Определение по дело №186/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260542

гр.Пловдив 25.02.2021г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 25.02.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия И. Анастасов възз.ч.гр. дело № 186 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Подадена е частна жалба от К.Б.П. против определение № 9063/26.10.2020г. по гр.д.№ 11335/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба, подадена от И.Г.П. против жалбоподателя К.П., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал т.10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Този текст от тълкувателното решение давал възможност на съда, сезиран с установителен иск по чл.422 от ГПК, да направи преценка относно допустимостта му в две хипотези- когато възражението по чл.414 от ГПК не е подадено в срок или когато не съдържа оспорване на вземането по заповедта за изпълнение. Първоинстанционният съд бил излязъл извън рамките на предоставената му компетентност за преценка относно наличието на правен интерес от установителния иск, като приел, че не е налице надлежно подадено възражение по чл.422 от ГПК, тъй като не било представено пълномощно за адвокат Б.К., в качеството му на подател на същото.

От въззиваемия И.П. не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Макар по принцип прекратяването на производството по делото да е в интерес на ответника по същото, в случая това не е така, тъй като прекратяването лишава ответника от защита по реда на чл.414 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че е налице правен интерес от подадената частна жалба и същата е процесуално допустима.

            По същество съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена, тъй като със същата е представено пълномощно от К.П. за адв.К. от дата 20.05.2020г.. Същото е общо, бланково, за представителство пред ПдРС. Няма основание да се счита, че пълномощното е съставено за целите на настоящето производство, още повече, че и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /л.17 по приложеното ч.гр.д.№ 18303/2019г./ е връчена на жалбоподателя чрез адв.К.. В допълнение следва само да се отбележи и това, че към частната жалба е приложена и декларация от К.П., с която потвърждава всички извършени от негово име действия от пълномощника му. 

            Предвид гореизложеното, съдът

                                                              ОПРЕДЕЛИ :

           

ОТМЕНЯ определение № 9063/26.10.2020г. по гр.д.№ 11335/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба, подадена от И.Г.П. против жалбоподателя К.П., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХХІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: