ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300503250 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК .
Делото е образувано въз основа на следните постъпили частни жалби: 1.) Частна
жалба с вх.№ 57349/13.07.2022г. на П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., чрез пълномощника
си адв.М. против Определение № 7180/04.07.2022 г. по гр.д.№ 1528/2022 г., ПдРС; 2)
Частна жалба с вх.№ 70361/05.09.2022г. на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:*********, чрез
пълномощника юрисконсулт Б*, против Определение № 8322/02.08.2022 г. по гр.д.№
1528/2022 г., ПдРС; 3) Частна жалба с вх. № 78135/04.10.2022г. на „Ай тръст“ ЕООД,
ЕИК: *********,чрез пълномощника юрисконсулт М* - С*, против Разпореждане №
21928/27.09.2022г. по гр.д.№ 1528/2022г., ПдРС.
При проверка на материалите по делото съдът констатира, че с Определение №
2601/11.11.2022г. по ч.гр.д.№2857/2022г., ПдОС е прекратил производството и е
върнал делото за администриране на частна жалба с вх.№ 78135/04.10.2022г., която е
насочена против Разпореждане № 21928/27.09.2022г. за връщане на частна жалба с вх.
№69554/31.08.2022г. на „Ай тръст“ ЕООД (последната насочена против Определение
№ 7180/04.07.2022 г. ).
Частните жалби с вх.№57349/13.07.2022г. на ищците по делото П., И. и Я. Ю.и,
с вх.№ 70361/05.09.2022г. на „Кредисимо“ ЕАД и с вх.№69554/31.08.2022г. на „Ай
тръст“ ЕООД (последната върната с Разпореждане № 21928/27.09.2022г., против което
е подадена частна жалба с вх.№ 78135/04.10.2022г. ) са против съдебен акт,
постановен в производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските. Именно поради това същите следва да бъде разгледани в едно
общо производство, т.к. разрешението на поставените въпроси следва да е едно и също
по отношение и на всички жалбоподатели. В същото време, обаче, както се каза,
частна жалба с вх.№69554/31.08.2022г. на „Ай тръст“ ЕООД е върната с Разпореждане
№ 21928/27.09.2022г., а против него е подадена частна жалба № 78135/04.10.2022г.
Постановяването на акт по отношение на тази жалба има преюдициално значение за
останалите жалби, т.к. разрешава въпроса дали следва да се разгледа и частна жалба с
1
вх.№69554/31.08.2022г. на „Ай тръст“ ЕООД в производството по чл.274 във вр. с
чл.248 от ГПК или следва да се разглеждат само частни жалби вх.№ 57349/13.07.2022г.
и вх.№ 70361/05.09.2022г.
Въззивният съд констатира, че частните жалби вх.№ 57349/13.07.2022г., вх.№
70361/05.09.2022г. и вх. № 78135/04.10.2022г. са подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване акт и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по
същество.
По същество съдът намира следното:
По частна жалба вх. № 78135/04.10.2022г.: С Разпореждане №
21928/27.09.2022г. по гр.д.№ 1528/2022г., ПдРС е върната частна жалба с вх.
№69554/31.08.2022г. на „Ай тръст“ ЕООД, подадена против Определение №
7180/04.07.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, поради неизпълнение на
указания. Частният жалбоподател твърди изпълнение на указанията на РС с искане за
отмяна на обжалваното разпореждане.
Въззивният съд констатира, че съобщението с препис от Определение №
7180/04.07.2022г. е вречено на „Ай тръст“ ЕООД на 19.07.2022г. /л.143/. Частната
жалба е подадена на 31.08.2022г. Следователно, че срокът за обжалване по чл.248, ал.3
от ГПК е изтекъл на 02.08.2022г. Жалбата се явява подадена извън срока, поради което
и следва да бъде върната. С обжалваното разпореждане същата е върната на друго
основание, но доколкото резултатът е правилен, същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата против него – да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното подлежат на разглеждане останалите две частни жалби с
вх.№ 57349/13.07.2022г. и с вх.№ 70361/05.09.2022г.
