Р Е Ш Е Н И Е
Номер 842
11.10.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На единадесети октомври година 2019
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. мл.с.Ваня Ванева
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1415 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба вх.№ 2785/26.08.19г. на ЧСИ Тр.Димитров, рег.№ 801, с район на действие района
на БОС, от И.И.А., гражданка на Руска Федерация, с постоянно пребиваване в
Република България, с постоянен адрес: гр.П., ул.“К. Б.“ № ***, ет.*, ап.*,
чрез адв.М.Димитрова, в качеството й на длъжник, против извършени от ЧСИ
процесуални действия в изпълнителното производство, обективирани в Протокол от
23.08.2019г. по изп.д.№ 20158010400279 на същия ЧСИ. Твърди, че обжалва
извършеното по делото разпределение по реда на чл.460 ГПК. Излага оплаквания,
сочещи незаконосъобразност на действията на ЧСИ. Моли цитираният протокол да бъде отменен. Не
ангажира доказателства.
Взискателят А.И.П., гражданин на
Руска Федерация, р. на **.**.****г. в П. к., Р., с международен паспорт 64№*******,
изд. на **.**.****г. от УФМС ***, с адрес в Р.: гр.С.-П., ул.“Г.“ **, бл.*, ап.**
чрез адв. Т.Станоева-Шиварова, служебен адрес: гр.Бургас, ул. ”Трайко Китанчев“
26 не излага отговор срещу жалбата. Не ангажира доказателства.
По делото е приложено становище
на ЧСИ Тр.Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС по
реда на чл.435, ал.3 ГПК.
Преди да се произнесе по
депозираната въззивна жалба, съдът счита, че следва да бъде изяснен въпросът
дали е налице същинско разпределение по смисъла на чл.460 ГПК. Както се вижда
от обжалвания акт на ЧСИ, по делото е изготвен „Протокол за извършено
разпределение“ от 23.08.2019г., в който са отразени постъпилите по изп.дело №
279/2015г. на ЧСИ Тр.Димитров плащания, погасяващи отчасти задължения на
длъжника И.А.. Въззивната жалба е подадена в 3-дневен срок от изготвяне на
протокола – на 26.08.2019г., като се твърди спазване на преклузивния срок по
чл.462, ал.2 ГПК. Въведени са няколко оплаквания, които касаят реда за
удовлетворяване на привилегировани вземания по чл.136 ЗЗД, също така неспазване
на поредността на изготвяне на разпределение и изготвяне на постановление за
възлагане на имота, върху който е насочено изпълнението. Оплаква се от
приемането и удовлетворяване на вземания на взискателя, които вече са погасени
и др.
Видно от протокола, освен А.П.,
други присъединени взискатели за изискуеми вземания против А. няма. За имота не
се дължат местни данъци и такси, нито лицето има непогасени публични вземания.
От протокола за разпределение се установява, че задълженията на длъжницата са
само към един взискател. При това положение изготвеният протокол от
23.08.2019г. по изп.д.№ 279/2015г. на ЧСИ Тр.Димитров има характер на протокол
по чл.434, ал.2 ГПК, а не на същинско разпределение, защото липсват множество
взискатели, за които няма възможност да бъдат удовлетворени от осребряване
имуществото на длъжника. Макар и събраната сума да не покрива задълженията на
лицето, изготвеният акт дефинитивно не отговаря на условията по хипотезата на
чл.460 ГПК. Ето защо, независимо от това как е именуван – дали „Протокол за
извършено разпределение“ или само „Протокол“ или по друг начин, настоящият
състав приема, че се касае за протокол по чл.434, ал.2 ГПК и жалбите на
страните могат да бъдат основани само на процесуалните възможности,
предоставени им по чл.435 ГПК.
