О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260210/20
22.12.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 599
по
описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, образувано по частна жалба на ЗП Ш* А* Х*, представляван
от адв. И.Т. ***, срещу определение № 260043/25.09.2020г., постановено по в.
гр. д. № 2/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е върната
депозираната от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 2503/15.06.2020г.
против постановеното по същото дело въззивно решение № 65/09.03.2020г.
В
жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на извода на окръжния съд
относно липсата на правна възможността за последващ инстанционен контрол на
въззивното решение на ШОС. Твърди се, че спорът е гражданскоправен с цена на
иска над 5 000лв. Съображения за нетърговския характер на делото се извличат
от реда, по който е разгледано, в смисъл, че ако делото е търговско, то е
следвало да се разгледа по специалния ред, предвиден в Гл. 21 „Търговски
спорове“, от окръжен съд, независимо от цената на иска. Искане е за отмяна на
определението с указания за даване ход на касационната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването,
и е процесуално допустима.
Сезиран е компетентният Варненски
апелативен съд, тъй като съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, частна
жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция,
определение/разпореждане по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от
съответния апелативен съд.
Насрещната страна ЗД „Дженерали
застраховане“ АД не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на твърденията и
доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери
данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
С решение № 65/09.03.2020г. по в. гр. д. № 2/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, е потвърдено
постановено от първоинстанционния Шуменски районен съд решение № 977/23.10.2019г. по гр. д. № 3209/2018г., с което е отхвърлен
предявеният от частния жалбоподател срещу ЗД
„Дженерали застраховане“ АД осъдителен частичен иск за сумата 10 000 лв.,
претендирана като част от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка на
земеделски култури, в полза на регистриран земеделски производител Шевкет Адем
Хасан. След
диспозитива са дадени указания за право на инстанционен контрол на въззивното
решение пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Срещу
решение на ШОС ищецът е депозирал в срок касационна
жалба вх. № 2503/15.06.2020г., която е администрирана и изпратена на ВКС.
С
разпореждане № 112/11.09.2020г. на Председателя на Първо отделение при
Търговска колегия на ВКС, образуваната по касационната жалба преписка вх. №
6247/02.09.2020г. е върната на ОС – Шумен по компетентност, за преценка и
произнасяне по допустимостта на касационната жалба, тъй като цената на
предявения иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален
обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв.
С обжалваното определение № 260043/25.09.2020г.,
постановено след връщане на делото от ВКС, от тричленен състав на ШОС, което е
с правния характер на разпореждане на администриращ съдия по чл. 286, ал. 2 ГПК,
касационната жалба е върната, като са възприети указанията на ВКС.
Определението е правилно, тъй като въззивно
решение № 65/09.03.2020г. на ШОС не подлежи на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК предвижда двуинстанционен съдебен контрол на споровете по търговски
дела, по които цената на иска е до 20 000 лв. Делото, по което е постановено обжалваното с касационната
жалба решение, е търговско, тъй като родово компетентният Шуменски районен съд
е бил сезиран с разглеждането на осъдителен иск за застрахователно обезщетение,
основан на абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, с цена
на иска – 10 000 лв. Без значение за липсата на достъп до касационен
контрол, е че искът е предявен като частичен с посочен пълен размер на вземане
над 20 000 лв.
Доводите
на жалбоподателя, че ако делото е търговско, то е следвало задължително да се
разгледа по специалния ред, предвиден в Гл. 21 „Търговски спорове“, от окръжен
съд, независимо от цената на иска, са в противоречие с нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, която ясно и непротиворечиво постановява, че подсъдни на окръжен съд като
първа инстанция са исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000лв. / с три изключения, които не са налице и не се твърдят/. Без
опора в закона са съображения, че предвиденият в Гл. 32 „Производство по
търговски спорове“ на ГПК ред за разглеждане на търговски дела от окръжен съд,
дерогира нормата за родова подсъдност - чл. 104, т. 4 ГПК. Когато предмет на
търговското дело е оценяем иск, той подлежи на разглеждане по реда на чл. 365 и
сл. ГПК ако цената на иска е над 25 000 лв., тъй като тя определя родовата
подсъдност на окръжен съд като първа инстанция по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК. Ако цената на иска е под 25 000 лв., той е подсъден на районен съд, като
не е предвиден специален ред за разглеждане на търговски дела, подсъдни на
районните съдилища, различен от този за граждански спорове.
Жалбоподателят
не се ползва от изменението на чл. 113 ГПК, с което е създадено ново
процесуално правило - образуваните дела, страна по които са потребители, да се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което следва, че
за тях следва да се приложи разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 1 ГПК и
прагът за касационно обжалване е цената на иска да е над 5 000лв. Това е така, тъй като ищецът няма
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. "Потребител" по смисъла на тази разпоредба е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. При сключване на
процесния застрахователен договор и при предявяване на иска ищецът действа в
качеството си на регистриран земеделски производител, като договорената
застрахователна услуга е свързана с извършваната от него професионална дейност.
Указанията за реда за обжалване на
решението не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право,
нито имат задължителен за страните или за съда характер. Погрешните указания на
съда по чл. 236, ал. 1 т. 7 ГПК в решение № 65/09.03.2020г. не рефлектират
върху възможността за инстанционен контрол, които се определят от закона. В
тази връзка, няма пречка, въпреки дадените указания за обжалване в съответен
съдебен акт, впоследствие, при постъпване на жалба срещу акта, съдът да
съобрази действителните права на инстанционен контрол.
Поради
съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимите норми и
установените с тях правни последици обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260043/25.09.2020г.,
постановено по в. гр. д. № 2/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е
върната депозираната от ЗП Ш* А* Х* касационна жалба вх. № 2503/15.06.2020г. против
постановеното по същото дело въззивно решение № 65/09.03.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.