РЕШЕНИЕ
№ 2182
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110201099 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1099 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. В., депозирана чрез адв. И. Е. – от
Адвокатска колегия - Монтана срещу Наказателно постановление № СО-Т-В-
21-10-234/20.07.2021 г., издадено от Д П Б – Заместник-кмет на Столична
община, с което на В. Д. В. на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община /НРУИТДТСО/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което в подадена чрез адв. И. Е. – от
Адвокатска колегия - Монтана, жалба релевира доводи за отмяната му. На
първо място в жалбата от В. В. се изтъква, че не са налице доказателства,
които по безспорен начин да установяват вмененото за осъществено от нейна
страна административно нарушение. Вниманието се насочва към
обстоятелството дали жалбоподателят, в качеството си на физическо лице е
1
осъществявала търговска дейност от свое име, или от името на дружеството, с
което има сключен трудов договор. В жалбата се твърди също така, че от
изясняването на това обстоятелство, следва да се изведе и кое лице е субект
на нарушението. Изтъкват се съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта, респективно с
наказателното постановление, а именно, че възраженията на жалбоподателя
не са обсъдени. Сочи се, че описанието на нарушението неясно. В заключение
се сочат аргументи за наличието на достатъчно основания процесният случай
да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят В. В., редовно призована, не се явява, като не се явява и адв.
И. Е. от АК-Монтана. По делото е постъпила молба от жалбоподателя и адв.
Е., в която се подкрепят изложените в жалбата възражения, правят се
доказателствени искания, както и се претендира присъждането на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, редовно
призована, се представлява от главен юрисконсулт П К, с пълномощно по
делото. Същата пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 28.03.2021 г., свидетелят Т. И. на длъжност „старши инспектор“ в
Столичен инспекторат към Столична община, заедно със свой колега – Боян
Арсенков от Столичен инспекторат към Столична община извършили
проверка в гр. София, района „Триадица“, Южен парк, първа част – пилоните
срещу НДК, по спазване на правилата за извършването на търговска дейност
на открито.
При обхода на съответния район, контролните органи установили, че на
терен публична общинска собственост жалбоподателят В. Д. В., предлага за
продан различни продукти и заемала около 4 кв./м. площ, без да има издадено
разрешение от кмета на район „Триадица“ за ползваното място за извършване
на търговия на открито. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № КП-21-0018131/28.03.2021 г., в който било описано, че В. В.
2
продава варена и печена царевица, от метална количка, заемаща площ 4 кв/м
публична общинска собственост и бил връчен на жалбоподателя В..
Освен констативния протокол, веднага бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение № 21-10-234828.03.2021 г. от
свид. Т. И., в който било прието за установено, че В. Д. В. е нарушила
разпоредбата на чл. 23 НРУИТДТСО. Актът бил връчен на жалбоподателя,
който го приел с възражения.
На 20.07.2021 г., Дончо Барбалов – Заместник-кмет на Столична
община, въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на
нарушението и правна квалификация, издал оспореното Наказателно
постановление № СО-Т-В-21-10-234/20.07.2021 г., с което на основание чл.
36, ал. 1 от Наредбата, наложил на В. Д. В. „Глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 23 от Наредбата. Постановлението било връчено на
17.12.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Т. И., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК – констативен протокол за извършена проверка, Справка –
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, Заповед СО-РД-09-2540, Заповед № РД-09-
202, Заповед № СО-РД-09-567, длъжностна характеристика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. И., които са логични и
последователни, а от тях се изясняват обстоятелства по извършената спрямо
жалбоподателя проверка, а именно място, дата и часа. Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приложения Констативен протокол.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че остава недоказано, че към
момента на проверката жалбоподателят В. Д. В. е осъществявала търговска
дейност, доколкото не е налице извършена контролна покупка от
проверяващите, както и същите не са наблюдавали дейността, която е
извършвало лицето и дали е била насочена към продажба на определена
стока. Налице е противоречие между констативния протокол и наказателното
постановление, относно стоките, които се твърди, че са предлагани от
жалбоподателя. Не се установява количество и цена на същите, доколкото
лицето е санкционирано, за това, че предлага определени продукти, то
същите следва да бъдат и надлежно индивидуализирани, както и да бъде
3
установен техният произход и собственост. Не се обезпечават чрез надлежно
събрани доказателства и твърденията на контролния орган за точното
разположение на жалбоподателя.
На следващо място, видно от приложените справки от НАП, се
установява, че към датата на проверката, жалбоподателят е бил назначен в
„Спасия Инвест“, ЕИК *********. В този смисъл не се доказва дали лицето в
упражнявало определена дейност от свое име или в качеството си на
работник/служител на дружеството, което обстоятелство е от значение, за да
бъде доказано дали са налице и субективните елементи от състава на
нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 от ЗАНН районният съд е винаги инстанция
по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност - актът е съставен от старши инспектор към Столична
община, в съответствие с чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 2 и ал. 3 Наредбата.
Наказателното постановление също е издадено от надлежно овластен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 Наредбата и Заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с която изрично заместник-
кметът е оправомощен да упражнява правомощията на наказващ орган.
Спазен е редът за съставяне и връчване на АУАН и НП, както и сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Налице е макар и лаконично описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Отговорността на В. Д. В. е ангажирана за нарушение на чл. 23
НРУИТДТСО. Разпоредбата на чл. 23 Наредбата /валидна, към момента на
извършване на деянието/, гласи: „Търговията на открито се извършва въз
4
основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на
района, на територията на който ще се извършва дейността.“
За да е налице извършено нарушение, на посочената разпоредба, следва
безспорно да се е установило, че е извършена продажба на стока или услуга
срещу насрещно възнаграждение, което реално запълва понятието
„търговия“. Тоест административнонаказващият орган е бил длъжен да
докаже, че е извършена сделка на покупко-продажба на стоки. Не се
установява по какъв начин е била извършвана тази търговска дейност, имало
ли е изложени артикули, както и цени, достъпни до преминаващите граждани,
от които да се изведе, че санкционираното лице е осъществявало търговия и е
предлагало стоки за продажба.
Тук е моментът да бъде обсъдено, че административнонаказателната
отговорност е ангажирана спрямо физическо лице, което изрично е
предвидено като възможност в санкционната разпоредба на чл. 36 от
Наредбата. За да има годен субект на нарушението, обаче е следвало към
момента на проверката да бъде надлежно установено, че физическото лице
извършва търговска дейност от свое име и за свое сметка, а не в качеството
си на представител на едноличен търговец или юридическо лице, доколкото
тогава отговорността да се изисква издаването на разрешение за извършване
на търговска дейност, следва да бъде изискано и съответно издадено на
конкретния търговец. Посоченото обстоятелство е трябвало да бъде
констатирано в момента на проверката чрез изискването на касов бон или
проверка на счетоводните книги.
В наказателното постановление липсва изложение и на част от
съставомерните признаци на твърдяното за осъществено от страна на
жалбоподателя административно нарушение, а именно неговите субективни
елементи. Освен недоказаност на възможността на жалбоподателя да бъде
годен субект на нарушението, дори и да се приеме обратното становище, не
се установяват никакви обективно осъществени от него
действия/бездействия, от които да се изведе виновно от негова страна
поведение.
Следва да бъде изтъкнато, че в изпълнение на своите контролни
функции, административнонаказващият орган е длъжен да установи по
безспорен начин извършеното нарушение, да обезпечи действията си, чрез
5
събрани по надлежния ред доказателствени материали, в противен случай се
достига до прибързано упражняване на държавна принуда срещу едно и също
лице, многократно /видно от служебна справка в деловодната система/, без да
бъдат постигнати целите, заложени в Наредбата, а от друга страна
наложените спрямо жалбоподателя санкции се явяват нецелесъобразни и
непропорционални.
Поради липсата на безспорно доказано административно нарушение,
както и неговия автор, то следва наказателното постановление да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, предвид направеното от страна на
жалбоподателя искане, както и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, в полза
на жалбоподателя В. В., следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатски хонорар на адв. И.
Е. от АК-Монтана, редовно упълномощен, съобразно Договор за правна
помощ от 19.01.2022 г. и Столична община следва да бъде осъдена да заплати
същите на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-В-21-10-234/20.07.2021
г., издадено от Д П Б – Заместник-кмет на Столична община, с което на В. Д.
В., на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на В. Д. В., ЕГН **********
сумата в размер на 300 лв., представляващи направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7