Решение по дело №1603/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 298
Дата: 23 юни 2021 г.
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20204430201603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Плевен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20204430201603 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 449426-F495979/18.07.2019
година на ***-отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП, с което
на „***“ ООД – гр. Плевен, представлявано от *** и *** е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000,00
(хиляда) лева за извършено на 22.06.2019г., в 21:40ч., в търговски обект - ***,
находящ се в *** и стопанисван от „***" ООД, ЕИК *** нарушение по чл. 33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован е представлява от
пълномощника си – адв. В. И. от ХлАК, който моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
1
незаконосъобразно. Взема становище, че в хода на административно-
внаказателното производство пред наказващия орган са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които обуславят отмяната на
обжалваното наказателно постановление, както и жалбоподатеялт не е ватор
на нарушението за което е санкциониран. Претендира направените п оделото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от юрк. ***,
която взема становише, че от събраните в хода на проведеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован
извод, че Наказателно постановление № 449426-F495979/18.07.2019 година на
***-отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП е правилно и
законосъборазно, постановено при спазване както на материалния, така и
процесуалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 18.07.2019
година въз основа на АУАН №F495979 от 27.06.2019 година съставен против
„***“ ООД – гр. Плевен, представлявано от *** и *** за това, че при
извършена проверка на 22.06.2019г. в 21:40ч., в търговски обект - ***,
находящ се в *** и стопанисван от „*** ООД с ЕИК: ***, е установено, че
съгласно дневен финансов „X" отчет № 0092036/22.06.2019г. от монтираното
и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел:
"DATECS FP-1000KL" с инд. N« DT291945 и фискална памет № 02291945,
разчетната касова наличност е в размер на 1054,90 лв., от които 34,10лв.
представляващи плащания с кредитна карта и съгласно дневен финансов „X"
отчет № 0130656/22.06.2019г. от монтираното и функциониращо към момента
на проверката фискално устройство модел: "DATECS FP-1000KL" с инд. N«
DT291922 и фискална памет № 02291922, разчетната касова наличност е в
размер на 982,67 лв., от които 203,10лв. представляващи плащания с кредитна
карта. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския
обект съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на 1713,20 лв.
Сумата на паричните средства в касата е изброена от *** на длъжност
салонен управител. Фискалните устройства притежават операциите
„служебно въведени” и "служебно изведени' суми. Установена е промяна в
касовата наличност на търговския обект в размер на 87,17 лв., която
2
представлява извеждане на пари в касата и която не е регистрирана във
фискалното устройство. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33,
ал.1 от Наредба 18/13.12.2006г. на МФ.
Описаната в АУАН фактическа обстанвока е възпроизведена в
атакуваното по съдебен ред наказателно постановление, с което на „***“ ООД
– гр. Плевен, представлявано от *** и *** е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
извършено на 22.06.2019г., в 21:40ч., в търговски обект - ***, находящ се в
*** и стопанисван от „***" ООД, ЕИК *** нарушение по чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Извършената проверка на 22.06.2019 година е обективирана в Протокл
за извършена проверка №0360830 от 22.06.2019 година, в който е посочено,
че разликата в касовата наличност възлиза на 327,37лв., а на 27.06.2019
година бил съставен и Протокол №1178894/27.06.2019 година, в който било
внесено пояснение във връзка с разчетената касова наличност, като било
посочено, че разликата в касовата наличност на търговския обект към датата
на проверката – 22.06.2019г. е в размер на 87,17 лв., която представлява
извеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното
устройство.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на
ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства. От разпита по делегация на актосъставителя *** и на
свидетеля ***, чиито показания съдът приема с доверие като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се установява, че на 22.06.2019
година двамата извършили служебна проверка в търговски обект ***,
находящ се в *** и стопанисван от „***" ООД. Установява се, че за кратък
период от време била преустановена работата в заведението въпреки
многобройните посетители. Сервитьорите преустановили приемането на
поръчки и плащания, като последователно се явявали при проверяващите и
представяли наличните у тях парични средства. Актосъставителят и
свидетелят посочват, че извадили дневните отчети от двата налични касови
апарати и проверили касовата наличност, като констатирали разлика в размер
около 300 лева, като констатациите им били отразени в нарочно съставен
протокол от 22.06.2019 година. В горния смисъл са и показанията на
свидетеля ***, който пресъздава свои преки и непосредствени впечатления
относно фактите, имащи значение за случая. Същият допринася за
доизясняване на фактическата обстановка по делото като допълва, че при
извършената проверка на място проверяващите не отчели всички налични
парични средства от пос терминалните устройства в заведението и именно
поради това се получила разлика от около 300,00 лева. Допълва, че в
последствие въз основа на относимите писмени документи била внесена
съответната корекция, обусловила и съставянето на втори, допълващ
3
протокол /от 27.06.2019г./ в който разликата в касовата наличност била
установена на 87,17 лева. Свидетелят Р. споделя свое лично предположение,
според което разликата от 87,17 лева се получава от бакшишите на
работещите на длъжност „сервитьор“ лица към меродавния момент. В
подкрепа на описаната н АУАН и в НП фактическа обстановка са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото чрез тяхното
прочитане писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а
именно: наказателно постановление № 449426- F495979/18.07.2019 г.,
известие за доставяне, акт за установяване на административно нарушение №
F495979/27.06.2019 г., копие от протокол за извършена проверка №
0360830/22.06.2019 г., копие от дневен финансов отчет, копие от протокол №
1178894/27.06.2019 г., пълномощно, копие от възражение изх. №
12/28.06.2019 г., копие от фактура № **********/22.06.2019 г., заверено
копие от заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съдържа ли последният императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; издадено ли е
наказателното постановление при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За наличието на процесуалните
предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в
присъствието на свидетелят, присъствал при установяване на нарушението.
Същият е съставен и връчен в присъствието на упълномощено лице.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2
от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в
4
НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано
пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е
описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и
законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното
постановление:чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда, че: лице, което
наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно
обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Санкциите за
юридически лица по ал.1 на чл.185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителната фактическа обстановка и от събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че действително
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на
разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства.
В разпоредбата на чл. 118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която
определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат е
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
5
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови
отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването
й с точност до минута.
Независимо, че нарушението е безспорно установено, съдът намира, че
в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
действително разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. От друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да
обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е
постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна
проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата
на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да
наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа
обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия
орган подлежи на съдебен контрол. В конкретния казус, при задълбочен
анализ на събрания доказателствен материал може да се направи единствено
възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на
така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му
следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-
наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е
този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения
от съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките
на простото извършване, при които не са предвидени вредни последици,
различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в
настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла
да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда
направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на
нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства.
6
В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е
така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка
на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че
както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на
обществена опасност, налагащи ангажирането на административно-
наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от приложените
доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на
процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен характер, а не
носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното
законодателство. На следващо място, налице е формално административно
нарушение, касаещо невисок размер на невъдената сума, което не е довело до
загуби на държавата от неплатен данък. Следва да се отчете и факта, че се
касае за разлика от 87,17 лв., поради което санкция от 1000 лева очевидно не
съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде
възприета като справедлива.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без
да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на
малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.
В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в
тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на
защита и води до неговата отмяна, поради което съдът счита, че издаденото
НП е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, а
подадената жалба следва да бъде уважена.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 300,00 лева.

7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
449426-F495979/18.07.2019 година на ***-отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в ЦУНАП, с което на „***“ ООД – гр. Плевен, представлявано от
*** и *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000,00 (хиляда) лева за извършено на 22.06.2019г., в 21:40ч., в
търговски обект - ***, находящ се в *** и стопанисван от „***" ООД, ЕИК
*** нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН да заплати на „***“ ООД
– гр. Плевен, представлявано от *** и *** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8

Съдържание на мотивите

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 449426-F495979/18.07.2019
година на ** „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП, с което на „**“
ООД – гр. Плевен, представлявано от *** и *** е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
извършено на 22.06.2019г., в 21:40ч., в търговски обект - **, находящ се в **
и стопанисван от „**" ООД, ЕИК *** нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован е представлява от
пълномощника си – адв. В. И. от ХлАК, който моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Взема становище, че в хода на административно-
внаказателното производство пред наказващия орган са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които обуславят отмяната на
обжалваното наказателно постановление, както и жалбоподатеялт не е ватор
на нарушението за което е санкциониран. Претендира направените п оделото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от юрк. *, която
взема становише, че от събраните в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че
Наказателно постановление № 449426-F495979/18.07.2019 година на **
„Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП е правилно и
законосъборазно, постановено при спазване както на материалния, така и
процесуалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 18.07.2019
година въз основа на АУАН №F495979 от 27.06.2019 година съставен против
„**“ ООД – гр. Плевен, представлявано от *** и *** за това, че при
1
извършена проверка на 22.06.2019г. в 21:40ч., в търговски обект - **, находящ
се в ** и стопанисван от „** ООД с ЕИК: ***, е установено, че съгласно
дневен финансов „X" отчет № 0092036/22.06.2019г. от монтираното и
функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел:
"DATECS FP-1000KL" с инд. N« ** и фискална памет № **, разчетната
касова наличност е в размер на 1054,90 лв., от които 34,10лв. представляващи
плащания с кредитна карта и съгласно дневен финансов „X" отчет №
0130656/22.06.2019г. от монтираното и функциониращо към момента на
проверката фискално устройство модел: "DATECS FP-1000KL" с инд. N« ** и
фискална памет № **, разчетната касова наличност е в размер на 982,67 лв.,
от които 203,10лв. представляващи плащания с кредитна карта. Фактическата
наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно
съставен опис на паричните средства е в размер на 1713,20 лв. Сумата на
паричните средства в касата е изброена от Х. Г. Р. на длъжност *. Фискалните
устройства притежават операциите „служебно въведени” и "служебно
изведени' суми. Установена е промяна в касовата наличност на търговския
обект в размер на 87,17 лв., която представлява извеждане на пари в касата и
която не е регистрирана във фискалното устройство. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба 18/13.12.2006г. на МФ.
