Решение по дело №152/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 75

 

гр. Тутракан, 29.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 152/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от „Е. 2015” ЕООД, в качеството му на цесионер, представлявано от адв. Д.К. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 40), за установяването на вземанията му, предмет на Заповед от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 46/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника на цена на закупена стока - 210 бр. контейнери, тип „Б.” 1,1 куб. м., предмет на спогодба от 13.11.2012 г., сключена между „Г. к. 2011” ООД и ответника, възлизаща на 21 000 лв.

1.1. Твърди се, че Община Г. е признала свое парично задължение в размер на 105 000 лв., което е надлежно удостоверено в т. 1 от Спогодба от 13.11.2012 г., с нотариално заверени подписи. В съответствие с чл. 3, ал. 3, пр. 2 от Спогодбата, задължението следвало страните в случай на прехвърляне на вземането.

1.2. В последствие вземанията били прехвърлени с няколко договора за цесии на ищеца, за които ответникът бил надлежно уведомен.

2. Ответникът О. Г. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адвокат И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 22).

2.1. Същият възразява, че ищецът не е кредитор по спогодбата, като се оспорват релевираните цесии.

3. Между страните не се спори, че не е заплатена последната пета вноска по спогодбата в размер на 21 000 лв.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

4. На 13.11.2012 г. между ответника и „Г. к. 2011” ЕООД е сключена спогодба, съгласно която общината е признала свое задължение от 105 000 лв., представляващи цената на получени 210 бр. контейнери, тип „Бобър”, като е уговорено същото да се изплати на 5 равни части (л. 4).

5. На 31.07.2013 г. от ответника на „Г. к. 2011” ЕООД е заплатена сумата от 21 000 лв. (л. 59).

6. На 02.04.2014 г. ответникът е уведомен от „Г. к. 2011” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Г. к. нова” ЕООД, считано от 24.03.2014 г. (л. 6). Договорът за цесия е сключен на 01.04.2014 г., като същият обхваща само вземането по процесната спогодба (л. 52).

7. На 25.06.2014 г. ответникът е уведомен от „Г. к. нова” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Г. к. 2014” ЕООД, считано от 23.06.2014 г. (л. 7). Договорът за цесия е сключен на 23.06.2014 г., като същият обхваща само вземането по процесната спогодба (л. 51).

8. На 04.07.2014 г. от ответника на „Г. к. нова” ЕООД е заплатена сумата от 21 000 лв. (л. 62).

9. На 08.07.2014 г. от ответника на „Г. к. 2014” ЕООД е заплатена сумата от 21 000 лв. (л. 66).

10. На 02.02.2015 г. ответникът е уведомен от „Г. к. 2014” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Г. к. 2015” ЕООД, считано от 29.01.2015 г. (л. 8). Договорът за цесия е сключен на 28.01.2015 г., като същият обхваща само вземането по процесната спогодба (л. 50).

11. На неустановена дата ответникът е уведомен от „Г. к. 2015” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Г. к. 01” ЕООД, считано от 20.05.2015 г. (л. 9). Договорът за цесия е сключен на 20.05.2015 г., като същият обхваща само вземането по процесната спогодба (л. 49). Вземайки предвид датата на цесията и извършеното впоследствие плащане на цесионер (вж. сл. точка), съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията в периода: 20.05.2015 г. - 22.07.2014 г.

12. На 22.07.2014 г. от ответника на „Г. к. 01” ЕООД е заплатена сумата от 21 000 лв. (л. 69).

13. На 17.06.2016 г. ответникът е уведомен от „Г. к. 01” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на ищеца, считано от 16.03.2016 г. (л. 5). Договорът за цесия е сключен на същата дата, като същият обхваща само вземането по процесната спогодба (л. 48).

14. На 11.08.2016 г. от ответника на ищеца е заплатена сумата от 21 000 лв. (л. 72)

15. На 14.07.2017 г. ответникът е отправил покана до ответника за възстановяване на сума от 21 000 лв. заплатена по процесната спогодба.

16. Останалите, приложени по делото доказателства, неописани по – горе, съдът намира за неотносими към спорния предмет.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

17. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. 

 

II.По основателността

 

18. По делото е безспорно установено, че между ответника и „Г. к. 2011” ЕООД е сключена спогодба, съгласно която общината е признала свое задължение в размер на 105 000 лв., чието плащане е разсрочено на пет равни годишни вноски (по 21 000 лв.).

19. Установено е също така, че са сключени договори за цесия, по силата на които процесното вземане на „Г. к. 2011” ЕООД е прехвърлено последователно на „Г. к. нова” ЕООД, „Г. к. 2014” ЕООД, „Г. к. 2015” ЕООД, „Г. к. 01” ЕООД и на ищеца „Е. 2015” ЕООД.

20. Общината е уведомена за извършените цесии, поради което същите на осн чл. 99, ал. 4 от ЗЗД я обвързват и задължението по спогодбата е преминало последователно върху изброените цесионери. Дори уведомяването да не бе извършено надлежно в съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

21. Ответникът очевидно се е съобразил с извършените цесии, като:

21.1. на 31.07.2013 г. e извършил плащане на първоначалния кредитор - „Г. к. 2011” ЕООД;

21.2. на 08.07.2014 г. e извършил плащане на цесионера „Г. к. 2014” ЕООД (съгласно уведомлението от 25.06.2014 г.);

21.3. на 22.07.2014 г. e извършил плащане на цесионера „Г. к. 01” ЕООД (съгласно уведомлението, чиято дата на получаване не е установена);

21.4. на 11.08.2016 г. e извършил плащане на цесионера - ищец по настоящото дело (съгласно уведомлението от 17.06.2016 г.).

22. Единствено плащането от 04.07.2014 г. е извършено на цеионера „Г. к. нова”  ЕООД, който обаче към този момент вече е бил прехвърлило вземането на „Г. к. 2014” ЕООД (съгласно уведомлението от 25.06.2014 г.). Т. е. платено е на ненадлежен кредитор. Вероятно поради тази причина и двете страни твърдят, че са заплатени само четири от петте дължими вноски, който факт съдът е приел за безспорен. (Има дори индикации, че сумата е върната на ответника от „Г. к. нова”  ЕООД, видно от последователното отразяване на сумата в колона „Дебит” и „Кредит” в извлечението от банковата сметка на ответника - л. 63 и 65).

23. С оглед изложеното съдът намира, че от признатото в спогодбата задължение е останала непогасена част от 21 000 лв., чиято изискуемост е настъпила на 28.07.2017 г. съгласно чл. 2 от спогодбата.

24. Кредитор по вземането в резултат на извършените цесии към настоящият момент е последният цесионер - „Е. 2015” ЕООД, поради което искът следва да бъде уважен.   

Разноски

 

25. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, възлизащи на 2 000 лв.

26. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника  О. Г., с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, че съществува вземането срещу него на ищеца „Е. 2015” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ****************, предмет на Заповед от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 46/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника на остатък от цена на закупена стока - 210 бр. контейнери, тип „Бобър” 1,1 куб. м., предмет на спогодба от 13.11.2012 г., сключена между „Г. к. 2011” ООД и ответника, който остатък възлиза на 21 000 лв. (двадесет и една хиляди лева). 

 

             

            ОСЪЖДА ответника  О. Г., с ЕИК ********, да заплати на ищеца „Е. 2015” ЕООД, с ЕИК ******, направените разноски по делото в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).       

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: