Р Е Ш Е Н И Е
№ 260498
гр. Пловдив, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия
Костадин Иванов в. гр. дело № 9 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на А.А.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез
особения представител адв. Р.П., Решение № 261264/ 12.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 18110/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с., с което
е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 146,95 лв., стойност на
доставена за периода 01.11.2017г. – 30.04.2018г. топлинна енергия, както и сумата
от 19,38 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата за периода 03.01.2018г. – 25.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 26.06.2019г. до окончателното заплащане, за
което вземане е издадена заповед №5899/27.06.2019г. по ч.гр.дело № 10638/2019г.
на РС – Пловдив.
Във
въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение,
като се акцентира, че по делото не било установено наличието на валидно
облигационно отношение между страните във връзка с начислената топлинна
енергия, както и че не били събрани достатъчно писмени доказателства – фактури
и други документи, които да доказват исковата претенция по основание и размер.
По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и произнасяне по
същество на спора от въззивния съд.
В
законен срок е постъпил отговор от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с който се
оспорва жалбата като неоснователна и се сочат аргументи в тази насока, както и
в подкрепа на първоинстанционното решение, което се моли да бъде потвърдено.
Претендира се заплащане на разноските във въззивното производство.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания приема следното
от фактическа и правна:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание в чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът А.А.Й. дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД парични суми,
съгласно заповед №5899/27.06.2019г. по ч.гр.дело № 10638/2019 г. на РС – Пловдив. За да уважи
исковата претенция, първостепенният съд е приел, че ищцовото дружество,
извършващо топлофикационни услуги, реално е доставило съответното количество топлинна
енергия за процесния период, потребител на която е бил ответникът по делото, и
която топлинна енергия не била заплатена от последния, предвид установеното от
заключенията на изслушаните експертизи.
Безспорно
е обстоятелството, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр.
Пловдив, където се намира апартамент № 6, с адрес гр. П., Ж. К. ***, както и че
сградата, в която последният се намира, е била топлоснабдена за процесния
период. По делото не се спори и, че за същия период ответникът Й. е бил
наемател на посочения апартамент, по силата на Заповед за настаняване и наемно
правоотношение с ОП „Жилфонд“ гр. Пловдив. Това се установява и от
представените от ОП „Жилфонд“ гр. Пловдив документи, касаещи наемното
правоотношение и намиращи се в кориците на гр. дело № 18110/ 2019 г. по описа
на ПРС, на листове от 68 до 97. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът
има открита в ищцовото дружество партида с клиентски № *** и абон. № *** за посоченото по-горе жилище. Това е видно
и от представеното заявление-декларация на л. 10 от гр. д. № 18110/ 2019 г. на РС
– Пловдив и от заключението по ССчЕ.
Предвид
горното не се споделя изложеното във въззивната жалба, че доколкото ответникът не е собственик на
жилището или притежател на вещно право на ползване, той нямал качеството
потребител на топлинна енергия и не дължал заплащане на начислените разходи за
отопление. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ползвателят на имота на
договорно основание (вкл. наем) дължи заплащане на цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди, когато между него и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот за
времето, през което той действа. Пак в същото решение е посочено, че договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие може да се докаже
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. В случая наличието на открита партида на ответника при ищеца е
установено по делото, поради което и той се явява задължен да заплаща редовно
начислените суми за предоставената топлинна енергия. Необходимостта от отриване
на партида на името на ответника се извежда от поетото от него задължение с наемния
договор, сключен с ОП „Жилфонд“ гр. Пловдив, което намира и нормативна опора в
специалния чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС и общия чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
По
изложените съображения ответникът А.А.Й. следва да плаща и начислените суми за
отопление за сградна инсталация, каквито единствено се претендират по
настоящото дело. В тази насока е необходимо да се посочи, че независимо дали е
потребявал топлинна енергия, отдадена за наетото жилище, ответникът - клиент на
топлопреносното предприятие и живущ в топлоснабдената сграда, дължи заплащане на
топлоенергията за сградна инсталация. Последното се извежда както от чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, така и от Тълкувателно Решение № 2 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС. Разгледаното положение не противоречи и на правото на ЕС,
предвид приетото с Решение от 05.12.2019 г. на Съда на ЕС по присъединени дела C-708/17
и С‑725/17, че правото на ЕС
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Размерът
на исковата претенция е уважен изцяло от съда и при съобразяване с
представените по делото писмени доказателства – препис-извлечение от сметка,
както и от приетите и неоспорени от страните заключения по ССчЕ и СТЕ, които
правилно са кредитирани от първостепенния съд. Експертизите са пълни и
компетентно изготвени, като вещите лице са направили необходимите справки при
ищцовото дружество и съгласно материалите по делото.
Неоснователно
се твърди във въззивната жалба, че искът не бил доказан, тъй като не са
представени фактурите за процесните задължения, а вземането се основавало само
на приложеното към исковата молба извлечение от сметка. Първо, ищецът не е
ограничен в начините, по които може да докаже своята претенция, стига приобщените
по делото доказателства да водят до категоричен положителен извод в негова
полза. И второ, „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е доказал при условията на
пълно и главно доказване размера на исковата си претенция с представеното
извлечение от сметка и приетите два броя експертизи, които напълно подкрепят
изложеното в исковата молба и описаното в извлечението, поради което не е
възникнала необходимостта да се представят допълнителни писмени доказателства.
Съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като
доказателство на лицата, които са ги водили, като се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В случая от
заключението по ССчЕ се установява, че счетоводството на ищцовото дружество е
водено редовно, при спазване на нормативните изисквания, като направените от
вещото лице изчисления съответстват на извлечението от сметката. Посочената
цена, припадаща се на ответника за предоставена топлинна енергия за сградна
инсталация, пък се подкрепя от показателите за потребената топлоенергия,
съгласно заключението по СТЕ. Видно от последното няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество топлоенергия и начисленото такова,
като начинът на разпределение и начисляване на тази енергия съответства на
специалната методика от нормативните актове. Следователно размерът на исковата
претенцията се доказва от приетите по делото доказателства, вкл. и два броя
експертни заключения.
По
изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно ще се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на спора в полза въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от
нея разноски в хода на въззивното производство в общ размер от 400 лв., от които
300 лв. депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед задължителните указания в т. 7 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, А.А.Й.
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Пловдив сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за настоящото
въззивно производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
261264/ 12.11.2020 г., постановено по гр. д. № 18110/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр. състав.
ОСЪЖДА А.А.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното
производство, от които 300 лв. депозит за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА А.А.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща
държавна такса за настоящото въззивно производство.
Въззивното решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./