МОТИВИ ПО НОХД 20094410200209
Обвинението
против подсъдимите
Г.Г.Г., роден на 17.01.1990 г. в гр.Русе, с постоянен адрес гр.Ветово,
обл.Русе, ул.”Капитан Петко войвода” №2, циганин, български гражданин, с
основно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и Х.М.А. ***, с постоянен адрес
гр.Левски, ул. ”Веселина Геновска” №6, българин, български гражданин, с основно
образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, е по чл. 210, ал.1,
т.2, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
затова, че за периода 05.02.2009г.–08.02.2009г. при условието на продължавано
престъпление, след като се сговорили предварително помежду си (двамата
подсъдими и обвиняемият Петър Атанасов Христов, по отношение на когото
производството е разделено и спряно), с цел да набавят за себе си имотна
облага, възбудили и поддържали заблуждение у А.Л.Т. и В.Х.В.,*** и с това им причинили
имотна вреда в общ размер на 3150 лева, като извършили следните деяния:
- на 05.02.2009г., с цел да
набавят за себе си имотна облага в гр. Ловеч възбудили и в гр. Летница
поддържали заблуждение у А.Л.Т. ***, че синът й Г. и снаха й Емилия са
причинили катастрофа с дете и следва да се даде сума пари на следовател Маринов
за прикриване на случая и с това причинили имотна вреда на Т. в размер на 2000
лева.
- на
08.02.2009г. с цел да набавят за себе си
имотна облага в гр. Ловеч възбудили и в с. Асеновци поддържали заблуждение у В.Х.В.
***, че снаха й Миленка Йотова е причинила при катастрофа смъртта на дете и
следва да се даде сума пари на следовател Василев за прикриване на случая и с
това причинили имотна вреда на Т. в размер на 1150 лева.
Подсъдимите са получили препис от обвинителния акт,
разбират обвинението и признават вината си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 05.02.2009г., около 15,30 часа на домашния телефон
на свидетелката А.Т.,***5, от карта с предплатена услуга на „Вивател” с №
**********, която позволява запазването на анонимността, се обадил подсъдимият Г.Г.
***. Подсъдимият, преправяйки гласа си, се представил с името Емилия – снаха на
свидетелката Т. (съпруга на сина й Г.). Подсъдимият Г., плачейки, обяснил, че
са причинили катастрофа с дете, което е пострадало. Свидетелката Т. решила, че
е разпознала гласа на снаха си и изпаднала в паника във връзка със случилото се
със семейството й нещастие. След това подсъдимият преправил гласа си и се
представил за следовател Маринов. От името на длъжностното лице, подсъдимият
започнал да изнудва свидетелката Т., като й предложил да прикрие случая срещу
сумата от 2000 лв. Впоследствие подсъдимият Г. поискал от свидетелката Т., с
цел продължаване на преговорите, да зареди ваучер на картата, от която той се
обадил и й продиктувал номера.
Пострадалата
следвала инструкциите и заредила ваучера, след което по указание на подсъдимия Г.
изгорила опаковката, с цел заличаване на следите.
Свидетелката Т. взела пари назаем от работодателя си и
следвайки инструкциите на подсъдимия Г., го набрала и държала мобилния си
телефон с номер ********** постоянно включен.
Пострадалата Т. е уведомила подсъдимия Г., че е
намерила необходимата сума пари и искала нови указания. Подсъдимият Г. казал на
свидетелката Т. да вземе такси и да тръгне с него по посока на гр. Летница.
Пострадалата веднага се подчинила, а преди това по предварително замислената
схема от подсъдимия Г. се обадил по мобилен телефон с номер ********** на своя познат
от гр. Левски – подсъдимият Петър Христов и му разяснил обстоятелствата около
извършващото се деяние. Подсъдимият Христов веднага се съгласил да участва срещу
получаване на част от сумата. Освен това той поел задължение да намери подходящ
човек, който да не буди подозрение и да получи на ръка парите от пострадалата.
Подсъдимият Христов се свързал със свой познат – подсъдимият Х.А.. Христов
накратко обяснил на А. в какво ще се състои неговата работа, като се явявал
като посредник между подсъдимия Г. и лицето, което следва да вземе парите
непосредствено от пострадалата. Последният имал остра нужда от финансови
средства и приел да участва в престъпното деяние. На въпроса на подсъдимия Г.,
къде ще е най-удобно да се направи срещата с пострадалата, подсъдимият Христов
отговорил, че след като същата е от гр. Ловеч, най-добре би било срещата да се
проведе в гр. Летница. По тази причина подсъдимият Г. поискал от пострадалата Т.
