О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 714
гр. Бургас, 05 май 2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас,
ХІV състав, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА
АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
адм. дело №640/2022г.,за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 198, ал.3 във вр. с
чл.229 и сл. от ЗИНЗС.
Образувано е по частна жалба, подадена от И.Н.Р.
против определение №412/16.03.2022г., постановено по адм. дело № 250/2022г. по
опис на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е оставена без
разглеждане жалбата на И.Н.Р. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – Бургас
против Заповед № БС-233/02.08.2018 г. на началника на Затвора Бургас и е
прекратено производството по делото, и е оставено без уважение искането на И.Н.Р. с ЕГН: **********,
понастоящем в Затвора – Бургас за предоставяне на правна помощ по реда на
чл.21, т.3 от Закона за правната помощ.
Частният жалбоподател иска отмяна на определението
и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Заявява, че „ …Различни форми и средства са застъпени и нормативно
регулирани с цел отмяна на незаконосъобразни актове (чл.204, ал.2 от АПК; чл.2в ЗОДОВ; чл.4 §3 ДЕС) като изложение че след като е пропуснат даден срок за
обжалване, прави акта необжалваем, дори при очевидна незаконосъобразност (в
противоречие с Решение на ЕСПЧ) противоречи изцяло на заложеното в основния
закон, действието на който е непосредствено!“. Счита, че неправилно не му е
предоставена правна помощ, защото по друго дело – ад №156/2022г. такава му е
предоставена.
Настоящият състав на съда намира частната жалба за
допустима- подадена от лице с доказан правен интерес от обжалване и в
предвидения от закона, срок.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От първоинстанционния съд Р. е поискал обезсилване
на Заповед № БС-233/02.08.2018 г. на началника на Затвора Бургас.
С разпореждане № 680/21.02.2022г. съдът е оставил
жалбата без движение и е указал на жалбоподателя да отстрани нередовности, като
уточни в какво се състои незаконосъобразността на акта, да уточни искането си
спрямо оспорената заповед, да обоснове правния си интерес от оспорване и да
внесе дължимата държавна такса в размер на 10лв.
Със заявление вх.№2164/09.03.2022г. И.Р. е поискал
от съда да бъде освободен от внасянето на държавна такса и да му бъде
предоставена правна помощ, предвид липсата на финансови средства. Посочил, в
какво се състои незаконосъобразността на оспорената заповед и поискал същата да
бъде обявена за незаконосъобразна.
С обжалваното решение съдът е преценил искането за
предоставяне на правна помощ за неоснователно, като се е позовал на
разпоредбата на чл.24, т.1, и 2 и чл.23,
ал.2 от ЗПП.
Посочил е, че само липсата на финансови средства и
желанието за назначаване на адвокат не достатъчни предпоставки за предоставяне
на правна помощ, а следва да се прецени дали интересите на правосъдието
изискват предоставянето на правна помощ, както и дали претенцията е допустима..
Приел е, че последните две условия не са налице.
Аргументирал се е с факта, че жалбоподателят сам
точно е изпълнил указанията, дадени с разпореждане № 680/21.02.2022г. и е
отстранил нередовностите на подадената жалба. Делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид
засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била
съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на
правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ.
Отделно от това е посочил и че жалбата е
недопустима поради просрочие, което предполага прекратяване на производството.
За да прецени недопустимост на жалбата, съдът е
установил, че заповед № БС-233/02.08.2018 г. на началника на Затвора Бургас, е
била връчена срещу подпис на И.Н.Р. на 02.08.2018г., а жалбата срещу нея е
подадена на 07.02.2022 г. след изтичане на законоустановения 14 дневен срок,
съгласно чл.149, ал.1 от АПК, поради което е осъществена хипотезата на чл.159, т.5 от АПК.
Настоящият състав на съда намира, че при
постановяване на обжалваното определение материалния закон е приложен правилно.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд за
липса на предпоставки за предоставяне на правна помощ.
Разпоредбата на чл.24, т.1, и 2 от
ЗПП изрично изключват възможността за предоставяне на правна помощ в случаите,
в които предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима.
В случая съдът е приел претенцията за недопустима,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на искането за предоставяне на
правна помощ.
Фактът, че по друго дело на същия жалбоподател е
била предоставена правна помощ не променя този извод.
Това е така, защото преценката за наличието на
предпоставки за предоставяне на правна помощ се извършва по конкретно дело и е
съобразена както с имотното състояние на лицето, така и със спецификите на
съответното производство.
Съответна на закона е и преценката на съда за
просрочие на жалбата, с оглед направеното искане за обявяване за
незаконосъобразна заповед № БС-233/02.08.2018 г. на началника на Затвора Бургас.
Разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС изрично предвижда,
че заповеди като процесната подлежат на оспорване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й чрез
началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието.
Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява
правото на жалба.
По делото е доказано, че заповедта е била връчена
срещу подпис на И.Р. на 02.08.2018г. и с оглед посоченото по- горе правило, е
могла да бъде допустимо оспорена в срок до 16.08.2018г. (четвъртък, работен
ден). Този срок е пропуснат.
Поради това правилно съдът е преценил, че жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане на осн. чл.159, т.5 от АПК.
Без ограничение във времето може да бъде оспорена
само валидността на административните актове- чл.149, ал.5 от АПК, но не и тяхната
незаконосъобразност.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното определение е постановено при правилно приложение на закона и
следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части.
Затова и на осн. чл. 235 АПК,
Административен съд гр.Бургас, ХІV
състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА определение №412/16.03.2022г.,
постановено по адм. дело № 250/2022г. по опис на Административен съд гр. Бургас,
в обжалваните му части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: