ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48310
гр. София, 27.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110148049 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от В. В. Д. срещу .......................
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Ищецът твърди, че на 08.04.2024 г.около 15.00 в супермаркет ............ Ф-10, находящ
се в гр.С.,ж.к............, ул................ по време на изпълнение на трудовите му задължения да
разтоварва, премества подрежда и складира стоката в склада на обекта след нейното
приемане, докато колегата му В. М. М. подреждал стока, сваляйки кашон със стока, не
съобразил, че върху нето има кашон с бонбони „Мерси“, който паднал на главата на ищеца,
вследствие на което същият получава вътречерепна травма. Съгласно Протокол №48 от
16.04.2024 г. за разследване на злополуката от осигурителя злополуката е станала при и по
повод изпълнение на служебните задължение, като с Разпореждане от НОИ злополуката е
била призната за трудова. Твърди, че бил прегледан в домашни условия, като вследствие на
продължаващи оплаквания след травмата на 23.04.2024 г. му е бил направен консултативен
преглед в „МБАЛ НП Св.Наум“ ЕАД от специалист УНГ -д-р И. А. Поставена му била
диагноза - вътречерепна травма. Посочва, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се
в 90 лв., заплатени за консултативен преглед в МБАЛ НП Св.Наум ЕАД от специалист УНГ -
д-р И. А., както и 35 лв. за проведени клинични вестибуларни функционални тестове. Моли
съда да осъди ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00
(тридесет хиляди) лева, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила по време на
изпълнение на трудовите задължения на 08.04.2024 г. около 15.00 в супермаркет ........... Ф-
10, находящ се в гр.С., ж.к..........., ул............. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 08.04.2024 г. до окончателното
плащане, както обезщетение за имуществени вреди в размер на 125,00 лева,
представляващи разходи за преглед и изследвания, ведно със законната лихва, считано от
23.04.2024 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Посочва, че ищецът работил във „.............. считано от 12.11.2021 г. на
длъжност „общ, работник, в търговски обект” с място на работа супермаркет „..........” - Ф-
10, находящ се в гр. С., ж.к. „..........“,: ул. „.......... , На 01.03.2022 г. към трудовия договор на
ищеца било сключено допълнително споразумение, с което е била изменена заеманата от
него длъжност на „служител магазин“. Сочи, че съгласно т. 16 от длъжностната
характеристика на ищеца е бил длъжен да спазва изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд. Твърди, че на ищеца незабавно след настъпване на трудовата злополука му
1
е било оказано съдействие, като бил повикан екип на Спешна помощ. Счита, че ищецът е
можел да предположи, че стоейки в близост до извършваните от В. Г. работни дейности е
можело да настъпи инцидент с падане на стока от стелажа, на който стоката е била редена.
Твърди, че трудовата злополука е настъпила и по вина на ищеца, тъй като той е виждал и
знаел, че точно в този момент колегата му В. Г. е извършвал преместване на стоки, като е
могъл да предполага, че стоейки в близост до извършваните от В. Г. работни дейности може
да доведе до настъпване на инцидент с падане на стока от стелажа, на който стоката е била
редена. Твърди, че на ищеца бил проведен инструктаж на 16.09.2022 г., както и начален
инструктаж на 12.11.2021 г. в обекта, в който работел. В допълнение на това на 02.12.2023 г.
и на 01.12.2022 г. са му били проведени периодични инструктажи. Оспорва предявения иск
за имуществени вреди по основание и размер, като оспорва сторените от ищеца разходи да
са във връзка с настъпилата трудова злополука. Твърди, че на ищеца е заплатено
обезщетение на обща стойност 71,12 лева - по чл. 200, ал. (1) от КТ, което се равнявало на
10% от брутното му трудово възнаграждение. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно.
Правна квалификация:
Така предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, а направеното
възражение за съпричиняване в условията на евентуалност от ответника е с правна
квалификация чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По предявените искове ищецът носи доказателствена тежест да докаже: 1. наличие
на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от
работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото
правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по
повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в
предприятието; 3. настъпване на вреди – имуществени, като докаже техните вид и размер,
както и неимуществени, изразяващи се в болки и страдания от травматичното увреждане и
интензитет на уврежданията; 4. причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ за
проявена груба небрежност от страна на ищеца и степента на съпричиняване; да докаже че
служителя е нарушил правилата за безопасност на труда в предприятието/инструктажи/ или
други правила които твърди че са нарушени.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за БЕЗСПОРНИ и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1.ищецът е бил служител на ответника от 12.11.2021 г. и към датата на настъпване на
трудовата злополука, както и че на 08.04.2024 г.около 15.00 в супермаркет .............. Ф-10,
находящ се в гр.С.,ж.к............, ул............. по време на изпълнение на трудовите задължения
на ищеца е настъпила трудова злополука, изразяваща се в падане кашон с бонбони „Мерси“
върху главата му.
2. с разпореждане № 35333/26.04.2024 г. на НОИ се приема, че злополуката станала на
08.04.2024 г. с В. Д. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено
злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – разтоварване ,
преместване, подреждане и складиране в склада на обекта. В супермаркета на дружеството,
при подреждане на стока, кашон пада върху главата на пострадалия, вследствие от удара
получава : вътремозъчна травма, неуточнена. Разпореждането е влязло в сила.
По доказателствените искания:
Ответникът е поискал на основание чл. 219 привличането като трето лице-помагач
„.............., като обосновава правия си интерес, че е била сключена към момента на
инцидента застраховка „ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ“, съгласно Застрахователна
2
полица № ............./24.01.2024 г. Така направеното искане е основателно.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Страните са поискали събирането на гласни доказателства, като ищецът е поискал
един свидетел при довеждане за доказването на факти свързани с претърпените от него
болки и страдания и един свидетел при довеждане за доказването на факти свързани с
настъпване на трудовата злополука, а ответникът е поискал един свидетел в режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата около установяването и разследването на
трудовата злополука и че тя е настъпила и по вина на ищеца.
Съдът ще допусне на ищеца 1 свидетел за претърпените болки и страдания и ще
остави без уважение искането за разпит на друг свидетел за факти свързани с настъпване на
трудовата злополука, тъй като е напълно неясно какви са тези факти и дали са относими за
спорните факти по делото.
Съдът ще допусне 1 свидетел на ответника единствено по отношение на
обстоятелството че трудовата злополука е настъпила и по вина на ищеца. Не са необходими
свидетели за обстоятелствата около установяването и разследването на трудовата злополука.
По отношение на разпореждането за трудова злополука, СЪДЪТ ОТБЕЛЯЗВА, че
установяването на трудовата злополука и професионалната болест може да се установява
само по административен ред. Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът, разглеждащ
гражданскоправния спор, се произнася инцидентно по валидността на административните
актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът обаче, не може да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато
такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Административните
актове за установяване на професионални рискове - трудова злополука и професионална
болест се издават при участието на страните по трудовото правоотношение в съответните
административни производства. Ето защо в исковото производство, където участват същите
страни, не може по начало да се оспорва законосъобразността на установеното там наличие
или не на професионална болест и трудова злополук.-така Определение № 691 от 20.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5085/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Г.
Поради гореизложеното, доказателствени искания за допускане на свидетели
във връзка установяването и разследването на трудовата злополука са недопустими.
Следва да бъде допусната и поисканата с исковата молба съдебно-медицинска
експертиза, като вещото лице следва да отговори на въпроси 1-6 на ищеца, СЪДЪТ НЕ
ДОПУСКА въпрос 7, същия е неясен и така зададен е недопустим. Вещото лице да отговори
и на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11,02,2025г. от 11:15 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
3
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето
лице-помагач – „............, с посочен в отговора на исковата молба адрес на управление. Да му
се връчи препис от ИМ и ОИМ.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищеца за претърпените болки
и страдания, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на друг свидетел за
доказването на факти свързани с настъпване на трудовата злополука.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ОТВЕТНИКА за
обстоятелството че трудовата злополука е настъпила и по вина на ищеца, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетеля за обстоятелствата около установяването
и разследването на трудовата злополука.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ - СВИДЕТЕЛИТЕ ДА БЪДАТ ДОВЕДЕНИ за датата
на насроченото открито съдебно заседание. Съдът определя същото за срок по чл. 158
ГПК за събиране на доказателствата чрез разпит на свидетелите. При недовеждане на
свидетелите, съдът ще продължи делото без събиране на тези доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-медицинска експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на въпроси 1-6 на ищеца, като СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпрос 7.
Вещото лице да отговори и на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер 650 лв. - от които 450 лева, вносими от
бюджета на съда и 200 лв. вносими от ответника в едноседмичен срок.
НАЗНАЧАВА вещо лице доктор Р. М. Д.а – гр. С. ул. ..............., тел. 654846; сл. 5153,
вътр. 279,487. Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да даде
заключение по поставените задачи, което да представи по делото най-малко една седмица
преди заседанието – арг. от разп. на чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по
медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса,
на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
4
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да
се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5