Ето защо съдът следва да се
произнесе по въведените във въззивната жалба оплаквания, засягащи разноските по
изпълнителното производство, доколкото подобна възможност е предоставена на длъжника
по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, но не и по останалите твърдения за
незаконосъобразност на действията на ЧСИ, при положение, че последните са
относими само към извършването на разпределение на суми между множество
кредитори. За пример може да бъде посочен редът за удовлетворяване на
привилегировани вземания. Този ред следва да бъде коментиран в случаите, в
които няколко кредитори за направили разноски, подлежащи на предпочтително
удовлетворяване и се спори в кой ред по чл.136 ЗЗД попадат тези разноски и в
каква поредност ще бъдат възстановени на съответния взискател. Когато е налице
само един взискател, подобен спор не съществува, понеже на вземанията му не
могат да бъдат противопоставени възражения от други взискатели за наличие на
техни привилегии, подлежащи на зачитане при провеждане на принудителното
изпълнение.
По изложените причини и като взе
предвид т.2 от ТР № 3/2015г. от 10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. ОСГТК, съдът
приема, че въззивната жалба е насочена срещу приетите в хода на изпълнителното
производство разноски и те подлежат на обсъждане в настоящото дело.
Жалбата е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Досежно нейната
основателност съдът приема следното:
Изпълнителното производство по
изп.д.№ 20158010400279 на ЧСИ Тр.Димитров рег.№ 801 е започнало по молба от Ал.П.
с приложен към нея изпълнителен лист от 02.10.15г. на ПРС, издаден по гр.д.№ 489/15г.
на ПРС за сумите, посочени в него, против длъжниците А.П. и настоящата
въззивница, осъдени разделно да ги заплатят на П..
Взискателят е молил за започване
на принудително удовлетворяване на вземанията му срещу настоящата въззивница.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с адв.Т.Станоева-Шиварова
с договорено възнаграждение в размер на 2000лв., посочено като изцяло изплатено
на 07.10.15г.
Не се спори, че сумата е приета
като разноска по делото, но въззивницата твърди, че тя вече е погасена при
извършване на разпределението в резултат от продажбата на имота на другата
длъжница по изпълнителния лист – А.П..
Във връзка с това съдът, след
като подробно се запозна с приложеното копие от изп.дело, намира оплакването за
необосновано. Видно е, че взискателят е сключил два отделни договора с адв.Станоева-Шиварова
за процесуално представителство по делото по отношение на всяка една от
длъжниците. Всеки договор е на стойност 2000лв., ето защо оплакванията по т. 2,
пар.2 и пар.3 от въззивната жалба не са доказани.
Относно второто оплакване – за
неспазване на т.26 от ТТРЗЧСИ при определяне на дължимата такса върху
погасените суми от по 25 000лв. по изп.лист по ч.гр.д.№ 489/2015г. ПРС и
по изп.лист по ч.гр.д.№ 38/2016г. ПРС, както и по отношение на дължимите такси
по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на сумите от по 1600лв. по двата изпълнителни
листа, съдът съобрази следното: видно от раздел ІІ от Протокола от 23.08.2019г. по изп.д.№
279/19г. ЧСИ Тр.Димитров, дължимите суми по двата изпълнителни листа са
еднакви, но към вземането по т.1 ЧСИ е включил и сумата на целия адвокатски
хонорар по делото, дължим от А., докато по вземанията по т.2 и т.3 части от
адвокатски хонорар не са включени. Така са формирани различни суми, представляващи
основа за начисляване на различни лихви. Освен това, изчислени по правилото на
т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга, те не надвишават дължимото и
длъжницата определено не е ощетена.
При така изложените мотиви съдът
приема, че въззивната жалба не е основателна по релевантните въведени в нея
оплаквания. Що се отнася до останалите такива – засягащи погасените вноски и
размера на дълга, те не подлежат на разглеждане в настоящото производство.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Протокол
за извършено разпределение от 23.08.2019г. по изп.д.№ 20158010400279 на ЧСИ Тр.Димитров,
рег.№ 801, с район на действие – БОС, за приемане и определяне на разноски по
цитираното изп.дело в тежест на длъжника И.И.А., гражданка на Руска Федерация,
с постоянно пребиваване в Република България, с постоянен адрес: гр.П., ул.“К.
Б.“ № ***, ет.*, ап.* по цитираното изп.дело.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на ЧСИ за прилагане по делото.
Решението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.