***. Подсъдимият Христов се качил в лек автомобил „БМВ”, собственост на баща му
и заедно с подсъдимия А. ***. По пътя
той разяснил на подсъдимия А., че трябва да се представи за син на следовател.
Свидетелката Т. *** и автомобилът, управляван от подсъдимия Христов минал
покрай нея и след това отбил в една странична улица. Подсъдимият Христов
установил, че свидетелката Т. е на мястото на срещата и пратил подсъдимия А. да
вземе парите. Подсъдимият Христов дал мобилния си телефон на подсъдимия А., по
който той да поддържа връзка с подсъдимия Г., който в същото време е във връзка
със свидетелката Т. и съобщил, че изпраща сина си, за да вземе парите. Срещата
се осъществила и подсъдимият А. получил сумата от 2000 лв., след което се
върнал при автомобила, където бил подсъдимият Христов. Подсъдимият Г.
препоръчал на подсъдимия Христов да мине по заобиколен маршрут, за да се
прибере в гр. Левски. Подсъдимият Христов изпълнил препоръката и се прибрал в
гр. Левски. След като пристигнал в гр. Левски, подсъдимият Христов се обадил на
подсъдимия Г., за да се разберат как ще си разделят парите. Подсъдимият Г.
определил възнаграждение на подсъдимия А. за ролята му на получател в размер на
190 лв., като отделил 40 лв. на Христов за бензин и му поръчал да тръгне към
гр. Бяла, за да се срещнат и за да получи основния дял от печалбата. Срещата
била осъществена около 22,30 часа на същата дата в района на с. Масларево общ.
Полски Тръмбеш. Подсъдимият Г. *** с лек автомобил „Ситроен”, черен на цвят.
Подсъдимият Г. приспаднал от общата сума от 2000 лв. разхода за бевнзин на
подсъдимия Христов в размер на 40 лв. и взел половината, т.е. 970 лв. Възнаграждението
на подсъдимия А. било приспаднато от дела на подсъдимия Христов. Впоследствие
свидетелката Т. разбрала, че станала жертва на измама.
По напълно идентичен начин на 08.02.2009г. в 11,48
часа подсъдимият Г. се обадил по домашния телефон на пострадалата В.В. ***-07-74
от същата карта на Вивател с номер **********. Отново била разиграна сцена, при
която подсъдимият Г. умело преправил гласа си на жена. Свидетелката В.
идентифицирала развълнувания глас с този на снаха си Миленка Йотова, която
обяснила, че синът на В. –Х. блъснал дете при управление на автомобила и
животът на детето бил застрашен. Подсъдимият Г. от името на снахата продиктувал
номер за връзка със следовател Василев – водещ разследването, който номер бил
всъщност номера на подсъдимия Г., от който се обадил на домашния телефон.
Свидетелката В. избрала номера и разговаряла отново от името на подсъдимия,
който преправил гласа си и се представил за следовател Василев. За по-голям
ефект подсъдимият Г. съобщил на свидетелката В., че детето е починало и за сина
й предстоят сериозни неприятности. Свидетелката В. изпаднала в паника и
подсъдимият Г. от името на длъжностното лице – следовател Василев поискал
сумата от 12 500 лв. за прикриване на случая. Същата се оказала нереално
висока за възможностите на свидетелката В.. Подсъдимият Г. препоръчал на свидетелката
В. да не затваря телефона и да отиде да провери с каква сума пари разполага. След
малко свидетелката В. го уведомила, че има в себе си 1200 лв. Пострадалата
искала информация къде се води разследването и къде да занесе парите. Подсъдимият
Г. отговорил, че разследването се води в с. Асеновци, за да е по-удобно на
подсъдимия Христов при организиране и получаване на парите. Подсъдимият Г. от
името на следовател Василев поръчал на свидетелката В. да вземе такси и с него
да се придвижи до с. Асеновци, като за него да плати от общата сума от 1200 лв.
