Р Е Ш Е Н И Е
№ 2335
10.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9512 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М.А.К. се твърди, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.П., ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис” ЕООД е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово-гореща вода, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга за дялово разпределение, на обща стойност 821.88 лв., включваща главница в размер на 646.89 лв., представляваща стойност на разпределената топлинна енергия за периода от *** до ***, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** – *** на стойност 174.99 лв. Посочено е, че начислената топлинна енергия е доставена и разпределена в първо съответствие с изискванията на ЗЕ и чл.71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като доставеното в имота количество се отчита от служители на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер. Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установено по отношение на М.К., че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 646.89 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от *** – ***, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, в размер на 174.99 лв., законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***., както и са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М.А.К., чрез назначения о.п. адв. М.П., със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението, че дружеството – ищец е доставяло на ответницата топлинна енергия през процесния период. Между страните не бил сключен валиден договор за доставяне и потребление на топлинна енергия, като се оспорват публикуваните Общи условия, поради неспазване изискванията за обнародване. В Общите условия липсвали параметри на качеството на услугата, а от липсата на предмет на сделката произтичала и нищожност на договора. Приложените към исковата молба документи представлявали едностранно изготвени частни писмени документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, които нямали обвързваща сила. Липсвали протоколи и документи за узаконяване на абонатната станция, обслужваща сградата, където се намирал имотът. Липсвали документи, удостоверяващи въвеждането в експлоатация на абонатната станция и съответствието й с техническите изисквания за изправност. Липсвали сертификати за качество и произход и изпитателни протоколи от ДАМТН. Оспорват се твърденията топлинната енергия да е разпределена в съответствие с нормативните изисквания. Липсвала индивидуална справка за дялово разпределение; отчетни формуляри, съгласно които следвало да са начислени определените от закона компоненти. Нямало представени отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от ***, с която е разпоредено М.А. Г. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 646.89 лв. главница – стойност на разпределена топлинна енергия за периода от *** до ***, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от *** до ***, в размер на 174.99 лв., ведно със законната лихва върху главницата от *** до пълното й изплащане, както и 25 лв. разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е препис – извлечение от сметка на М.А.К., за обект на потребление ИТН: ***, гр.П., ж.к. „***“, бл.***, ет.*, ап.**, за дължима главница в размер на 646.89 лв. за периода от *** до ***, както и за лихва от 174.99 лв. за периода от *** до ***. Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент М.А.К., ИТН: ***.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в гр.Пловдив, публикувани във в. „Новинар“ през месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г., както и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент № ***.
Във връзка с наведените в писмения отговор възражения, по делото са представени писмени доказателства – разрешение за строеж, молба от етажната собственост и списък към нея, протоколи за проби, сертификати, декларации за съответствие, протоколи за монтаж и строителни дейности.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период *** – *** абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр.П., ж.к. „***“ бл.***, ет., ап.*** е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В апартамента * бр. отоплително тяло е било присъединено към топлопреносната мрежа в блока и снабдено с ИРУ за визуален отчет. За имота на ответника отопляемият обем е 78 куб.м. През имота на ответника не преминава щранг лира, няма пломбирани отоплителни тела. Поради неосигурен достъп за отчет, ТЕ за отопление се е начислявала по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Имало монтиран и един брой водомер за топла вода, като начисленията за изразходвано количество ТЕ за БГВ са ставали на база 1 брой лица, по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5. от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за 1 бр. отоплително тяло по максимална нормативна мощност, както и за БГВ – на 1 бр. лица по 140 л/денонощие, поради неосигурен достъп за отчет до ***. След тази дата имотът се водил необитаем и ТЕ за отопление и БГВ не се е начислявала. Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове. По делото е прието и допълнение към СТЕ, според което няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, което било установено чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Техем Сървисис“ ЕООД и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за абоната.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което стойността на топлинната енергия е формирана от сумите от 136 лв. с ДДС за сградна инсталация, 529.78 лв. с ДДС за отопление, 13.63 лв. с ДДС за гореща вода, 39.20 лв. с ДДС услуга дялово разпределение. След извършено прихващане, неплатената сума за топлинна енергия към ищеца била в размер на 646.89 лв. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена вноска, за периода от *** до *** възлизала на сумата от 174.99 лв. Описаните фактури били осчетоводени по надлежния ред, включени в дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС, заведена била аналитична партида на ответника, водено било редовно счетоводство при ищеца относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № ***по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ. От представените доказателства се установява, че в процесния период ответницата е титуляр на право на собственост върху процесния недвижим имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № **, том **, дело № ***. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо, ответницата като титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Към исковата молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в град ***, като същите са обнародвани в един местен и един централен ежедневник.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Вещото лице е посочило, че поради неосигурен достъп за отчет, топлинната енергия за отопление се е начислявала по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, както и поради неосигурен достъп топлинната енергия за БГВ се е начислявала на база 1 брой лица, по 140 л./денонощие, като след дата *** имотът се е водил необитаем и начисления за ТЕ за отопление и за БГВ не се е начислявала. Определянето на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответницата топлинна енергия е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като същото е отговорило обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
С оглед посочените доказателства, съдът намира за установено, че ответницата е потребила начисленото й количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно – техническата експертиза се установи точното количество потребена топлинна енергия, а от заключението на съдебно- счетоводната експертиза – стойността на същото количество енергия. Наведените с отговора на исковата молба възражения се опровергават от представените в съдебно заседание на *** от ищцовата страна писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - *** г. – ***, ищцовото дружество е доставило на ответницата топлинна енергия за процесния обект, като ответницата не е заплатила дължимата цена в размер на 646.89 лева. Същата дължи и обезщетение за забава в търсения размер, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Поради това съдът намира, че предявените искове са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното производство. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство следва да бъдат определени по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, поради което следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящето производство, или общо разноски за исковото производство в размер на 785 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.
Г. /М.А.К., ЕГН ********** ***/** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 646.89 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева и 89 ст./ – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „***“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, с ИТН ***, за периода от *** г. до *** г. и сумата от 174.99 лв. /сто седемдесет и
четири лева и 99 ст./ - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от *** г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА М.А. Г. /М.А.К., ЕГН ********** ***/** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. и сумата от 785 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.