в болницата в С. поради
породения у него страх от подсъдимите, който дори го е мотивирал да се отбие за
малко в къща за гости „Ч.“ в гр. С., но не и да остане там до сутринта, каквато
възможност е имал, но е предпочел да се прибере с М. ***. Показанията на
свидетеля Х.Д., стопанисващ към 2012 г. тази къща за гости, са твърде общи, от
тях се установява най-вече, че той познава Б. и че стая в къщата за гости е
могло да се наеме дори през нощта и без Д. да е там. В този смисъл липсата на
спомен у Д. за необичайно състояние на Б. при негово посещение в къщата за
гости през 2012 г. е изцяло неотносима към предмета на доказване по делото, в
частност от показанията му не може да се направи извод, че непосредствено след
инцидента Б. не е имал никакви видими увреждания или оплаквания.
На следващо място, не повече от
48 часа след инкриминирания побой – на 17.02.2012 г. Б. е приет за лечение в
УМБАЛ „Света А.”, гр. С. поради фрактура на челюстта, като в приобщената по
делото медицинска документация е отбелязано, че към тази дата в Б. вече е била
установена такава фрактура чрез образна диагностика (вж. л. 81 от т. І от ДП).
При това положение съдът няма основание да приеме, че е невярно съдържанието на
писмото от МЦ „Б. – ..” ЕООД, в което се сочи, че датата на посещение на Б. в
рентгеновото отделение на медицинския център е 17.02.2012 г., а не погрешно
посочената в журнала дата 17.06.2012 г. Колкото и да е трудно четимо
извлечението от този журнал, в него след последния посетил отделението на 16.02.2012
г., вписан под № 57, следват пациенти, вписани под №№ 58, 59, 60 и 61
(последният – Б.Б.), а след него пациентите под номера от 62 до 66 са посетили
отделението на 18.02.2012 г., на 19.02.2012 г. и на 20.02.2012 г. (вж. л. 223 и
224 от материалите по НОХД № 383/2013 г. на РС – С.). Така е очевидно, че
посочената в журнала дата 17.06.2012 г. на посещенията на пациенти под номера
от 58 до 61 е грешна и се касае за датата 17.02.2012 г. Нещо повече, според
разясненията на експертите по комплексната съдебно-медицинска експертиза пред
съда, постъпването в болница 2-3 дни след счупване на челюст е дори обичайно,
включително и с оглед необходимостта от намаляване на травматичния оток.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
От събраните по делото
кредитирани от съда доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява по несъмнен начин, че на 15.02.2012 г. около 01,00 ч.
– 02,00 ч. в к. к. „Б.”, Община С., в нощен бар „О.”, находящ се в хотел „М.”, подсъдимият
С.К.М. е нанесъл удари с юмрук и с корпуса на пистолет в главата на св. Б.Д.Б.,
подсъдимият Р.Я.П. е нанесъл удар с палка по лицето в областта на горната устна
на св. Д.Т.Х. и непосредствено след това тримата подсъдими Р.Я.П., С.К.М. и Ю.Ю.С.
заедно са започнали да нанасят множество удари с ритници в областта на тялото и
главата на св. Д.Х. и на св. Б.Б. докато последните били паднали на пода.
При Д.Х. пряка последица от тези
действия на тримата подсъдими са закрита черепно-мозъчна травма, лицева травма
и травма на крайниците с конкретни характеристики, описани в приетото заключение
по комплексната съдебно-медицинска експертиза, от които травми мозъчното
сътресение без убедителни данни за изпадане в безсъзнателно състояние, както и
останалите мекотъканни увреждания по главата, лицето и крайниците, имат
медикобиологичните характеристики на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а луксацията на първи горен ляв зъб (21-ви зъб), наложила
метална остеосинтеза, се приравнява на медикобиологичната характеристика на
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето за период
по-голям от 30 дни. От експертните разяснения пред съда се установява
категорично, че без навременна адекватна медицинска интервенция при такава
степен на луксация (т. е. разклащане) на зъба (трета степен) той неминуемо ще
отпадне, поради което и с оглед задължителната за настоящия съд съдебна
практика, обективирана в т. 11, пар. 4 и т. 17, изр. трето от ППВС № 3/1979 г.,
съдът приема от правна страна, че луксацията на зъба на Х. представлява
избиване на зъб, а с оглед експертното заключение без този зъб се затруднява
дъвченето и говоренето. Избиването на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, е съставомерно като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК. При няколко различни по степен увреждания на пострадалия деянието
на подсъдимите следва да се квалифицира съобразно по-тежкия резултат, а именно
в случая като причиняване на средна телесна повреда (т. 18, пар. 2 от ППВС №
3/1979 г.).
При Б.Б. пряка последица от
действията на тримата подсъдими е лицева травма – пълно открито счупване на
тялото на долната челюст вляво и пълно закрито счупване на долната челюст в
областта на долночелюстния ъгъл вдясно; подкожен хематом в областта на ъгъла на
долната челюст вдясно, в областта на брадичката и в областта на долната челююст
вляво; субмукозен хематоми оток на пода на устната кухина. По смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК счупването на челюст е съставомерно като средна телесна
повреда, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби (т. 11, пар. 1
от ППВС № 3/1979 г.).