Освен това тя трябвало да вземе мобилен телефон и да му се обажда преди това от
него номер. Подсъдимият Г. се обадил отново на подсъдимия Христов на номер
**********. Казал му, че има нова жертва, склонна да плати голяма сума пари и
подсъдимият Христов се съгласил отново да участва. Отново бил потърсен
подсъдимият А. и двамата поели с лекия автомобил „БМВ” към с. Асеновци. Този
път подсъдимият Христов се разминал с таксито между с. Асеновци и гр. Летница,
в което пътувала свидетелката В.. Подсъдимият Христов уведомил подсъдимия Г.,
че жената е пристигнала на мястото на срещата. Подсъдимият Г. казал на жената
да слезе от таксито и да чака сина на следователя на центъра на селото. В това
време автомобилът с подсъдимите Христов и А. подминали жената и отбили в една
странична уличка. Подсъдимият Христов подал телефона си на подсъдимия А., за да
получава указания от подсъдимия Г.. Подсъдимият А. приближил до пострадалата и
се представил за сина на следовател Василев. Свидетелката В. дала парите, като
подсъдимият А. спокойно преброил сумата от 1150 лв. и я прибрал. След това се
върнал при колата. На подсъдимия Г. било съобщено, че всичко е минало успешно.
След това било уговорено предаването на получената сума да стане в района на
гр. Бяла. Подсъдимият А. взел за участието си сумата от 100 лв. Подсъдимият Г.
отишъл на срещата с лек автомобил „Мерцедес 190”, който взел в заем от лице от
гр. Ветово. Двамата подсъдими се срещнали на главния път Е-83 на 5 км. от гр.
Бяла, в посока гр. Русе. Подсъдимият Г. получил сумата от 450 лв. и се прибрал
в гр. Ветово. Малко по-късно получил информация от подсъдимия Христов, че
полицията проявявала интерес спрямо него и има вероятност да бъдат разкрити. Подсъдимият
Г. незабавно предприел действия по унищожаване на веществени доказателства.
Впоследствие подсъдимият Петър Христов, който бил
привлечен като обвиняем и разпитан пред съдия, по отношение на когото има взета
мярка за неотклонение „подписка” по реда на чл. 60 от НПК, напуснал постоянния
си адрес по местоживеене и към настоящия момент е с неустановен такъв. Тъй като
съвсем очевидно подсъдимият Христов се опитал да избегне наказателна отговорност, като същият
е и осъждан, видно от доказателствата, е обявен за общо издирване с КИЛ №
2953/07.04.2009г.
С протокол за доброволно предаване Милен Методиев
- разследващ полицай при РУ на МВР гр.
Левски приел от Х. *** 1 бр. мобилен
апарат „Моторола” С 350, с имеи № 352302004611616 и батерия; 1 бр. СИМ карта на
„Глобул” с № 89359051000203414174.
С протокол за претърсване и изземване Милен Методиев –
разследващ полицай при РУ на МВР гр. Левски, от дома на Х. *** са намерени и
иззети 1 бр. СИМ карта на „L -
connect” „Глобул”с №
89359051100410690937 и 1 бр. СИМ карта на М-тел №893590199095783381.
С протокол за претърсване и изземване Милен Методиев – разследващ полицай при РУ на
МВР гр. Левски от дома на Петър Парушев Янакиев са намерени и иззети вещи,
подробно описани на лист 17 от досъдебното производство.
Срещу разписка Милен Методиев - разследващ полицай при
РУ на МВР гр. Левски предал на Атанаска Г. *** 1 бр. мобилен апарат „Алкател” с
имеи 353205014791857 и батерия към него; 1 бр. СИМ карта на М-тел с номер
087003635881; 1 бр. мобилен апарат „Нокиа” 7500 с имеи 357385015786335 и
батерия към него и 1 бр. сим карта на „Глобул” с № 89359051100412527806.
Срещу разписка Милен Методиев - разследващ полицай при
РУ на МВР гр. Левски предал на Г.Г. *** 5 бр. банкноти с номинал 50 лв.; 13
броя банкноти с номинал 20 лв., 1 бр.
банкнота с номинал 10 лв.; 3 бр. банкноти с номинал 5 лв., 5 бр. банкноти с
номинал 2 лв.,10 бр. банкноти с номинал 10 лв.; 3 бр. банкноти с номинал 20
лв.; 39 бр. банкноти с номинал 50 лв.; 1 бр. банкнота с номинал 2 лв.; 2 бр.
банкноти с номинал 10 лв.; 5 бр. банкноти с номинал 20 лв. и 1 бр. компютър с №
13024446.
Подсъдимите и защитниците им, както и гражданските
ищци са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на
страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от до съдебното производство.
Подсъдимите Г. и А. са признали изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не
се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание
чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимите, че съответните доказателства от до
съдебното производство и направеното от тях самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл. 373 ал.4 НПК и предвид
обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На основание
чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства,
събрани на до съдебното производство.
На основание
чл. 373 ал.2 от НПК съдът не е извършил разпит на подсъдимите и свидетелите за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът приема, с
оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от
подсъдимите Г.Г.Г. и Х.М.А.. Извършено е виновно.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът
приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава
на чл.
210, ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй
като, с
цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у А.Л.Т.
и В.Х.В.,*** и с това им причинили имотна вреда в общ размер на 3150 лева.
Двамата
подсъдими са извършили деянието, след като се сговорили предварително както
помежду си, така и с Петър Атанасов Христов, по отношение на когото производството
е разделено и спряно.
Деянието е осъществено от подсъдимите при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждал са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването им.
Подсъдимите
са съзнавали, че на 05.02.2009г. са възбудили и в гр. Летница поддържали
заблуждение у А.Л.Т. ***, че синът й Г. и снаха й Емилия са причинили
катастрофа с дете и следва да се даде сума пари на следовател Маринов за
прикриване на случая и с това причинили имотна вреда на Т. в размер на 2000
лева.; както и на 08.02.2009г. възбудили и в с.
Асеновци поддържали заблуждение у В.Х.В. ***, че снаха й Миленка Йотова е
причинила при катастрофа смъртта на дете и следва да се даде сума пари на
следовател Василев за прикриване на случая и с това причинили имотна вреда на Т.
в размер на 1150 лева.
Деянието е осъществено при
условията на чл. 26 от НК –две деяния, които осъществяват състава на
престъплението измама, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка, при еднородност на вината – пряк умисъл, като
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Подсъдимите са съзнавали участието на всеки един от
тях, формата на съучастие, целта на извършване на деянието – да набавят за себе
си имотна облага, т.е. подсъдимите са
съзнавали всички елементи от състава на извършеното престъпление.
Причина за извършване на престъплението е неспазване
на установения в страната правов ред.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия Г. съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти
в обвинителния акт, съдействието, което е оказал Г. на органите на съдебното и
досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, целите
на наказанието, с оглед на превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК,
според която при постановяване на осъдителна присъда, определя наказанието при
условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като за извършеното от подсъдимия деяние е предвиден минимум, и с
оглед редукцията на наказанието, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
55 ал.1 т.1 от НК и да бъде наложено наказание лишаване от свобода. Съдът, като
съобрази изложеното по-горе, счита, че с оглед целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, следва подсъдимият да
бъде осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Подсъдимият Г. не е осъждан на наказание лишаване от свобода,
наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от четири месеца и съдът
счита, че целите на наказанието във връзка с генералната и специалната
превенция могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1
от НК.
Предвид изложеното, съдът отлага изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия А. съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти
в обвинителния акт, съдействието, което е оказал Г. на органите на съдебното и
досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, целите
на наказанието, с оглед на превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК,
според която при постановяване на осъдителна присъда, определя наказанието при
условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като за извършеното от подсъдимия деяние е предвиден минимум, и с
оглед редукцията на наказанието, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
55 ал.1 т.1 от НК и да бъде наложено наказание лишаване от свобода. Съдът, като
съобрази изложеното по-горе, счита, че с оглед целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, следва подсъдимият да бъде осъден на наказание лиш5авене от
свобода за срок от четири месеца.
Подсъдимият А. е осъждан на
наказание лишаване от свобода, поради което не са налице основанията за
приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Предвид изложеното, съдът
определя първоначален общ режим на изтърпяването на наказанието.
Деянието
е извършено от подсъдимия А. в изпитателния срок, поради което съдът следва да
приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК. На основание
изложеното, съдът
ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието от ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, определено на основание чл. 25, ал.1, във вр. с
чл. 23, ал.1 от НК по отношение на Х.М.А.
по споразумение № 185/01.12.2008 г. по НДОХ 565/2008 г. по описа на РС –
Левски и по споразумение №184/01.12.2008 г. по НДОХ 558/2008 г. по описа на РС
– Левски, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.
Определя първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата В.Х.В.
***, ЕГН **********, предявен солидарно срещу
двамата подсъдими, за сумата от 1185
лв. представляваща причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано от извършване на деянието –
08.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
Пострадалата
В. е конституирана в качеството на граждански ищец.
Съдът счита
с оглед на събраните по делото доказателства, че гражданският иск се явява
основателен и доказан.
Безспорно
е установено по делото, че двамата подсъдими са извършили измамата, като са
въвели в заблуждение пострадалата В., като на 08.02.2009г. с цел да набавят за себе си имотна облага в
гр. Ловеч възбудили и в с. Асеновци поддържали заблуждение у В.Х.В. ***, че
снаха й Миленка Йотова е причинила при катастрофа смъртта на дете и следва да
се даде сума пари на следовател Василев за прикриване на случая и с това
причинили имотна вреда на Т. в размер на 1150 лева. За
извършеното деяние подсъдимите са осъдени на наказание лишаване от свобода.
Не се
оспорва от страна подсъдимите размера на сумата, от които 35 лв.В. е платила за
превоз с такси.
С оглед на събраните по делото доказателства,
гражданският иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, поради което
и на
основание чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимите Г.Г.Г.
и Х.М.А., със снета по делото
самоличност да заплатят на В.Х.В. ***, ЕГН **********
солидарно сумата от 1185 лв. представляваща причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със
законната лихва, считано от извършване на деянието – 08.02.2009 г. до
окончателното й изплащане.
В наказателния процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от
пострадалата А.Л.Т. ***, ЕГН **********,
предявен солидарно срещу двамата подсъдими, за
сумата от 2000 лв. представляваща причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със
законната лихва, считано от извършване на деянието – 05.02.2009 г. до
окончателното й изплащане.
Пострадалата
Т. е конституирана в качеството на граждански ищец.
Съдът
счита с оглед на събраните по делото доказателства, че гражданският иск се
явява основателен и доказан.
Безспорно е установено по
делото, че двамата подсъдими са извършили измамата, като са въвели в
заблуждение пострадалата Т., като на 05.02.2009г., с цел да набавят за себе си
имотна облага в гр. Ловеч възбудили и в гр. Летница поддържали заблуждение у А.Л.Т.
***, че синът й Г. и снаха й Емилия са причинили катастрофа с дете и следва да
се даде сума пари на следовател Маринов за прикриване на случая и с това
причинили имотна вреда на Т. в размер на 2000 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
счита, че гражданският иск като основателен и доказан следва да бъде уважен,
поради което и на основание чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимите Г.Г.Г. и Х.М.А., със снета
по делото самоличност да заплатят на на А.Л.Т. ***, ЕГН **********
солидарно сумата от 2000 лв., представляваща причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със
законната лихва, считано от извършване на деянието – 05.02.2009г., до окончателното
й изплащане.
При този
изход на делото веществените доказателства: 2 бр. регистрационни табели с № Р 26 98 РА;
1 бр. СИМ карта „Би канект” на Глобул с №08305300270005; 1 бр. СИМ карта на
Вивател с №24026649163; 1 бр. СИМ карта на Вивател с №24026649164; 1 бр.мобилен
апарат „Нокиа” 6100 с имеи 3532523001723936; 1 бр. СИМ карта на М-тел с
№990926889024; 1 бр. мобилен апарат „Ел джи” с №355882025526361; 1 бр. СИМ
карта на М-тел с №990870324697; 1 бр. СИМ карта на М-тел с №087001852306; 1 бр.
СИМ карта на М-тел с №990921827003; 1 бр.мобилен апарат „Алкател” с имеи
353839012272930; 1 бр. СИМ карта „Фрог” на Глобул с №89359050100271653389; 1
бр. мобилен апарат „Нокиа” с имеи 3541700201456221; 1 бр. СИМ карта на Глобул с
№89359051000409576388; 1 бр. мобилен апарат „Самсунг” с имеи 355138021365332; 1
бр. СИМ карта на Глобул с №89359051100412581076; 1 бр.мобилен апарат „Моторола”
С115 без номер; 1 бр.СИМ карта „Фрог” на Глобул с №89359050100271653397; 1
бр.мобилен апарат „Ел джи” с имеи №350900261188640; 1 бр.фактура на Германос с
№**********/22.12.2008 г. на името на Венка П. Данаилова; 1 бр. договор за
мобилни услуги на Венка П. Данаилова; 1 бр. гаранционна карта за мобилен апарат
„Моторола” С115 с имеи 352235012680125; 1 бр.СИМ карта на Глобул с
№89359050000406691876; 1 бр. СИМ карта „Би канект” на Глобул с №06587100040005;
1 бр. карта „Прима” на М-тел с №729001375233; 2 бр. дамски чорапи – вързани; 1
бр. бележка с надпис „Рада” 04.09.2008 г.; 1 бр. бележка с надпис „24.І.09”; 1
бр. бордеро на Пощенска банка с водени сметки; 1 бр. опаковка за СИМ карта
„Прима” на М-тел с абонатен №**********; 1 бр. мобилен апарат „Сименс” А70 с
опаковката; 1 бр. боен патрон; 1 бр. бележка с надпис „30/04/200864 К; 1 бр.
опаковка на мобилен апарат с имеи 353205014791857 и СД диск; 1 бр. лична карта
на лице с №*********; 1 бр. фактура с
№********** с приложение А; 1 бр. опаковка на карта на „ЛУУП” на М-тел с
№8949224081571491372; 1 бр. фактура на мобилен апарат „Нокиа”; 1 бр. опаковка
за СИМ карта „Би канект” на Глобул с абонатен номер **********; 1 бр. опаковка
за СИМ карта „Би канект” на Глобул с абонатен номер **********; 1 бр. отрязък
от СИМ карта с №89359051100412527806; 1 бр. фактура с №********** с приложение
А; 1 бр. отрязък от СИМ карта „Прима” на М-тел с №8935901087003068356; 1 бр. отрязък
от СИМ карта с №893590990986976356; 1 бр. отрязък от СИМ карта на Вивател с
№89359030002005650860; 1 бр. отрязък от СИМ карта на Вивател с
№89359030810006258297; 2 бр. ваучера на М-тел; 1 бр. мобилен апарат „Моторола”
с инкрустирани бели камъчета; 1 бр. мобилен апарат „Самсунг” с имеи
35524902471948001; 1 бр. СИМ карта на Вивател с №**********; 1 бр. СИМ карта с
надпис на лицевата страна Де 2 с №154000222226357V0174; 1 бр. СИМ
карта с надпис на лицевата страна „Водафон” с №87404402462546М0174; 1 бр. кутия
за мобилен апарат „Нокиа” 6267 с имеи 355539014846628 и СД диск; 1 бр. мобилен
апарат „Ел джи” с имеи 356021000410569; 1 бр. мобилен апарат „Нокиа” с имеи
353094027146154; 1 бр. СИМ карта на Глобул с №********** и мемори карта
„Сандиск”; 1 бр. СИМ карта на „Водафон” с №40707425657173G01522; 1 бр.пакет за активиране на Вивател с отрязък от СИМ карта с
абонаментен номер **********; 1 бр. тефтер с черни корици с изписани телефонни
номера; 1 бр. отрязък от СИМ карта „Би канект” на Глобул с №89359050100400318706;
1 бр. ваучер на Глобул; 1 бр. зарядно за мобилен апарат „Нокиа”; 1 бр. зарядно
за мобилен апарат „Ел джи”; 1 бр. мобилен апарат „Бенкю – Сименс” Е71 с имеи
351776010051399; 1 бр. мобилен апарат „Сони Ериксон” с имеи 358203000956548; 1
бр. СИМ карта на Вивател с №89359030002003620287; 1 бр. СИМ карта на Вивател с
№89359030012001906828; 1 бр. СИМ карта на М-тел с №087093854392; 1 бр. СИМ
карта на М-тел с №087041777232; 1 бр. СИМ карта на М-тел с № 990942423501; 1
бр. отрязък от СИМ карта с №89359019909755821944; 1 бр. отрязък от
СИМ карта №8935901990975821951; 1 бр. отрязък за СИМ карта „Би канект” на
Глобул с №89359051100007755556; 1 бр. мобилен апарат ”Нокиа” 2600 с имеи
354176022609028; 1 бр. мобилен апарат „Водафон”225 с имеи 357740020708273; 1
бр. мобилен апарат „Нокиа”2310 с имеи 353653016340605; 1 бр. СИМ карта на М-тел
с І990938397446; 1 бр. СИМ карта на М-тел с №087053942096; 1 бр.СИМ карта на
Вивател с №89359030101006329563; 1 бр. СИМ карта „Би канект” на Глобул с
№89359051100410690937; 1 бр. СИМ карта на М-тел с №893590199095783381; 1 бр.
мобилен апарат „Моторола” С 350 с имеи 352302004611616 и 1 бр. СИМ карта на
Глобул с №89359051000203414174, след влизане в сила на присъдата връща на техните собственици.
Вещественото
доказателство: 1 бр. боен патрон, приложен към делото, се отнема в полза на
държавата, като
след влизане в сила на присъдата следва да се изпрати в служба КОС
при ОД на МВР гр.Плевен за унищожаване.
При
този изход на делото следва Г.Г.Г. и Х.М.А.,
със снета по делото самоличност да
заплатят държавна такса върху уважените
размери на гражданските искове в размер на 127,40 лв.
На основание изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: