Решение по дело №324/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260038
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20175500900324
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                             /04.02.                 2021 Година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 21.12.                                                              2020 година

В   открито  заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР:  Антонина Николова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 324 по описа за 2017година,

за да се произнесе съобрази:

 

    Производството е образувано по искова молба предявена от С.С.Г. *** – служебен синдик на „П.Х.“ АД /към момента на предявяване на ИМ/ против “П.Х.” АД -  гр.Стара Загора и „Е.Х.Л.“ – ***с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ.

   Ищецът посочва в исковата молба, че с решение № 314 от 25.10.2016г. по търг. дело № 83/2014г. ОС Стара Загора е открито производство по несъстоятелност спрямо „П.Х.” АД, като за начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2011г. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 19.03.2014 г., като длъжникът „П.Х.” АД е извършил разпоредителни сделки с имущество, част от масата на несъстоятелността в полза на един кредитор, с което е увредил интересите на всички останали негови кредитори, намалявайки имуществото си.С оглед на това ищецът счита, че са налице предпоставките за прогласяване с влязло в сила решение на относителната недействителност на сделки и действия, довели до намаляване на масата на несъстоятелността.

    Излага следната фактическа обстановка: На 16.04.2009 г. между „П.Х.” АД и „Е.Х.Л.”, е сключен договор за покупко-продажба на акции, по силата на който „П.Х.” АД продава на „Е.Х.Л.” 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50% (петдесет процента) от капитала на „Т.Т.” АД, ЕИК: *** /заличен търговец към момента на подаване на настоящата искова молба/, срещу обща продажна цена в размер на 8500000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро, платени ефективно на продавача на 23.04.2009 и 05.05.2009 г.

     С решение № 621 от 28.03.2012 г. на СГС, TO, VI-1 състав по т.д. 2529/2010 г. „Т.Т.” АД е обявено в несъстоятелност и е наложен общ запор и възбрана върху имуществото му. С решение № 891 от 02.06.2015г. на СГС, TO, VI-1 състав по същото търговско дело, е прекратено производството по несъстоятелност на „Т.Т.” АД и е постановено заличаването на дружеството от Търговския регистър. Заличаването на „Т.Т.” АД е вписано в ТР на 22.06.2015 г.

     На 05.03.2014 г„ „П.Х.” АД и „Е.Х.Л.” сключват споразумение, с което уреждат отношенията си по повод съвместното им участие в „Т.Т.” АД и поетите финансови ангажименти за предоставяне на допълнително финансиране, залегнали в Споразумение от 16.12.2009г., подписано от акционерите. Страните по Споразумението от 05.03.2014 г. уреждат правата и задълженията си към датата на подписване на същото, като „П.Х.” АД се задължава в срок от три дни да върне ефективно на „ Е.Х.Л.” заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Т.Т.” АД в размер на 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро по посочена банкова сметка. ***ата сума, „Е.Х.Л.” се задължава да прехвърли обратно на „П.Х.” АД собствеността върху 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50 % от акционерния капитал на „Т.Т.” АД, чрез подписване на джиро на гърба на временното удостоверение, материализиращо правото на собственост върху акциите.

    Страните по Споразумението се съгласяват, че с подписването му се отменят всякакви предишни споразумения (устни или писмени) със същия предмет и по повод съвместното им акционерно участие в „Т.Т.” АД.

     Ищецът счита, че са налице предпоставките на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ по отношение на Споразумение от 05.03.2014 г., сключено между „П.Х.” АД и „Е.Х.Л.”. Посочва, че със Споразумението от 05.03.2014 г. „П.Х.” АД и „Е.Х.Л.” са поели взаимни задължения, във връзка със съвместното им капиталово участие в „Т.Т.” АД, като правело впечатление, че Споразумението е с нотариална заверка на подписа само на пълномощника на „Е.Х.Л.”, а именно Руслан Юриевчи Бероев, извършена от помощник-нотариус Ани Груева при нотариус ***, ***, с район на действие Софийски Районен Съд.

     Подписът на лицето, което се твърди, че е подписало Споразумението от името на „П.Х.” АД, а именно Д.Е., не е нотариално удостоверен, което навеждало към основателното съмнение дали изобщо Д.Е. е подписал подобно споразумение, като се имат предвид и постигнатите договорки в същото, които са явно неизгодни за „П.Х.” АД, което се е задължило да заплати на „Е.Х.Л.” сума в размер на 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро срещу последващото задължение на „Е.Х.Л.” да прехвърли обратно собствеността върху 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50% от акционерния капитал на „Т.Т.” АД.

При справка в Търговския регистър ставало ясно, че към момента на подписване на Споразумението, споменатите по-горе акции от капитала на „Т.Т.” АД следва да са били със значително по-ниска пазарна стойност, ако не и напълно обезценени, поради обстоятелството, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 621 от 28.03.2012 г. на СТС, TO, VI-1 състав по т.д. 2529/2010 г. и е бил наложен общ запор и възбрана върху имуществото му.

      Счита, че така подписаното Споразумение попада в хипотезата на чл.647, ал. 1. т.3 ТЗ, поради обстоятелството, че уговорената цена в размер на 8500 000 евро значително надвишава по стойност акциите от капитала на „Т.Т.” АД, които „П.Х.” АД следва обратно да получи. В конкретния случай се касаело за явно неизгодна сделка, която задължава „П.Х.” АД в значителни размери, при положение, че акциите които ще получи срещу заплатената сума, към 05.03.2014 г. са били напълно обезценени с оглед тежкото финансово състояние на „Т.Т.” АД.

        Посочва се в подкрепа на твърдението, че Споразумението съдържа явно неизгодни договорки, които съществено ощетяват „П.Х.” АД, е и обстоятелството, че управлението на „Т.Т.” АД, считано от 2009г. до заличаване на дружеството от Търговския регистър, е било поверено на лица, предложени и излъчени от „Е.Х.Л.”, като тежкото финансово състояние, което е довело в крайна сметка и до обявяване на дружеството в несъстоятелност, е в пряка причинно-следствена връзка с управленски действия и бездействия именно на тези лица.

         Посочва се и обстоятелството, че с Решение № 482 от 07.03.2013 г. на СГС, ТО, 8-ми състав по т.д. №4936/2011 г., „П.Х.” АД е осъдено да заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82 ЗЗД на „Е.Х.Л.” сума в размер на 6 267 250.46 евро, представляваща стойността на нанесени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от „Е.Х.Л.”, както и деловодни разноски общо в размер на 738 110,39 лева.С посоченото решение, което е влязло в законна сила, „П.Х.” АД е осъдено да заплати на „Е.Х.Л.” вреди в определения размер, които вреди произтичат отново от неизпълнение на поети задължения между страните по повод съвместното им акционерно участие в „Т.Т.” АД, и от претенции от страна на „Е.Х.Л.” за неизплащане на поети инвестиционни задължения за финансиране на „Т.Т.” АД от страна на „П.Х.” АД.

   Със споразумението от 05.03.2014 г. на практика, „П.Х.” АД се е задължило да изплати и друго обезщетение, макар и еквивалентно на продажната цена на 2000 (две хиляди) броя акции е номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, за неслучили се съвместни финансови инвестиционни намерения в „Т.Т.” АД, при положение, че по съдебен ред е присъдена парична сума като обезщетение с подобен предмет в ползва на „Е.Х.Л.”. На практика това следвало да се тълкува като неоснователно обогатяване в полза на „Е.Х.Л.”, което цели да се удовлетвори два пъти за твърдени претърпени вреди в значителен размер, макар и втория път под формата на Споразумение, което се твърди, че „П.Х.” АД доброволно е подписало и по този начин доброволно се е задължило за сумата от 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро срещу една обезценена насрещна престация.

      Ищецът счита, че Споразумение от 05.03.2014 г., което се твърди, че е подписано от „П.Х.” АД и „Е.Х.Л., следва да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ.

       Моли, на основание чл. 647, ал. 1, т.3 ТЗ, да се прогласи относителната недействителност на Споразумение от 05.03.2014 г., сключено между „П.Х.” АД и „Е.Х.Л.”, предвид това, че уговорената продажна цена за 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50 % от капитала на „Т.Т.” АД, в размер на 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) лева, значително надхвърля реалната пазарна стойност към 05.03.2014 г. на получените акции.

       Ответникът „П.Х.“ АД (в несъстоятелност) е депозирал отговор на исковата молба, с който признава изцяло предявения от синдика иск. Счита иска за допустим, предвид обстоятелството, че същият е от кръга на отменителните искове, които могат да бъдат предявени от синдика в несъстоятелността, което е сторено в срока по чл.649 ТЗ и пред надлежния съд. Посочва, че разгледан по същество искът е основателен. Счита, че изложените фактически твърдения съответстват на обективната истина, като с подписването на процесното споразумение от страна на представляващия за “П.Х.” АД (в неплатежоспособност) е възникнало задължение в значителен размер, който многократно надхвърля стойността на придобитите активи - акции от капитала на дружество в несъстоятелност. По този начин масата на несъстоятелността е обременена със задължение, което не съответства на интереса на длъжника и уврежда останалите кредитори.

      На отделно основание, към момента на подписване на оспореното споразумение претенциите на “Е.Х.Л.” са били предявени и удовлетворени по съдебен ред, с оглед постановеното и влязло в сила съдебно решение № 482 от 07.03.2013 година по търг.дело № 4936/2011 година на СГС, ТО, 6-8 състав. Въззивната жалба срещу цитираното съдебно решение е оттеглена от страна на “П.Х." АД, като по този начин дружеството чрез своя представляващ се е отказало от защита срещу претенциите на втория ответник в настоящото производство.

    Ответникът „Е.Х.Л.“, оспорва изцяло предявения иск и се прави искане да се прекрати производството по делото,тъй като предявения иск е недопустим ,а в условията на евентуалност да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

     Посочва се, че още при сключването на договора от 16.04.2009 г. между "П.Х.“ АД и „Е.Х.Л.", на последното е било известно, че към момента на придобиването на 50 (петдесет) на сто от акциите в „Т.Т." АД (в несъстоятелност), акциите от капитала на последното са били с отрицателна стойност. Това се установявало, както от Приложение № 1 към договора от 16.04.2009 г., така и от много други безспорни документи, каквито са: годишният доклад за дейността на „Т.Т.“ АД за 2009 г., придружен от бележките към финансовите отчети на специализираното одиторско предприятие „Делойт одит" ООД (Доказателство № 4: Годишен доклад за дейността на „Т.Т." АД за 2009 г., ведно с бележки към финансовите отчети на одиторите), където са дадени сравнителни данни за основните показатели от дейността от създаването на дружеството през 2005 г. до приключване на финансовата 2009 г.; заключенията на вещото лице Г. Т.М., приети от СГС в рамките на производството по търговско дело №4936 по описа за 2011 г. на СГС, търговско отделение, 8-ми състав и кредитирани от съда в решаващите мотиви на Решение № 482 от 07.03.2013 г. (Доказателство № 5: Решение № 482 от 07.03.2013 г. по търг.д.№ 4936/2011 г. на СГС, TO, VІ-8 състав) Решение № 621 от 28.03.2012 г. на СГС, Търговско отделение, Първи състав, постановено по търговско дело № 2529 по описа за 2009 г., с което е обявена неплатежоспособността на «Т.Т.» АД (Доказателство №6; Решение № 621 от 28.03.2012 г. по търг.д.Ш 2529/2009 г. на СГС, TO, VI-1 състав).

      Сочи, че всички горепосочени документи доказват по безспорен начин, че акциите на дружеството са били с отрицателна стойност още при продажбата им за 8 500 000 евро от „П.Х." АД на „Е.Х.Л.“. „Е.Х.Л.“ се е съгласил да заплати цената от 8 500 000 евро, представляваща по същество стойността на активите на „Т.Т.“ АД (в несъстоятелност) към момента на продажбата при условие, че: „П.Х." АД (в неплатежоспособност) участва съвместно с еквивалентен на участието на „Е.Х.Л." финансов ресурс в извършването на необходимите инвестиции за осигуряването на покритие на WiMAX мрежата на територията на България; и „П.Х.“ АД (в неплатежоспособност) гарантира, че при възможна финализация на сделката по покупко-продажба на акциите, в тригодишен срок от датата на прехвърлянето на собствеността върху акциите няма да изисква връщането на инвестираните до този момент средства в „Т.Т.“ АД (в несъстоятелност), като връщането на дълга ще се осъществи съразмерно на печалбата от съвместното дружество за съответния отчетен период.

     Ответникът сочи, че в рамките на производството пред СГС по търговско дело № 4936 по описа за 2011 г. безспорно е доказано, че „П.Х." АД (в неплатежоспособност) е извършил прихващания на взаимни задължения с „Т.Т." АД (в несъстоятелност) на стойност 371 533.94 лв. (противно на задължението му по т. 6 от Протокола от 18 март 2009 г.), като същевременно е предоставил на „Т.Т. АД (в несъстоятелност) и финансиране в размер на 59 884.04 лв. (стр. 17 от Решение № 482 от 07.03.2013 г. на СГС, втори абзац (Доказателство №5). Съдът бил направил обоснован извод, че с това свое действие „П.Х." АД (в неплатежоспособност) е признал валидността на Споразумението от 16.12.2009 г. и породилото се негово задължение за съвместно финансиране дейността на „Т.Т." (в несъстоятелност).

       Както преди сключването на споразумението от 16.12.2009г., ответникът „Е.Х.Л." е предоставял финансиране на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) за текущата дейност на дружеството и за закупуване на базови станции, без което продължаването на дейността на дружеството не би било възможно още през 2009 г., така и след тази дата „Е.Х.Л." практически единствен е финансирал инвестиционната програма на „Т.Т." АД (в несъстоятелност). Освен, че е надхвърлил съществено задълженията си за финансиране на дейността на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) при пълно бездействие от страна на „П.Х." АД (в неплатежоспособност), „Е.Х.Л." е осигурил допълнително финансиране за дейността на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) в общ размер от 7 211 271.14 евро.

       Още на 31 май 2010 г. Председателят на Съвета на директорите на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) е уведомил „П.Х." АД (в неплатежоспособност), в качеството му на акционер и член на Съвета на директорите, че неизпълнението на задълженията на „П.Х." АД за равно съвместно финансиране на инвестиционната програма на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) създава условия дружеството да изпадне в състояние, предшестващо несъстоятелността и за отнемането на лицензните, прекратяване на програмата за финансиране изграждането на наземни базови станции, както и прекратяване на договорите с основните доставчици. От страна на „П.Х." АД нямало никаква реакция на това уведомление (Доказателство № 8 : Уведомление до изпълнителния директор на „П.Х." АД Орлин Тодоров от 31.05.2010 г.). Същевременно „Т.Т.“ АД (в несъстоятелност] чрез Изпълнителния директор г-н Красимир Витанов и чрез председателя на Съвета на директорите г-н Борис Деворкин двукратно е уведомил с последователни нотариални покани от 05.08.2010 г., 31.08.2010 г. „П.Х." АД (в неплатежоспособност) за финансовото състояние на „Т.Т." АД (в несъстоятелност), като е обърнато специално внимание на факта, че „П.Х." АД (в неплатежоспособност) не само се е дезинтересирал от участието в управлението на „Т.Т." АД (в несъстоятелност), но и не изпълнява задълженията си по споразумението от 16.12.2009г., което от своя страна създава условия за неплатежоспособност на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) и нанася преки вреди на „Е.Х.Л." (Доказателство № 9: Нотариална покана рег. № 196, т.1, рег. № 6384/05.08.2010 г. на нотариус ***на Нотариалната камара, ведно с приложения към нея и Доказателство №10: Нотариална покана рег. № 32, т.ІІ, рег. № 7216/07.09.2010 г. на нотариус ***на Нотариалната камара).

    Посочва се, че „Е.Х.Л.“, пред угрозата да загуби цялата си инвестиция в резултат на бездействието на „П.Х.“ АД (в неплатежоспособност), на 21 юни 2010 г. е предложил да придобие принадлежащия на „П.Х." АД пакет акции, представляващ 50 (петдесет) на сто от капитала на „Т.Т." АД (в несъстоятелност), срещу задължението да поеме в пълен обем погасяването на заема, предоставен от „П.Х.“ АД (в неплатежоспособност) на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) в общ размер на 11 000 000 (единадесет милиона) евро, като първите 3 000 000 евро изплати в срок от пет банкови дни от предаването на акциите, принадлежащи на „П.Х." АД, 2 000 000 евро до 1 януари 2011 г., а пълния размер на заема на вноски до август 2013 г. (Доказателство № 12: Предложение от 21.06.2010 г. за придобиване на акции на „Т.Т." АД от Е.Х.Л. до изпълнителния директор на „П.Х." АД). Това предложение е подминато с мълчание от страна на „П.Х." АД (в неплатежоспособност), въпреки че на 10.06.2010 г. съветът на директорите на „П.Х." АД (в неплатежоспособност) е взел решение за продажбата на участието си в „Т.Т." АД (в несъстоятелност) при условия, не по-лоши от тези, предложени от втория партньор в „Т.Т." АД (в несъстоятелност) (Доказателство № 13: Протокол от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ Ад от 10.06.2010 г.).

     Представените доказателства към отговора, навеждали на безспорния извод, че към момента на подписването на Споразумението акциите са имали отрицателна стойност, каквато са имали и към момента на придобиването им от „Е.Х.Л.". Придобиването на акциите от „Е.Х.Л." по Договора от 16.04.2009 г. не е основано на тяхната пазарна стойност, а на поетото задължение от двамата акционери с общи инвестиции да реализират потенциала на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) при внедряването и развитието на WiMAX технологията на територията на цяла България, и да се възползват от преимуществата, които тази технология предоставя на потребителите и на обстоятелството, че „Т.Т." АД (в несъстоятелност) първо в България е получило съответните лицензни и разполага със значителни конкурентни възможности пред останалите телекомуникационни компании. Инвестиционната програма не се е осъществила поради отказа на „П.Х." АД (в неплатежоспособност) да участва във финансирането, а както се виждало и от представените документи, и поради необяснимото нежелание да продаде остатъка от дела си при очевидно най-изгодните възможни условия, което поведение на „П.Х." АД (в неплатежоспособност) в последна сметка е довело до неплатежоспособността на дружеството и обявяването му в несъстоятелност.

    Следователно, твърдението на ищеца, че към момента на сключването на Споразумението, акциите на „Т.Т." АД (в несъстоятелност) са били със значително по-ниска пазарна стойност от стойността, която са имали към момента на придобиването им, не отговаряло на действителните факти и обстоятелства. Освен това, отбелязва, че в Споразумението въобще не се реферира към стойност на акциите, а към обезщетение за претърпени вреди в резултат на действията на съответните собственици и управляващи „П.Х." АД.

      В действителност, ставало дума именно за обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8 от Договора от 16.04.2009 г., като не е вярно твърдението, че „Е.Х.Л." неоснователно се е обогатил, като е получил два пъти обезщетение .

       Посочва, че е безспорно, че обезщетението по Споразумението е свързано с неизпълнението на задълженията на „П.Х." АД (в неплатежоспособност) да финансира инвестиционната дейност на съвместното акционерно дружество, в резултат на което основният актив на дружеството - лицензите за WiMAX технологията са били отнети и дружеството е обявено за неплатежоспособно. Обезщетението по Споразумението от 05.03.2014 г. нямало нищо общо с обезщетението по Споразумението от 16.12.2009 г., с което страните са поели взаимни задължения да финансират общото дружество. Сочи се, че чрез Споразумението от 05.03.2014 г. частично се възстановява икономическото равновесие между акционерите в „Т.Т." АД (в несъстоятелност), доколкото е очевидно, че действията на длъжностни лица и акционери в „П.Х." АД (в неплатежоспособност) са довели до обявяване неплатежоспособността на „Т.Т." АД (в несъстоятелност).        

      В  с.з. на 11.02.19 г. е допуснато встъпването на третото лице помагач  „Н.К.З.” ЕООД, гр.София с ЕИК *** на страната на ищеца.Изразява се становище от третото лице-помагач,че предявения иск следва да бъде уважен.

      Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

   Предявен е иск по чл. 647, ал. 1, т.3 ТЗ за прогласяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесната  сделка.

      Исковата молба е предявена от служебния синдик на „П.Х.“ АД с искане да се прогласи на осн. чл. 647, ал.1. т.З от ТЗ относителната недействителност на Споразумение от 05.03.2014г., сключено между,,П.Х.” АД/н/, ЕИК ***. и ” Е.Х.Л.”, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на дружествата на Р Кипър под № ***, представлявано от Г.К. И М.М., предвид това, че уговорената подажна цена за 2000 / две хиляди/ броя акции с номинална стойност 1000/ хиляда/ лева всяка, представляващи 50 % от капитала на „Т.Т.“ АД, в размер на 8 500 000 евро. значително надхвърля реалната пазарна стойност към 05.03.2014г. на получените акции.

        Ответникът ” Е.Х.Л.”, е заявил оспорване на допустимостта на исковата молба на служебния синдик С.С.Г., по която е образувано настоящото търговско дело. Изрично е заявено оспорване на обстоятелството, че същата е постъпила в съда в срока по чл. 649, ал.1 ТЗ, както и на обстоятелството, че в куриерската пратка, с която се твърди, че е изпратена, се е намирала именно тази искова молба и приложенията към нея, тъй като за него липсва каквото и да е било отбелязване по преписката по делото.

         Настоящият съдебен състав намира,че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 649 ТЗ . Същата е изпратена чрез куриерска служба- Еконт. Ищецът представя искова молба със залепен стикер- товарителница №5777078 от „Еконт експрес44“ ООД, както и че същата е връчена съгласно Обратна разписка с баркод №********* по пратка №*********. От служебно заверени от Еконт четири комплекта документи, по отделни четири броя товарителници с получател -Окръжен съд -гр. Стара Загора, приети в съдебно заседание на 10.06.2019 г. се установява, че пратки с номера *********. *********, ********* и ********* са подадени на 25.10.2017 г. в часовия интервал между 18.30 до 18.50 ч. като действително в тях няма удостоверено съдържание Като писмено доказателство по делото е прието писмо на „Еконт експрес“ ООД с вх. №4807/05.04.2019г. ,видно от което е отбелязано, че съгласно електронната база данни пратка с номер товарителница 5777078 не е открита. Открита е пратка с товарителница *********. която е подадена на 25.10.2017 г. в 18.30 ч. от лицето Л.Г., доставена в Окръжен съд-гр. Стара Загора на 16.10.2016 г. в 9.34 ч. с обратна разписка, която е върната към подателя.Извършена е констатация на Исковите молби и номерата на товарителниците, постъпили в Окръжен съд Стара Загора на 26.10.2017г. с подател С.Г. и получател Окръжен съд Стара Загора. От представените документи, както и от служебният бон. закрепен с кламер върху исковата молба, следва да се направи извода, че е спазен срокът по чл. 649. ал. 1 ТЗ.

       Налице е правен интерес от предявяването на отменителния иск по чл.647 ТЗ.Същият е способ за попълване на масата на несъстоятелността и  е конститутивен по своя характер. При уважаване на иска по чл. 647 ТЗ се констатира относителната недействителност на сделката и се води до правната промяна - възстановяване на правното положение преди сключването на сделката .Открива се възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане на даденото. Правният интерес от воденето на този иск е възстановяване на фактическото и финансово състояние на длъжника преди сключване на сделката с нееквивалеитни престации.

     В хода на производството се установява следното:На 16.04.2009 г. между „П.Х.“ АД (н.) и „Е.Х.Л.“ е сключен договор за продажба на акции, по силата на който длъжникът – „П.Х.“ АД (н.), е продал на  „Е.Х.Л.“ 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лв. всяка, представляващи 50 (петдесет) на сто от капитала на „Т.Т.“ АД (н.), срещу обща продажна цена в размер на 8 500 000 (осем и половина милиона) евро ( чл. 2 и чл. 3 от договора).

    Подписано е и споразумение между „П.Х.“ АД (в н.) и „Е.Х.Л.“.От съдържанието на споразумението от 16.04.2009 г. следва да се направи извод, че участието на „Е.Х.Л.“ в „Т.Т.“ АД е свързано с поетия ангажимент за съвместно финансиране на дейността му от „Е.Х.Л.“ и ,.П.Х.“ АД (н.), в качеството им на акционери, тъй като към момента на придобиването на акции в „Т.Т.“ АД от „Е.Х.Л.“  първото е било с отрицателен капитал и единственият начин да бъде оздравено е било свързано със съвместни инвестиции на двамата акционери. Съдът намира за основателен довода на процесуалния представител на  „Е.Х.Л.“ ,че задължението за съвместно финансиране на дейността на „Т.Т." АД (н.) от страна на „П.Х.“ АД (н.) е било поето в акционерното споразумение от 16.04.2009 г.

       Като писмено доказателство по делото е прието Споразумение от 16.12.2009 г. между „П.Х." АД (н.) и „Е.Х.Л.“. Негов предмет е финансирането на „Т.Т.“ АД (н.) със средства, които на последващ етап да бъдат включени в капитала на дружеството. В чл. 1 от Споразумението е фиксиран крайният срок за осигуряване на ресурса от 10 000 000 (десет милиона) евро за увеличаване на капитала с уговорката, че до настъпването му необходимата сума може да бъде предоставена като заем от всеки един от акционерите на „Т.Т.“ АД.

     На 05.03.2014 г„ „П.Х.” АД и „Е.Х.Л.” сключват споразумение, с което уреждат отношенията си по повод съвместното им участие в „Т.Т.” АД и поетите финансови ангажименти за предоставяне на допълнително финансиране, залегнали в Споразумение от 16.12.2009г., подписано от акционерите. Страните по Споразумението от 05.03.2014 г. уреждат правата и задълженията си към датата на подписване на същото, като „П.Х.” АД се задължава в срок от три дни да върне ефективно на „ Е.Х.Л.” заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Т.Т.” АД в размер на 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро по посочена банкова сметка. ***ата сума, „Е.Х.Л.” се задължава да прехвърли обратно на „П.Х.” АД собствеността върху 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50 % от акционерния капитал на „Т.Т.” АД, чрез подписване на джиро на гърба на временното удостоверение, материализиращо правото на собственост върху акциите.

    В хода на производството е назначена съдебно-почерковата експертиза, от чието заключение се установява, че автор на подписа, положен върху Споразумението от 05.03.2014 г. „ За и от името на ..П.Х.“ АД е лицето Д.Е.- към датата на подписването му изпълнителен директор на длъжника.

       Изслушани и приети са съдебно- счетоводни експертизи, изготвени от вещите лица В.Н. и А.Д.-Д..Установява се ,че пазарната оценка на описаните в Споразумението от 05.03.2014 г. 2000 броя акции от капитала на „Т.Т.“ АД (н.) към датата на подписването му е отрицателна величина - минус 6 449 500 лева.Пазарната оценка на същите тези акции, предмет на Споразумението от05.03.2014 г.

 към датата 31.12.2008 г., като най-близка дата до датата на придобиването им от „ Е.Х.Л.”- 16.04.2009 г., е също отрицателна величина - минус 6 449 500 лева, а към 31.12.2009 г. - първа дата с отчет след придобиването им възлиза вече на минус 12 224 500 лева.

        Пазарната стойност на 1 брой акция от капитала на „Т.Т.“ АД (н.), изготвена по метода на чистата стойност на активите, към 31.12.2008 г., валидна към датата на придобиването им с договора от 16.04.2009 г„ възлиза на минус 3 224, 75 лева. Пазарната стойност на 1 брой акция от капитала на „Т.Т.'4 АД (н.), изготвена по метода на чистата стойност на активите, към 31.12.2009 г„ валидна към 05.03.2014г. - датата на подписване на Споразумението, също е с отрицателен знак и възлиза на минус 6 112, 25 лева. За периода от 05.10.2009 г. до 19.07.2011г. Е.Х.Л.. в качеството си на акционер, е превел на „Т.Т.'“ АД (н.) сумата в общ размер от 14 102 062, 53 лева. За същия период другият акционер „П.Х.“ АД (н.), е превел на „Т.Т.'“ АД (н.) сумата в размер от 431417,99лева.