Както вече се посочи от
фактическа страна по делото не се установяват конкретни обстоятелства ударите
на пострадалите да са нанесени от други лица, по различно време и на различно
място, и по различен механизъм. Това обстоятелство, съпоставено с приетото
заключение по съдебно-медицинската експертиза, че гореописаните действия на
подсъдимите в тяхната съвкупност са от естество да причинят на всеки от пострадалите
установените при него травматични увреждания, обосновава извод за пряка причинна
връзка между действията на всеки от тримата подсъдими и травматичните увреждания
на всеки от двамата пострадали. Тези действия на подсъдимите са извършени
внезапно, за кратък период от време, почти едновременно от тримата подсъдими и
с относително една и съща интензивност спрямо телесната неприкосновеност на
всеки от пострадалите, поради което приносът на всеки от подсъдимите към
причинния процес за причиняване на уврежданията обективно не може да се
разграничи. Поради това всеки от подсъдимите е участвал в изпълнението на
престъплението по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна всеки от
тримата подсъдими - съизвършители е извършил деянията при форма на вината пряк
умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършваните от
него деяния – че с тях засяга телесната неприкосновеност на всеки от
пострадалите; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения,
свързани със защитата на тази неприкосновеност и е искал настъпването на
общественоопасния резултат на деянието, обективиран в нанесените на Д.Х. и Б.Б.
травматични увреждания.
Наред с характеристиките на
прекия умисъл на всеки от подсъдимите към извършваните от него деяния, от
събраните по делото доказателства се установява общността на прекия умисъл у
тримата подсъдими. При извършване на деянията всеки от тях е съзнавал, че ги
извършва съвместно с другите и че те също действат умишлено, съзнавал е
общественоопасния характер и е искал настъпването на общественоопасните
последици – както на своите деяния, така и на деянията на другите подсъдими.
Ето защо съдът прие за установено
по несъмнен начин, че на 15.02.2012 г., около 01,00 - 02,00 ч. в к. к. „Б.”,
Община С., в нощен бар „О.”, находящ се в хотел „М.”, всеки от подсъдимите Р.Я.П.,
С.К.М. и Ю.Ю.С., в съучастие като извършител с другите двама като
съизвършители, е причинил:
- на Д.Т.Х. - средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб (21-ви зъб), без който
се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието му е съставомерно от
обективна и субективна страна като престъпление с правна квалификация по чл.
129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и
- на Б.Д.Б. - средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, представляващо пълно открито счупване на
тялото на долната челюст вляво и пълно закрито счупване на долната челюст в
областта на долночелюстния ъгъл вдясно, като деянието му е съставомерно от
обективна и субективна страна като престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Поради това съдът призна тримата
подсъдими за виновни в извършване на тези престъпления.
За престъпление по чл. 129, ал. 1
от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6 години.
При индивидуализацията на
наказанията на подсъдимите съдът отчете, че е налице изключително смекчаващо
отговорността им обстоятелство, а именно голямата продължителност на
наказателното производство – близо 7 години до постановяване на присъдата в
настоящото съдебно производство, за която продължителност подсъдимите не могат
да търпят сериозен упрек. С оглед това обстоятелство налагането на наказание
лишаване от свобода на когото и да било от тях дори в минималния съгласно чл.
39, ал. 1 от НК срок от 3 месеца би се оказало несъразмерно тежко за всеки от
тях. Поради това и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК съдът замени
лишаването от свобода за всеки от подсъдимите за всяко от престъпленията по чл.
129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК с пробация. Естеството на деянията с оглед
характера и броя на телесните увреждания и агресията в извършването им от една
страна, но и липсата на проявена отчетлива упоритост в преследване на
престъпния резултат – от друга страна, са обстоятелствата, при чието съотношение
съдът определи на всеки подсъдим за всяко от престъпленията по чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК вида и продължителността на пробационните
мерки, като му наложи само пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК със съдържание по чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК, които съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК са задължителни и определи тяхната продължителност съгласно чл. 42а, ал. 3,
т. 1 от НК под средния, но и над минимално предвидения срок, а именно: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от една година. Съдът счита, че наказанието „пробация” при тези пробационни
мерки и с тази тяхна продължителност е необходимо и достатъчно за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК по отношение на всеки от
подсъдимите.
Всеки от подсъдимите е извършил
престъпленията по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по
отношение на телесната неприкосновеност на различни лица – Д.Х. и Б.Б., в
условията на реална съвкупност, т. е. преди за което и да било от тях да е
налице влязла в сила присъда. Поради това и на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определи общо наказание на всеки от подсъдимите за тези престъпления и му наложи
най-тежкото от тях – пробация при следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от една година.
При разпита му като свидетел на 11.06.2018 г.
в настоящото производство Б.Д.Б. е заявил, че не поддържа предявения от него и
приет за разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу тримата
подсъдими за заплащане на сумата 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
от описаното в обвинителния акт престъпление, извършено срещу неговата телесна
неприкосновеност. Специфичният изказ на Б. при разпита му, съпоставен с
обстоятелството, че в настоящото съдебно производство той е многократно
издирван, за да бъде призован по делото, обосновават извод, че той се е
дезинтересирал от претенцията за обезвреда по реда на процесуалния закон и с
изявлението си, че не поддържа иска всъщност го оттегля. Съгласно субсидиарно
приложимите на основание чл. 88, ал. 1 от НПК правила на ГПК за разглеждане на
гражданския иск оттеглянето на иска е допустимо процесуално действие и десезира
съда от разглеждането му. Затова съдът остави без разглеждането този иск и
прекрати производството по него.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимите поравно
заплащането на разноските, извършени в досъдебното и в настоящото съдебно
производство за възнаграждения на вещите лица по комплексната
съдебно-медицинска експертиза, като осъди всеки от тях да плати по 40 лв. в
полза на държавата по сметка на ОДМВР – София за разноски в досъдебното
производство и по 86 лв. в полза на РС – С. за разноските, извършени от бюджета
на съда.
По изложените съображения съдът единодушно
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: