Решение по дело №1981/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262899
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110101981
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

262899 /2.12.2021г.    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет  и първа  година  в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1981 по опис на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

       Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД от ищец „Д.к.Б.“ АД, *** No 81Б срещу ответника Д.Р.Г. с ЕГН **********, адрес *** за заплащане на сумата 4807.30 /четири хиляди осемстотин и седем лева и 30 ст./ лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 20.3.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението - 23.8.2019 г. до окончателното й изплащане,  сумата 671.17 лева – наказателна лихва за забава  за периода 01.11.2018 г. – 23.08.2019 г., дължима по т.7 и т.8 от договора и т.11.1 на Общите условия,  по издадената в  полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13414/19 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.

        Ищецът е посочил банкова сметка ***: ***, BIC: ***, В „Първа инвестиционна банка" АД - централа или на каса, в офиса на дружеството в гр. София, бул. „===" №81Г.

         В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен процесуален  представител поддържа молбата.

         Ответникът чрез назначения особен представител поддържа отговора.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

       Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

               Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за издаване на международна кредитна карта и предоставяне на кредит овърдрафт  от 20.03.2018 г.  сключен между „Д.к.Б.“ АД с ЕИК ****, седалище *** в качеството на заемодател и Д.Р.Г.  с ЕГН ********** като заемател е сключен договор за паричен заем в размер на 5000.00 лева, която сума следва да се върне до 28.02.2019 г. съгласно погасителен план и общите условия на договора. Посочени са дължимите от страна на кредитополучателя лихви за неизпълнение на задълженията му на падежа, прекратяване   и санкции,  както и правата и задълженията на кредитополучателя съласно Общите условия към договора.   Отпуснатата в заем сума  е преведена по сметка на кредитополучателя, която е открита от заемодателя.

               От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 13414/2019 год. по описа на ВРС състав  се установява, че на 26.8.2019 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесените суми  на основание договора за международна кредитна карта. Съд същата e разпоредено длъжникът Д.Р.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на  кредитора Д.К.Б. АД, ЕИК:****, с адрес: *** сумата  4807,30 лв. /четири хиляди осемстотин и седем лева и тридесет стотинки/, главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 20.03.2018 г. между „Д.К.Б." АД, ЕИК:****, Кредитор и Д.Р.Г., ЕГН: **********, длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 671,17 лв. /шестстотин седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/, наказателна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 23.08.2019 г., както и разноски за заповедното производство в размер на  161,04 лв.  

              Посочено е, че вземането произтича от задължения по  договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 20.03.2018 г. между „Д.К.Б." АД, ЕИК:****, Кредитор и Д.Р.Г., ЕГН: **********, длъжник.

               От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че  посочените от ищеца и проверени документи, които са представени с молбата  са изготвени в съответствие със Закона за счетоводството и отговарят на изискването на чл.4, ал.5, чл.6, ал.1-4,  чл.7 и чл.8, които са действащи към датата на тяхното съставяне.  Размера на вземането е посочено в таблица 1 към заключението.

               От анализа на доказателствата по делото съдът приема за установено, че съгласно процесният договор за банкова кредитна карта е договорена възнаградителна лихва за отпуснатия паричен заем в полза на кредитора в размер на 12.68 % ГПК. Лихвата по договора е възнаградителна за ползване на дадената парична сума. Договорената между страните годишна лихва в размер 12 % не надхвърля  размера на  законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент с 10 пункта надбавка, поради което договорът е съобразен  с изискванията на ЗПК. Посочените клаузи от процесния договор не нарушават принципа на справедливост и не създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.   Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗПК от 2010 г. в редакцията на ДВ бр.20 от 06.03.2018 г.,  действаща към датата на сключване на договора от 20.03.2018 г. урежда формата и съдържанието на договора, който в случая е под формата на овърдрафт. Същата разпоредба сочи, че в договора следва да са посочени  общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.9;  указание, че кредиторът може да изиска по всяко време от потребителя да погаси изцяло кредита; условията за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор за кредит; информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни.

            В чл.10 на договора от 20.03.2018 г. е посочено, че годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е в размер на 12.68 %, като общата сума, която се дължи от кредитополучателя и следва да върне на крайния падеж е 5529.36 лева. Посочено е, че същите са изчислени в съответствие със ЗПК и при следните допълнителни допускания: овърдрафт усвоен изцяло чрез терминално устройство ПОС за срок от 12 месеца и се дължи лихва съгласно т.7.1  на договора като при промяна на някой от параметрите, послужили като база за изчисляването им независимо от причината за това, същите се променят. Към картата има застраховка за сметка на издателя. Уговореното в т.7.1 на договора сочи, че е договорена промоционална годишна лихва от 12 % при условие, че в първите 12 месеца кредитополучателят не закрие вече издадената по негово искане кредитна карта.

           Съдът намира, че  така, както са посочени в договора уговорените клаузи са съобразени с изискванията на  чл.12, ал.1 от ЗПК в редакцията му към датата на сключване на договора и не се констатират несъответствия, които водят до нарушаване на цитираните норми на специалния закон. Съдът приема за установено, че договорът и Общите условия към него са подписани от кредитополучателя, след като се е запознал с тях,   приел ги е и не е подал искане до кредитора за прекратяването на договора в предвидения срок за това. В тази връзка, съдът намира, че възраженията на ответника са неоснователни.            Исковата претенция по предявения положителен установителен иск на кредитора е основателна и доказана по размер, поради същият  следва да се уважи.

           По въпроса за разноските:

           При този изход на спора, на осн.чл.78, ал.1 ГПК и тълкувателно решение №4/2013 от 14.6.2014 г., постановено  по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.12/, съдът, който е разгледал иска по чл.422 ГПК  следва да се произнесе по въпроса за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

           За заповедното производство са направени разноски в размер на 161.04 лева. За исковото производство са направени разноски в размер на 492.72 лева. На осн.чл.78, ал.8 ГПк съдът определя юриск.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лева.  Общо разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца на осн.чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 753.76 лева.

 

          На осн.чл.47, ал.6 ГПК съобразно фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид положения от адвокат Б.М. в качеството й на особен представител на ответника  труд за защита правата и интересите на ответника, съдът определя възнаграждение на адв.М.  в размер на 200 лева, което следва да се изплати от внесения от ищеца депозит.

 

              Мотивиран от изложеното, съдът 

 

                           

                                            Р  Е  Ш  И :

 

 

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Д.Р.Г. с ЕГН **********, адрес ***, че съществува вземането на „Д.к.Б.“ АД, *** No 81Б  за сумата 4807.30 лева /четири хиляди осемстотин и седем лева и 30 ст./, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 20.3.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението - 23.8.2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата 671.17 лева /шестстотин седемдесет и един лева и 17 ст./ – наказателна лихва за забава  за периода 01.11.2018 г. – 23.08.2019 г., дължима по т.7 и т.8 от договора и т.11.1 на Общите условия,  по издадената в  полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13414/19 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.

 

            ОСЪЖДА Д.Р.Г. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на  „Д.к.Б.“ АД, *** No 81Б разноски за заповедното и за исковото производство в общ размер на  753.76 /седемстотин петдесет и три лева и 76 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

            ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Б.П.М.  от ВАК, вписана с № 7170 в Националния регистър за правна помощ,  служебен адрес гр.Варна, бул.“****“ 150 възнаграждение за процесуално представителство на  ответника Д.Р.Г.  на основание чл.47, ал.6 ГПК в размер на 200 /двеста/ лева, което да се изплати от внесения депозит от ищеца.

 

      Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

 

 

                                              Районен съдия: