№ 1330
гр. София, 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по Протест на СРП срещу Определение № 1501 от
15.05.2022г. постановено по НЧД № 20221110205003 по описа на СРС, НО -
94 състав с което е отменено Постановление от 11.03.2022г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура, с което наказателното производство по
досъдебно производство № 3382 ЗМК 687/2021г. по описа на 07 РУ - СДВР,
пр. пр. № 13171/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура,
образувано и водено за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК, е било
прекратено на основание чл. 243, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
В протеста се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен,
поради което се иска неговата отмяна. Прокурорът сочи, че СРС не е събрал
необходимите доказателства, дали жалбата срещу Постановлението на СРП е
подадена в срок, като е приел, че жалбата е в срок, поради непостъпване на
исканата информация. Сочи се също така, че фактическата обстановка е
изяснена, поради което не се налага събиране на допълнителни такива, в това
число и назначаване на нова СППЕ, нова медицинска експертиза или разпит
на свидетели. Прокурорът сочи, че по делото няма нито едно доказателство за
извършено престъпление, а разследването е било обективно, всестранно и
пълно. В заключение отново се иска отмяна на Определението на СРС и
потвърждаване на Постановлението на СРП.
Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Протестът е допустим, тъй като е подаден от процесуално
легитимирано лице и в посочените в НПК срокове. Разгледан по
същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения :
С Постановление от 11.03.2022г. СРП е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 687/2021г. по описа на
1
07 РУ - СДВР, пр. пр. № 13171/2021г. по описа на Софийска районна
прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК,
като е приела, че е налице основанието на чл. 243, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК.
С атакуваното определение СРС е приел, че постановлението на
прокуратурата е неправилно и незаконосъобразно, а правните изводи на
прокурора са направени при непълнота на доказателствата и неизяснена в
цялост фактическа обстановка, поради което е отменил същото и е дал
съответните указания.
По делото се установява следната фактическа обстановка :
Свидетелите В. Г. М. и В.С.Х. живели съвместно, като от връзката им се
родило едно дете - малолетния Й.В.Х., роден на ****г. В.М. и В.Х. се
разделили през 2018г., като майката и детето продължили да живеят заедно в
дома на св. И.Г.Р. - майка на св. М., в гр. София, ж.к. Младост, бул. ****, а св.
Х. живеел отделно в жк. Студентски град. Отношенията между двамата
родители били обтегнати. Същите не успели да постигнат съгласие, относно
упражняването на родителските права над детето, което станало причина този
въпрос да бъде уреден по съдебен ред, като съдът определил родителските
права да се упражняват от майката, като и определил режим на лични
отношения между детето и бащата. Дори и след това обаче между двамата
родители имало разногласия относно режима и в тези им отношения.
Родителите комуникирали по въпросите за детето чрез телефонни
разговори, имейли и чрез съобщения изпращани, чрез приложение на
телефоните им, като св. М. давала подробни указания на бащата, относно
грижите, които следвало да полага за детето, какви медикаменти следвало да
приема, указания относно личната хигиена на детето и други.
На 28.05.2021г. св. Х. взел сина си от ЧДГ “Г.С. У.“, след което се
прибрали в дома му в ж.к. Студентски град. На 30.05.2021г., след
събуждането и закуската бащата и сина посетили с. Бистрица, където бащата
имал строителен обект, след което отишли в Детски научен център Музейко.
Там прекарали няколко часа, след което се прибрали отново в дома на
бащата, където детето обядвало, след това легнало за обеден сън. Веднага
след събуждането на детето, бащата го предал на майката и бабата, които
били дошли да го вземат. Св. Х. предал детето на св. М., като то било още
сънено. Св. Й. Х. се гушнал при баба си. След като те се прибрали в дома на
2
св. И.Р., детето отишло в стаята на баба си. Тя го попитала дали имало
проблем, защо по нейна преценка, детето изглеждало вяло и отпуснато и пак
според същата свидетелка, детето й доверило, че неговият баща го е удрял по
дупето с юмрук, мазал е дупето му надълбоко с крем и го е пипал по пишката.
Св. Р. казала за това на св. М., която прегледала детето, но не открила никакви
следи от наранявания. Св. М. завела малолетният си син в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където детето било прегледано от лекар - хирург, който не
установил увреди по кожата и лигавицата на ануса и перинеума. По
показания на майката на детето, след като се прибрали у дома, детето ходило
по голяма нужда, след което се изкъпало и когато майка му започнало да го
бърше с кърпата казало „не, не хавлията на дълбоко“. По тази причина св. М.
подала сигнал в полицията и било образувано съответното досъдебно
производство.
На 31.05.2021г., в 11.00 часа малолетният Й. Х. бил прегледан лично от
д-р Т.К. - съдебен лекар в Отделение по „Клинична патология“ на МИ - МВР,
като при прегледа д-р К. е установила: липса на травматични увреждания по
главата, лицето, шията, гръдния кош, корема и крайниците; липса на
травматични увреждания и зацапвания в областта на седалището и полово -
аналната област. Заключението на д-р К. е приложено по делото / СМЕ №
1/2021г/
На 31.05.2021г., около 22.00 часа св. Й. Х. споделил на майка си, че
„имал болки в дупето“. Тя погледнала детето и видяла увреждане на кожата
на детето в тази област. Тя заснела това увреждане, след което предоставила
тези снимки на разследващите органи. По делото била назначена
Допълнителна СМЕ, която не установила връзка между заснетата на снимката
фисура и твърденията на детето за случилото се с баща му няколко дни по-
рано, още повече, че при проведените медицински прегледи по-рано, такава
фисура не била установена.
Посочената по-горе фактическа обстановка не се различава съществено
от установената от СРП след анализ на наличните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства : показанията на
свидетелите В.Г. М., И.Г.Р., В.С.Х., Л.Е.П. и на малолетния свидетел Й.В.Х.,
който е разпитан пред съдия по реда на чл. 223 НПК, както и писмените
доказателства, касаещи отношенията и комуникацията между двамата
3
родители и експертните заключения на СМЕ, ДСМЕ, КСППЕ и Техническата
експертиза.
За да отмени Постановлението на СРП, СРС е приел, че фактическата
обстановка не е изяснена в пълнота, като е преценил, че следва да се изготвят
нови експертизи на малолетния свидетел Й.В.Х., относно свидетелската му
годност, както и допълнителни медицински експертизи и да бъдат разпитани
свидетели, поради което е преценил и че правните изводи на СРП са
направени при непълнота на доказателствата.
Настоящият състав не споделя тези изводи на първата инстанция,
като намира, че по делото са извършени всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, а фактическата обстановка е изяснена
в пълнота.
Настоящият състав следва да посочи, че единственият свидетел –
очевидец на евентуалното деяние се явява малолетният Й.В. Х., който е
разпитан и пред съдия. Следва обаче да се вземе предвид заключението на
вещите лица, изготвили СППЕ, което този състав намира за пълно, обективно
и компетентно изготвено, които са категорични, че поради своята възраст – 3
години към датата на извършване на деянието, Й.В.Х. няма свидетелска
годност и не може да участва в наказателния процес, поради което и неговите
показания не биха могли да бъдат ценени от разследващите органи и от съда.
В тази връзка, съдът не се съгласява с изводите на СРС, че ако не могат да
бъдат ценени показанията на малолетния свидетел, то съдът може да ги
замести с показанията на другите свидетели, които се явяват производни на
казаното от детето Й. Х.. Действително, допустимо е производните
доказателства да бъдат ползвани за проверка на първичните такива, но не
могат да ги заместят, особено ако първичното доказателство е опорочено. В
конкретния случай, липсата на свидетелска годност на малолетния Й.В.Х. не
позволява на разследващите органи и на съда да основават на казаното от
него, своите фактически изводи. В още по-голяма степен, СРП,
разследващите органи и съдът не биха могли да основат изводите си, относно
фактическата обстановка, на показанията на свидетелите, които
възпроизвеждат едни изначално негодни свидетелски показания, поради
липсата на свидетелска годност на детето. Противното би съставлявало
съществено процесуално нарушение и би нарушило правата на евентуалния
4
обвиняем по делото.
Следва да се отбележи, че по делото са изготвени две СМЕ –
първоначална и допълнителна, които не установяват никакви физически
увреждания по детето, които да са относими към състава на престъплението
по чл. 149, ал. 1 от НК. СГС не намира основание да се съмнява в
заключението на вещото лице, изготвило първоначалната експертиза,
доколкото същото е извършило личен преглед на детето, не е констатирало
никакви телесни увреждания, като за такива не съобщава и майката на Й. Х.,
св. М., която като лекар, също е огледала добре тялото на детето.
Ето защо правилен се явява и изводът на Прокурора при СРП, че не са
налице доказателства за извършено деяние, което да е съставомерно на такова
по чл. 149, ал. 1 от НК. Правният извод на СРП е направен при пълно,
всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, с
допустимите от НПК доказателствени средства, поради което и правилно и
законосъобразно СРП е прекратила наказателното производство по делото.
Съдът не се съгласява единствено с доводите на СРП, че
първоинстанционният съд неправилно е разгледал жалбата по същество, без
да са налични доказателства, че е спазен 7 дневният срок за обжалване на
Постановлението на СРП. В тази връзка следва да се отбележи, че СРС е
изискал такива доказателства от СРП и те не са били представени. С оглед
защитата правата на пострадалите в досъдебното производство, СРС
правилно е приел, че жалбата е подадена в срок, поради което я е разгледал и
се е произнесъл по нея.
С оглед на всичко изложено по-горе обаче, настоящият състав намира,
че обжалваното Определение на СРС следва да бъде отменено, а
Постановлението на прокуратурата, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1501 от 15.05.2022г. постановено по НЧД №
20221110205003 по описа на СРС, НО – 94.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 11.03.2022г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура, с което наказателното производство по
досъдебно производство № 3382 ЗМК 687/2021г. по описа на 07 РУ - СДВР,
5
пр. пр. № 13171/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура,
образувано и водено за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК, е било
прекратено на основание чл. 243, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6