Описаната в АУАН фактическа обстанвока е възпроизведена в
атакуваното по съдебен ред наказателно постановление, с което на „**“ ООД
– гр. Плевен, представлявано от *** и *** е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
извършено на 22.06.2019г., в 21:40ч., в търговски обект - **, находящ се в **
и стопанисван от „**" ООД, ЕИК *** нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ.
Извършената проверка на 22.06.2019 година е обективирана в Протокл
за извършена проверка №0360830 от 22.06.2019 година, в който е посочено,
че разликата в касовата наличност възлиза на 327,37лв., а на 27.06.2019
година бил съставен и Протокол №1178894/27.06.2019 година, в който било
внесено пояснение във връзка с разчетената касова наличност, като било
посочено, че разликата в касовата наличност на търговския обект към датата
на проверката – 22.06.2019г. е в размер на 87,17 лв., която представлява
извеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното
устройство.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на
ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства. От разпита по делегация на актосъставителя И. Л. С. и на
свидетеля В. К. Х. , чиито показания съдът приема с доверие като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се установява, че на 22.06.2019
година двамата извършили служебна проверка в търговски обект **, находящ
се в ** и стопанисван от „**" ООД. Установява се, че за кратък период от
2
време била преустановена работата в заведението въпреки многобройните
посетители. Сервитьорите преустановили приемането на поръчки и
плащания, като последователно се явявали при проверяващите и представяли
наличните у тях парични средства. Актосъставителят и свидетелят посочват,
че извадили дневните отчети от двата налични касови апарати и проверили
касовата наличност, като констатирали разлика в размер около 300 лева, като
констатациите им били отразени в нарочно съставен протокол от 22.06.2019
година. В горния смисъл са и показанията на свидетеля Х. Г. Р. , който
пресъздава свои преки и непосредствени впечатления относно фактите,
имащи значение за случая. Същият допринася за доизясняване на
фактическата обстановка по делото като допълва, че при извършената
проверка на място проверяващите не отчели всички налични парични
средства от пос терминалните устройства в заведението и именно поради това
се получила разлика от около 300,00 лева. Допълва, че в последствие въз
основа на относимите писмени документи била внесена съответната
корекция, обусловила и съставянето на втори, допълващ протокол /от
27.06.2019г./ в който разликата в касовата наличност била установена на 87,17
лева. Свидетелят Р. споделя свое лично предположение, според което
разликата от 87,17 лева се получава от бакшишите на работещите на
длъжност „сервитьор“ лица към меродавния момент. В подкрепа на описаната
н АУАН и в НП фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото чрез тяхното прочитане писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: наказателно
постановление № 449426- F495979/18.07.2019 г., известие за доставяне, акт за
установяване на административно нарушение № F495979/27.06.2019 г., копие
от протокол за извършена проверка № 0360830/22.06.2019 г., копие от дневен
финансов отчет, копие от протокол № 1178894/27.06.2019 г., пълномощно,
копие от възражение изх. № 12/28.06.2019 г., копие от фактура №
**********/22.06.2019 г., заверено копие от заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 година.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съдържа ли последният императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; издадено ли е
наказателното постановление при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За наличието на процесуалните
предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
3
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в
присъствието на свидетелят, присъствал при установяване на нарушението.
Същият е съставен и връчен в присъствието на упълномощено лице.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2
от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в
НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано
пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е
описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и
законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното
постановление:чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда, че: лице, което
наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно
обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Санкциите за
юридически лица по ал.1 на чл.185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителната фактическа обстановка и от събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че действително
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на
4
разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства.
В разпоредбата на чл. 118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която
определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат е
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови
отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването
й с точност до минута.
Независимо, че нарушението е безспорно установено, съдът намира, че
в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
действително разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. От друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да
обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е
постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна
проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата
на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да
наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа
обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия
орган подлежи на съдебен контрол. В конкретния казус, при задълбочен
анализ на събрания доказателствен материал може да се направи единствено
възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на
така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
5
Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му
следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-
наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е
този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения
от съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките
на простото извършване, при които не са предвидени вредни последици,
различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в
настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла
да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда
направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на
нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства.
В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е
така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка
на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че
както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на
обществена опасност, налагащи ангажирането на административно-
наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от приложените
доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на
процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен характер, а не
носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното
законодателство. На следващо място, налице е формално административно
нарушение, касаещо невисок размер на невъдената сума, което не е довело до
загуби на държавата от неплатен данък. Следва да се отчете и факта, че се
касае за разлика от 87,17 лв., поради което санкция от 1000 лева очевидно не
съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде
възприета като справедлива.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
6
посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без
да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на
малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.
В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в
тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на
защита и води до неговата отмяна, поради което съдът счита, че издаденото
НП е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, а
подадената жалба следва да бъде уважена.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 300,00 лева.
7