№ 172
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 185/28.05.2021 г. по гр.д. № 537/2020 г. на ОС - Перник е осъдена
ЗК“ Лев Инс“ АД да заплати на Б. И. М. сумата 100 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. И., с която е живеел на
съпружески начала, настъпила вследствие на ПТП на 17.11.2017 г. на пътя Варна –
София, в участъка на с. Микре, обл. Ловеч и причинено от водача на пътнически
микробус „Мерцедес 814 Д Варио“ с рег. № ***, заедно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба 20.07.2020 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълната претенция от 200 000 лева.
Със същото решение ЗК“ Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на В.Б. М. чрез
неговия баща и законен представител Б.М. сумата 150 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му Б. С. И., настъпила
вследствие на ПТП на 17.11.2017 г. на пътя Варна – София, в участъка на с. Микре,
обл. Ловеч и причинено от водача на пътнически микробус „Мерцедес 814 Д Варио“ с
рег. № ***, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба 20.07.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата
до пълната претенция от 280 000 лева.
Ищците Б. И. М. и В.Б. М. са депозирали въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени, като
поддържат, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат,
че при определяне размера на дължимото се обезщетение съдът не обсъдил критериите
за определянето му и приложил неточно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът не отчел всички претърпени от ищците вреди и икономическата ситуация в
страната и без отчитане на тежките последици, които те ще търпят в бъдеще. Всичко
1
това довело до присъждане на занижен размер на обезщетението. Молят да бъде
отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени исковете изцяло.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2017 г. на пътя Варна - София е
настъпило ПТП между пътнически микробус „Мерцедес 814 Д Варио" с per. № *** и
товарен автомобил „Мерцедес 1517" с peг. № ***, в резултат на което била причинена
смъртта на Б. С. И.. Виновният водач бил установен по образуваното ДП 354/2017 г. по
описа на РУ - Угърчин., като същият починал и производството срещу него било
прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура - Ловеч, по пр. пр. № 5142/2017
г.
Посочено е, че микробусът „Мерцедес 814 Д Варио" с peг. № ***, управляван от
виновния водач, бил застрахован в "ЗК ЛЕВ ИНС" АД със сключена полица №
BG/22/117001043229/04.04.2017 г. по застраховка „Гражданска отговорност", валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие. В резултат от смъртта на Б.
С. И. на нейният син В.Б. М. и на Б. И. М., който съжителствал с починалата на
съпружески начала, били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нейната загуба.
Ищците са претендирали ответникът „Лев Инс“ АД да им заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер
на 200 000 лева за Б.М. и в размер на 280 000 лева за В.М., ведно със законната лихва
върху обезщетенията от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност" по отношение на микробус „Мерцедес 814 Д Варио" с peг. № ***, като и
факта на настъпване на процесното ПТП. Ответникът не е оспорвал по основание
предявените искове за неимуществени вреди за сумата до 80 000 лв. за Б.М. и за сумата
до 100 000 лв. за В.М.. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата Б. И., която в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП
пътувала в автобуса без да използва обезопасителен колан. Оспорвано е, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, обосноваващи размера на исковата претенция, като
се твърди, че претендираните размери на обезщетенията са завишени и е нарушен
принципът на справедливостта. Оспорена е и претенцията за присъждане законна
лихва върху главниците.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
2
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред първата инстанция са установени и не са спорни пред настоящата
инстанция въпросите относно настъпването на ПТП и виновното му противоправно
причиняване от водача микробус „Мерцедес 814 Д Варио" с peг. № ***, наличието на
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Лев Инс“ АД, смъртта на Б.
И. в причинна връзка с ПТП. Не е спорно още, че ищците са фактически съпруг и син
на починалата и че те са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Б. И., като
ответникът не поддържа пред настоящата инстанция направеното възражение за
съпричиняване.
Спорен пред настоящия състав е само въпросът за размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо се на ищците.
За установяване интензитета на неимуществените вреди на ищците са събрани
свидетелски показания.
Свидетелят Р. С. И. – брат на починалата Б. И. установява, че ищецът Б.М. и Б.
И. не са имали сключен граждански брак. Те са заживели заедно през 2006 г. – три
години преди да се роди синът им В.. От 2006 г. до смъртта на Б. те живели заедно като
едно семейство, разбирали се. Свидетелят сочи, че почти никога не ги е виждал да се
карат. Б. се грижела за детето. Връзката между нея и детето е била много близка, много
топла, детето за всичко я търсело. Свидетелят установява, че след катастрофата
продължил да общува с Б. и В.. Те преживявали всичко много тежко – и двамата не
били такива, каквито са били, вече не били жизнерадостни. Разказва, че след като било
докарано тялото на Б., Б. взел детето, за да се сбогува с майка си. Тогава детето
разбрало, че няма повече майка. От тогава е затворено в себе си, намръщено е, като го
питат нещо отговаря половинчато. Чувствал се по-низш от връстниците си. Свидетелят
сочи, че Б. посвещава цялото си време на детето. След смъртта на Б. се е занемарил,
пуснал брада. Непрекъснато бил с детето, но не можел да замени майка му.
Свидетелката Б. С. Б. също установява, че Б. и Б. са заживели заедно три години
преди да се роди В.. Били прекрасно семейство, навсякъде били заедно, помежду им
имало много силна връзка. След загубата на Б. Б. станал изключително
затворен.Смъртта на Б. се отразила много зле на детето. То почти не говори, ползва
профила на майка си в социалните мрежи. Свидетелката поддържа с Б. и В. контакт по
телефона, но не много често, защото разговорите били много емоционални, навявали й
тъжни спомени, а и Б. почти не говорел, говорели само за детето.
Относно дължимото се на ищците обезщетение за неимуществени вреди, при
приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Причиняването на смърт при пътно - транспортно произшествие, което носи
белезите на граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на
обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена или
житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни
последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Кръгът
3
от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в
случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС
постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В цитираните постановления е
прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на
пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или
житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и
непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба.
Несъмнено измежду посочените лица са мъжът, с когото загиналата при ПТП е
живеела на семейни начала и от когото е имала син, както и този син.
По делото е доказано настъпване на претендираните неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от непреодолимата загуба на любовта,
на моралната опора и подкрепа на починалата Б. И.. Разпитаните свидетели
установяват, че Б. и Б. са били привързани един към друг, живели са в сплотено
семейство, не са се карали и много са обичали своя син. След смъртта на Б. както Б.,
така и детето В. са се затворили, почти не говорели, детето се чувства не като другите
деца, Б. се е занемарил. Несъмнено болката и тъгата ще ги съпътства дълго време, Б.
едва на 37 години е изгубил своята любима спътница в живота, а детето В. остава на
съвсем невръстна възраст - 8 години, без майчината топлина, ласка и опора. Загубата
на майката и то толкова преждевременно е несъмнено изключително травматично
психическо преживяване за едно дете.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 ГПК, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г.) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
4
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че предвид установената много близка емоционална
връзка между Б. и Б., както и любовта, с която Б. се е грижела за сина си;
обстоятелството, че към момента на смъртта на Б., същата е била на 40 години, а Б. на
37 години, детето В. е било само на 8 години; интензитета и времетраенето на
търпените болки и страдания; икономическата обстановка и лимитите на
застрахователните обезщетения през 2017 г. и принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че търпените от Б.М. и В.М. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез паричното обезщетение, определено и от първата
инстанция - 100 000 лева за Б. и 150 000 лева за В., поради което оплакванията на
ищците за занижаване на същото в противоречие с чл. 52 ЗЗД, са неоснователни.
Предвид достигане на въззивния съд до краен извод идентичен с извода на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемият. Той е бил представляван от юрисконсулт, на когото, при
условията на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/28.05.2021 г. по гр.д. № 537/2020 г. на ОС -
Перник в обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН **********, действащ лично за себе си и като
законен представител на малолетния В.Б. М., ЕГН ********** да заплати на ЗД
„Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5