Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 182 гр.Бургас 15.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1865 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
искова молба на Р.Е.Е. с ЕГН ********** чрез адв. К. – БАК, съд. адрес ***,
партер против Областна дирекция на МВР – Бургас с ЕИК *********, представлявана
от Калоян Калоянов чрез гл.юк Ана Димчева, адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев №
46.
Ищецът
твърди, че на 16.01.2014 г. сключил трудов договор с „Нимекс Н.А.“ ЕООД с ЕИК
********* на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ с основно месечно възнаграждение
от 415 лв. На 16.05.2014 г. било сключено и допълнително споразумение към
договора, според което при командироване в чужбина в качеството му на шофьор на
товарен автомобил ищецът ще получава командировъчни пари в размер на
10 000 лв. месечно. Тази позиция ищецът заемал ок. десетина дни, за което
време е получил 3 117, 39 лв. Работодателят му поискал документ за липса
на досъдебни производства. Ищецът се обърнал към ответната дирекция със
съответното искане. Служител на ответника му издал удостоверение №
У-288/29.05.2014 г., според което срещу него се води досъдебно производство №
128/2008 г. на 01 РПУ-Бургас.
Работодателят изчакал известно време и след като ищецът не му предоставил
искания документ за липса на досъдебни производства – прекратил трудовото
правоотношение на 01.07.2014 г. Ищецът твърди, че издаденото удостоверение е
документ с невярно съдържание. Към момента на издаването му срещу ищеца не се е
водило досъдебно производство № 128/2008 г., тъй като то е приключило с
оправдателна присъда. Поради това със заповед № 3-6249/15.11.2011 г. и № 3-8751/18.11.2013 г. е било разпоредено
да се снемат съответните полицейски регистрации. Ищецът предявил иск за
обезщетение по ЗОДОВ, който бил отхвърлен.
Според ищеца след като удостоверението е издадено от служител на
ответната дирекция, то тя следва да отговаря по чл. 49 ЗЗД. В резултат на
издаденото удостоверение ищецът изпаднал в стрес. Създадени му били
неудобства и притеснения свързани с
евентуално разследване. Създадено било и недоверие в отношенията му с
работодателя. В продължение на няколко месеца имал проблем със съня, изпаднал в
депресия и се притеснявал за изхода от създадената ситуация. Поради това
претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. След прекратяването
на трудовия договор на 01.07.2014 г. ищецът получавал обезщетение за
безработица, а по – късно започнал работа при други работодатели. Получаваните
от него обезщетения са били в значително по – малък размер в сравнение с това,
което е щял да получава по прекратения трудов договор – 10 415 лв. поради
това претендира и имуществени вреди за разликата между двете възнаграждения,
представляващи пропуснати ползи в размер на 400 000 лв.
Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да
заплати:
1/ сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на издадено от
служител на ответната дирекция удостоверение с невярно съдържание №
У-288/29.05.2014 г. на ОДМВР-Бургас;
2/ сумата от 400 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между трудовото възнаграждение и командировъчните пари, които
той би получил по трудов договор от 16.01.2014 г. и допълнение към него от
16.05.2014 г. и обезщетенията за безработица и трудови възнаграждения, които
реално е получил за времето от 01.07.2014 г. до 31.10.2017 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащането;
3/ сумата, представляваща съдебни
разноски.
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът оспорва
основателността на исковете. Твърди, че договореното трудово възнаграждение на
ищеца е 415 лв., като допълнителното споразумение се отнася да случаи на
командироване в чужбина, когато ищецът ще получава командировъчни от
10 000лв., а останалите условия по основния договор – срочност,
изпитателен срок не се променят. Допълнителните договорки не представляват
възнаграждение за положен труд или увеличение на работна заплата, тъй като
характера на заплащането е различен – дневни и квартирни при командироване в
чужбина. Поради това за да възникне задължение за такова плащане е необходимо
реално командироване на ищеца в чужбина, каквито доказателства няма. Ответникът
признава факта на едностранното прекратяване на трудовия договор от
работодателя по причина на заведено досъдебно производство. Твърди, че
удостоверението е било издадено „за лично ползване“ по изрично искане на ищеца
от 27.05.2014 г. Същото му е било връчено на 04.06.2014 г. На същата дата той е
представил в дирекцията заповедта от 2011 г. за снемане на полицейската
регистрация. На следващия ден – 05.06.2014 г. му е било издадено друго
удостоверение № У-288/05.06.2014 г., което да му послужи „за работа“ и според
което срещу ищеца не се водят и не са образувани досъдебни производства. Това
второ удостоверение ищецът не е получил, като заявител. От тези удостоверения
до прекратяването на трудовия договор е изминал около един месец и не става
ясно дали ищецът е извършил всичко необходимо да представи пред работодателя си
изисканите документи за да не бъде прекратено трудовото му правоотношение.
Освен това ответникът твърди, че прекратяването на трудовия договор е
незаконосъобразно, тъй като посочените в заповедта основания не съществуват,
същата заповед няма издател и след като ищецът не е атакувал тази заповед, той
не е положил всички усилия за да не се прекрати трудовото му правоотношение. Ответникът
твърди и липса на причинна връзка между издаденото удостоверение за лично
ползване и прекратяването на трудовото правоотношение, с произтичащи от това
вреди, още по-малко се установява такава връзка между действията на ответника и
неполучаването на командировъчни пари поради прекратяване на договора. Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че не е могъл да се снабди с документ установяващ
липсата на образувани срещу него досъдебни производства, тъй като такъв
документ е бил издаден на 05.06.2014 г. и не е получен от него по неизвестни
причини. Ответникът оспорва твърденията за причинени неимуществени вреди, тъй като
в деня на издаването на удостоверението ищецът е представил съответна заповед
за снети срещу него полицейски регистрации, което довело до издаване на
положителното за него удостоверение от 05.06.2014 г. Съответно се оспорва и искането за лихви.
В съдебно заседание чрез адв. К. исковете се
поддържат и се пледира за уважаването им.
Ответната страна чрез юк Димчева оспорва
исковете и пледира за отхвърлянето им.
След преценка на
доказателствата съдът прие за установено:
Установява се от трудов договор №
41/16.01.2014 г., че ищецът е бил в трудово правоотношение с работодателя
НИМЕКС Н.А. ЕООД, като ищецът е изпълнявал трудовите си задължения на длъжност
„шофьор на товарен автомобил“. Договорът е бил сключен за неопределено време с
изпитателен срок от шест месеца при основно месечно трудово възнаграждение от
415 лв. Страните са подписали и допълнително споразумение към договора № 24 от
16.05.2014 г. Съгласно споразумението ищецът, като заемащ длъжността „шофьор на
товарен автомобил /международни превози/“ на осн. чл. 119 КТ, вр. чл. 5, ал.2
от наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, при
командироване в чужбина да получава командировъчни пари в размер на 10 000
лв. Със заповед № 43 от 01.07.2014 г.
трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ с мотива, че е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовите
задължения на ищеца поради заведено досъдебно производство № 128/2008 г. по
описа на І РПУ-Бургас съгласно Удостоверение
на ОДМВР-Бургас № У-288/29.05.2014 г. Видно от представеното
удостоверение удостоверява се, че срещу ищеца Е. е водено /се води/ посоченото
досъдебно прпоизводство. Издаването на удостоверението е било поискано от Е. с
нарочно заявление от 27.05.2014 г. за да му послужи за лично ползване. Видно от
отбелязване върху заявлението Е. е декларирал, че същото е получено от него на
04.06.2014 г. На следващия ден – 05.06.2014 г. е издадено ново удостоверение
под същия номер, с което е удостоверено че към 04.06.2014 г. срещу Е. не се
водят и не са образувани досъдебни производства. Представени са Заповед № З-6249/15.11.2011
г. на МВР ГД „Криминална полиция“ и
Заповед № з-8751/18.11.2013 г., с което е заповядано, съответно, да се снеме от
всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация на Е. *** г.
извършена в РВСП-Сливен, включително карти за полицейска регистрация и
полицейска регистрация и снимки. По отношение трудовия договор и допълнителното
споразумение към него се представя официална информация –писмо от НАП №
92-04-177/17.04.2018 г. и писмо от НОИ – 1029-02-1017/04.04.2018 г.с приложена
актуална справка на всички трудови договори на Е.. Видно от тези доказателства
процесния трудов договор е регистриран редовно, но работодателят не е подал
уведомление за регистрация на допълвнителното споразумение, което не е
регистрирано. Съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза. Вещото лице установява, че след прекратяването на трудовия договор Е.
е получавал обезщетение от НОИ като
безработен за времето от 01.07.2014 г. до 29.09.2014 г., след което е
удостоверило всички работодатели на Е., период на трудовото правоотношение,
възнаграждения, периоди на получаване на обезщетение като безработен. Заключава
се, че ако ищецът беше продължил да работи в „НИМЕКС Н.А ЕООД на същата
длъжност и съгласно договора и допълнителното споразумение към него, той би
получил 1 292, 13 лв. в повече нетно трудово възнаграждение и
306 063, 17 лв. командировъчни, в сравнение с действителното получено от
него нетно трудово възнаграждение и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение. Съдът е разпитал свидетели. Св. Атанасова е работила при същия
работодател като счетоводител. Има задължоение да приема и отчита документи от
шофьорите, изчислява заработката, работните заплати и пр. Трудовото правоотношение на Е. било прекратено
поради удостоверението от МВР, че срещу него се води следствие.
Командировъчните се изплащали на три месеца. Размерът им бил 10 000 евро,
но в чужбина се плащало в евро. Ищецът не излизал в чужбина, защото не го
пуснали поради удостоверението. Св. Иванов познава ищеца от 10 - 12 г. Установява прекратяване на трудовото
правоотношение на Е. поради удостоверението от МВР. Бил разстроен психически,
притеснен, което състояние продължило около година. Имал финансови проблеми със
съдия изпълнител, банки.
При установените факти се налагат следните
правни изводи:
В съгласие с доказателствата се налага извода,
че е налице виновно действие, тъй като служител на ответника при несъобразяване
с издадени заповеди, е снабдил ищеца с удостоверение, което не отговаря на
действителното положение за водени срещу него досъдебни производства. Поради
това е било издадено и последващото удостоверение, което отразява
действителното положение, че срещу ищеца не се водят досъдебни производства.
По отношение останалите елементи от
фактическия съдът съобрази следното. Трудовото правоотношение между ищеца и
работодателя е уговорено с шестмесечен изпитателен срок в полза на
работодателя. В случая правоотношението е прекратено от работодателя в рамките
на уговорения изпитателен срок. Приложима е нормата на чл. 71, ал.1 КТ, според
която работодателят може да прекрати договора без предизвестие в рамките на
изпитателния срок уговорен в негова полза. При наличието на тази законова норма
основанието, което работодателят е
посочил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в
рамките на срока в негова полза не обвързва съда и е без значение. По делото не се събират
доказателства, че трудовия договор би бил продължен и след изтичането на
изпитателния шестмесечен срок или, че работодателят не би го прекратил на друго
основание в рамките на същия срок. Съдът не може да си позволи при
разрешаването на спора да гради доводи основани на предположения и да приема
продължаване на трудовото правоотношение от работодателя. Поради това, при
факта на прекратеното от работодателя в рамките на уговорен в негова полза срок
правоотношение, съдът не може да направи извод за наличието и на останалите
елементи от фактическия състав, тъй като не се доказват връзката с деянието и
преките и непосредствени имуществени вреди. Налага се извод за неоснователност
на иска за имуществени вреди, което налага отхвърлянето му.
Искът за
неимуществени вреди е основателен. Налице е безспорно виновно деяние от страна
на служител на ответника – издадено е удостоверение, което не е съобразено с
действителната фактическа обстановка. Удостоверени са факти, които злепоставят
ищеца в обществото, като извършител на престъпно деяние, тъй като официално се
заявява, че срещу него се водят досъдебни наказателни производства. Установява
се от показанията на св. Иванов, че ищецът бил разстроен психически, притеснен,
което състояние продължило около година. Налице са неимуществени вреди, за
справедливата обезвреда на които съдът определя обезщетение в размер на
1 000 лв., като в останалата част този иск се отхвърли. При това
разрешение на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 600
лв., -300 лв. за адвокат и 300 лв. за вещо лице.
Като се
води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас
с ЕИК *********, представлявана от Калоян Калоянов чрез гл.юк Ана Димчева,
адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46
да заплати на Р.Е.Е. с ЕГН ********** чрез адв. К. – БАК, съд. адрес ***,
партер сумата от 1 000 лв. представляваща неимуществени вреди, претърпени
вследствие на издадено от служител на ответната дирекция удостоверение с
невярно съдържание № У-288/29.05.2014 г. на ОДМВР-Бургас, като иска в
останалата част ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Р.Е.Е. с ЕГН ********** чрез адв. К. – БАК, съд. адрес ***, партер
против Областна дирекция на МВР – Бургас с ЕИК *********, представлявана от
Калоян Калоянов чрез гл.юк Ана Димчева, адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46
за осъждане да заплати сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие на издадено от служител на
ответната дирекция удостоверение с невярно съдържание № У-288/29.05.2014 г. на
ОДМВР-Бургас, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение и командировъчните пари, които той би получил по
трудов договор от 16.01.2014 г. и допълнение към него от 16.05.2014 г. и
обезщетенията за безработица и трудови възнаграждения, които реално е получил
за времето от 01.07.2014 г. до 31.10.2017 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас
с ЕИК *********, представлявана от Калоян Калоянов чрез гл.юк Ана Димчева,
адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46
да заплати на Р.Е.Е. с ЕГН ********** чрез адв. К. – БАК, съд. адрес ***,
партер сумата от 600 лв. представляваща разноски съгласно списък.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: