№ 78
гр. Ловеч, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310101644 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от В. М.
З. против Р. П. Ловеч за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск.
Ищецът твърди, че на 17.03.2006 г. е назначен на длъжност прокурор в
Р. П. Т., а в последствие на длъжност прокурор в Р. П. Ловеч, ТО Т..
На 05.07.2022 г., поради навършване на 65-годишна възраст, е
освободен от заеманата длъжност, считано от същата дата. След
освобождаването му ищецът поддържа, че му е заплатено обезщетение за
неизползван отпуск от 24 дни за 2009 г., 10 дни за 2020 г. и 43 дни за 2021 г.
Твърди, че неправилно е определен размера на неизползвания от него отпуск
за 2020 г., който е 11, вместо 10 дни, като претендира заплащането на
обезщетение за едни ден неизползван отпуск за 2020 г.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 257,98 лв. - обезщетение за един ден
неизползван отпуск за 2020 г., ведно с обезщетение за забава за времето, през
което то е било дължимо.
Ответникът не ангажира отговор в срок.
В хода на делото ищецът участва лично, а по същество излага
1
становище за основателност на исковата си претенция, като излага подробни
съображения относно правото на отпуск и неговия размер.
Ответникът се представлява по делото от изпълняващия функциите
районен прокурор Кънчевска, която по същество излага становище за
неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск
и съображения за това.
От ангажиран по делото препис на трудова книжка на ищеца се
установява, че за периода 15.06.2006 г. до 05.07.2022 г. той е работил в Р. П.
Ловеч, ТО Т.. Правоотношението му е прекратено на 05.07.2022 г. на
основание чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ.
От заключението по допусната съдебно-икономическа експертиза се
установява, че правота на ищеца на отпуск за 2020, 2021 и 2022 г. е за по 43
работни дни. От 2009 г. ищецът е имал 24 дни неизползван платен годишен
отпуск. В началото на 2020 г. ищецът е прехвърлил неизползвания си отпуск
от 2019 г. в размер на 19 работни дни. През 2020 г. той е подал следните
молби за ползване на отпуск: с молба от 10.04.2020 г. е заявил, че желае да
ползва четири дни отпуск от 2019 г.; с молба от 22.07.2020 г. е завил
ползването на 25 работни дни, от които 15 дни отпуск за 2019 г. и 10 дни за
2020 г. Ползването на отпуска е разрешено, а във ведомостите за месеците
април, август и септември 2020 г. е начислено обезщетение. В края на 2020 г.
ищецът не е използвал 33 работни дни платен отпуск за същата година, а в
края на декември, в молба е заявил, че желае да ги ползва през 2021 г. През
2021 г., с молба от 21.07.2021 г., ищецът е заявил, че желае да ползва 22
работни дни отпуск за 2020 г. Отпускът е разрешен, като в заповедта е
отразено, че за 2020 г. остават за ползване 11 работни дни отпуск. Във
ведомостите за м. август и септември е начислено обезщетение за използван
отпуск в разрешения размер. В началото на 2022 г., в молба ищецът е заявил,
че желае да прехвърли неизползван от него платен годишен отпуск - 11 дни
за 2020 г. и 43 дни за 2021 г. за ползване през 2022 г. През 2022 г. ищецът е
подал две молби за ползване на платен годишен отпуск - на 28.02.2022 г. за
ползване на един ден за 2022 г. и на 27.04.2022 г. за ползване на 21 дни за
2022 г. /препис от молбите е представен по делото/. Ползването на отпуска е
разрешено, като единия ден отпуск е отчете за 2020 г., а останалите 21 дни от
отпуска за 2022 г., като в първата и втората заповеди е отразено, че ищецът
2
има право на 10 работни дни отпуск за 2020 г. съответно – 43 за 2022 г., а
след разрешаването на отпуска по втората молба 22 работни дни за 2022 г. За
месеците март, май и юни е начислено обезщетение за ползвания отпуск от
ищеца. Със заповед № 1/05.07.2022 г. ищецът е освободен от заеманата
длъжност. В заповедта е вписано да му се изплати обезщетение за
неизползван отпуск за 2009 г. за 24 работни дни, за 2020 г. за 10 работни дни,
за 2021 г. за 43 работни дни или общо сумата от 19 864,64 лв. Във ведомостта
за заплати за м. юли 2022 г. е отразено, че сумата, дължима като обезщетение
за неизползван отпуск, е заплатена по сметка на ищеца. Брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ освобождаването му от
длъжност, в който той има отработени десет работни дни - м. юни 2022 г., е в
размер на 5 675,67 лв., а размера на среднодневното му брутно трудово
възнаграждение е 257,98 лева.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск с
правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТр, вр. чл. 339 ЗСВ.
В периода 15.06.2006 г. до 05.07.2022 г. ищецът е заемал длъжността
прокурор в Р. П.. На 05.07.2022 г. той е освободен от заеманата длъжност
поради навършване 65-годиша възраст /чл. 165, ал. 1 т. 1 ЗСВ/. След
прекратяване на правоотношението му му е изплатено обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 19 864,64 лв. за 24 работни дни за 2009 г., 10
работни дни за 2020 г., 43 работни дни за 2021 г. Спорен по делото е въпроса
относно размера на отпуска на ищеца през годината, в която той е освободен
от длъжност /2022 г./, а от там и за размера на неизползвания от него отпуск
за 2020 г.
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е
ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по
давност /чл. 176а КТр/. В случаите когато платеният годишен отпуск е
отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява
по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е
3
отпаднала причината за неползването му.
Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по
чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж /чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/.
Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за едни ден
трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е
работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време
за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов
стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21
дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12
месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.
/чл. 355, ал. 1-4 КТр/.
Страните не спорят, че през годината, в която е прекратено
правоотношението на ищеца той имал право на 43 работни дни отпуск. През
2022 г., към датата на освобождаването на ищеца от длъжност - 05.07.2022 г.,
ищецът е отработил 6 месеца и 2 дни. Съгласно правилото на чл. 42 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, пропорционално на
това време той има право на 22 работни дни отпуск, определени както следва:
за едни месец ищецът има право на 3,58 дни отпуск – 43:12; за един ден той
има право на 0,17 дни - 3,58:21, а за 6 месеца и 2 дни на 21,82 дни отпуск,
който след окръгляването, с оглед цифрата след десетичната запетая, която е
над 5, се равняват на 22 работни дни. През 2022 г. ищецът е заявил ползването
на 22 работни дни отпуск за 2022 г. За толкова работни дни той е получил
обезщетение. Счетоводно всичките тези дни не са приспаднати от отпуска за
2022 г., а 21 дни са отчетени за 2022 г. и едни ден за 2020 г. Тази отчетност
няма съществено значение за изхода на спора, който е свързан с това какво на
колко дни право има ищеца и колко от тях не са неизползвани към датата на
прекратяване на правната връзка, респективно за колко е платена
обезщетение.
В началото на 2022 г. неизползваният от ищеца отпуск е 11 дни за 2020
г., 43 дни за 2021 г. и 43 за 2022 г., а за същата година /2022 г./ към датата на
прекратяване на връзката пропорционално на отработеното време - 22
работни дни. Освен този отпуск ищецът е имал неизползван отпуск от 24 дни
за 2009 г.
4
През 2022 г. ищецът е използвал 22 работни дни отпуск, като след
приспадането им неизползвания отпуск към датата на освобождаването му е
78 работни дни /24 дни за 2009 г., 11 за 2020 г. и 43 за 2021/. Със заповедната
за прекратяване на правоотношението му е разпоредено да му се изплати
обезщетение за 24 работни дни за 2009 г., 10 дни за 2020 г. и 43 работни дни
за 2021 г. или общо 77 работни дни. За тези дни в месеца на освобождаване на
ищеца е начислено обезщетение /77х257,98 лв./ и е изплатено по сметката му.
За едни работен ден неизползван отпуск, за който правото на ползване не е
погасено към датата на прекратяване на връзката, не е изплатено
обезщетение.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеца, в
който той има отработени десет дни, е 257,98 лв., като в тези рамки искът се
явява основателен.
Върху обезщетението ищецът е заявил искане за присъждане на
обезщетение за забава. До датата на подаване на исковата молба съдът счита,
че такова не е дължимо, тъй като няма данни ищецът да е канил ответника да
му заплати обезщетение, с което той да е поставен в забава /вземанията за
заплащане на обезщетение за неизползван отпуск са изискуеми след покана/.
В ангажираната по делото кореспонденция страните са водили спор относно
размера на неизползвания от ищеца отпуск към датата на освобождаването,
но конкретно искане за заплащане на обезщетение, с посочен размер, не е
отправяно.
Върху присъденото вземане ищецът има право само на
правоувеличаващи последици – законна лихва от датата на подаване на
исковата молба /17.10.2022 г./ до изплащането й.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът присъжда предварително изпълнение
служебно и без искане на ищеца, когато присъжда обезщетение за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за труд. Вземането за неизползван отпуск
съставлява обезщетение за труд /в този смисъл Определение №
654/08.10.2013 г. по гр. д. № 6136/13 на ІV ГО на ВКС/, с оглед на което по
отношение на него следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавната такса в размер на 50,00 лв.
следва да се възложат за заплащане на П. на Р. Б..
5
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТр, вр. чл. 339 ЗСВ Р. П. Ловеч,
представлявана от изпълняващи функциите „административен ръководител -
районен прокурор“ К. Д. К. да заплати на В. М. З., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Т., ж. к. „Л.“, ********* сумата от 257,98 лв. /двеста петдесет и осем лева
деветдесет и осем стотинки/ - обезщетение за един ден неизползван отпуск за
2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/17.10.2022 г./ до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
обезщетение за забава до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. на Р. Б. да заплати по сметка
на РС Ловеч държавна такса в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението досежно вземане за заплащане на обезщетение за неизползван
отпуск.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6