      Съдът намира за основателен довода на пълномощника на „Е.Х.Л.“ ,че Споразумението от 05.03.2014 г. няма характер на договор за прехвърляне на акции ,а страните са договорили с него възстановяване на даденото и полученото при сключване на договора от 16.04.2009 г. за прехвърляне на акции от капитала на съвместното им дружество. От т. „Г“ от Преамбюла на Споразумението от 05.03.2014 г.,е видно,че длъжникът „П.Х.” АД (н.) е признал, че „Е.Х.Л.“  следва да бъде компенсиран справедливо за направената от него инвестиция в капитала на „Т.Т.“ АД (н.).

       Предвид характера на предявеният иск следва да се приеме,че същият няма характер на иск за попълване масата на несъстоятелността, тъй като по него няма разместване на имуществени права между длъжника и ответника „Е.Х.Л.“. Налице е поемане на задължения от двете страни. Не може да се приеме,че сделката-предмет на предявеният иск намалява масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614 ТЗ. По силата на Споразумението от 05.03.2014 г. страните са уговорили условията за връщане на даденото между тях по договора за покупко-продажба на акции от 16.04.2009 г. между „П.Х.“ АД ( в н.) и ..Е.Х.Л.“. Безспорно е. че както към датата на сключване на този договор , така и към датата на Споразумението от 05.03.2014 г., пазарната стойност на 2000 броя акции от капитала на „Т.Т.“ АД (н.) е била с отрицателна величина - минус 6 449 500 лева. „Е.Х.Л.“ е заплатил на длъжника „П.Х.“ АД ( в н.) сумата от 8 500 000 евро като продажна цена на тези акции. В Споразумението от 05.03.2014 г„ след като длъжникът е признал своето неизпълнение на договора за прехвърляне на акции страните са договорили размера на дължимото обезщетение.

       В хода на процеса  ищеца не доказа, че към момента на сключването на Споразумението от 05.03.2014 г. акциите на „Т.Т.“ АД (н) са били със значително по-ниска пазарна стойност от стойността, която са имали към момента на придобиването им.

        Следва да се направи извода,че не е налице  имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността по чл. 614 ТЗ, изразяваща се в намаляване на нейното съдържание .

      Предвид гореизложеното, искът на синдика на „П.Х.“ АД (в н.) за обявяване на относителната недействителност на Споразумението от 05.03.2014 г. между длъжника и  " Е.Х.Л.” е неоснователен и следва да бъде отхвърлен ведно със законните последици.

        

      Водим от горните съображения, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „П.Х.“ АД /н/ ЕИК *** гр.***- С.С.Г. /към момента на предявяване на ИМ/,а понастоящем З.Н.Н. иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „П.Х.“ АД/н/ ЕИК *** на Споразумение от 05.03.2014г., сключено между „П.Х."АД/н/, ЕИК ***, и " Е.Х.Л.”, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на дружествата на Р Кипър под № ***, представлявано от Г.К. И М.М., по силата на което „П.Х.” АД н/ ЕИК ***  се задължава в срок от три дни да върне ефективно на „ Е.Х.Л.” заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Т.Т.” АД в размер на 8 500 000 (осем милиона и петстотин хиляди) евро по посочена банкова сметка, ***ната сума, „Е.Х.Л.” се задължава да прехвърли обратно на „П.Х.” АД собствеността върху 2000 (две хиляди) броя акции с номинална стойност 1000 (хиляда) лева всяка, представляващи 50% от акционерния капитал на „Т.Т.” АД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

       ОСЪЖДА „П.Х."АД/н/, ЕИК *** гр.***да заплати от масата на несъстоятелността на " Е.Х.Л.”, със седалище и адрес на управление: ***, регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра на дружествата на Р Кипър под № ***, представлявано от Г.К. И М.М. сумата 674,50 лв./шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/-разноски по делото .

 

    ОСЪЖДА „П.Х."АД/н/, ЕИК *** гр.***да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Окръжен съд-Ст.Загора сумата 85 000лв./осемдесет и пет хиляди лева/-ДТ.

 

         РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.К.З.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. 

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

                                                           СЪДИЯ :