По частна жалба с вх.№ 57349/13.07.2022г.: Частната жалба е подадена от
адв.М.М. като пълномощник на П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., срещу Определение №
7180/04.07.2022 г. по гр.д.№ 1528/2022 г., ПдРС, с което е оставена без уважение
молбата им за изменение на постановеното от съда Решение № 2096/08.06.2022, по
гр.д.№1528/2022, ПдРС в частта разноски, касаещи присъденото в полза на адвокат М.
по член 38 от ЗАдв адв. възнаграждение, с присъждане на такова в размер на 2073,90
лева.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на Определение №
7180/04.07.2022 г. Поддържа се, че възнаграждение следва да бъде определено за всеки
от предявените искове, съобразно изискването на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004
МРАВ, като конкретния минимален размер бъде определен съобразно изискването на
чл.7, ал.2, т.6 от същата наредба. Твърди че са предявени два иска за нищожност срещу
двама ответника, поради което за всяка отделна претенция се дължи отделно
възнаграждение. Оспорва се възражението на ответника, че се касае за едни и същи
правоотношения, т.к. се налице два иска с различен фактически състав, съдържание и
предмет на доказване, като исковете са съединени кумулативно. Позовават се на
съдебна практика. Молят за отмяна на определението и постановяване на ново, с което
се уважи искането им за присъждане на разноски в общ размер на 2073,90лв.
Претендират присъждане на разноски и в настоящето производство в размер на 15 лева
- платена държавна такса.
Ответникът по частната жалба - „Ай тръст ЕООД“ е подал отговор, с който
същата се оспорва. Поддържа, че по делото е останало недоказано основанието за
оказване на безплатна правна помощ и твърдяната близост между страните. Поради
2
това счита, че разноски не следва да се присъждат на това основание. Отделно счита,
че не са индивидуализирани отделните хонорари за всеки ответник. Поддържа и че
присъдените такива са прекомерни, неправилно определени на 900лв. и неправилно
присъдени като солидарно дължими от ответниците. Поддържа, че предявените искове
са за защита на един интерес, поради което и следва да се приложи по аналогия чл.72,
ал.1 от ГПК. Счита, че доколкото размерът на адвокатското възнаграждение следва да е
справедлив и обоснован, както и предвид начина на определяне на дължимата ДТ, то е
справедливо и обосновано приложението на този начин на определяне на дължими
разноски. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Алтернативно моли за
определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ответникът по частната жалба - „Кредисимо“ ЕАД оспорва същата. Поддържа,
че не са налице основанията за присъждане на разноски по чл.38 от ЗА поради
недоказване на твърдяната близост между адвоката и клиентите му. Поддържа, че не са
индивидуализирани хонорарите, дължими от всеки ответник, при което присъдените
суми се явяват прекомерни. Не е ясно защо осъждането е солидарно. По отношение
начина на определяне на възнаграждението на адвоката по реда на чл.38 от ЗА следва
да се отчете, че предявените искове са за защита на един интерес, при което следва на
намери приложение правилото на чл.72 от ГПК. Поддържа, че в случая
правоотношенията с двамата ответници са взаимосвързани и обусловени. Поддържа
доводите за справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение. Моли
жалбата да бъде отхвърлена или алтернативно да бъде присъдено възнаграждение в
общ размер от 300лв.
Съдът, след като прегледа обжалваното определение, както и обсъди
възраженията и доводите на страната, констатира следното :
Производството по делото е било образувано по следните искове, предявени от
П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., като наследници на М* Ю., а именно: иск против
„Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит и иск против „Ай тръст“ ЕООД като поръчител, за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство. Постановено е Решение №
2096/08.06.2022г. , с което исковете са уважени. Присъдени са разноски на ищците в
размер на 132,24лв.. Ответниците са осъдени да заплатят на адв. М. М. и сумата от
900лв., по реда на чл.38 от ЗА.
По молба на адв. М. М. е образувано производство по чл.248 от ГПК, с която е
поискал присъждането на адвокатско възнаграждение от 2073,90 лева. Постановено е
Определение №7180/04.07.2022г., с което тази молба за изменение на решението в
частта за разноските е оставена без уважение.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че
материалният интерес за всеки от ищците е 1/3 от посочения материален интерес по
делото / който е функция на правоотношението на наследодателя на страните с
ответниците/. В предвид последното, материалният интерес на всеки от ищците е 1/3
от материалния интерес на иска за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит от 1873, 22 лева (или 624, 40 лева за всеки от ищците) и 1/3 от
материалния интерес на иска за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит от 1430, 99 лева (или 476, 99 лева за всеки от ищците).
Неправилен е обаче изводът на районния съд, че адвокатското възнаграждение
по чл.38 ЗАдв. за защитата на всеки от ищците следва да се определи въз основа на
сбора на материалния интерес на двата предявени иска. Съгласно разпоредбата на чл.
3
2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се
адвокатско възнаграждение се определя от съда съгласно наредбата. В чл.2, ал.5 от
Наредбата е посочено, че възнагражденията за процесуално представителство по
граждански дела се определят за всеки един иск поотделно, съответно дължи се
отделно възнаграждение за всеки разгледан иск. В настоящия случай се касае за два
обективно кумулативно съединени иска, предявени за прогласяване
недействителността на различни договорни правоотношение по отношение на отделни
ответници: по отношение на „Кредисимо“ ЕАД - договор за потребителски кредит,
сключен между този ответник и наследодателя на ищците; по отношение на „Ай тръст“
ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство, сключен между посочения
ответник и наследодателя на ищците.
По изложените съображения дължимото възнаграждение за оказаната адвокатска
защита е по 300лв. за всеки от двата иска, тоест общо 600 лева за всеки от ищците,
предвид размера на материалния интерес на всеки ищец по исковете, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в приложимата за спора
редакция. Следователно общият размер на адвокатското възнаграждение, което следва
да се определи и присъди на адв.М. за защита на ищците в първоинстанционното
производство е 1800 лева, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. С първоинстанционното решение на
адв.М. е присъдено възнаграждение от 900 лева, поради което се следва присъждането
на още 900 лева. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени
в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за присъждането на
разноски за размера над 900 лева до 1 800 лева и вместо това да се постанови да се
измени Решение № 2096/08.06.2022г. по гр.д.№1528/2022, ПдРС, в частта за разноските
и на адв.М. се присъди допълнително адвокатско възнаграждение от още 900 лева.
Определение № 7180/04.07.2022 г. в останалата част, в която молбата по чл.248 ГПК е
оставена без уважение за размера над 1800 лева до 2073,90 лева, следва да бъде
потвърдено като правилно.
По частна жалба с вх.№ 57349/13.07.2022г.: Частната жалба е подадена от
„Кредисимо“ ЕАД против Определение № 8322/02.08.2022 г. по гр.д.№ 1528/2022 г.,
ПдРС, с което се оставя без уважение молбата на „Кредисимо“ ЕАД по чл.248 ГПК, за
изменение на решението в частта на разноските като бъде намалено присъденото
възнаграждение в полза на адв. М. от 900лв. на 300лв.
В частната жалба се поддържа, че е налице злоупотреба с предоставянето на
безплатна правна помощ на близък по ЗАдв и се цели заблуждаване на съда. Посочва,
че ищците са наследници на М* Ю., който е бил клиент на дружеството. След смъртта
му те са погасили доброволно дълга му, а след това са завели процесното дело. Твърди,
че във връзка с доброволното уреждане на взаимоотношенията си с наследниците и
при проведените разговори ищцата Ю. изрично е потвърдила, че не е близка с адв. М.
и че същият й бил препоръчан от познати. Иска се събиране на доказателства в ОСЗ
относно въпроса налице ли са близки отношения между адвоката и клиентите му.
Прави възражение за прекомерност на присъдените разноски, т.к. наследниците
защитават едно право – това на наследодателя си по процесния договор за кредит.
Предвид защитата на един интерес, то е дължимо и едно възнаграждение за адвокат , а
именно минимума от 300лв. На следващо място се сочи, че не са индивидуализирани
отделните хонорари, дължими от всеки от двамата ответница, както и основанието за
солидарно осъждане. Поддържа приложение по аналогия на правилото на чл.72 от
ГПК, както и изложените доводи за справедливо определяне на дължимото
4
възнаграждение. Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да
определи дължимите разноски до 300лв., като всеки от ответниците бъде осъден да
заплати по 150лв.
Ответниците по частната жалба - П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., чрез
пълномощника си адвокат М., вземат становище за нейната неоснователност.
Позовават се на съдебна практика и намират, че за приложението на чл.38, ал.2 ЗАдв е
достатъчно представянето на договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗАдв. без да е необходимо доказването на обстоятелството, че клиентът е близък на
адвоката. Посочва се, че няма пречка адвокатът да представлява повече от един ищец
или ответник в процеса, както и че да иска присъждане на възнаграждение за
представителството на всеки от упълномощителите си. Иска се потвърждаване на
обжалваното определение.
Съдът след преценка възраженията и доводите на страните, намира
определението за правилно. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1
- 3 ЗАдв. и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда
при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва от разпоредбите на
чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ,
а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна
да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат
в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди
другата страна да го заплати. /така и в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 2611/2021 г., IV г. о., ГК/.В аспекта на изложеното, неоснователни са доводите в
частната жалба за липсата на предпоставките за присъждане на възнаграждение по
чл.38 ЗАдв. Задължението за разноските се определя по правилата на чл.78 от ГПК.
Дали страната която дължи разноски ще следва да ги заплати на насрещната страна
или на нейният пълномощник е без правно значение при разпределяне на тежестта за
разноски. Така и извън предмета на определяне на разноските е въпросът дали между
адвоката и страната е налице близост по смисъла на чл.38 от ЗАдв или не, поради
което този въпрос не подлежи на обсъждане, а така и са недопустими направените в
тази насока доказателствени искания.
Въпросът дали е налице злоупотреба с права е относим към носенето на
административна или дисциплинарна отговорност по ЗАдв, който обаче не се
разрешава при спора за материално право.Неоснователен е и доводът в жалбата за
общност в интереса на тримата ищци, поради което да се присъди едно общо
възнаграждение. Доколкото всеки от ищците брани свои собствени наследствени
права, то се дължи възнаграждение за осъществена правна защита на всяко едно от тях.
Неоснователно е възражението е за липса на справедливост и обоснованост на
определения размер. Доколкото определения размер на дължимите възнаграждения е в
размер на нормативния минимум, то няма основания да се преценява справедливостта
и обосноваността на този размер.Неоснователно се претендира необходимостта от
индивидуализацията на хонорарите, доколкото възнаграждението е договорено на
5
осн.чл.38 ЗАдв, при което неговият размер се определя от съда, а не от страните. Не се
споделя оплакването, че липсват основания за солидарно осъждане на ответниците за
разноски. При проверка на постановеното решение не се констатира да е постановено,
че разноските се дължат солидарно от ответниците.
По изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21928/07.09.2022г. постановено по гр.д.№
1528/2022, ПдРС, за връщане на частна жалба вх.№ 69554/31.08.2022г. на „Ай тръст“
ЕООД.
ОТМЕНЯ Определение № 7180/04.07.2022 г. по гр.д.№ 1528/2022 г., ПдРС, в
частта, в която молбата на адв. М. М., в качеството му на пълномощник на ищците П*
Ю., И. Ю. и Я. Ю., за изменение на постановеното от съда решение в частта разноски,
касаещи присъденото в полза на адвокат М. по член 38 от ЗАдв адв. възнаграждение, е
оставена без уважение за разликата над присъденото с решението възнаграждение от
900 лева до размера на 1800 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 2096/08.06.2022г. по гр.д.№ 1528/2022, ПдРС, в частта му
за разноските, дължими на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, както следва : ОСЪЖДА
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплатят
на Адвокат М. В. М. от АК Пловдив, още 900 лева адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38 от ЗАдв. за осъществено процесуално представителство на П. Я. Ю., И. М. Ю. и
Я. М. Ю..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7180/04.07.2022 г. по гр.д.№ 1528/2022 г.,
ПдРС, в останалата обжалвана част, с която молбата на адв. М. М., в качеството му на
пълномощник на ищците П* Ю., И. Ю. и Я. Ю., за изменение на постановеното от съда
решение в частта разноски, касаещи присъденото в полза на адвокат М. по член 38 от
ЗАдв адв. възнаграждение, е оставена без уважение за разликата над 1800 лева до
2073,90 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8322/02.08.2022г., пост. по гр.д.№1528/2022,
ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6